Решение по дело №786/2015 на Апелативен съд - Пловдив

 

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

              

           № 157

 

                                   гр. Пловдив, 18.05.2016 г.            

 

                               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, първи  състав, в открито заседание на десети февруари, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНА МИХОВА

             ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

                                  РАДКА ЧОЛАКОВА

 

при участието на съдебния секретар Цветелина Диминова, изслуша докладваното от съдия Георги Чамбов в.търг.дело № 786 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

    Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

  Образувано е по въззивната жалба вх. № 28457/14.10.2014 г. на С.Г.С. и С.И.С., подаден чрез адв. И.М. против решение № 385 от 30.07.2015 г., постановено по т.д. № 763 по описа за 2013 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е признато за установено  по отношение на двамата ответници С.Г.С. и С.И.С., съществуването на ликвидността и изискуемостта на паричните вземания на „К.“ ЕАД, гр.С. от същите двама ответници, произтичащи от договор за ипотечен Б.ов кредит № * от 08.02.2006 г. и посочени в извлечения от счетоводните книги на Б.ата към дата 03.07.2012 г., за които вземания в полза на Б.ата-ищец срещу ответниците като солидарни длъжници-кредитополучатели са издадени заповед № 5290/13.07.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 27.02.2013 г. по ч.гр.д. № 9545/2012 г. по описа на В. районен съд и които вземания са със следните размери:  предсрочно изискуема главница от 59407,24 евро, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 03.07.2012 г. до изплащане на вземането; сборно вземане от 4559,95 евро за договорни лихви, начислени за периода от 08.09.2010 г. до 02.07.2012 г. като възнаграждение за ползване на кредита върху всяка от 22 вноски с редовен падеж /от 09.09.2010 г. до 09.06.2012 г/; сборно вземане от 6966,49 евро за наказателни лихви по същия договор като обезщетение за забавено плащане на изискуеми 21 вноски за главницата с просрочени падежи от 09.10.2010 г. до 09.06.2012 г. за период на забавата от съответния договорен падеж до 02.07.2012 г.; вземане от 297,61 евро, представляваща такса за управление на кредита, начислена върху остатъчна главница за 2011 г., 2012 г. и неизплатен остатък за 2010 г., както сумата 2087.50 лева разноски за държавна такса и възнаграждение за вещи лица и 3687.50 лева юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната жалба съдържа оплакване за незаконосъобразност на обжалваното решение, за постановяването му при неправилно изяснена фактическа обстановка и при непълнота на доказателствата, поради което въззивниците молят същото да се отмени и се постанови друго, с което се отхвърлят предявените искове. Подадената във срок въззивна жалба не съдържа конкретни оплаквания, възражения и доводи в подкрепа на заявените пороци на обжалваното решения. Такива се съдържат в постъпила след повече от месец след законово установения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК молба от ответниците. С тази молба се заявяват твърдения за нищожност недопустимост, незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение.

В срока по чл.263 ГПК по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от Т.Б. „В.“ ЕАД /с предишни наименования „К.“ ЕАД , а преди това – „Е. Б. – Б.“ ЕАД/. В  отговора въззиваемото дружество прави възражение за недопустимост на въззивната жалба поради липсата на пълномощно на подалия жалбата адв. М.. Сочи, че по същество въззивната жаба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно, поради което следва да се потвърди.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, същата е редовна и допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

  Неоснователно е преди всичко твърдението за нищожност на обжалваното решение „като противоречащо на правния ред – добрите нрави и европейската правна система“. Освен, че не съдържа конкретни твърдения в подкрепа на заявеното основание за нищожност, посочените противоречия не представляват основания, обуславящи нищожността на съдебния акт.

По съществото на спора:

Ищцовата Б.а „К.“ ЕАД /понастоящем Т.Б. „В.“ ЕАД/ се е снабдила със заповед № 5290/13.07.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК - извлечения от счетоводните книги на Б.ата към 03.07.2012 г., както и с  изпълнителен лист от 27.02.2013 г. по ч.гр.д. № 9545/2012 г. по описа на В. районен съд против ответниците С.Г.С. и С.И.С. за следните суми : 59407,24 евро  - главница, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 03.07.2012 г. до изплащане на вземането; 4559,95 евро възнаградителна лихва за периода от 08.09.2010 г. до 02.07.2012 г.; 6966,49 евро - неустойка за забава за периода 09.10.2010 г. до 09.06.2012 г.; 297,61 евро, представляваща такса за отпускане и управление на кредита.

Във връзка със спорния предмет, по делото е установено, че страните са сключили договор за ипотечен Б.ов кредит № * от 08.02.2006 г., въз основа на който Б.ата е предоставила на С.С. и С.С. ипотечен кредит в размер на 70000 евро, с цел закупуване на апартамент в гр.С. – подробно описан в чл.2 от договора. Уговорено е кредитът да бъде погасен за срок от 20 години, с краен срок на издължаване 08.02.2026 г., като погасяването да се извършва на 240 равни месечни анюитетни погасителни вноски в размер на 585.51 евро всяка една от тях, включващи дължима вноска по главница и лихва, определена на анюитетен принцип.

Към договора страните са сключили и четири допълнителни споразумения, както следва: № 1 от 08.03.2006 г., с което е променен крайният срок за усвояване на кредита на 31.03.2006 г.; № 2 от 31.03.2006 г., с което същият срок за бил променен на 30.04.2006 г.; № 3 от 09.05.2006 г., с което крайният срок за усвояване е бил променен на един месец, считано от датата на споразумението, променен е и крайният срок за погасяване – на 09.05.2026 г. С това споразумение са променени и някои други условия на договора, отнасящи се до изчисляване на анюитетните вноски, размера на годишната лихва, както и допълнително обезпечение чрез издаден от С.С. и авалиран от С.С.  в полза на Б.ата запис на заповед за сумата 71286 евро. С последното споразумение  № 4 от 10.03.2008 г. е било заменено уговореното в чл.10 от договора обезпечение, като законната ипотека върху закупения с отпуснатия кредит недвижим имот е била заместена с договорна ипотека върху имот, собственост на трето лице.

Няма спор, че кредитът е бил усвоен на 16.05.2006 г. за изплащането на закупения от ответниците недвижим имот с нот.акт № 70 от 11.05.2006 г. т.II дело № 228/2006 г. на нотариус с район на действие СРС, след което кредитополучателите са започнал изплащането, съобразно погасителния план. Ищецът обаче твърди, че на 08.09.2010 г. ответниците преустановили окончателно обслужването на кредита.

Преустановяването на плащанията е довело до обявяване на кредита за предсрочно изискуем с Решение, взето на заседание от 27.05.2011 г. на т.нар. „Провизионен комитет“ на Б.ата. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем е било обявено на ответниците с покани за доброволно изпълнение, връчени им с обратни разписки на 14.06.2011 г. /л.36 – л.39 от делото/.

Тъй като, въпреки отправените им покани, ответниците не изплатили задълженията си по кредита, ищцовата Б.а инициирала две заповедни производства. Първото – със заявление от 30.09.2011 г., въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 14627/2011 г. на Районен съд В., по което били издадени заповед № 8529/03.10.2011 г. за изпълнение на парични задължения, въз основа на извлечение от сметка и изпълнителен лист, които впоследствие били обезсилени от съда.

Второто заповедно производство по ч.гр.д. № 9545/2012 г. на В. районен съд е било образувано по заявление от 03.07.2012 г., като по делото са били издадени процесните заповед № 5290/13.07.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 27.02.2013 г. Подадените от ответниците възражения против издаването на заповедта е обусловило правният интерес за ищеца от предявяването на исковете.

  Тук следва да се отбележи, че ответниците са възразили против исковете, оспорвайки материално-правната легитимация на „К.“ ЕАД /понастоящем Т.Б. „В.“ ЕАД/, излагайки довод, че няма връзка между тези лица, съответно - че такава връзка липсва между тях и Б.ата, с която е сключен процения договор - „Е. Б. -  Б.“ ЕАД.

  Възражението е неоснователно. От справката в Търговския регистър, а и от представените по делото извадки от партидата на ищцовата Б.а за актуалното й състояние, се установява, че се касае за един и същ правен субект – юридическо лице, на което през периода от сключването на договора до настоящия момент са се сменяли единствено собствениците на капитала и наименованието, като това не е довело до преобразуване на дружеството, съответно - до смяна на субекта. От тук следва първо, че исковете са предявени от надлежна страна и второ – неоснователността на наведения в допълнението към въззивната жалба довод, че процесната сума била присъдена практически три пъти в полза на трима различни кредитори: на „Е. Б. -  Б.“ ЕАД – в заповедното производство, на „К.“ ЕАД - с обжалваното решение, и на Т.Б. „В.“ ЕАД – въз основа на същото решение. В тази връзка следва само да се отбележи, че този довод се прави в подкрепа на заявено в допълнението към въззивната жалба възражение за прихващане, което, доколкото е направено за пръв път във въззивното производство, е недопустимо и не следва да се разглежда.

  Предмет на спора е съществуване на вземането на Б.ата-ищец към ответниците С., произтичащо от договора за Б.ов кредит в размера, посочен в извлечението от счетоводните книги, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК.    

Предвид цитирания писмен договор и споразуменията към него, следва да се приеме за безспорно установено съществуването на валидна облигационна връзка между ищеца и двамата ответници - в качеството им на солидарни длъжници по смисъла на чл.121 ЗЗД - при условието на договорна солидарност, възникнала по сила на договор за ипотечен Б.ов кредит № * от 08.02.2006 г. и четири споразумения, които притежават всички характеристики на специфичната търговска сделка, уредена в гл .29-та, раздел III от Търговския закон - чл.430 от ТЗ - договор за Б.ов кредит - формален, консенсуален, възмезден, двустранен договор.

Исковите претенции се основават на твърдението, че Б.ата-кредитор е обявила кредита за предсрочно изискуем, съгласно съдържащата се в чл.12 от договора възможност. Правото на Б.ата да обяви срочното вземане към кредитополучателя за предсрочно изискуемо, несъмнено се съдържа в посочената уговорка от договора между страните, както и в разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ.

С Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в т. 18 бе прието, че предсрочната изискуемост като едностранно изменение на договора, настъпва с волеизявление само на едната от страните при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Това означава на първо място, че с волеизявлението си за предсрочна изискуемост, кредиторът едностранно изменя договора, като съобразно уговореното заявява правото си да събере предсрочно вземанията си, произтичащи от този договор в този вид и размер, който те биха имали при изтичане срока на договора. Реципрочната последица на това волеизявление е, че неизправният длъжник губи преимуществото си от разсрочено изпълнение на задължението и от момента на уведомяването на обявената предсрочна изискуемост дължи неизплатения остатък от описаните вземания на кредитора.

Следователно, за да се прояви действието на предсрочната изискуемост  по отношение на длъжника, той следва да бъде уведомен чрез покана от Б.ата, съдържаща изрично волеизявление, че Б.ата счита кредита за предсрочно изискуем от определен момент, както и да се посочат и вида и  размера на неплатените задължения. Освен това, съгласно т.18 от ТР № 4/18.06.2014 г. ОСГТК на ВКС, за да породи действието си, волеизявлението на Б.ата, че обявява вземанията си по договора за предсрочно изискуеми, следва да е достигнало до длъжника.

В конкретния случай е безспорно установено наличието и на двете от посочените  предпоставки за упражняване правото за предсрочна изискуемост на кредита. Установено е преди всичко, че кредитополучателите са спрели да погасяват вноските си по кредита, което означава наличието на първата от уговорените предпоставки за упражняване на това право  - по т.12, т.1 от Договора - просрочване на плащане на каквото и да е парично задължение по договора за повече от 30 дни. Независимо, че следва пряко по силата на договора между страните като последицата от спиране на плащането или просрочие на погасителните вноски, с Решение, взето на заседание от 27.05.2011 г. на т.нар. „Провизионен комитет“ на Б.ата процесният кредит изрично е бил обявен за предсрочно изискуем.

  За обявената предсрочна изискуемост на непогасената част от кредита, длъжниците са били уведомени от Б.ата с покани от 10.06.2011 г. /л.36-л.37/, връчени им по пощата с обратни разписки. В поканите е отбелязана обявената от Б.ата предсрочна изискуемост  и  размерът на задълженията по остатъка от кредита към онзи момент, като ответниците са били поканени доброволно да погасят задълженията.

         Както вече бе посочено, предмет на делото е съществуване вземането на Б.ата към едноличния търговец, произтичащо от договора за Б.ов кредит, при условията на обявена и настъпила предсрочна изискуемост на кредита, за които вземания по реда на заповедното производство – чл.427 ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист въз основа на извлечението от счетоводните книги. При определяне размера на задълженията, първоинстанционният съд е признал съществуването и на задълженията, произтичащи от договорна /възнаградителна/ лихва и наказателна лихва за периода 29.09.2011 г. – 02.07.2012 г., следващ обявяването на предсрочната изискуемост, както и начислени такси за отпускане и управление на кредита. В този смисъл решението и било съобразено със задължителната практика на ВКС, конкретно с решение № 99 от 1.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 610/2011 г., I т. о., ТК, по въпроса за вида и размера на вземанията, дължими при обявена предсрочна изискуемост на главницата по договор за паричен заем/кредит. След като са настъпили предпоставките за предсрочна изискуемост на кредита по чл. 12, т.1 от сключения между страните Договор за ипотечен Б.ов кредит, за неизправните длъжници е възникнало задължението за изплащане на кредита във вида и размера, който той би имал, ако срокът бе изтекъл. В такъв случай задължението за заплащане на възнаградителната лихва и таксите за периода от настъпване на предсрочната изискуемост до края на срока на договора, както и на уговорената в чл.7, ал.3 от договора наказателна лихва е станало изискуемо, поради което предявеният иск е основателен.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице Д.Й. е установено, че към 28.09.2011 г. непогасените и дължими от ответниците – кредитополучатели суми по процесния договор са: 59407,24 евро  -  главница, договорна лихва  - 2229.94 евро и наказателна лихва 2941.94 евро. Към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 03.07.2012 г. главницата е непроменена; договорната лихва е увеличена с още 2330.01 лв. за периода 29.09.2011 г. – 02.07.2012 г. или общо -  4559,95 за периода от 08.09.2010 г. до 02.07.2012 г.; наказателната лихва за същия период също е увеличена с още 4054,54 лева, като общият й размер вече възлиза на  6966,49 евро за целия период от 09.10.2010 г. до 09.06.2012 г.; като към посочената дата са начислени и такси за отпускане и управление на кредита в размер на 297,61 евро.

Неоснователно е позоваването от страна на ответниците на разпоредбата на чл.83 ЗЗД, предвид внасянето от С. в ищцовата Б.а на 11.09.2007 г. на сумата  67040 евро, с цел погасяване на кредита. От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по молба /нареждане/ на самия вносител, е било оттеглено основанието за внасянето на сумата, в резултат на което, през периода 18.09.2007 г. до 10.10.2007 г. внесената сума е била изтеглена обратно от ответниците. Предвид така установените обстоятелства, не би могло да се приеме, че в случая изпълнението от страна на длъжниците  е било препятствано от кредитора или че неизпълнението се дължи на обстоятелства, за които е бил отговорен самият кредитор. Затова направеното в тази връзка възражение за отпадане на отговорността на длъжниците по кредита е неоснователно.

Според заключението на вещото лице, всички счетоводни операции по усвояването и погасяването на кредита, съгласно процесния договор и споразуменията към него, са били отразени правилно в информационно-счетоводната система на Б.ата, както и че размерът на паричните задължения /главница, лихви, неустойка и такси/ по процесния кредит към датата на подаване на заявлението е формиран и съответства на записванията и изчисленията  в Б.овата информационно-счетоводна система. Вещото лице установява също, че тези задължения съответстват напълно и на представеното в заповедното производство извлечение от счетоводните книги на Б.ата по кредитната сметка на ответниците към 03.07.2012 г. Това означава, че като е признал съществуването на вземанията във вида и размера, за които в полза на Б.ата-ищец срещу ответниците като солидарни длъжници-кредито-получатели са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, и изпълнителен лист, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да се потвърди.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК в полза на Т.Б. „В.“ ЕАД следва да се присъдят направените във въззивното производство разноски в размер на 3900 лева..

Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд  

 

                                               Р      Е     Ш     И     :

        

ПОТВЪРЖДАВА решение № 385 от 30.07.2015 г., постановено по т.д. № 763 по описа за 2013 г. на Пловдивския окръжен съд.

ОСЪЖДА С.Г.С., ЕГН ********** и С.И.С., ЕГН ********** да заплатят на  Т.Б. „В.“ ЕАД сумата 3900 лева, деловодни разноски за въззивното производство.

          Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната при условията на чл.280 и сл. от ГПК.

 

                                                                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: