Решение по дело №470/2019 на Районен съд - Гълъбово

Номер на акта: 6
Дата: 20 януари 2020 г. (в сила от 13 февруари 2020 г.)
Съдия: Свилен Иванов Жеков
Дело: 20195550100470
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 септември 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  Номер………………………20.01.2020 година…………..……..Град Гълъбово

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……………….…Гражданско отделение

На………десети януари……...….…….…..……...…….……..……..Година 2020              

В публично заседание в следния състав:                                            

                                              

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВИЛЕН ЖЕКОВ

 

Секретар Белослава Колева..………………………………………………………

Прокурор………………………………………………..…………………………..

като разгледа докладваното от………………………………съдия Св. ЖЕКОВ      

гражданско дело номер 470……по описа за………….….…………2019 година

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Ищецът П.А. твърди, че на 18.07.2014 г. с ответницата К.А. е сключили граждански брак съгласно Акт за сключен граждански брак № 273/18.07.2014 г. издаден от община Стара Загора, като от брака си нямали родени деца.

След сключването на брака се появили отново предходни проблеми във връзката между страните – финансови затруднения. Това принудило съпрузите да заминат за Северна Ирландия, което се случило в началото на 2015 г. Няколко месеца отношенията между съпрузите били нормални, но впоследствие се появили скандали, прояви на ревност и злоупотреба с алкохол от страна на ответницата. След морален инцидент свързан с майката и сина от предходна връзка на ищеца, П. взел решение да се раздели с ищцата. В края на месец октомври 2015 г. ищецът напуснал жилището обитавано с ответницата  и се прибрал в Република България. Вече близо четири години страните по делото били във фактическа раздяла. Единственото което научил ищецът от негови познати било, че ответницата се преместила да живее в друг град в Северна Ирландия – Б.. От момента на раздялата страните не са поддържали каквито и да било взаимоотношения. 

Счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати сключения на 18.07.2014 г., граждански брак между страните, поради дълбоко и непоправимо разстройство без произнасяне по въпроса за вината.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответницата, в който се заема позиция за допустимост на иска. Пресъздадени са твърденията в исковата молба, като се сочи, че след събиране на доказателствата ще бъде взета позиция и по основателността на иска.

Старозагорски районен съд, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:   

Предявен е конститутивен иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс СК/.

Страните са сключили граждански брак на 18.07.2014 г. в Община Стара Загора, за което е съставен акт за граждански брак № 273/18.07.2014 г. на Община Стара Загора и издадено удостоверение за сключен граждански брак от 04.09.2019 г., като съпругата е приела фамилното име А.. От брака си съпрузите нямат родени деца, като поради липсата на доказателства в обратен смисъл, съдът приема това обстоятелство за установено. След сключването на брака съпрузите се установили първоначално да живеят в Република България, а от началото на 2015 г. в Република Северна Ирландия. Фактическата раздяла между страните е настъпила през октомври 2015 г. съгласно техните покриващи се фактически твърдения, когато съпругът напуснал семейното жилище намиращо се в Република Северна Ирландия и се е прибрал да живее в Република България. След неговото напускане на жилището страните не са поддържали каквато и да е връзка помежду си.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели М.А. /майка на ищеца/ и Т.Д.. Свидетелите еднопосочно изясниха, че поради редица скандали след преместването на съпрузите в Северна Ирландия от м. октомври 2015 г. страните по делото са във фактическа раздяла. От този момент нито ищецът е поддържал отношения с ответницата, нито свидетелите са наясно къде се намира тя. Посочиха, че страните не са поддържали връзка след раздялата си и не са искали да бъдат семейство, т.е. ищецът няма съвместен живот с ответницата, нямат духовна и физическа връзка като съпрузи не поддържат отношения. И двамата разпитани свидетели установиха, че фактическата раздяла между страните датира от месец октомври 2015 г., което кореспондира с изнесеното в исковата молба.

Съдът дава вяра на показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели, относно релевантните за спора факти, тъй като същите са безпротиворечиви, последователни и взаимнодопълващи се.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Бракът е доброволен съюз между мъж и жена и съществуването му следва да се основава на принципите, визирани в разпоредбата на чл. 2 СК, а отношенията между съпрузите да се изграждат на основата на равенство между съпрузите, взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Брачната връзка е общност от духовни, морални, биологически и икономически елементи. Основания на иска за развод са всички факти от живота на съпрузите, които обосновават дълбоко и непоправимо разстройство на брака. По иск за развод съдът е ограничен да обсъжда фактите и обстоятелствата само с оглед тяхното значение за дълбокото и непоправимо разстройство на брака - какви са отношенията между съпрузите и в каква степен те съответстват на отношенията между свързани в брак /така решение № 160/14.05.2014 г. на ВКС по гр.д. № 5764/2013 г., IV г.о./. Бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, когато общността между съпрузите е напълно и окончателно разрушена, когато липсва и минималната наличност на изискваното от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка. Това състояние съществува, когато неповратимо изчезнат между съпрузите взаимната любов, вярност и привързаност, взаимното уважение и доверие, взаимното разбирателство и общите усилия за обезпечаване благополучието на семейството, и когато тези отношения и чувства се заменят с отношения на студенина и безразличие, на недоверие, неразбирателство, враждебност, омраза, на неизпълнение на моралните и правни съпружески задължения. То е състояние, при което формално съществуващата брачна връзка окончателно е опразнена от нейното дължимо според морала и закона необходимо вътрешно съдържание. Преценката на съда дали такова състояние е налице, е правен въпрос.

Една от причините, която може да доведе до разстройството на брака е продължителната фактическа раздяла на съпрузите. Тази раздяла не трябва да се счита за абсолютно основание за прекратяване на брака, но при наличието й съдът е длъжен да изследва с оглед на доказателствата по делото дали тя е причина или само проява на дълбоко и непоправимо разстройство на брака, т.е. дали това разстройство може да бъде преодоляно, за да се възстановят нормални съпружески отношения на доверие, уважение, взаимна грижа и разбирателство /така решение № 306/06.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1365/2010 г., III г. о./. Безспорно от събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на допуснатите двама свидетели се установи, че страните по делото, законни съпрузи, не живеят в семейно жилище от повече от четири години и отдавна всичко е изчезнало между тях, като всеки един води самостоятелен живот, отделно и независимо от другия, в различни държави /Република България и Република Северна Ирландия/, не поддържат каквато и да била връзка помежду си, които обстоятелства обосновават извод, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, предвид което предявеният иск за развод по чл. 49, ал. 1 СК, поради разстройство на брака, е доказан по основание. Разделното живеене на съпрузите, както и категоричното им нежелание да се установят за съвместно живеене в една от двете държави е проява на липсата помежду им на взаимност, уважение и разбирателство, на общи усилия за осигуряване благополучието на семейството /така решение № 321/06.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5106/2014 г., IV г.о./. Брачната криза, и настъпилата фактическа раздяла от повече от четири години /в тази връзка съдът взе предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, че фактическата раздяла между съпрузите продължава и четири месеца след подаването на исковата молба/, водят до извода, че не може да се очаква възстановяване на нормални съпружески отношения между ищеца и ответницата, поради което запазването на брака е безпредметно и не е в интерес на съпрузите и обществото. Безспорно е налице дълбоко разстройство на брака, тъй като е разрушено взаимното уважение, доверие, разбирателството между съпрузите и общи грижи за семейството. Между съпрузите липсва нужната взаимност по смисъла на чл. 14 СК, която е в основата на брачната връзка и липсата на която означава, че бракът съществува формално и е изпразнен от онова съдържание, което влагат в него законът и моралът. С оглед събраните свидетелски показания, че страните нямат съвместен живот и нямат духовна и физическа връзка като съпрузи, съдът приема, че разстройството в брачните им отношения е и непоправимо, тъй като не може да бъде преодоляно и да се възстановят нормални отношения между тях.

Съдът счита, че така изяснената фактическа обстановка съставлява хипотезата на чл. 49, ал. 1 СК и е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака между страните, поради което бракът им следва да се прекрати. Касае се за едно отрицателно състояние на брачната им връзка - антипод на понятието за брачен съюз, отрицание на нормалното съдържание на съпружеската общност, която е напълно и окончателно разрушена, липсва и минималната наличност на изискваното от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка. Налице е дълбоко и пълно разстройство на брака им, като общността между съпрузите е напълно унищожена и са разкъсани всички духовни и физически връзки между тях, а от брака е останала само формално юридическата връзка, която съществува единствено на книга. Всички устои на брака им са подронени и разрушени, той е опразнен от жизнено съдържание, обективно е разрушен в основата си и фактически е престанал да съществува, тъй като е настъпила обективна невъзможност за неговото продължаване - това би било безсмислено, неоправдано, би представлявало само тежест за съпрузите и обществото и от тази гледна точка по-нататъшното му съществуване е нетърпимо. Това дълбоко разстройство е и непоправимо - то е трайно, постоянно, окончателно, без възможност за преодоляване и без възможност за възстановяване на брачната общност и на нормални съпружески отношения. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака, който е нежизненоспособен и мъртъв. След като бракът е безполезен от гледна точка на обществото и самите съпрузи, ненужно е неговото изкуствено запазване - в нашето общество бракът не може да играе ролята на наказание, поради което, когато е дълбоко и непоправимо разстроен, същият следва да се прекрати. Разводът в случая е едно състояние, от което няма друг възможен житейски изход.

Никоя от страните не е направила искане за произнасяне на съда относно вината за разстройството на брака, поради и което на основание чл. 49, ал. 3 СК съдът не следва да се произнася по този въпрос, така и решение № 160/14.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5764/2013 г., IV г. о., в което е прието, че без да е сезиран с искане от някоя от страните, съдът не може да обсъжда доколко определено поведение на съпрузите е противобрачно /съставлява неизпълнение на съпружески задължения/ и как то се е отразило на съществуващите отношения.

Съдът няма да се произнася и по въпроса за упражняването на родителските права, местоживеенето на децата, издръжката, семейното жилище и фамилното име, тъй като те не са предмет на делото.

Страните не претендират разноски по делото, поради което съдът не дължи произнасяне, а и съобразно правилото на чл. 329, ал. 1 изречение второ, предложение първо от ГПК, доколкото няма вина, следва да останат в тежест на всеки от тях, както са ги направили.

Дължимата на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, окончателна държавна такса по допускане на развода, която съдът определя в размер на 50,00 лв. от които 25,00 лв. са внесени предварително от ищеца.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Гълъбовски районен съд                 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал. 1 СК с развод сключения на 18.07.2014 г. с акт за граждански брак № 273/18.07.2014 г. на Община Стара Загора /удостоверение за сключен граждански брак от 04.09.2019 г. на Община Стара Загора/ между П.Е.А., ЕГН: ********** и адрес: *** и К.А., гражданин на Литва, родена на *** г., граждански брак като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

 

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 50,00 лв. /петдесет лева/, като ОСЪЖДА П.Е.А., ЕГН: ********** и адрес: *** да внесе 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ по сметка на Гълъбовски районен съд, както и 05,00 лв. държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.  

 

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: