№ 1791
гр. Варна, 10.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20253100500559 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 101/08.01.2025 г. от Н. Д. Н.,
чрез адв. К. К., против Решение № 245/26.11.2024 г., постановено по гр. д. №
908/2023 г. по описа на Районен съд – Девня, в частта, с която са отхвърлени
исковете на въззивника за осъждане на ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ
„ПРОГРЕС“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
********, обл. Варна да заплати на жалбоподателя следните суми: 3703.73 лв.
– неизплатена рента по договор № 9/28.11.2018 г. за аренда на земеделски земи
в землището на с. ******** с обща площ от 82.619 дка за стопанската
2020/2021 г. и сумата от 670.52 лв. – обезщетение за забава за периода от
01.01.2022 г. до 30.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска - 15.09.2023г., до окончателното
изплащане на задължението.
Въззивникът навежда оплаквания за неправилност и необоснованост
на оспореното решение, като постановено при нарушение на процесуалния
закон и в нарушение на материалния закон. Твърди, че по силата на сключения
между страните договор за аренда № 9/28.11.2018 г. въззивникът се задължил
да предостави на наемателя за възмездно ползване собствените си недвижими
имоти, представляващи земеделска земя, срещу което било уговорено
задължение на арендатора на земите да заплаща наемно плащане в размер на
25% от дохода/добива на декар наета земя, дължими не по-късно от края на
календарната 2021 г. Въззивникът не оспорва, че насрещната страна е
изплатила сумата от 5384.36 лева, от които 4121.05 лева били изплатени на
03.12.2021 г., а 1263.31 лева – на 05.04.2022 г. В жалбата е посочено, че
ответникът е сключил аналогични договори с други арендодатели, като
договореното арендно плащане било в еднакъв размер по всеки един от
договорите. Счита, че неправилно решаващият състав не приел по делото като
доказателства сключените от страната аналогични договори за аренда. Счита,
че с изготвеното пред първата инстанция заключение по съдебно-счетоводна
експертиза е безспорно установено, че счетоводното заприходяване на
1
въззиваемото дружество не позволява доходът да бъде извлечен от отделните
масиви на арендуваните земи, а се изчислявало общо върху цялата площ на
земеделските земи. Въззивникът сочи, че неправилно решаващият състав не
съобразил установеното в заключението средно плащане за стопанската
2020/2021 г. в размер на 110.00 лева/дка. Не възприема извода на съда относно
наличието на авансови плащания от страна на дружеството, като аргументира
позицията си с проведено на 30.04.2022 г. общо събрание на ЗК „ПРОГРЕС“,
на което сочи приемането на решения в такава насока, а неоспорените от
страните частични плащания предхождали датата на въпросното събрание.
Твърди, че счетоводството на насрещното дружество не е водено редовно.
Посочва съдебна практика по аналогични случаи на ВОС в подкрепа на
становището си. Настоява, че тъй като в договора не е упоменато, че ще се
има предвид средният добив/доход от декар на база всички обработваеми
площи от ответника и доколкото договорът е сключен за имот в конкретно
землище, следва средният добов/доход да бъде определен за конкретното
землище, дори за конкретната местност и масив, в които се намира процесният
имот. Счита, че при постановяване на решението съдът не е направил
преценка за накърняване на добрите нрави.Моли съдът да отмени решението в
обжалваната част и да постанови ново, с което да уважи предявените искове.
Претендира разноски за две инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна – ЗК „ПРОГРЕС“
депозира писмен отговор на въззивната жалба, в който излага становище за
неоснователност на въззивната жалба. Оспорва всички наведени в жалбата
твърдения, като изразява съгласие с възприетите от решаващия състав изводи.
Формира позиция за редовно водено счетоводство на дружеството. Счита, че е
изплатен пълният размер на дължимия наем за използването на земеделските
земи. Счита, че за земеделската година 2021/2022 г. и съобразно приетото
решение на ОС на дружеството, проведено на 30.04.2022 г., за въззиваемата
страна отпаднало задължението след прекратяване на договора да заплати
сумата от 45.00 лева/дка, представляваща авансово арендно плащане за 2022
година. На изложените в отговора основания отправя искане за постановяване
на решение, с което да бъде отхвърлена като неоснователна въззивната жалба.
Оспорва доказателствените искания на въззивника. Претендира присъждане
на разноски.
По направените с въззивната жалба доказателствени искания,
настоящият въззивен съдебен състав намира следното: Представените с
исковата молба пред първата инстанция и неприети от ДРС писмени
доказателства – договори за аренда и наем, описани във въззивната жалба, са
ангажирани своевременно във връзка с наведените твърдения в исковата
молба и поддържания от ищеца начин за определяне на арендното плащане,
поради което са относими към предмета на спора и е следвало да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото, поради което
посочените писмени доказателства следва да бъдат приети във въззивната
инстанция на осн. чл.266, ал.3 ГПК. В тази връзка следва да бъде уважено и
отправеното в жалбата и формулирано още в исковата молба искане за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза с посочена от въззивника задача.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 ГПК.
2
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. № 101/08.01.2025 г. от
Н. Д. Н., чрез адв. К. К., против Решение № 245/26.11.2024 г., постановено по
гр. д. № 908/2023 г. по описа на Районен съд – Девня, в частта, с която са
отхвърлени исковете на въззивника за осъждане на ЗЕМЕДЕЛСКА
КООПЕРАЦИЯ „ПРОГРЕС“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. ********, обл. Варна да заплати на жалбоподателя следните
суми: 3703.73 лв. – неизплатена рента по договор № 9/28.11.2018 г. за аренда
на земеделски земи в землището на с. ******** с обща площ от 82.619 дка за
стопанската 2020/2021 г. и сумата от 670.52 лв. – обезщетение за забава за
периода от 01.01.2022 г. до 30.08.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска - 15.09.2023г., до
окончателното изплащане на задължението.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
21.05.2025 г., от 11:00 часа, за които дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
ПРИЕМА описаните във въззивната жалба писмени доказателства –
договори за аренда и наем, приложени към корицата на първоинстанционното
дело – да се разшият от корицата на първоинстанционното дело и приложат
към настоящото въззивно дело.
ДОПУСКА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА със задача
вещото лице след запознаване с материалите по делото, ведомостите на
въззиваемата страна за изплащане на рента в лева и натура за стопанската
2020/2021г. и проверка на банковите сметки на въззиваемия, да даде отговор
на следния въпрос: Какъв е размерът на средното рентно плащане, изплатено
на арендодателите М. М. П., Ив. В. Ив., Ив. К. П. и Ж. П. Ив. за стопанската
2020/2021 г., договорите на които са представени по делото?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 300
лв., вносим от въззивника в едноседмичен срок от получаване на
съобщението, по сметка на ВОС, с представяне на доказателства за внасянето
му.
НАЗНАЧАВА на основание чл. 195, ал. 1 ГПК в качеството на вещо
лице по изпълнение на поставената задача Р. С., който да бъде уведомен за
изготвяне на експертизата след внасяне на определения депозит.
УКАЗВА на вещото лице задължението да уведоми съда, в случай, че не
може да изготви заключението поради липса на квалификация, болест или
друга обективна причина или в определения срок, както и да представят
заключението си най-малко една седмица преди насроченото съдебно
заседание, на основание чл. 197, ал. 2, 198 и 199 ГПК, както и отговорността,
която носи по чл. 86 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със
3
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация към съдебния район на
Окръжен съд – Варна. За контакт с Координатора на Центъра към ОС –
Варна Нора Великова: тел. *********. Информация за Центъра по медиация
и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др., страните могат да
получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод
за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно
споразумение. Процедурата по медиация е неформална и поверителна.
Ръководи се от медиатор - трето неутрално, безпристрастно и независимо
лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да способства за
постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4