Р Е Ш Е Н И Е № 17
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Видин
18.02.2021 год.
Видински районен съд, наказателна колегия, в публичното заседание на
деветнадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател:
Мариела Йосифова
при секретаря К.Илиева и в присъствието на прокурора
................................ като разгледа докладваното от съдия Йосифова
АНД № 336 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Административно-наказателното производство е
с правно основание по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Производството е по реда на чл. 59 и
следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №26-0000122/28.02.2020г. издадено от Директор РДАА Враца, определен от
министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП , чл. 189
ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН,
с което на В.Б.Д. *** на
основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр е наложено
административно наказание Глоба в размер на 2000 лева за извършено нарушение на чл.18 т.3 от Наредба №34 /06.12.99г. на МТ.
Жалбоподателят
редовно призован не се явява. Представлява се от
редовно упълномощен проц. представител, който поддъра жалбата и моли за отмяна
на НП.
За АНО представител не се явява .
Съдът, като се запозна с материалите
по делото и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление с оглед произнасяне по същество, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в преклузивния
7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
От фактическа страна съдът установи
следното:
На 20.02.2020г. св. К.К. е съставил
АУАН на жалбоподателя за това , че на същата дата около 16:20 часа в гр. Видин на таксиметрова
стоянка Ж.П. Гара изчаква клиенти с включен таксиметров апарат с лек
таксиметров автомобил Форд Фиеста с рег.№ ВН1627АК с шахматни стикери по
дължината на вратите, оборудван съгласно Наредба №34
/06.12.99г. на МТ, като водачът на автомобила е без валидно удостоверение за
психологическа годност за извършване на таксиметров превоз на пътници.
Въз основа на така съставения АУАН
било издадено и обжалваното НП при същата фактическа обстановка.
В хода на производството е разпитан
актосъставителят К., в качеството му на свидетел, който потвърждава авторството
на АУАН и направените в него констатации. Свид. пояснява,че при поискване от
водача на автомобила същият е представил удостоверение с изтекъл срок. За да се увери , че е работещ
таксиметровия апарат свидетеля поискал
да му бъде пуснат фискален бон , което жалбоподателя сторил. Съдът
кредитира показанията на свидетеля като логични, последователни, достоверни и в
съответствие с писмените доказателства по делото.
На база така установените фактически
обстоятелства, след преценка на събраните доказателства, обсъдени поотделно и в
съвкупност, съдът намира следното от правна страна:
В случая по безспорен и несъмнен
начин се доказва, че жалбоподателят е осъществил от субективна и обективна
страна нарушението по чл.18, т.3 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ тъй като
не е отговарял на изискването, като водач на лек таксиметров автомобил да е
психологически годен по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона
за движението по пътищата. Съгласно последно цитираната норма Министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията определя изискванията за психологическа
годност на водачите на моторни превозни средства и условията и реда за
психологическото изследване, като този ред и условия се съдържат именно в
горепосочената норма от наредбата.
Всъщност самият жалбоподател на
практика не отрича да е имал годно удостоверение за
психологическа годност за извършване на таксиметров превоз на пътници.
Въпреки
установеното, в случая жалбоподателя е бил санкциониран по чл.93, ал.1, т.1 от
ЗАвПр, според която санкционна разпоредба водач на моторно превозно средство,
който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и
товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или
други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от
същия закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва
със глоба 2000 лв. при първо нарушение.
Същевременно съгласно разпоредбата
на чл.178в, ал.5 от ЗДвП е предвидено,
че се наказва с глоба в размер 500 лв.
водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или
обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за
психологическа годност.
От цитираното става ясно, че
субектите адресат на нормите на
чл. 93, ал.1, т.1 ЗАвПр и на чл. 178В, ал.5 ЗДвП не са съвсем идентични,
доколкото в първата се коментира обществен превоз или превоз за собствена
сметка, а във втората норма, която касае и настоящият случай, урежда и
конкретизира именно психологически негоден водач, извършващ таксиметров превоз,
разграничен от посочените в същата разпоредба. Освен това прави впечатление,че
в нормата по чл. 93, ал.1, т.1 ЗАвПр се обявява за нарушение упражняването на
дейност без валиден документ, като видовете документи са общо посочени, а в
случая на чл. 178В, ал.5 ЗДвП е конкретизиран документът, чиято валидност се
изисква, а именно - удостоверение за
психологическа годност, като следва да се отбележи,че документът на
жалбоподателя с психологическа годност е бил с изтекъл срок.
По тази причина санкцията за така извършеното нарушение, която жалбоподателя
е следвало да понесе, е предвидената такава съобразно разпоредбата на чл. 178в,
ал.5 от ЗДвП, предвиждаща глоба в размер на 500 лева, а не тази наложена му
съобразно разпоредбата на чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвПр в размер на 2000 лева. Коментираното нарушение се изразява в
неправилно посочена съответстващата на нарушението санкционна норма, въз основа
на която е ангажирана административнонаказателната отговорност. Това има за
последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените
отношения от категорията на процесните такива и в твърде сериозна степен би
застрашило правото на защита на засегнатото лице
Описаното по-горе налага отмяна на
процесното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Поради горните мотиви Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление Наказателно постановление №26-0000122/28.02.2020г. издадено от Директор РДАА Враца, определен от
министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП , чл. 189
ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН,
с което на В.Б.Д. *** на
основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр е наложено
административно наказание Глоба в размер на 2000 лева за извършено нарушение на чл.18 т.3 от Наредба №34 /06.12.99г. на МТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в
14- дневен срок от съобщението, че е изготвено пред Административен съд гр.
Видин.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: