Решение по дело №1546/2024 на Районен съд - Бяла Слатина

Номер на акта: 312
Дата: 29 ноември 2024 г. (в сила от 29 ноември 2024 г.)
Съдия: Цветелина Недкова Харалампиева
Дело: 20241410101546
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 септември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 312
гр. Бяла Слатина, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Цветелина Н. Харалампиева
при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева
като разгледа докладваното от Цветелина Н. Харалампиева Гражданско дело
№ 20241410101546 по описа за 2024 година
От „ Водоснабдяване и Канализация “ ООД – гр.Враца, с адрес гр.Враца,
обл.Враца, ул.„ А. С. “ №2, с ЕИК:*********, със законен представител
А.Ц.П. – управител, чрез пълномощника си А. Г. Б. – юрисконсулт против П.
С. П., ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес гр.Бяла Слатина,
обл.Враца, ул.“ С. „ №38, е предявен иск с правно основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, за приемане за установено по отношение на ответника, на
вземането, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК №458/21.05.2024г., издадена по ЧГД №774/2024г. по описа на
РС – Бяла Слатина, т.е., че ответникът дължи на ищцовото дружество, както
следва - сумата от 211.56 лева / двеста и единадесет лева и петдесет и шест
стотинки /, представляваща главница за периода от 03.08.2022г. до 01.02.2024г.
за частично неплатени ВиК услуги, 21.36 лева / двадесет и един лев и
тридесет и шест стотинки / – мораторна лихва , ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
21.05.2024г., до изплащане на вземането.
Претендират се и направените съдебно - деловодни разноски в
настоящето и заповедното производство, както и възнаграждение за
процесуално представителство съгласно чл.78, ал.8 от ГПК.
Производството е по чл.415 ал.1, вр.чл.422 ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че длъжникът е абонат на ищцовото
дружество и потребител на услуги, предвидени в Закона за водите, ЗРВКУ,
Наредба №4/2004г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на
потребители и за ползване на ВиК системи и ОУ на „ ВиК „ ООД, гр.Враца, за
1
имот на адрес гр.Бяла Слатина, обл.Враца, ул.“ С. „ №38.
Сочи се, че за потреблението през периода от 06.07.2022г. до 01.02.2024г.
на потребителя били издадени 16 броя фактури, описани в приложената
справка – извлечение, за изплащане на общо дължимите 291.35 лева –
главница и за начислената лихва върху нея, които не са били заплатени.Твърди
се, че на ответницата била изготвена покана за доброволно изпълнение, но
същата не заплатила задължението си.Поради това ищцовото дружество
депозирало в РС – Бяла Слатина заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК.Тъй като заповедта за изпълнение била връчена
по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, съдът указал на ищцовото дружество
възможността да предяви иск, което от своя страна определял интереса да
бъде поискано установяване на вземането по съдебен ред.
В подкрепа на иска са представени копия от следните писмени
доказателства:пълномощно; справка – извлечение; извлечение от партидна
книга / карнет /; покана за доброволно изпълнение с приложение; извлечение
от ОУ на „ ВиК „ ООД, гр.Враца и договор за ВиК услуги.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК, от ответника не е постъпил писмен
такъв.Ответникът не се явява и в първото по делото съдебно заседание и не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
Длъжникът П. С. П., ЕГН:********** е абонат на ищцовото дружество
и потребител на услуги, предвидени в Закона за водите, ЗРВКУ, Наредба
№4/2004г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребители и
за ползване на ВиК системи и ОУ на „ ВиК „ ООД, гр.Враца, за имот на адрес
гр.Бяла Слатина, обл.Враца, ул.“ С. „ №38. За времето от 06.07.2022г. до
01.02.2024г. на потребителя били издадени 16 броя фактури, за изплащане на
общо дължимите 291.35 лева – главница и за начислената лихва върху нея.
Тъй като длъжникът не изпълнил задълженията си и не заплатил в срок
всички дължими към ищцовото дружество суми суми, на 21.05.2024г.
ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника, по което било образувано
ЧГД №774/2024г. по описа на РС – Бяла Слатина.
На 21.05.2024г., по образуваното ЧГД №774/2024г. по описа на РС –
Бяла Слатина, била издадена Заповед №458 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която било разпоредено длъжникът да
заплати на дружеството сума в размер на 291.35 лева - главница за
незаплатени услуги за периода от 06.07.2022г. до 01.02.2024г., мораторна
лихва в размер на 33.68 лева от 01.10.2022г. до 09.05.2024г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 21.05.2024г. - датата на подаване
на заявлението в съда / видно от пощенското клеймо / до изплащане на
вземането, както и сумата от 25.00 лева - държавна такса и юрисконсултско
2
възнаграждение в размер на 50.00 лева.
На основание чл.415 от ГПК, с Разпореждане от дата 27.08.2024г., след
връчване заповедта за изпълнение на длъжника по реда на чл.47, ал. от ГПК
от, съдът е указал на заявителя, че може да предяви установителен иск
относно вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе
дължимата държавна такса.
С оглед изложеното, за ищеца възникнал правен интерес от предявяване
на настоящия иск. В предявения иск се прави уточнение за частично
погасяване на дължимото и се претендира останалата част.
Като абонат, длъжникът не е заплатил сумите по начислените
задължения. Дружеството му начислило сума в размер на 211.56 лева / двеста
и единадесет лева и петдесет и шест стотинки /, представляваща главница за
периода от 03.08.2022г. до 01.02.2024г. за частично неплатени ВиК услуги и
сума в размер на 21.36 лева / двадесет и един лев и тридесет и шест стотинки
/ – представляваща мораторна лихва.
Производството по разглеждане на иск по чл.422 от ГПК е свързано с
производството по чл.410 и следващите от ГПК, като заведеният
установителен иск по чл.422 от ГПК по своето правно естество е специален
установителен иск и е допустим единствено при условията на депозирано
писмено възражение в срока по чл.414 от ГПК против издадена Заповед за
изпълнение. Предявеният установителен иск в едномесечния преклузивен
срок, след като вземането по издадената заповед за изпълнение е връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, ще установи със сила на присъдено
нещо неговото съществуване.
Целта на предявяването на иск в тази хипотеза, е да се установи
наличието на вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е
издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като
връчването й на длъжника по реда на чл.47, ал 5 от ГПК, представлява пречка
за влизането й в сила, с оглед защитата в процеса на последния.
Съгласно чл.154 от ГПК, всяка от страните по делото е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
За да се уважат предявените искове по чл.422, ал.1 от ГПК, ищецът
следва да докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция, а
именно – да установи основанието и размера на вземането, за което се е
снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника.Ищецът също така следва
да докаже, както по основание, така и по размер дължимостта на процесното
частично вземане, както и правомерността на начисляването му.В тежест на
ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи
възраженията и твърденията си, ако има такива..
В производството по чл.422 от ГПК, респективно чл.415, ал.2 от ГПК,
съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия
процес. В настоящия случай, безспорно по делото се установява, че вземането
3
произтича от незаплатени услуги за периода от 06.07.2022г. до 01.02.2024г. с
определен падеж за плащане на отделните фактури, формирани от главница и
лихви. Събраните в хода на производството доказателства са в състояние да
обусловят несъмнения извод, че длъжникът дължи на ищцовото дружество
незаплатени услуги за периода от 03.08.2022г. до 01.02.2024г., както следва:
сума в размер на 211.56 лева - главница за незаплатени услуги за периода
от 03.08.2022г. до 01.02.2024г.
сума в размер на 21.36 лева - мораторна лихва за периода от 03.10.2022г.
до 09.05.2024г.;
законната лихва по чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение – 21.05.2024г. до окончателното изплащане на
сумата;
Не е налице окончателно плащане от страна на длъжника, поради което
и предявените искове са основателни.
Ответникът не е подал отговор в срока по чл.131 от ГПК.В откритото
съдебно заседание, ищецът подържа исковата претенция така както е
депозирана. Ответника, редовно призовани, не се явява и не изпраща
представител. Ответникът не е направил искане делото да се гледа в негово
отсъствие.
Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на
основание чл.238, ал.1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение
срещу ответника.
Съдът намира, че с връчените на ответника съобщение за връчване на
препис от исковата молба и подаване на писмен отговор / чл.131 от ГПК / и
призовка за страна за открито съдебно заседание / чл.142 от ГПК / са му
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение са налице.Ответникът не е депозирал писмен отговор
на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, не се явява и не изпраща
представител в първото по делото заседание, редовно призован е с оглед
разпоредбите на чл.40 и чл.41 от ГПК, както и чл.44, ал.1 от ГПК, не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.От приложените
към исковата молба писмени доказателства, може да се направи извод за
вероятна основателност на исковите претенции, поради което следва да се
постанови Решение по реда на чл.238 от ГПК, с което предявения иск да се
уважи изцяло.
С протоколно определение в съдебно заседание, проведено на
29.11.2024г., съдът е приел,че са налице законовите условия и е уважил
направеното искане за постановяване на неприсъствено решение по
предявения иск, съгласно чл.239 от ГПК.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
4
Съгласно т.10 от ТР №4/2013г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл.422, респ.чл.415 от ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора раздели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.Поради това в случая,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските,
направени по ЧГД №774/2024г. по описа на РС – Бяла Слатина, а именно 25.00
лева / двадесет и пет лева и нула стотинки / - държавна такса и 50.00 лева /
петдесет лева и нула стотинки / - юрисконсултско възнаграждение.
В исковото производство ищецът е направил разноски в общ размер на
175.00 лева / сто седемдесет и пет лева и нула стотинки /, както следва – 75.00
лева / седемдесет и пет лева и нула стотинки / – държавна такса и 100.00 лева /
сто лева и нула стотинки / - юрисконсултско възнаграждение.
При този изход от спора и съобразно чл.78 от ГПК, в тежест на
ответника следва да бъдат присъдени разноски, направени по водене на
делото от ищеца в общ размер на 250.00 лева / двеста и петдесет лева и нула
стотинки /.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. С. П.,
ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес гр.Бяла Слатина, обл.Враца,
ул.“ С. „ №38, че същата дължи на „ Водоснабдяване и Канализация “ ООД –
гр.Враца, с адрес гр.Враца, обл.Враца, ул.„ А. С. “ №2, с ЕИК:*********, със
законен представител А.Ц.П. – управител, сумата от 211.56 лева / двеста и
единадесет лева и петдесет и шест стотинки /, представляваща главница за
периода от 03.08.2022г. до 01.02.2024г. за частично неплатени ВиК услуги,
сумата от 21.36 лева / двадесет и един лев и тридесет и шест стотинки / –
представляваща мораторна лихва за периода от 03.10.2022г. до 09.05.2024г. ,
ведно със законната лихва по чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.05.2024г., до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, П. С. П., ЕГН:**********, с
постоянен и настоящ адрес гр.Бяла Слатина, обл.Враца, ул.“ С. „ №38 да
заплати на „ Водоснабдяване и Канализация “ ООД – гр.Враца, с адрес
гр.Враца, обл.Враца, ул.„ А. С. “ №2, с ЕИК:********* сума в размер на
250.00 лева / двеста и петдесет лева и нула стотинки /, представляваща
сторените в заповедното и исковото производството разноски.
Решението не подлежи на обжалване, като ответника може да търси
защита по реда на чл.240 от ГПК пред ОС – Враца в едномесечен срок от
връчването му.
5
Съдия при Районен съд – Бяла Слатина: _______________________
6