РЕШЕНИЕ
№ 7874
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110172413 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу АЛ. ВЛ. АЛ..
Ищецът твърди, че на 05.05.2020г. около 14:50ч. в /населено място/, е настъпило
събитие, при което ответникът, като водач на МПС „Ауди А3“ с рег. № **********,
навлязъл в насрещното движение, спрял пред правилно движещия се автомобил
„Мерцедес Е200“ с рег. № ***********, слязъл от автомобила и нанесъл на другия
автомобил няколко удара с крак по шофьорската врата, като по този начин я увредил.
Автомобилът „Мерцедес Е200“ бил застрахован при ищцовото дружество по
имуществена застраховка „Автокаско“ към датата на събитието. За вредата била
образувана преписка при ищеца, като автомобилът бил отремонтиран в оторизиран
сервиз на стойност 1255,72лв., заплатена от ищеца. Поддържа, че като застраховател се
е суброгирал в правата на увредения срещу причинителя на вредата.
Ето защо, моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1255,72лв.,
представляваща стойността на изплатеното застрахователно обезщетение, ведно със
законната лихва от 17.12.2021г. до окончателното плащане.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба. В проведеното на
19.05.2022г. открито съдебно заседание процесуалният му представител оспорва иска
като неоснователен. Оспорва настъпването на събитието, причинно-следствената
връзка и виновното поведение на ответника.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1
КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
В нормата на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ е предвидено, че с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
1
определяне, срещу причинителя на вредата.
За да възникне регресното право на вземане в полза на застрахователя за
изплатеното от него застрахователно обезщетение срещу делинквента, следва в хода на
производството да бъдат доказани следните факти: наличие на валидно
застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ на
МПС „Мерцедес Е200“ с ищцовото дружество; настъпване на твърдяното събитие, от
което са произлезли сочените вреди в периода на действие на застрахователния
договор, както и че същото представлява покрит застрахователен риск; стойността,
необходима за възстановяване на увредения автомобил към датата на събитието;
заплащане на застрахователното обезщетение за отстраняване вредите на автомобила и
неговия размер; причинителят на вредата да е действал противоправно; причинна
връзка между деянието и вредите. При установяване на тези факти, вината на
делинквента се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
От представената по делото застрахователна полица № ********** от
19.11.2019г., се установява, че между ищеца, в качеството на застраховател, и /фирма/,
в качеството на собственик на л. а. „Мерцедес Е200“, е сключена имуществена
застраховка „Пълно каско – валутна клауза“ по отношение на л. а. „Мерцедес Е200“,
сив, произведен 2019г., с мощност 135 к.w., със срок на застрахователно покритие
19.11.2019г.-18.11.2020г., като застрахователят се е задължил да отстранява настъпили
увреждания на автомобила чрез официален доверен сервиз за марката до достигане на
общата застрахователна сума по договора. В застрахователния договор, чл. 9 от
специалните условия /л. 11 от делото/, е посочено, че лизингополучател на
застрахования автомобил е Н. Ив. К.. По делото не е спорно, че дължимата от
застрахования застрахователна премия по договора е заплатена.
По делото е представено уведомление за щета, подадено от Н.К. и адресирано до
ищцовото дружество, в което посочва, че на 05.05.2020г. /в периода на покритие/ към
15:00ч. след спречкване с друго лице, което е водач на автомобил „Ауди“ с рег. №
**********, последният увредил процесния застрахован автомобил, като нанесъл удар
с крак на предна лява врата. В съставения опис по образуваната при ищцовото
дружество щета /л. 15/, като увреден детайл е посочена предна лява врата със степен на
увреждане: ремонт, правоъгълник 10х10. С приемо-предавателен протокол от
05.06.2020г., довереният сервиз /фирма/ е предал на лизингополучателя Н.К.
процесния л. а. „Мержедес Е200“ с рег. № ********** след извършен ремонт и
отстраняване на повредите. От страна на сервиза е издадена фактура за извършения
ремонт на стойност 1255,72лв. По делото не е спорно, а и се установява от
представеното платежно нареждане, че на 10.06.2020г. ищцовото дружество е
заплатило сумата в полза на доверения сервиз.
По делото е представено удостоверение от 26.05.2020г., издадено от зам.
началник на 04 РУ – СДВР /л. 20/, в което е посочено, че на 05.05.2020г. Н.К. е заявил в
04-то РУ за противозаконно увредено имущество – повредена предна лява врата на л.
а. „Мерцедес Е200“ с рег. № **********, собственост на /фирма/, като по случая е
образувана преписка № 51300-20402/2020г. по описа на 04 РУ – СДВР.
На 22.06.2020г. от прокурор при СРП е издадено постановление /л. 21/ за отказ
за образуване на досъдебно производство по случая съгласно горецитираната
преписка. Прокурорът е констатирал, че преписката е образувана за това, че на
05.05.2020г. около 14:50ч. по нареждане на ОДЗ е изпратен екип на /населено място/ на
сигнал за възникнал скандал между водачи на автомобили, чиято самоличност на
място е установена – Н. Ив. К., управлявал л. а. „Мерцедес Е200“ с рег. №
***********, и АЛ. ВЛ. АЛ., водач на л. а. „Ауди А3“ с рег. № **********. Посочено
е, че водачът на л. а. „Мерцедес Е200“ се движил в разрешената посока на движение по
2
/населено място/, когато срещу него в насрещното спрял ответникът. Двамата си
разменили обидни реплики, след което водачът в нарушение А. слязъл от автомобила
си и нанесъл няколко удара с крак по шофьорската врата на управлявания от К.
автомобил, а последният го напръскал с лютив спрей. В постановлението е посочено,
че по случая е образувана в 04-то РУ-СДВР преписка с рег. № 228r-9359/20г., която
била изпратена в СРП с мнение за търсене на отговорност на А. по УБДХ, като
впоследствие на същия му била наложена глоба в размер на 100лв. Прокурорът е
отказал образуване на досъдебно производство с мотива, че са налице данни за
приключило административно производство /по УБДХ/ във връзка с процесния
случай.
По делото е разпитан като свидетел участникът в събитието – Н.К., който
посочва, че си спомня за случая, настъпил м. май 2020г. Разказва, че на 20 метра от
дома му, на /населено място/ в насрещното движение срещу него се движил автомобил
„Ауди А3“ с висока скорост, като същият спрял срещу него, пречейки на движението.
След като си разменили реплики с другия водач от мъжки пол, последният ритнал два
пъти автомобила му по предна лява врата, където се получили вдлъбнатини.
Автомобилът бил отремонтиран в /фирма/, като ремонтът бил заплатен от /фирма/,
където бил застрахован по застраховка „Каско“. Посочва, че по случая имало
образувано производство, но не бил викан като свидетел.
От допуснатата, изслушана, приета и неоспорена САТЕ, която съдът кредитира
като обективно и компетентно дадена, се установява, че причина за настъпване на
процесното събитие е поведението на водача на л. а. „Ауди А3“, който нанесъл
няколко удара с крак по предната лява врата на л. а. „Мерцедес Е200“, като
уврежданията се намират в пряка-причинно следствена връзка с поведението на водача
на л. а. „Ауди А3“. Вещото лице посочва, че уврежданията в резултат от деянието са по
предна лява врата, като стойността, необходима за тяхното отстраняване, изчислена на
база средни пазарни цени към датата на събитието, възлиза на 682,58лв. Експертът
разяснява, че във фактурата, издадена от сервиза на 08.06.2020г., са описани и
остойностени дейности, свързани с преден ляв калник и задна лява врата, които
липсват в описа на ищеца и съответно не може да се приеме, че са резултат от
процесното деяние.
При горните фактически данни, установени след преценка и обсъждане на
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че са
доказани всички елементи от фактическия състав на претендираното регресно вземане.
ПТП е настъпило в периода на действие на валидно сключена имуществена
застраховка „Каско“ между ищцовото дружество и собственикът на лекия автомобил
„Мерцедес Е200“, като уврежданията представляват покрит риск. Съдът счита, че
уврежданията по предната лява врата на автомобила се дължат на противоправното
поведение на водача на л. а. „Ауди А3“, който е нанесъл няколко удара с крак по
вратата, в резултат от които са се получили вдлъбнатини. Авторството на деянието е
установено несъмнено, като в постановлението на СРП изрично е посочено, че
извършителят – водачът на „Ауди А3“ АЛ. ВЛ. АЛ. /настоящ ответник/ е наказан по
реда на УБДХ с глоба за деянието. Събраните писмени доказателства кореспондират с
показанията на разпитания свидетел, който е очевидец на събитията. САТЕ пък дава
категоричен извод, че уврежданията се намират в пряка причинно-следствена връзка с
нанесените удари по лявата предна врата. Ответникът е нарушил общия правен
принцип да не се вреди другиму, като умишлено е нанесъл удари по предната лява
врата на процесния автомобил. При наличие всички обективни елементи за
ангажиране отговорността на делинквента, субективният елемент – вината, се
предполага съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази законова презумпция не е оборена в
настоящия процес. Делинквентът обаче следва да отговаря само за вредите, които се
3
намират в пряка причинно-следствена връзка с увреждането, а именно тези, нанесени
по предната лява врата, а не и тези, които са отремонтирани, но не са резултат от
деянието – по преден ляв калник и по задна лява врата. Уврежданията по предната
лява врата в резултат от нанесени от ответника удари с крак възлизат на сумата от
682,58лв. съгласно експертното заключение по САТЕ, което съдът кредитира. До този
размер следва да отговаря делинквентът, а ищцовото дружество има право на регресно
вземане спрямо него за тази сума с оглед извършеното плащане по застраховка „Каско“
за поправка на уврежданията.
С оглед изложеното, предявеният осъдителен иск следва да бъде уважен до
размер на сумата от 682,58лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от
1255,72лв.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска.
Ищецът е доказал разноски в размер на 50,23лв. за държавна такса, 300лв.
депозит за експертиза и 30лв. депозит за свидетел. Депозитът за свидетел не е
изразходван, поради което подлежи на възстановяване. От общия размер на разноските
– 350,23лв., съразмерно на уважената част следва да му се присъдят 190,38лв.
Ответникът също има право на разноски съразмерно на отхвърлената част, но не
е доказал направата на такива. В представения на л. 73 /гръб/ от делото договор за
правна защита няма уговорено и платено адв. възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА АЛ. ВЛ. АЛ., ЕГН: **********, с постоянен адрес: /населено място/,
да заплати на /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление:
/населено място/, на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 682,58лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско“ съгласно застрахователна полица №
*************** от 19.11.2019г. за събитие, настъпило на 05.05.2020г. около 14:50ч. в
/населено място/, където ответникът, като водач на л. а. „Ауди А3“ с рег. №
************, нанесъл удари с крак на предна лява врата на л. а. „Мерцедес Е200“ с
рег. № ***********, собственост на /фирма/ и управляван от Н. Ив. К., за което при
ищеца е образувана щета № 0300/20/777/505066, ведно със законната лихва от
подаването на исковата молба – 17.12.2021г. до окончателното плащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 190,38лв. – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 682,58лв. до пълния
предявен от 1255,72лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4