Разпореждане по дело №422/2024 на Административен съд - Силистра

Правото на касационна жалба е упражнено редовно от външна страна, поради което делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Съгласно чл.63в ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд, на основанията предвидени в НПК, и по реда на глава Дванадесета от АПК. Норменият състав на последната включва и разпоредбата на чл.210 ал.1 АПК сочеща, че право на обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно, какъвто е настоящият касатор – началник на отдел „Рибарство и контрол централен Дунав“ гр.Русе към ГД“Рибарство и контрол“ при ИАРА гр.Бургас. Макар и без право на касационна жалба, поради липса на правен интерес и, без да е конституирана пред ТРС като страна, но надлежно призовавана и участвала във въззивния процес, собственичката на отнетата с процесното пред районния съд НП рибарска лодка, подробно описана в същото, следва да бъде конституирана като заинтересована страна, в хипотезата на чл.153 ал.1 и чл.154 АПК, във връзка с чл.210 и чл.228 АПК- М. П. Л. от гр.Тутракан, [улица]. Районният съд правилно е съобразил разпоредбата на чл.61 ал.1 ЗАНН, макар и в същата да е записано „При разглеждане на делото пред районния съд се призовават …, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата …“, а не се конституират като страни. Горната процесуална норма кореспондира с чл.59 ал.2 ЗАНН, лимитиращ страните с право на жалба срещу актовете по чл.58д, включващ изрично собственикът на отнетите в полза на държавата вещи, ако не е нарушител. Ето защо, същият следва да бъде конституиран като страна в настоящото производство, воден от което и на основание чл.228, във вр. с чл.153 ал.1и чл.154 от АПК, съдът

КОНСТИТУИРА като заинтересована страна по делото М. П. Л. от гр.Тутракан.

С процесното съдебно решение е прието, че предвид приключилото НОХД №220/24г. на ТРС със Споразумение от 15.08.24г., санкционираният П. С. Д., в условията на мнима (привидна) съвкупност е извършил както деянието по чл.45а ЗРА, така и престъплението по чл. 238 ал.2 т.1 НК. Изводът е изведен поради неизбежната обусловеност на по-тежкото правонарушение от другото, в случая санкционирано по чл.90 ал.1 ЗРА. Съдът е приел, че обектът на посегателство по двете е различен, поради което не е засегнат принципът non bis in idem,но същите се намират в съотношение на „приготовление“ по смисъла на чл.17 ал.1 НК и „престъпление“ по чл.9 ал.1 НК.Счел е,че това е така,защото релевираното административно нарушение е с изпълнително деяние - пренасяне и съхраняване на устройство за улов на риба с електрически ток (чл.45а ЗРА), без каквито предварителни действия не може да бъде извършено престъплението по чл.238 ал.2 т.1 от НК - улов на риба с технически устройства с електрически ток, за което извършителят е наказан с „лишаване от свобода“ за срок от две години, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66 НК за срок от четири години.

С оглед на горното ТРС е приел, че подготвителните действия, улесняващи извършването на престъплението,по хипотеза са ненаказуеми, извън наказанието за довършеното престъпление,ако има такова (арг.чл.17 ал.2 НК). Ето защо, поради несъставомерност на деянието по оспореното пред него НП, го е отменил.

Касационният жалбоподател счита, че съдебното решение е необосновано, като твърди, че въззивната инстанция не е посочила кой точно материален закон е бил нарушен с отмененото НП. Излага контра-аргументи относно съжденията на съда за наличието на съвкупност от наказуеми деяния, в нейните видове и, настоява при условията на чл.18 ЗАНН, да бъде зачетено като самостоятелно правонарушението на чл.45а ЗРА и съответно санкционирано на основание чл.81 ЗРА, с потвърждаване на процесното пред РС-Тутракан наказателно постановление. Твърди, че не е налице поглъщане на административното нарушение, преценено като „приготовление“ по чл.17 ал.1 НК, от престъплението по чл.238 ал.2 т.1 НК, а самостоятелно, съществуващо вън и независимо от последното, административно нарушение на чл.45а , във връзка с чл.35 ал.1 т.2 ЗРА.

В същия контекст намира за неправилно съдебното решение и в частта му за отмяна на отнемането на рибарската лодка в полза на държавата на основание чл.90 ал.1 ЗРА. Счита, че в случая не бил приложим общият текст на чл.20 ЗАНН,а специалната разпоредба на чл.91, която не изисквала отнетите вещи да са собственост на извършителя на нарушението.

В обобщение, с касационната жалба се настоява за отмяна на оспореното решение на РС гр. Тутракан, поради неправилно приложение на материалния закон и, за потвърждаване на НП.

Страни във въззивното производство, по отношение на които е постановен оспореният съдебен акт, макар и с различно процесуално качество пред настоящата инстанция, са посочените по-долу, воден от което съдът

Р А З П О Р Е Д И :

Насрочва съдебно заседание по КАНД №422/2024г. по описа на АС гр.Силистра на 12.02.2025г. от 10:00 часа. Да се призоват:

Касатор: Началник на отдел „Рибарство и Контрол Централен Дунав“ гр.Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури гр.Бургас, с административен адрес: гр.Русе, [улица]етаж 3;

Ответник по касация: П. С. Д. от гр.Тутракан, [улица], с посочен съдебен адрес: гр.Тутракан, ул.“Трансмариска“ №10, чрез адвокат Светослав Раев от АК-Силистра;

Заинтересована страна: М. П. Л. от гр. Тутракан, [улица];

Страна (чл.217 ал.3 АПК): Окръжна прокуратура гр.Силистра.