РЕШЕНИЕ
№ 1018
гр. Велико Търново, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря КРИСТИНА ЯНК. ЛАЛОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20234110101856 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на М. Щ. К., чрез адв.
К. Г. – ВТАК, срещу С. Д. К.. Процесуалният представител на ищеца развива
съображения, че страните по делото са бивши съпрузи, като бракът им е сключен на
13.07.1975 година и е прекратен с влязло в сила решение, постановено по гр.д. №
3005/2022 година на ВТРС. Твърди, че по време на брака си те са придобили в режим
на съпружеска имуществена общност недвижим имот, находящ се в град Велико
Търново, ул. ***, а именно: АПАРТАМЕНТ № 26, на последен жилищен етаж, със
застроена площ 104.08 кв.м., заедно с принадлежащото му избено помещение № 36 с
полезна площ 7.28 кв.м., ведно с припадащите се 1.576% идеални части от общите
части на цялата жилищна сграда и от правото на строеж. Посочва, че след прекратяване
на брака между страните същите са съсобственици на имота при равни права – по ½
идеална част за всеки от тях. Посочва, че с ответника не могат да постигнат съгласие за
доброволно поделяне на недвижимия имот, поради което иска от съда да бъде
допусната делба на процесния недвижим имот, при равни права – по ½ ид.ч. за всяка от
страните.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, съдържащ и
насрещна искова молба. Процесуалният представител на ответника развива
съображения, че правото на собственост върху описания в исковата молба недвижим
1
имот принадлежи изцяло на ответника, доколкото само той има принос в събирането
на средства, необходими за придобиването му. Посочва, че цената за закупуване на
имота в размер на 21 605.00 лева е покрита със собствени средства – спестявания на
ответника. Твърди, че в периода от януари 1980 година до март 1991 година трудовото
му възнаграждение е било многократно по-високо от това на М. К. и по този начин
доходът на ответника е бил достатъчен да покрие нуждите на семейството, а остатъкът
от него да бъде спестяван за закупуване на семейното жилище. Посочва, че родителите
на ответника живеели заедно с младото семейство и им оказвало значителна подкрепа
в грижите за децата и работата в домакинството защото съпругата често отказвала да
изпълни тези задължения. Направено е искане да бъде постановено решение, с което да
бъде прието за установено по отношение на ищцата, че процесният недвижим имот е
изключителна собственост на С. Д. К., поради липса на съвместен принос от страна на
М. Щ. К. и предявеният от нея иск за делба на имота да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните по делото, а и видно от приложеното заверено копие
на Договор за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по
реда на НДИ от 23.03.1991 година /л. 5/, С. Д. К. и М. Щ. К. са закупили недвижим
имот, находящ се в град Велико Търново, ул. ***, а именно: АПАРТАМЕНТ № 26, на
девети жилищен етаж, със застроена площ 104.08 кв.м., състоящ се от четири стаи,
кухня, коридор, балкон и мазе, заедно с принадлежащото му избено помещение № 36 с
полезна площ 7.28 кв.м., ведно с припадащите се 1.576% идеални части от общите
части на цялата жилищна сграда и от правото на строеж. Съгласно приложеното
заверено копие на Схеми на самостоятелен обект в сграда № № 15-467002 от
08.05.2024 година на СГКК – град Велико Търново /л. 84/ процесният имот
представлява: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.515.333.3.38 по
КККР на град Велико Търново, одобрени със Заповед РД-18-86 от 19.09.2008 година на
изп. директор на АГКК, находящ се град Велико Търново, ул. ***, ет. 8, ап. 36, в сграда
с идентификатор 10447.515.333.3, с предназначение: жилищна – многофамилна, която
сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 10447.515.333, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна
сграда, или сграда със смесено предназначение, с площ 104.08 кв.м., ведно с избено
помещение № 36 с площ 7.28 кв.м и с 1.576% ид.ч. от общите части на сградата, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 10447.515.333.3.39; под
обекта: 10447.515.333.3.31 и над обекта: няма. По делото е приложено и
Удостоверение за данъчна оценка, изх. № ********** от 23.02.2023 година на Община
Велико Търново.
Страните по делото не оспорват, а и от приложеното заверено копие на Съдебно
2
удостоверение, изх. № 4257 от 08.06.2023 година по гр.д. № 3005/2022 година на ВТРС
/л. 4/ се установява, че бракът, сключен с Акт за граждански брак № 0355 от 13.07.1975
година на Община Велико Търново между страните по делото е прекратен, като
дълбоко и и непоправимо разстроен.
По делото са представени заверени копия на Удостоверение № 02-4679 от
20.07.2023 година на Държавна агенция „Архив“, Дирекция „Държавен
военноисторически Архив“ град Велико Търново; Удостоверение, рег. № 283-
2305/21.07.2023 година на ОАБА /л. 16 и 17/, удостоверяващи получаваните от С. Д. К.
доходи за посочените в тях периоди.
Видно от Удостоверение № 591/86 на Генерално консулство на НРБ в
Ленинград, ведно с официален превод на български език /л. 43-44/, М. Щ. К. е била
служител на консулството и е получавала заплата в размер на 180 рубли месечно в
периода от 03.09.1984 година до 30.07.1986 година. По делото са приложени и заверени
копия на Удостоверение, изх. № 1 от 15.01.2024 година на Община Нова Загора и
Удостоверение № 02-42 от 08.01.2024 година на Дирекция „Държавен
военноисторически архив“ – Велико Търново, отразяващи получаваните от М. Щ. К.
доходи в периода от 01.01.1980 година до 15.10.1990 година и от 01.11.1990 година до
31.12.1991 година.
По делото са приложени и заверени копия на документите, съхраняващи се в
продажно досие на имот от жилищния фонд на МО, находящ се в град Велико
Търново, ул. ***, ап. 36 /л. 60 – 76/.
В проведеното на 20.12.2023 година съдебно заседание са събрани гласни
доказателства. Свидетелката И. Щ. Б. - сестра на ищцата, заявява, че страните по
делото имат две деца – Щ. и Г., като сестра й се е занимавала изцяло с тях. Посочва, че
е имало период, когато семейството живеело в Нова Загора, може би 2 години, като
там живеели сами и нямало кой да им помага. Заявява, че семейството било и в
Ленинград някъде 2 години - първо отишъл С. и след това сестра й с децата. Заявява, че
сестра й винаги е работила. Ползвала е отпуск по майчинство, но по-малко от това,
което се полагало. Посочва, че родителите им са помагали много и на нейното
семейство, и на сестра й на семейството. Гледали животни, правели консерви и им
носели. Гледали и зеленчуци, които продавали и разделяли парите на нейното
семейство и на сестра й. Заявява, че домакинската работа вкъщи вършела сестра й –
чистела, перяла, тя се занимавала с децата, с ясли, с градини, и не е имало случаи, в
които сестра й да е отказвала да гледа децата, никъде не е ходила. Посочва, че до 90-те
години семейството живеело при свекървата, като и тя, и сестра й са споделяли
домакинските задължения, но за децата изцяло сестра й се е грижила.
Свидетелят Щ. С.ов К. – син на страните по делото, посочва, че с баща си не
поддържа контакт от месец май 2022 година, а с майка си е в нормални отношения.
3
Заявява, че е роден в Нова Загора и се преместили в Търново през 1991 г. По негов
спомен са били в Съветския съюз 1984 – 1986 г., но през повечето време са живеели в
Нова Загора. Когато се преместили в Търново, живеели в къща при родителите на баща
му и се преместили в закупеното жилище някъде през 1994 г. Посочва, че основните
грижи по отглеждането и възпитанието му и на сестра му полагала майка им. Тя
работела и в музей в Нова Загора, и във Военния архив във Велико Търново. Заявява,
че има спомени как майка му го е водила на детска градина в Съветския съюз, а е
чувал от нея и че е работила тогава и в Съветския съюз. Посочва, че през всички тези
години баща му бил военен до 2001 г., 2002 г. Заявява, че основните доходи идвали от
заплати и от родителите на майка му, които им помагали много с пари. Това, което
помни е, че баща му много често казвал, че от 30 възможни дни той 25 дни е в горите,
тъй като ходел на учения. Посочва, че майка му готвела, чистела, перяла и те й
помагали, а образованието винаги било от страна на майка му. Заявява, че когато били
болни със сестра му, майка им ги водела на лекари. Родителите на баща им не са ги
водили на ясли или градини. Те били в много лошо физическо състояние. Заявява, че
докато живеели при родителите на баща му, майка му се грижела за тях и за
домакинството.
Свидетелката П. И. К. – първа братовчедка на ответника, заявява, че М. я
познава от деня, в който влязла след сватбата и тогава казала на всички, че не желае да
бъде член на тяхната фамилия. Посочва, че и двете им деца не са родени в Търново,
като те ги видели за първи път когато С. заминал за Съюза, а М. дошла в Търново, а
след около година и те заминали при него. Заявява, че издръжката на семейството била
от С., а чичо Д. много често давал пари. Посочва, че докато били при тях децата, баба
Г. гледала Г.. Заявява, че изцяло баба Г. поддържала домакинството, когато живеели
във Велико Търново, с парите на чичо Д. и нейните и всичко вършела тя и за
семейството на С. и М. – готвела, чистела, перяла. Посочва, че чичо Д. казал, че е дал
10 000 лв. за закупуването на жилището и от него знае, че другите пари за покупката на
апартамента са от С. от заплати.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 34 ал. 1 ЗС, всеки съсобственик може да иска
делба на общата вещ, освен ако законът не разпорежда друго, или ако това е
несъвместимо с естеството или предназначението на вещта. В производството по
допускане на съдебна делба следва да се установи съсобственост между страните по
делото върху процесния имот, както и каква е частта на всеки съделител в него.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 СК вещните права, придобити от
съпрузите по време на брака със съвместен принос, принадлежат на двамата съпрузи,
независимо от това на чие име са придобити. По аргумент от § 4, ал. 1 от ПРЗ на СК
4
това правило урежда имуществените отношения между съпрузите за имущества,
придобити от тях по заварени бракове т. е. такива, които не са били прекратени до
влизане в сила на СК от 2009 г., какъвто е и настоящият случай.
Не е спорно между страните, а и от приложените писмени доказателства
безспорно се установява, че процесният недвижим имот е придобит по време на брака
на страните посредством възмездна правна сделка - Договор за продажба на държавен
недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на НДИ от 23.03.1991 година /л. 5/.
Следователно правото на собственост върху него на основание чл. 21, ал. 1
СК принадлежи общо на двамата съпрузи в режим на съпружеска имуществена
общност. Прекратяването на гражданския брак между страните с развод /Съдебно
удостоверение, изх. № 4257 от 08.06.2023 година по гр.д. № 3005/2022 година на ВТРС
– л. 9/ има за своя правна последица прекратяване на съпружеската имуществена
общност /чл. 27, ал. 1 СК/ и възникване на обикновена съсобственост между тях по
отношение на делбения недвижим имот при равни права /чл. 28 СК/.
Съвместният принос според чл. 21, ал. 2 СК може да се изрази във влагането на
средства, на труд, в грижи за децата и работа в домакинството. По силата на оборимата
презумпция на чл. 21, ал. 3 СК съвместният принос се предполага до доказване на
противното. Законодателят поставя съвместния принос в основата на режима на
съпружеска имуществена общност, тъй като изхождайки от естеството на
съпружеските отношения се предполага, че такъв винаги е налице. Законодателят е
предвидил две възможни форми на приноса – с пряко материално съдействие за
придобиване на имуществото /осигуряване на средства за заплащане на придобивната
цена, полагане на лични грижи и даване на издръжка на прехвърлителя при договор за
издръжка и гледане и др./ и с косвено съдействие /полагане на грижи за семейството,
работа в домакинството и т. н./. Значението на приноса за възникване на общността не
е в неговото количество, а в неговото качество и за това преценката е дали съществува
принос в някоя от двете му проявни форми. Значението и формите на приноса се
тълкуват във връзка със задълженията на съпрузите по чл. 17 СК /Решение № 85 от
03.11.2017 година по гр.д. № 4360/2016г. на II г.о. на ВКС, Решение № 13 от 16.02.2016
година по гр.д. № 3888/2015г. на III г.о. на ВКС и др./. Когато някой от съпрузите
независимо дали по време на брака или след неговото прекратяване твърди липса на
съвместен принос било то за цялото, или за отделно имущество носи тежестта да обори
законовата презумпция. В този смисъл са и изричните указания, дадени с Определение
№ 2426 от 16.11.2023 година на съда по делото, във връзка с разпределението на
доказателствената тежест в процеса. При съвкупния анализ на събраните по делото
както писмени, така и гласни доказателства, настоящият съдебен състав приема, че
такова пълно и главно доказване по делото не беше проведено. От една страна
безспорно от събраните писмени доказателства се установява, че преди закупуване на
процесното жилище съпругата е работили и е реализирала доходи. Последната е
5
работила в периода от 03.09.1984 година до 30.07.1986 година в Генералното
консулство на НРБ в град Ленинград и е получавала заплата. В периода от 01.01.1980
година до 15.10.1990 година е работила в Община Нова Загора и е получавала трудово
възнаграждение, а в периода 15.10.1990 година до 31.12.1991 година е била цивилен
служител в Българската армия и също е получавала трудово възнаграждение. Съдът
съобрази и обстоятелството, че във всички документи, съхранявани в продажното
досие на процесния недвижим имот като купувачи са вписани С. К. и М. К., т.е. и
двамата са участвали при закупуването на имота и заплащането на покупната цена. В
тази насока са и показанията на свидетелите И. Б. и Щ. К., които настоящият съдебен
състав кредитира изцяло, доколкото са последователни, изчерпателни и
безпротиворечиви. На следващо място от показанията на тези свидетели се установява
и че М. К. е полагала основните грижи за отглеждането на двете деца на страните,
както и се е грижела за домакинството. По отношение на тези обстоятелства, съдът не
кредитира показанията на свидетелката П. К., доколкото същата не е имала преки
впечатления за отглеждането на децата за един доста продължителен период от време,
а има впечатления единствено за кратък период от време, когато семейството е живяло
при родителите на С. К.. Всичко това сочи на нормални семейни отношения, при които
всеки от съпрузите е допринесъл за общото благо било с труд, пари, грижи за
домакинството и/или за децата.
С оглед гореизложено, настоящият съдебен състав приема, че приносът на
ответницата по насрещният иск в придобиването на имота не е опроверган. Същият се
изразява както в осигуряване на средства за заплащане на придобивната цена, така и
косвено чрез грижи и издръжка на семейството и децата на страните. Освен това
приносът на М. К. не е незначителен, тъй като той е осъществен в продължителен
период от време. Ето защо, предявеният по делото насрещен иск с правно основание
чл. 21, ал. 4 СК се явява неоснователен и недоказан, поради което и като такъв следва
да бъде отхвърлен.
Предвид всичко изложено по-горе съдът намира, че възникналата между М. Щ.
К. С. Д. К. съсобственост върху делбения имот следва да бъде прекратена по съдебен
ред, като делбата бъде допусната, при съобразяване на правилото, че правата на
съделителите в общия имот следва да се отразят чрез обикновени дроби с общ
знаменател, при права на страните, както следва: за ищеца М. Щ. К. – ½ ид.ч. и за
ответника С. Д. К. – ½ ид.ч.
Следва да се има предвид, че по аргумент от разпоредбата на чл. 355 ГПК съдът
не дължи произнасяне по разноските в първата фаза на делбеното производство.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Д. К. от ***, с ЕГН ********** срещу М. Щ. К.
от ***, с ЕГН ********** насрещен иск с правно основание чл. 21, ал. 4 СК, за
приемане на установено по отношение на ответницата, че същата няма принос в
придобиването по време на брака на недвижим имот, находящ се в град Велико
Търново, *** а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
10447.515.333.3.38 /едно, нула, четири, четири, седем, точка, пет, едно, пет, точка, три,
три, три, точка, три, точка, три, осем/ по КККР на град Велико Търново, одобрени със
Заповед РД-18-86 от 19.09.2008 година на изп. директор на АГКК, находящ се град
Велико Търново, ул. ***, ет. 8, ап. 36, в сграда с идентификатор 10447.515.333.3, с
предназначение: жилищна – многофамилна, която сграда е разположена в поземлен
имот с идентификатор 10447.515.333, с предназначение на самостоятелния обект:
ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ – в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено
предназначение, с площ 104.08 кв.м. /сто и четири цяло и осем стотни квадратни
метра/, ведно с избено помещение № 36 с площ 7.28 кв.м /седем цяло и двадесет и осем
стотни квадратни метра/ и с 1.576% /едно цяло петстотин седемдесет и шест хилядни/
ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: 10447.515.333.3.39; под обекта: 10447.515.333.3.31 и над обекта: няма,
като неоснователен и недоказан.
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между М. Щ. К. от ***, с ЕГН
********** и С. Д. К. от ***, с ЕГН ********** на следния недвижим имот, находящ
се в град Велико Търново, *** а именно:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 10447.515.333.3.38
/едно, нула, четири, четири, седем, точка, пет, едно, пет, точка, три, три, три, точка,
три, точка, три, осем/ по КККР на град Велико Търново, одобрени със Заповед РД-18-
86 от 19.09.2008 година на изп. директор на АГКК, находящ се град Велико Търново,
ул. ***, ет. 8, ап. 36, в сграда с идентификатор 10447.515.333.3, с предназначение:
жилищна – многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор 10447.515.333, с предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ,
АПАРТАМЕНТ – в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено
предназначение, с площ 104.08 кв.м. /сто и четири цяло и осем стотни квадратни
метра/, ведно с избено помещение № 36 с площ 7.28 кв.м /седем цяло и двадесет и осем
стотни квадратни метра/ и с 1.576% /едно цяло петстотин седемдесет и шест хилядни/
ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: 10447.515.333.3.39; под обекта: 10447.515.333.3.31 и над обекта: няма,
ПРИ ПРАВА НА СТРАНИТЕ , както следва: ½ ид.ч. за М. Щ. К. и ½ ид.ч. за С.
Д. К..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8