№ 326
гр. Шумен, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й.Р.К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно
наказателно дело № 20223630201032 по описа за 2022 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №22-0869-000540/30.03.2022г. на Началник
сектор към ОДМВР гр. Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на Р. И. К., ЕГН
********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДВП .
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление. В съдебно заседание не се явява лично изпраща представител адв. Т. от
БАК, като поддържа жалбата.
Процесуалният представител на ОДМВР гр. Шумен – административно -наказващ
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна, а обжалваното наказателно постановление - да бъде изцяло потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 20.10.2021г. в 11,10 часа била извършена проверка на път първи клас № 2
км.102+518 в посока гр. Разград и било констатирано, че т.а„Фолксваген транспортер“ с
рег. № ТХ 6109 АР собственост на С.М.М., ЕГН **********, се управлява от
жалбоподателя Р. И. К.. В хода на проверката било констатирано, че т. а. е със служебно
прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от 22.06.2021г..
Настоящото административно наказателно производство е образувано по реда на чл.
36, ал.2 от ЗАНН. Деянието било установено в хода на проверката по преписка вх. №
1448/2022г.по описа на ШРП по която било отказано образуване на досъдебно
производство с постановление от 21.03.2022г. на прокурор при ШРП .
Било издадено наказателно постановление №22-0869-000540/30.03.2022г. на
Началник сектор към ОДМВР гр. Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на Р. И. К.,
1
ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДВП, а именно за това, че на 20.10.2021г., около
11,10 часа, на път първи клас № 2 км.102+518 в посока гр. Разград, жалбоподателя
управлява т.а„Фолксваген транспортер“ с рег. № ТХ 6109 АР, собственост на С.М.М., ЕГН
**********, който не е регистриран по надлежния ред в Р.България и е със служебно
прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДВП, считано от 22.06.2021г.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства, приложеното постановление за отказ да се образува
наказателно производство и преписка с рег. № №869000-3127810.03.2022г. и от гласните
доказателства, събрани в съдебно заседание, чрез разпита на актосъставителя и свидетеля по
акта.
Съдът приема, че нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани
достатъчно пълно и ясно в НП. При съставянето на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото на защита на
жалбоподателя и да водят до отмяната му.
Безспорно се установява от доказателствата по делото, че на процесната дата и
място, МПС е било управлявано от жалбоподателя и се е движило, както и, че е било
нерегистрирано по надлежния ред за Р България, тъй като е било със служебно прекратена
регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП, считано от 22.06.2021г., с отбелязване в
автоматизираната информационна система, след получаване на информация от
Гаранционния фонд досежно липсата на сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“.
Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите, доколкото същите са
конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота фактите и обстоятелства във връзка
с възприетото от тях, относно движението на МПС на посочената дата и час. Освен това,
няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и
безпристрастността на тези свидетели. Показанията им кореспондират със събраните по
делото писмени доказателства.
Съобразно посоченото в §6, т.18а от ДР на ЗДвП и в §2, т. 4 от ДР на Наредба № I-
45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, понятието „Регистрация“ представлява
административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение,
включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с
регистрационен номер.
Въпреки, че по делото липсват доказателства жалбоподателят-водач, респективно
собственика на автомобила да е бил уведомен за прекратената регистрация на посоченото
МПС, съдът намира, че жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна
състава на чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДвП. В качеството си на водач на процесното МПС,
същият е бил длъжен да спазва правилата за движение по пътищата, въведени със ЗДвП и в
частност с КЗ, които вменяват на водача забрана да управлява моторно превозно средство по
пътищата, отворени за обществено ползване, без сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, респективно без да е залепил в долния ляв ъгъл на предното стъкло на
моторното превозно средство валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите и да носи контролен талон към знака.
В конкретния случай, като ползвател и водач на процесния автомобил,
жалбоподателят е носител на задължението за сключване на договор за застраховка
„Гражданска отговорност“. Като водач на МПС е длъжен да познава законовите последици
от неизпълнение на това задължение, поради което като не е изпълнил посочените по-горе
задължения, е проявил небрежност, а това обосновава и вината му за посоченото в акта за
установяване на административно нарушение и в издаденото наказателно постановление
нарушение. Независимо от липсата на доказателства деецът да е бил уведомен за служебно
прекратената регистрация на автомобила, последният е знаел, че по отношение на този
автомобил няма сключена застраховка, респективно, че следва прекратяване на
регистрацията след изтичане на съответните законови срокове, следователно, въпреки, че не
е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправните последици от деянието, е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди. По силата на чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за
2
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.
Алинея 2 на същия законов член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само
в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП,
поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние - нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП, жалбоподателят следва да понесе административно наказателната отговорност
за него. Ирелевантно за отговорността на водача е обстоятелството дали органите на КАТ са
уведомили или не собственика на автомобила, че същият е със служебно прекратена
регистрация, доколкото уведомяването не е елемент от фактическия състав по прекратяване
на регистрацията на МПС. Той следва да управлява по пътищата само МПС, което е
регистрирано по надлежен ред. Действително разпоредбата на чл.14, ал.2, вр. ал.1 от НК
посочва че незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на
престъплението, изключва вината и за непредпазливите деяния, но това е само в случаите,
когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В
настоящия казус, незнанието на факта, че управляваният от жалбоподателя автомобил е със
служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от негова страна непредпазливост
под формата на небрежност. В подкрепа на изложеното е и константната практика на ШАС
и по-конкретно Решение №85 от 18.04.2022 год. на АдмС - Шумен по к.а.н.д. №49/2022 год.,
Решение №203 от 07.10.2020 год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №179/2020 год., Решение
№236 от 25.09.2019 год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №218/2019 год., Решение №169 от
30.07.2020 год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №141/2020 год., Решение №112 от 23.06.2020
год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №43/2020 год. и др.
Съдът приема, че НП е ясно, обосновано и доказано, като не са налице сочените от
страна на жалбоподателя пороци. Наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението, като такова по чл.140, ал.1 от ЗДвП и правилно е издирил и приложил и
съответната за това нарушение санкционна норма, предвиждаща наказание за водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Правилно
са индивидуализирани и наказанията, като са наложени предвидените в разпоредбата на
чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП санкции в техния минимален размер, а именно „глоба“ в
размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца.
Съдът, съобразявайки обществените отношения които охранява ЗДвП приема, че
процесното деяние не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът напълно споделя изложения в тази насока извод на
административно-наказващият орган. Правилно е било преценено, че с оглед характера на
нарушението в настоящия случай нормата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена.
Описаното нарушение създава сериозен риск за останалите участници в движението по
пътищата, тъй като се отнася за управление на МПС с прекратена регистрация и то поради
липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Нарушението не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид,
поради което и същото не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по
смисъла вложен в разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
С оглед на изложеното ,обжалваното наказателно постановление се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
/какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ.В тази връзка съдът, като съобрази посочената
разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, като намира, че размера на юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде в размер на 80 лева.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №22-0869-000540/30.03.2022г. на
3
Началник сектор към ОДМВР гр. Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на Р. И. К.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДВП, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Р. И. К., ЕГН **********, да заплати на ОДМВР гр.Шумен
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00лв. (осемдесет лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4