Р Е Ш Е Н И Е
№ 2020 г. гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІ – ти състав, в публично
заседание на двадесет и шести май 2020 г., в състав :
Административен съдия : Красимир Кипров
при секретаря Камелия Александрова и с участието на прокурора
от Окръжна прокуратура – Варна Владислав Томов, като разгледа докладваното от
административния съдия АД № 350 по описа за 2020 година на Административен съд
- Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 1 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по предявен иск от „М.Г.Б. “ ЕАД с ЕИК *********, срещу
Агенция „Митници“ с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 2208 /две хиляди двеста и осем/ лева, ведно със
законната лихва от датата на плащането до завеждане на делото, както и от
датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, във връзка с отменено по съдебен ред
Наказателно постановление /НП/ № 392/2018/2019 на Директора на Териториална
дирекция „Северна морска“ в Агенция „Митници“. Развити са доводи в исковата
молба, че в производството по обжалване на наказателното постановление
дружеството е направило разходи за възнаграждение на един адвокат за двете
инстанции в размер на 2208 лв. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди
Агенция „Митници“ да заплати на дружеството-ищец сума в посоченият размер,
имаща характера на обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат
на отмяната на незаконосъобразното НП.
Претендира присъждане на разноски за настоящото съдебно производство.
В проведеното открито съдебно заседание от 26.05.2020 г. ,процесуалният
представител на ищеца „М.Г.Б. “ ЕАД – адвокат Ж.,поддържа иска и го прецизира
по отношение на претендираните лихви като заявява, че поддържа искането да
присъждане на лихви само в частта досежно тези, дължими от датата на завеждане
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, но не и в частта за
присъждане на такива от датата на заплащане на адвокатския хонорар до датата на
завеждане на исковата молба.
От процесуалния представител на ответника – Агенция „Митници“ – София е
депозирано писмено становище с.д.
4964/18.05.2020 г., с което исковата молба се оспорва както по
основание, така и по размер. Сочи се, че адвокатското възнаграждение заплатено по повод осъщественото процесуално
представителство по н.а.х.д. № 2681 по описа на ВРС за 2019 г. има облигационен
характер, поради което не представлява пряка и непосредствена последица от
отмененото НП, респективно твърди се, че не са налице материалните предпоставки за реализиране отговорността на
държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Сочи се също, че заплащането на
адвокатски хонорар в посочения в исковата молба размер е останало недоказано. В
допълнение изразява становище, че ответникът – Агенция „Митници“ не следва да
заплаща включения в адвокатския хонорар ДДС, тъй като това би довело до
възстановяване на разноски в двоен размер – веднъж ДДС ще бъде получено от
дружеството ищец под формата на обезщетение и втори път същата сума ще се
приспадне по реда на ЗДДС, което като краен резултат би довело до неоснователно
обогатяване, каквато не била целта
на закона. Алтернативно се иска от съда
да отхвърли иска частично като прекомерен, несправедлив и недоказан. Иска се от
съда да постанови решение в този смисъл.
Участващият в съдебното производство представител на Окръжна прокуратура
представител – прокурор Вл. Томов, изразява становище за основателност на
предявения иск в цялост.
Административен съд - Варна, в настоящия
си състав, като прецени доводите на страните и наличните по делото
доказателства, намира предявеният
иск за процесуално допустим,
а разгледан по същество
за основателен и доказан по следните
съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че
с Решение № 1703 от 24.09.2019 г. на Районен съд – Варна, постановено по
н.а.х.д. № 2681/2019 година е отменено Наказателно постановление
/НП/ № 392/15.05.2019 на Директора на Териториална дирекция „Северна морска“ в
Агенция „Митници“. С него на оспорващото
дружество „М.Г.Б. “ ЕАД на основание чл.234, ал.1, т.1 ЗМ е наложена
имуществена санкция в размер на 13113.24лв., представляваща 100% от размера на
избегнатите публични държавни вземания. Решението на първостепенния съд е оспорено
по касационен ред пред Административен съд – Варна. С Решение № 2137/11.11.2019
г. по к.нахд. № 2812/2019 год. касационната инстанция е оставила в сила
решението на ВРС.
С разпореждане на настоящия съдебен състав
н.а.х.д. № 2681 по описа на ВРС за 2019 г. е изискано за
прилагане към доказателствата по исковото производство. От него се
установява, че по делото е проведено едно съдебно заседание – на 19.09.2019 година.
В него санкционираното дружество е представлявано от адв. С.Ж.. Същата не е участвала в открито
съдебно заседание от 07.11.2019 г. по к.адм.д. № 2812/2019 г. на АС - Варна, но
е защитавала интересите на дружеството (ответник в касационното производство) с представяне на писмено становище по съществото на касационния спор. Адвокатът се е легитимирал пред ВРС с приложеното на лист 6 от н.а.х.д. № 2681/2019 г. пълномощно,а на л.7
е приложен договор за правна защита и съдействие от 30.04.2019 година. Във
въззивното производство адв. Св. Ж. е
упълномощена да представлява „М.Г.Б. “ ЕАД срещу адвокатски хонорар в размер на 1104
/хиляда сто и четири/ лева с включен ДДС, платен след издаване на фактура. Такъв платежен
документ е издаден на 03.06. 2019 г. и е
приложен на лист 8 от делото,а кредитния превод удостоверяващ плащането от
страна на дружеството на адвокатското възнаграждение е приложен на л.54 –
сумата от 27 450 лв. включва процесната фактура № *********/3.06.2019 г.
съгласно т.40 от описа а л.56. Пред касационната инстанция процесуалното
представителство е осъществено от адв. Св. Ж. въз основа на нов договор за
правна защита и съдействие от 08.10.2019 година, приложен на лист 13 от к.адм.
д. № 2812/2019 година. Уговореният в него хонорар е в същия размер - 1104 /хиляда сто и четири/
лева с включен ДДС,платен след издаване
на фактура, каквато има приложена на л.14
от делото,а преводното нареждане удостоверяващо извършеното от дружеството плащане е приложено на л.15 от касационното дело.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Искът е предявен от легитимиран субект и при наличие на
правен интерес за него след влизане в сила на решението за отмяна на НП,
съгласно изискването на чл.204, ал.1 от АПК, поради което е
процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът е
основателен и доказан .
Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или
указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. Към
момента на постановяване на настоящото съдебно решение действа разпоредбата на
новата ал.3 на чл.63 от ЗАНН, съобразно последните изменения в ЗАНН,
публикувани в ДВ, бр.94 от 29.11.2019 г., съгласно
която в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Този ред е неприложим в конкретния
случай ,тъй като новата правна уредба действа само напред във времето. Във
връзка с горното съдът съобрази, че съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за
обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава ХІ от
АПК. Разпоредбата на чл. 1,ал.1 от ЗОДОВ
постановява, че държавата и общините отговарят за вредите причинени
на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на
Административно-процесуалния кодекс.
За да възникне правото на иск за обезщетение,
задължително е кумулативното наличие на няколко конкретни
материално-правни предпоставки, а именно: 1/ незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината; 2/ незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при
или по повод изпълнението на административна дейност; 3/ причинена вреда -
имуществена или неимуществена; 4/ пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата
вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав
не може да бъде реализирана отговорността на
държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Условие
за допустимост на иска по смисъла на чл. 204, ал. 1 АПК е административният акт
/действие или бездействие/ да бъде отменен по съответния законов ред. В
настоящия случай НП № 392/2018/2019
на Директора на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“ е отменено именно като незаконосъобразен
акт. С оглед последното,налице е първата
материална предпоставка.
Налагането на административни наказания от органите на администрацията за
извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз
на държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма
на административна (изпълнителна) дейност както въз основа на властническия
метод на правно регулиране прилаган от административно-наказващите
органи, така и с оглед административната правосубектност на последните.
Независимо че наказателното постановление не е административен акт по смисъла
на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо обстоятелство за квалификацията на правното
основание на иска за обезщетение за вреди като такъв по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ е, че то е издадено от административен орган и представлява
властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда
наказателно-правни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението
на нормативно възложени задължения, от упражняването на дискреционна
власт, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна
дейност. Дейността по налагане на административни наказания, както и
извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от
правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл.
2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен
случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт.
Административният характер на дейността по издаване на наказателните
постановления и електронни фишове /ЕФ/, както и на действията или бездействията
по налагане на административните наказания, при или по повод на която са
причинени вреди на гражданите или на юридическите лица, определя правното
основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления,
ЕФ, действия или бездействия като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В
този смисъл е приетото решение по т. 1 от Тълкувателно постановление
от 19.05.2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС. Следователно –
налице е и втората материална предпоставка за ангажиране отговорността на
ответника по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
За преценка наличието на останалите предпоставки за
удовлетворяване на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и с оглед задължителния характер
на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за
съдебната власт, съдът следва да съобрази решението си с Тълкувателно Решение №
1 от 15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд,
според което при предявени пред административните съдилища искове
по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Във връзка с
горното, съдът приема за доказано, че от издаването на НП № 392/2018/2019
година на Директора на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“ са
настъпили за дружеството-ищец имуществени вреди, изразяващи се в направените
разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването му пред
РС-Варна, както и в хода на касационното производство пред АС- Варна.
Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни
постановления не е задължителна, не налага извода, че ангажирането
на процесуален представител не се намира в причинна връзка с
издаденото наказателно постановление. В съдебната практика се приема, че
причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено
вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и
когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност.
Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за
охраняването на неговите права и законни интереси. Следователно, налице е пряка
и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт /НП/ и
настъпилата за лицето имуществена вреда , поради което налице са всички
материално-правни предпоставки за отговорността на ответника.
Като неоснователни се преценяват твърденията на
ответника за недоказаност на плащанията по посочените по-горе договори за
правна защита и съдействие, представени пред двете съдебни инстанции,
ангажирани със спора досежно законосъобразността на НП № 392/2018/2019 година.
Тези договори от 30.04.2019 г. и от 08.10.2019 г. са представени своевременно
от ищцовото дружество още в хода на самите производства пред ВРС и пред АС- Варна,
като към същите са били приложени
редовно издадените първични
счетоводни документи (фактури), заедно с пряко доказващите реалното извършване на плащанията преводни
нареждания.
Според разпоредбата на § 9 от
ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди (ЗИДЗОДОВ, обн. ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.),
в чл.63 от ЗАНН се създават ал. 3, 4 и 5, както следва: "(3) В съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК. (4) Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36
от Закона за адвокатурата (ЗАдв). (5) В полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ (ЗПП)".
При липсата на изричен текст в ЗИДЗОДОВ относно датата на
влизането му в сила, следва да се приеме, че същият е в сила от 03.12.2019 г.,
съгласно чл.
5, ал. 5, пр. 2 от Конституцията на Република България (КРБ).
На същото основание разпоредбите на чл.
63, ал. ал. 3, 4
и 5
от ЗАНН са в сила също от 03.12.2019 година. Нормите нямат обратно действие
и съответно не са приложими към конкретното административно-наказателно
производство,което е приключило на 11.11.2019 г.
Предвид направеното възражение от процесуалния представител
на ответника в настоящото производство за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, съдът съобрази следното:
Според чл.
36, ал. 2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между
адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредба № 1/09.07.2004 г.). С Решение № 5419 на ВАС на РБ –
бр.45 от 2020 год., в сила от 15.05.2020 г. е изменена разпоредбата чл.
18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 година,но приложима е редакцията на нормата
към момента на извършване на плащанията за
адвокатско възнаграждение – съответно 4.06.2019 г. и
8.10.2019 г. Съгласно тази редакция на разпоредбата ,
ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността
на санкцията, съответно обезщетението,но не по-малко от 300 лв. Настоящият казус попада в приложното поле чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г.,
съгласно който за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. минималното възнаграждение е 830
лв. плюс 3% за горницата над 10 000 лв. В
случая, размерът на наложената с отмененото НП имуществена санкция е 13113,24
лв., върху който материален интерес дължимото минимално адвокатско
възнаграждение, изчислено по посочения способ, възлиза на сума от 923,40 лв. От
изложеното следва, че посочената в представените фактури към договорите за
правна защита и съдействие данъчна основа от 920,00 лв. е по-ниска с 3,40 лв.
от предвидената в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, т.е. заплатеното
адвокатско възнаграждение не е прекомерно.
По повод изложените от ответника възражения за недължимост
на начисления върху адвокатския хонорар ДДС ,съдът съобрази разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 година.
Според този текст, за нерегистрираните по ЗДДС адвокати размерът на
възнагражденията по тази
наредба е без включен в тях ДДС, а за регистрираните дължимият ДДС се
начислява върху възнагражденията по тази наредба и се
счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение,
като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС.
По представените пред двете съдебни инстанции договори за
правна защита и съдействие, съответно от 30.04.2019 год. и от 08.10.2019 год.,
от страна на дружеството-ищец е заплатено адвокатско възнаграждение в размер от
1104,00 лв., с включен ДДС за всяка от двете съдебни инстанции. Към договорите
са приложени и фактури съответно с номера 0(…)554 от
03.06.2019 год. и 0(…)642 от
08.10.2019 год. При така съществуващият
нормативен регламент относно ДДС за адвокатските възнаграждения,съдът намира за
неоснователно отправеното в тази насока възражение на ответника – платеният от
ищеца ДДС подлежи на обезщетяване.
При този изход от делото,съгласно който предявеният иск е
изцяло основателен,ответникът дължи на ищеца възстановяване на сторените от
него разноски в настоящия съдебен процес. По делото е представен списък на
разноските ,съгласно който те възлизат на
сума в размер на 385,00 лв. и включват платена държавна такса от 25 лв. и
платено адвокатско възнаграждение от 360 лв.
За удостоверяване плащането на последното са приложени на л.9 договор за правна защита и съдействие
от 5.02.2020 г. , фактура № 0….692 от 5.02.2020 г. на л.10 и преводно нареждане на л.11. Налице е за
ищеца право на разноски в претендирания от него
размер от 385 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.1,ал.1 от ЗОДОВ Агенция „Митници“ да заплати на „М.Г.Б.
“ ЕАД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление : гр.София, ул.” Методи Попов” № 22а, представлявано от
управителя Поля Димитрова Пеева обезщетение за имуществени вреди в размер на
2208 /две хиляди двеста и осем/ лева, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба – 3.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата,
причинени с отмененото незаконосъобразно
НП № 392/2018/2019, издадено от
Директора на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „М.Г.Б. “ ЕАД с
ЕИК ********* направените в настоящото съдебно производство
съдебно-деловодни разноски в размер на 385 /триста осемдесет и пет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: