Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………20.01.2020 година…………..……..Град
Гълъбово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……………….…Гражданско отделение
На………десети
януари……...….…….…..……...…….……..……..Година 2020
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Белослава Колева..………………………………………………………
Прокурор………………………………………………..…………………………..
като
разгледа докладваното от………………………………съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 470……по описа за………….….…………2019 година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Ищецът П.А. твърди, че на 18.07.2014 г. с ответницата К.А.
е сключили граждански брак съгласно Акт за сключен граждански брак №
273/18.07.2014 г. издаден от община Стара Загора, като от брака си нямали
родени деца.
След сключването на брака се появили отново предходни
проблеми във връзката между страните – финансови затруднения. Това принудило
съпрузите да заминат за Северна Ирландия, което се случило в началото на 2015
г. Няколко месеца отношенията между съпрузите били нормални, но впоследствие се
появили скандали, прояви на ревност и злоупотреба с алкохол от страна на
ответницата. След морален инцидент свързан с майката и сина от предходна връзка
на ищеца, П. взел решение да се раздели с ищцата. В края на месец октомври 2015
г. ищецът напуснал жилището обитавано с ответницата и се прибрал в Република България. Вече близо
четири години страните по делото били във фактическа раздяла. Единственото
което научил ищецът от негови познати било, че ответницата се преместила да
живее в друг град в Северна Ирландия – Б.. От момента на раздялата страните не
са поддържали каквито и да било взаимоотношения.
Счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен.
Моли съда да постанови решение, с което да прекрати сключения на 18.07.2014 г.,
граждански брак между страните, поради дълбоко и непоправимо разстройство без
произнасяне по въпроса за вината.
В законоустановения срок по
чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения
представител на ответницата, в който се заема позиция за допустимост на иска.
Пресъздадени са твърденията в исковата молба, като се сочи, че след събиране на
доказателствата ще бъде взета позиция и по основателността на иска.
Старозагорски районен съд, като съобрази правните
доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено следното от фактическа страна:
Предявен е конститутивен иск
за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс СК/.
Страните са сключили граждански брак на 18.07.2014 г.
в Община Стара Загора, за което е съставен акт за граждански брак №
273/18.07.2014 г. на Община Стара Загора и издадено удостоверение за сключен
граждански брак от 04.09.2019 г., като съпругата е приела фамилното име А.. От
брака си съпрузите нямат родени деца, като поради липсата на доказателства в
обратен смисъл, съдът приема това обстоятелство за установено. След сключването
на брака съпрузите се установили първоначално да живеят в Република България, а
от началото на 2015 г. в Република Северна Ирландия. Фактическата раздяла между
страните е настъпила през октомври 2015 г. съгласно техните покриващи се фактически
твърдения, когато съпругът напуснал семейното жилище намиращо се в Република Северна Ирландия и се е прибрал да живее в
Република България. След неговото напускане на жилището страните не са
поддържали каквато и да е връзка помежду си.
По делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на
двама свидетели М.А. /майка на ищеца/ и Т.Д.. Свидетелите еднопосочно изясниха, че поради редица скандали след
преместването на съпрузите в Северна Ирландия от м. октомври 2015 г. страните
по делото са във фактическа раздяла. От този момент нито ищецът е поддържал
отношения с ответницата, нито свидетелите са наясно къде се намира тя. Посочиха,
че страните не са поддържали връзка след раздялата си и не са искали да бъдат
семейство, т.е. ищецът няма съвместен
живот с ответницата, нямат
духовна и физическа връзка като съпрузи не поддържат отношения. И двамата
разпитани свидетели установиха, че фактическата раздяла между страните датира от месец
октомври 2015 г., което кореспондира с изнесеното в
исковата молба.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните в хода на съдебното
дирене свидетели, относно релевантните за спора факти,
тъй като същите са безпротиворечиви,
последователни и взаимнодопълващи
се.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Бракът е доброволен съюз между мъж и жена и
съществуването му следва да се основава на принципите, визирани в разпоредбата
на чл. 2 СК, а отношенията между съпрузите да се изграждат на основата на
равенство между съпрузите, взаимно уважение, общи грижи за семейството и
разбирателство. Брачната връзка е общност от духовни, морални, биологически и
икономически елементи. Основания на иска за развод са всички факти от живота
на съпрузите, които обосновават дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
По иск за развод съдът е ограничен да обсъжда
фактите и обстоятелствата само с оглед тяхното значение за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака - какви са отношенията между съпрузите и в
каква степен те съответстват на отношенията между свързани в брак /така решение №
160/14.05.2014 г. на ВКС по гр.д. № 5764/2013 г., IV г.о./. Бракът е дълбоко и
непоправимо разстроен, когато общността между съпрузите е напълно и окончателно
разрушена, когато липсва и минималната наличност на изискваното от морала и
закона съдържание на една нормална брачна връзка. Това състояние съществува,
когато неповратимо изчезнат между съпрузите взаимната
любов, вярност и привързаност, взаимното уважение и доверие, взаимното
разбирателство и общите усилия за обезпечаване благополучието на семейството, и
когато тези отношения и чувства се заменят с отношения на студенина и
безразличие, на недоверие, неразбирателство, враждебност, омраза, на
неизпълнение на моралните и правни съпружески задължения. То е състояние, при
което формално съществуващата брачна връзка окончателно е опразнена от нейното
дължимо според морала и закона необходимо вътрешно съдържание. Преценката на
съда дали такова състояние е налице, е правен въпрос.
Една от причините, която може да доведе до
разстройството на брака е продължителната фактическа раздяла на съпрузите. Тази
раздяла не трябва да се счита за абсолютно основание за прекратяване на брака,
но при наличието й съдът е длъжен да изследва с оглед на доказателствата по
делото дали тя е причина или само проява на дълбоко и непоправимо разстройство
на брака, т.е. дали това разстройство може да бъде преодоляно, за да се
възстановят нормални съпружески отношения на доверие, уважение, взаимна грижа и
разбирателство /така решение № 306/06.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1365/2010
г., III г. о./. Безспорно от събраните по делото гласни доказателства чрез
разпит на допуснатите двама свидетели се установи, че страните по делото,
законни съпрузи, не живеят в семейно жилище от повече от четири години и
отдавна всичко е изчезнало между тях, като всеки един води самостоятелен живот,
отделно и независимо от другия, в различни държави /Република България и
Република Северна Ирландия/, не поддържат каквато и да била връзка помежду
си, които обстоятелства обосновават извод, че бракът им е дълбоко и непоправимо
разстроен, предвид което предявеният иск за развод по чл. 49, ал. 1 СК, поради
разстройство на брака, е доказан по основание. Разделното живеене на съпрузите, както и категоричното
им нежелание да се установят за съвместно живеене в една от двете държави е
проява на липсата помежду им на взаимност, уважение и разбирателство, на общи
усилия за осигуряване благополучието на семейството /така решение № 321/06.01.2016 г. на ВКС по гр. д. №
5106/2014 г., IV г.о./. Брачната криза, и
настъпилата фактическа раздяла от повече от четири години /в тази връзка съдът
взе предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, че фактическата раздяла между
съпрузите продължава и четири месеца след подаването
на исковата молба/, водят до извода, че не може да се очаква възстановяване на
нормални съпружески отношения между ищеца и ответницата, поради което
запазването на брака е безпредметно и не е в интерес на съпрузите и обществото.
Безспорно е налице дълбоко разстройство на
брака, тъй като е разрушено взаимното уважение, доверие, разбирателството между
съпрузите и общи грижи за семейството. Между съпрузите липсва нужната взаимност
по смисъла на чл. 14 СК, която е в основата на брачната връзка и липсата на
която означава, че бракът съществува формално и е изпразнен от онова
съдържание, което влагат в него законът и моралът. С оглед събраните
свидетелски показания, че страните нямат съвместен живот и нямат духовна и
физическа връзка като съпрузи, съдът приема, че разстройството в брачните им
отношения е и непоправимо, тъй като не може да бъде преодоляно и да се
възстановят нормални отношения между тях.
Съдът счита, че така изяснената фактическа обстановка
съставлява хипотезата на чл. 49, ал. 1 СК и е налице дълбоко и непоправимо
разстройство на брака между страните, поради което бракът им следва да се
прекрати. Касае се за едно отрицателно състояние на брачната им връзка -
антипод на понятието за брачен съюз, отрицание на нормалното съдържание на
съпружеската общност, която е напълно и окончателно разрушена, липсва и
минималната наличност на изискваното от морала и закона съдържание на една
нормална брачна връзка. Налице е дълбоко и пълно разстройство на брака им, като
общността между съпрузите е напълно унищожена и са разкъсани всички духовни и
физически връзки между тях, а от брака е останала само формално юридическата
връзка, която съществува единствено на книга. Всички устои на брака им са
подронени и разрушени, той е опразнен от жизнено съдържание, обективно е
разрушен в основата си и фактически е престанал да съществува, тъй като е
настъпила обективна невъзможност за неговото продължаване - това би било
безсмислено, неоправдано, би представлявало само тежест за съпрузите и
обществото и от тази гледна точка по-нататъшното му съществуване е нетърпимо.
Това дълбоко разстройство е и непоправимо - то е трайно, постоянно,
окончателно, без възможност за преодоляване и без възможност за възстановяване
на брачната общност и на нормални съпружески отношения. Между съпрузите е
настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за
укрепване и заздравяване на брака, който е нежизненоспособен
и мъртъв. След като бракът е безполезен от гледна точка на обществото и самите
съпрузи, ненужно е неговото изкуствено запазване - в нашето общество бракът не
може да играе ролята на наказание, поради което, когато е дълбоко и непоправимо
разстроен, същият следва да се прекрати. Разводът в случая е едно състояние, от
което няма друг възможен житейски изход.
Никоя от страните не е направила искане за произнасяне
на съда относно вината за разстройството на брака, поради и което на основание
чл. 49, ал. 3 СК съдът не следва да се произнася по този въпрос, така и решение
№ 160/14.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5764/2013 г., IV г. о., в което е
прието, че без да е сезиран с искане от някоя от страните, съдът не може да
обсъжда доколко определено поведение на съпрузите е противобрачно
/съставлява неизпълнение на съпружески задължения/ и как то се е отразило на
съществуващите отношения.
Съдът няма да се произнася и по въпроса за
упражняването на родителските права, местоживеенето на децата, издръжката,
семейното жилище и фамилното име, тъй като те не са предмет на делото.
Страните не претендират разноски по делото, поради
което съдът не дължи произнасяне, а и съобразно правилото на чл. 329, ал. 1
изречение второ, предложение първо от ГПК, доколкото няма вина, следва да
останат в тежест на всеки от тях, както са ги направили.
Дължимата на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, окончателна държавна
такса по допускане на развода, която съдът определя в размер на 50,00 лв. от които 25,00 лв. са внесени предварително
от ищеца.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235,
ал. 1 ГПК, Гълъбовски районен съд
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал. 1 СК с развод сключения на 18.07.2014
г. с акт за граждански брак №
273/18.07.2014 г. на Община Стара Загора /удостоверение за сключен граждански
брак от 04.09.2019 г. на Община Стара Загора/ между П.Е.А., ЕГН: ********** и
адрес: *** и К.А., гражданин на Литва, родена на *** г., граждански брак като ДЪЛБОКО
И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 50,00 лв.
/петдесет лева/, като ОСЪЖДА П.Е.А., ЕГН: ********** и адрес: *** да внесе 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ по сметка
на Гълъбовски районен съд, както и 05,00 лв. държавна
такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: