Определение по дело №476/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 921
Дата: 12 март 2020 г.
Съдия: Наталия Панайотова Неделчева
Дело: 20203100500476
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                      /         .03.2020г.,

 гр. Варна

            ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ТРЕТИ състав в закрито заседание, проведено на 11.03.2020г.  в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

НАСУФ ИСМАЛ – мл.с.

като разгледа докладваното от съдия Н. Неделчева

ч. гр. дело №476 по описа за 2020 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството по настоящото дело е образувано по частна жалба на Е.  Т.   Г.  чрез адв. Д. срещу разпореждане №47307/25.10.2019 г., постановено по гр. дело №7144/2018г. по описа на ВPC, с което въззивната му жалба е върната. В жалбата се излага, че определението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано поради което се моли то да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за администриране на въззивната  жалба. Жалбоподателят излага, че с разпореждане от 30.08.2019г. молбата му по чл. 83, ал. 2 от ГПК била оставена без движение с указание, че при неизпълнение, съдът ще се произнесе по молбата за освобождаване от държавна такса, съобразно представените по делото доказателства. Вместо това, с обжалваното разпореждане съдът върнал въззивната жалба. Според жалбоподателя то не е мотивирано по никакъв начин, респективно е необосновано, и неправилно, защото вместо да се произнесе по искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК, съдът е върнал въззивната жалба, като по този начин е преградил възможността да се упражни даденото му от закона процесуално право.

Ответната по жалбата страна не е депозирала писмен отговор в предоставения ѝ за това срок.

Съставът на Окръжен съд гр.Варна намира, че частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

            За да се произнесе по нейната основателност, съдът съобрази следното:

По гр. дело №7144/2018г. по описа на ВРС е било постановено решение №1879/03.05.2019г.

Срещу същото е постъпила въззивна жалба от Е.Т.Г..

С последователни разпореждания №23977/4.6.209г., №28282/01.7.2019г., 34285/05.08.2019г. същата е била оставяна без движение с давани задължителни указания.

С последното разпореждане №38362/30.08.2019г., на жалбоподателя са дадени указания да представи доказателства за обстоятелствата по чл. 83, ал.2 ГПК, като изрично е предупреден, че при неизпълнение в срок и в цялост на указанията, съдът ще се произнесе по молбата за освобождаване от ДТ съобразно представените по делото доказателства.

Съобщението с горните указания на съда е редовно получена от пълномощника на въззивнка на 26.09.2019г.

С разпореждане№47307/25.10.2019г., съдът е върнал въззивната жалба поради неотстраняване на нередовностите.

Настоящият състав намира разпореждането за връщане на въззивната жалба за неправилно по следните съображения:

С молба вх. №47762/28.06.2019г., въззивникът е поискал да бъде освободен от заплащането на дължимата държавна такса за въззивно обжалване.

  Във връзка с това искане на жалбоподателя, съдът е дал трикратни указания за представяне на доказателства по чл. 83, ал.2 ГПК, като всеки път е предупреждавал въззивника, че при непредставянето им в срок, ще се произнесе с оглед представените по делото такива.

Всяко физическо лице може да поиска от съда да бъде освободено от заплащане на държавна такса, на осн. чл.83, ал.2 ГПК по подадена от него жалба, като отказът на съда да признае, че лицето не разполага с достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса подлежи на обжалване. До момента на приключване на производството по подаденото искане за освобождаване от държавна такса, вкл. и чрез обжалване на акта, с който искането е прието за неоснователно, администриращият жалбата съд не разполага с правомощието да изисква от лицето внасяне на дължимата държавна такса, респ. да връща подадената жалба поради неизпълнение на указанието за отстраняване на така констатираната нередовност /в този см. Определение №436/15.10.2012г., постановено по к. гр. дело №365/2012г. по описа на ВКС/.

Предвид което първоинстанционният съд първо е следвало да се произнесе по искането за освобождаване от държавна такса /с оглед представените по делото доказателства/ , с изрично определение, което подлежи на самостоятелно обжалване, а не да връща въззивната жалба като нередовна.

След като в подобна хипотеза неизпълнението на указания за внасяне на държавна такса не може да се приеме за основание за връщане на подадената жалба, то настоящият състав при ВОС счита, че обжалваното разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено, като делото бъде върнато на ВРС за администриране на въззивна жалба вх.№39836/04.06.2019г.

          Водим от горното съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

ОТМЕНЯ разпореждане №47307/25.10.2019г., постановено по гр. дело  №7144/2018 год. по описа на ВРС, с което въззивна жалба вх.№39836/04.06.2019г. на Е.Т.Г. е върната.

ВРЪЩА делото на същия съд за надлежното администриране на въззивна жалба вх.№ 39836/04.06.2019г. на Е.Т.Г..

          Определението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: