№ 19
гр. Ямбол , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично заседание
на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова
Люцканова
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20212300500117 по описа за 2021 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на Н. М. Г. от гр.Ямбол чрез
пълномощник адв.Т.С., АК-* против решение № 3/14.01.2021 г., постановено по гр.д.№
2067/2020 г. по описа на ЯРС, с което съдът:
ОСЪЖДА на основание чл.232, ал.2 ЗЗД Н. М. Г. с ЕГН ********** от гр. **********
ДА ЗАПЛАТИ на А.М.Г. с ЕГН ********** от ******** сумата от 824,94 лева,
представляваща сбор от дължимите годишни наемни цени по договор за наем от 22.03.2013
год. вписан в Службата по вписванията Ямбол с вх.рег.№ 2788/22.03.2013 год., том 5,
стр.220, за стопанските 2016/2017 год.; 2017/2018 год. и 2018/2019 год., ведно със законната
лихва върху сумата от 824,94 лева, считано от датата на подаване на исковата молба -
24.08.2020 год. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.233, ал.1 ЗЗД Н. М. Г. ДА ВЪРНЕ на А.М.Г. предоставените
му с договор за наем от 22.03.2013 год. вписан в Службата по вписванията Ямбол с вх.рег.№
2788/22.03.2013 год., том 5, стр.220 за временно и възмездно ползване недвижими имоти -
земеделски земи, находящи се в землището на с.Търнава, община Тунджа, област Ямбол, а
именно: Пасище, мера с площ от 10,498 дка, шеста категория, в местността „Адата",
съставляваща имот № 012001; Нива с площ от 12,000 дка, четвърта категория, в местността
„Домузлука", съставляваща имот № 025027 и Нива с площ от 5,001 дка, четвърта категория,
в местността „Кулак дере", съставляваща имот № 027021.
1
В първоначалната въззивна жалба се иска частична отмяна на решението в частта на
присъдената сума за наем до размера на 371,23 лв., представляваща действително
притежаваната от наемодателя част от имотите в размер 9/20 ид.ч. и отмяна на решението в
частта на иска по чл.233 ал.1 от ЗЗД, тъй като исковата молба не представлява предизвестие
за прекратяване на договора за наем, не е даден срок за изпълнение на задълженията на
ответника.
С допълнение на въззивната жалба се желае отмяна изцяло на атакуваното решение на
ЯРС, включително в частта за разноските. Исканията си по допълнението на въззивната
жалба въззивникът Н.Г. обосновава с това, че съдът е приложил неправилно материалния
закон. Сключвайки договора за наем като притежател на част от отдаваните под наем
земеделски имоти, въззиваемият А.Г. е извършил действие на разпореждане, а не действие
на обикновено управление. В този случай съгласно чл.229 ал.2 и ал.3 от ЗЗД наемодателят
не би могъл да сключва договор за наем за повече от три години, а настоящият е за срок от
10 години. Претендирания срок за заплащане на наем за три стопански години – 2016/2017
г., 2017/2018 г. и 2018/2019 г. попада във време, в което сключеният през 2013 г. договор за
наем вече не е имал действие между страните. Това са съображенията на въззивника за
отмяна на постановеното от ЯРС решение.
В законоустановения срок ищецът по делото А.М.Г. е депозирал чрез своя
пълномощник адв.П. отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а
постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се
желае да бъде оставено в сила. Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е
произнесъл съобразно наведените в исковата молба твърдения и събраните по делото пред
първата инстанция доказателства. Съдът е съобразил съдебната практика и правилно е
уважил предявените искове.
В съдебно заседание страните, редовно призовани не се явяват, а чрез своите
пълномощници поддържат въззивната жалба и отговора по нея.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира
въззивната жалба за неоснователна.
В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.
Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр.
2
с чл.235 от ГПК, въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния
съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря. В отговор на
доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба, въззивният съд намира за
необходимо да изложи следното:
Пред ЯРС са предявени от А.М.Г. от с. * против Н. М. Г. от. гр. * искове с посочено
правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 233, ал. 1 ЗЗД. Твърденията на ищеца за сключен
договор за наем с ответника на 22.03.2013 г. за срок от десет години, надлежно вписан се
потвърждаван от представения договор за наем, по който са били предоставени за временно
възмездно ползване недвижими имоти - земеделски земи, находящи се в землището на с.
Търнава: 1. пасище, мера с площ 10.498 дка, шеста категория, в местността „Адата",
съставляваща имот № 012001 по плана за земеразделяне, при граници: №№ 000009 и 012002;
2. нива с площ 12.000 дка, четвърта категория, в местността „Домузлука", съставляваща
имот № 025027 по плана за земеразделяне, при граници: имоти №№025026, 000161, 025028
и 000148; 3. нива с площ от 5.001 дка, четвърта категория, в местността „Кулак дере",
съставляваща имот № 025027 по плана за земеразделяне, при граници: имот №№ 000128,
027022 и 027020.
От представените нотариални катове: за дарение на идеална част от недвижими имоти
№ 184, том I, дело № 140/2013 г. и нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от
недвижими имоти № 187, том I, дело № 141/2013 г. е установено, че към момента на
отдаване на имотите под наем наемодателят А.Г. е бил собственик на 1/5 ид.част от същите,
а от нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от недвижими имоти № 10, том I,
дело № 8/2015 г. и нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от недвижими
имоти № 11, том I, дело № 9/2015 г. е установено, че след отдаването под наем на
земеделските имоти Г. е придобил още 5/20 ид.ч. и към момента притежава общо 9/20 ид.ч.
от процесните имоти. Видно е и от представените скици на имотите, че Г. е съсобственик с
трето лице - Д.С.Т.
Въз основа на тези обстоятелства районният съд е присъдил претендираната сума от
824,94 лева /за чието формиране и размер не се спори/ за неплатени наеми за стопанските
2016/2017 г.; 2017/2018 г. и 2018/2019 г. с мотива, че получената наемна цена и
разпределянето й между съсобствениците касае техните вътрешни отношения от една
страна, а от друга сключването на договора, респ. неговото прекратяване има характер на
управление на общата вещ и които действия са също в рамките на отношенията между
съсобствениците.
Отдаването под наем на цялата обща вещ от един от съсобствениците представлява
действие на управление, но когато наемодателят е съсобственик, притежаващ по-малко от
половината от собствеността, както в случая, договорът за наем може да бъде сключен най-
много за три години по аргумент на чл.229 ал.2 от ЗЗД, тъй като този съсобственик може да
извършва действие само по обикновено управление на вещта. Възражението на
3
въззиваемия-наемател за това, че при тази хипотеза искът е неоснователен, тъй като се
претендира наем за време, през което договорът е бил прекратен /след 2016 г./, е
неоснователно. Наемателят не твърди, че е преустановил ползването на имотите след 2016
г., когато според него е прекратен договора, а дори оспорва прекратяването на договора с
получаване на исковата молба от 24.08.2020 г., посочена като покана за това от наемодателя
и твърди във въззивната жалба, че прави разходи за обработка на наетата земеделска земя,
поради което съдът приема, че отдадените под наем земеделски имоти са били ползвани от
наемателя през процесния период. Съгласно чл.236 ал.2 от ЗЗД, ако след изтичане на
наемния срок използването на вещта продължи със знанието и без противопоставянето на
наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок. Предвид тази разпоредба,
съдът приема, че наемодателят Г. като съсобственик, притежаващ по-малко от половината от
собствеността на имотите е могъл да ги отдаде под наем за не повече от три години, т.е. до
22.03.2016 г., но след като не се е противопоставил на използването на наетите имоти от
страна на наемателя след изтичане на тригодишния срок, то договорът е продължен за
неопределен срок. В продължения срок на договора за наем се включват и стопанските
години предмет на иска 2016/2017 г.; 2017/2018 г. и 2018/2019 г., тъй като прекратяването
му е настъпило по време на настоящото съдебно производство след получаване на исковата
молба от ответника-наемател, която изрично е посочено от ищеца-наемодател, че се счита за
предизвестие за прекратяване на договора за наем /решение № 113/28.07.2009 г. т.д.№
753/2008 г. ВКС/.
Възражението за погасяване при изтекла тригодишна давност на част от претенцията
също е неоснователно, тъй като съгласно договора, наемната цена е платима до 31.10. на
съответната година, т.е. за стопанската 2016/2017 г. ще е дължима, считано от 01.11.2017 г.
Искът е предявен преди 1.11.2020 г. – на 24.08.2020 г. и не е погасен по давност в тази част.
Както се посочи по-горе въпросът относно размера на претенцията не е спорен – наемът
е договорен като годишна наемна цена, платима от наемателя на наемодателя в размер на 10
лв/дка. При отдадени под наем общо 27,499 дка, дължимата годишна наемна цена е в размер
на 274,99 лева, а за три стопански години е в размер 824,94 лв., до който размер е уважен
иска.
Правилно е уважена и втората претенция на наемодателя Г. с правно основание чл.233
ал.1 изр.1 от ЗЗД – наемателят е длъжен да върне вещта, а в случая това негово задължение
възниква след като договорът за наем се счита прекратен след получаване от наемателя на
писмено предизвестие /исковата молба/, препис от която е получен от ответника на
14.09.2020 г. От този момент съгласно чл.22 от договора и предвид установеното по делото
виновно поведение на ответника, изразяващо се в неплащане на наемната цена за исковите
стопански години повече от 60 дни съгласно договора, същият се счита прекратен.
Предвид изложеното, въззивният съд приема, че постановеното от първата инстанция
решение е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде
4
потвърдено, тъй като въззивната жалба е неоснователна.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3/14.01.2021 г., постановено по гр.д.№ 2067/2020 г. по
описа на ЯРС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5