№ 142
гр. Свиленград, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20225620200324 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №45-0000120 от
23.03.2022 година на Директор на Регионална Дирекция /РД/ ”Автомобилна
Администрация” – Стара Загора, с което на М. А. М., ЕГН ********** от
гр.**************, ул.******* ******* №*, вх.*, ет.*, ап.** , за нарушение
на чл.8, §6 , буква А,т. /ii / изречение последно от Приложение “Контролен
уред” от Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните
средства, извършващи международни автомобилни превози /AETR ДВ 28 от
1995г./ във вр.с чл.78,ал.1,т.1 от ЗАвПр и чл.2, §3 от Регламент №561 AETR
ДВ 28 от 1995г. е наложено административно наказание на основание
чл.93б,ал.10,т.3 от ЗАвПр “ГЛОБА” в размер на 500 лв.
Жалбоподателят М. А. М.,моли за пълна отмяна на обжалвания акт,
като счита същият за незаконосъобразен, постановен при съществени
противоречия както на материалния така и на процесуалния закон ,като в
жалбата излага доводи относно допуснатите нарушения от страна на АНО
при издаване на обжалваното НП,а именно липса на задължителните
реквизити предвидени в разпоредбата на чл.57,ал.1 от ЗАНН. Отделно от това
оспорва извършеното нарушение.По изложените доводи моли съда да отмени
обжалваното НП.
В съдебната фаза жалбоподателят редовно призован ,не се явява и не
изпраща представител.
Административнонаказващият орган /АНО/ – Директор на Регионална
Дирекция /РД/ ”Автомобилна Администрация” – Стара Загора, редовно
1
призован , не изпраща представител.
В придружителното писмо до съда,АНО моли съда да отхвърли жалбата
и да потвърди обжалваното НП. В условията на алтернативност ,в случай че
съдът измени или отмени НП отправя възражение за прекомерност на
претендираното адв.възнаграждение.
Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 19.11.2021 г., служителите при АНО-Д. Р. Б. и Р. Б. А. около
14,10часа ГКПП “Капитан Андреево“, обл.Хасково с посока на движение от
Р.Турция към Р.България , спрели за проверка автобус , марка „Мерцедес
Бенц” с рег. № ** ** **, от категория М3, собственост на ****** ***** ***.
При проверката свидетелите установили,че жалбоподателя участва в
екипно управление на автобуса,който извършва международен превоз на
пътници по редовна автобусна линия от Мендерес ,Р.Турция до Кърджали,
Р.България,което установили от разрешително№********** издадено на
07.01.2021г. валидно до 01.12.2025г.
Свидетелите при проверката установили още,че гореописания превоз
попадащ под обхвата на Спогодба AETR с процесния автобус,който бил
оборудван с дигитален тахограф марка Stoneridje Electronics тип
900208R7./24R12
Установено било, че водачът на превозното средство е жалбоподателя,
който представил за проверка карта на водача за дигитален тахограф
№1446504597301000,издадена на 16.05.2017г.,валидна до 16.05.2022г.,но от
която се установило ,че след шест часови периоди на управление,започнали в
12,59ч. на 08.11.2021г.,водачът не е ползвал седмична почивка,като най-
голямото му прекъсване в тези периоди било за времето от 22,59ч. на
13.11.2021г. до 16,40ч. на 14.11.2021г.,общо 17часа и 40минути,поради което
приели,че намалената седмична почивка била намалена с 6часа и 20минути.
При така установените обстоятелства св. Д. Р. Б., заемащ длъжността
„инспектор” към РД”АА” – Стара Загора приел, че е налице нарушение на
разпоредбата на чл.8, §6 , буква А,т. /ii / изречение последно от Приложение
“Контролен уред” от Европейската спогодба за работата на екипажите на
превозните средства, извършващи международни автомобилни превози
/AETR ДВ 28 от 1995г./ във вр.с чл.78,ал.1,т.1 от ЗАвПр и чл.2, §3 от
Регламент №561 AETR ДВ 28 от 1995г. ,за което съставил АУАН №
294516/19.11.2021г., в присъствието на колегата си Р. Б. А. и в присъствието
на жалбоподател,като АУАН му бил предявен и връчен срещу подпис,като
собственоръчно жалбоподателя вписал ,че няма възражения .
На същата дата/19.11.2021г./ е била издадена Заповед за прилагане на
2
принудителна административна марка №РД-14-3299, с която временно е
отнето свидетелството за управление на жалбоподателя.
В 3дневния срок/преди изменението в ЗАНН/ не е постъпило писмено
възражение по така съставения АУАН.
Въз основа на Акта е издадено обжалваното Наказателно
постановление /НП/ №45-0000120 от 23.03.2022 година на Директор на
Регионална Дирекция /РД/ ”Автомобилна Администрация” – Стара Загора, с
което на М. А. М., ЕГН ********** от гр.**************, ул.*******
******* №*, вх.*, ет.*, ап.** , за нарушение на чл.8, §6 , буква А,т. /ii /
изречение последно от Приложение “Контролен уред” от Европейската
спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи
международни автомобилни превози /AETR ДВ 28 от 1995г./ във вр.с
чл.78,ал.1,т.1 от ЗАвПр и чл.2, §3 от Регламент №561 AETR ДВ 28 от 1995г. е
наложено административно наказание на основание чл.93б,ал.10,т.3 от
ЗАвПр “ГЛОБА” в размер на 500 лв.
НП е връчено срещу подпис на жалбоподателя на 06.06.2022г.,видно от
направените в него отбелязвания.
В настоящото производство е приложена Заповед №РД-08-30 от 24.01.2020
година на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, в която са посочени длъжностните лица от Изпълнителна
агенция “Автомобилна администрация”, които имат право да издадат НП за
нарушение на подзаконови нормативни актове, издадени въз основа на Закона
за автомобилните превози и Закона за движение по пътищата.
Представена е и Заповед №1808/30.07.2020г. от Изп.Директор с която е
преназначен Антон Ставрев на длъжността Директор на Дирекция в
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Стара Загора,считано от
04.08.2020г.за срок от една година,както и Заповед №268/21.07.2021г. от
Изп.Директор,съгласно която е удължен срокът на действие на
горепосочената заповед до две години ,считано от 04.08.2021г.
Налични по АНПр са-разпечатка от тахографа на автобуса-3стр.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН, се установява по категоричен начин от
писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно
заседание, свидетели – Д. Р. Б. и Р. Б. А.. Писмените доказателствени
източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги
кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха
и свидетелските показания на Д. Р. Б. и Р. Б. А., които са безпротиворечиви,
логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции
за предубеденост на свидетелят. Не се установява посочените свидетели да
имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да
съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелски
показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество –
3
служители на АНО, в този смисъл служебната зависимост и отношения на
пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове
заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се
събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид
липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено),
от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите
доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с
насрещни доказателства. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за
достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си
състав достига до следните правни изводи при условията на чл.84 от ЗАНН,
вр.чл.14, ал.1 и ал.2 от НПК:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
ЗАНН.
Разгледана по същество, намира същата за неоснователна.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл.37, ал.1 от
ЗАНН, вр.чл.92, ал.1 от ЗАвПр и чл.47, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.92, ал.2 от ЗАвПр.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на
изречение второ на ал.1 и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
По същество,съдът намира следното:
Безспорно установено е че към момента на съставяне на АУАН,
жалбоподателят е имал качеството на "водач" на МПС по смисъла на
тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП.
В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина
"водач". От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че
деецът управлява МПС. Понятието "управление" на МПС включва всяко
действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му
в движение. В случая свидетелите – служители на РД "АА" – София са
категорични, че именно жалбоподателя е бил водач на процесния автобус.
4
В случая жалбоподателят не оспорва това обстоятелство, поради което и
Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на
административнонаказателната отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните
превози, при извършване на превози на пътници с автобуси и превози на
товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни
средства имат допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата,
осъществяващи превози за собствена сметка, лицата по чл. 24е, превозвачите
и водачите спазват изискванията на: Регламент (ЕО) № 561/2006 на
Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби
от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за
изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за
отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, наричан по-нататък
"Регламент 561/2006" и на Европейската спогодба за работата на екипажите
на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози,
съставена в Женева на 1 юли 1970 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 28 от
1995 г.) (обн., ДВ, бр. 99 от 1995 г.; изм., бр. 27 от 2012 г.), наричана по-
нататък "AETR"
AETR е ратифицирана със закон, приет от 37-о Народно събрание на
Република България на 17.03.1995 година, обнародвана в ДВ, брой 28 от 1995
година, в сила от 08.11.1995 година и като международен договор, по силата
на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България същата е част от
вътрешното право на страната. В ДВ, брой 27 от 03.04.2012 година са
обнародвани и Изменения на тази Европейска спогодба и Приложението (ДВ,
брой 4 от 2003 година), приети от Работната група по автомобилен транспорт
на Икономическата комисия за Европа към Организацията на обединените
нации на нейната 1 0 3 сесия през 2008 година, нотифицирани на
договарящите страни и влезли в сила на 20.09.2010 година, включително Част
втора "Изменение на приложението на спогодбата".
Видно от събраните в хода на производството доказателства, към
момента на проверката жалбоподателят е извършвал международен
автомобилен превоз по смисъла на чл. 1, б. "з" от AETR, попадащ в обхвата
на Спогодбата съгласно чл. 2, § 1 от Спогодбата, поради и което следва да
намерят приложение разпоредбите на същата.
Както вече бе посочено AETR е ратифицирана от България и на
основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има предимство пред
противоречащите й разпоредби от българското законодателство.
Разпоредбата на чл. 2, § 1 от Спогодбата гласи, че AETR се прилага на
територията на всяка договаряща страна за всеки международен автомобилен
превоз, извършван от всяко превозно средство, регистрирано на територията
на тази договаряща страна или на територията на всяка друга договаряща
страна. Според чл. 12, § 6, б. "а" от AETR договарящата страна
упълномощава своите компетентни органи да налагат санкции на водачи за
5
нарушение на Спогодбата, което е установено на нейната територия и за
което вече не е наложена санкция, дори ако нарушението е извършено но
територията на друга договаряща или недоговаряща страна. Обстоятелството,
че на посочената дата – 19.11.2021 година, жалбоподателят е извършвал
международен превоз на пътници по маршрут град Мендерес, Република
Турция до град Кърджали, Република България се установява от разпита на
свидетелите Р. А. и Д. Б., както и предвид фактът, че жалбоподателят не
оспорва това обстоятелство.
Фактът на преминаване през държавната граница на която и да било
страна в тази на друга, изпълва признака за международен превоз.
В случая управляваният от наказаното лице автобус е с турска
регистрация, като Република Турция е една от договарящите страни по
Спогодбата, поради което са приложими именно разпоредбите на AETR.
От друга страна Република България също е една от договарящите страни
по Спогодбата и като такава, чрез компетентните контролни органи, е
задължена да предприема всички подходящи мерки, за да осигури спазването
на разпоредбите на тази Спогодба.
Съгласно чл. 8, § 6, б. "а", т. (ii) и изречение последно от същата буква от
АETR, при извършване на международен обществен превоз, попадащ в
обхвата на АETR, която норма е приложима на основание чл. 78, ал. 1, т. 1 от
ЗАвПр и чл. 2, § 3 от Регламент № 561/2006, водачът на ППС, извършващо
международен автомобилен превоз на пътници и което ППС е регистрирано в
страна, която е договаряща такава по АETR, трябва да ползва на всеки шест
24-часови периода почивка от минимум 24 последователни часа. Т. е. с оглед
тази регистрация и по смисъла на чл. 2, § 3, б. "а" от Регламент № 561/2006 за
превоза, по време на който е установено, че водачът не е ползвал
регламентираната почивка, безспорно е приложима AETR и то за цялото
пътуване без оглед на това дали част от него е извършено извън областите,
посочени в § 2 от същата норма.
С оглед на изложеното по–горе, Съдът намира за безспорно установено
по делото, че жалбоподателят като водач на ППС, извършващо международен
автомобилен превоз на пътници и което ППС е регистрирано в страна, която
е договаряща се страна по АETR (каквато несъмнено е Република Турция) е
извършил нарушение като при извършване на международен обществен
превоз, попадащ в обхвата на АETR, не е ползвал намалена седмична почивка
от най-малко 24 часа, считано от края на шест 24-часови периода – ползвал е
17 часа и 40 минути, т. е. намалението е над 6 часа/6часа и 20минути/, поради
което следва да понесе предвидената в закона административнонаказателна
отговорност за това нарушение.
Т. е. от обективна страна констатираното нарушение се осъществява
чрез бездействие, поради което точното място, респ. територията, на която е
следвало водачът да ползва почивка, вкл. намалена такива, няма как да бъде
индивидуали зирано от АНО, доколкото става въпрос за извършване на
6
превоз на пътници по определен маршрут.
В случая точно е установено и доказано както неползването на
намалената почивка, така и надвишаването на допустимото й намаление.
Видно от представените разпечатки от дигиталния тахограф се
установява, че след шест часови периоди на управление,започнали в 12,59ч.
на 08.11.2021г.,водачът не е ползвал седмична почивка,като най- голямото му
прекъсване в тези периоди е за времето от 22,59ч. на 13.11.2021г. до 16,40ч.
на 14.11.2021г.,общо 17часа и 40минути,поради което намалената седмична
почивка е намалена с 6часа и 20минути.
В конкретния случай тъй като превоза се осъществява между две страни
една от които не е членка на ЕС, а именно Република Турция, която е
подписала АЕТR е приложима АЕТR и това е предвидено в Регламент №
561/2006. Ако превозът се реализираше между две страни членки на ЕС, то в
такъв случай се нарушават разпоредбите само на Регламент № 561/2006.
Няма значение на чия територия е осъществено нарушението - на наша или на
съседна. Без значение е къде е извършено нарушението, тъй като се смята за
довършено там, където е установено, че не е ползвана изискуемата се
намалена почивка и надвишаването на допустимото й намаление, предвид
обстоятелството, че и двете страни между които се реализира превоза са
подписали АЕТR.
Налице е и субективния елемент от състава на нарушението ,
жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е
могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на
извършваното от него деяние, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Бил е напълно
наясно, че следва да ползва намалена седмична почивка от най-малко 24 часа,
считано от края на шест 24-часови периода от края на предходната седмична
почивка, но въпреки това не е изпълнил това свое задължение, тъй като не е
почивал след края на шест 24-часови периода.
В АУАН и в Н П правилно е посочена законната разпоредба, която е
нарушена, имащо за последица законосъобразност на така издаденото НП.
Налице е пълно съответствие между описание на нарушението от фактическа
страна и законовите разпоредби, които се твърди да са били нарушени, а
приложената от АНО санкционна норма на чл. 93б, ал. 10, т. 3 от ЗАвПр
напълно съответства на установеното нарушение.
Съгласно чл. 93б, ал. 10, т. 3 от ЗАвПр на водач, който не спазва
изискванията относно намалената седмична почивка, определени в АETR,
като в т. 3 е посочено – над 4 часа, се налага административно наказание
"Глоба" в размер на 500 лв.
Процесното административно нарушение по убеждение на решаващия
Съдебен състав не разкрива характеристиките на маловажен случай по
смисъла на чл. 28, вр. § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН и не представлява такъв, освен
поради отсъствието на установени смекчаващи обстоятелства многобройни
7
или изключителни такива, които да го отличават със значително по-ниска
степен на обществена опасност от типичната за този род административни
нарушения, или пък изобщо - липса на такава.
Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят е формално на
просто извършване, поради което за неговата съставомерност не се изисква да
са настъпили вредни последици. Отделно от това самото нарушение касае
дейност, строго регламентирана от международното право, имаща за цел
осигуряване безопасността на движението по пътищата. Нарушената норма е
предвидена с оглед осигуряване безопасно движение по обществените
пътища, което определя общественозначимия характер на защитаваните от
нея обществени отношения. В тази насока, като релевантен аргумент отчита
се и се цени характерът на обществените отношения, засегнати от
конкретната простъпка - административнонаказателна, с оглед действащия
режим на определяне на почивки на водите на ППС - в сферата на
отношенията, ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с
охраняването на интересите на гражданите. Т. е. санкцията е правилно и
законосъобразно определена предвид това, че нарушението на жалбоподателя
е поставило в сериозна опасност останалите участници в движението,
включително пътниците в автобуса и персонала му. Съдът намира подобни
нарушения за изключително опасни за обществото предвид зачестилите
случаи на тежки пътнотранспортни произшествия, предизвикани от автобуси,
управлявани от шофьори, неспазили разпоредите за почивка и често
придружени със смъртни случаи, поради което и санкциите за тяхното
извършване следва да бъдат по-сурови с оглед превантивно въздействие
върху водачите им. В този смисъл не са налице основания за приложение на
чл. 28, вр. § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и
предпоставка за незаконосъобразност на НП в тази част.
Административното наказание е правилно и законосъобразно определено
както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от
закона такъв – фиксиран за посочения размер. Правна възможност за
намаляване на наложеното административно наказание не съществува,
предвид фиксирания размер на санкцията, поради което по пряк аргумент от
закона липсва основание за определянето му под този минимум.
Така наложеното с обжалваното НП административно наказание, Съдът
намира за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели
на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя
към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху гражданите.
По изложените по горе доводи,съдът намира,че НП следва да бъде
потвърдено.
По Разноските по делото:
По делото не се претендират разноски,както от страна на жалбоподателят,
8
така и от страна на АНО,поради което съдът не дължи произнасяне.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.9 вр. с ал.2,т.5 вр
с ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление /НП/ №45-0000120 от 23.03.2022 година на Директор на
Регионална Дирекция /РД/ ”Автомобилна Администрация” – Стара Загора, с
което на М. А. М., ЕГН ********** от гр.**************, ул.*******
******* №*, вх.*, ет.*, ап.** , за нарушение на чл.8, §6 , буква А,т. /ii /
изречение последно от Приложение “Контролен уред” от Европейската
спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи
международни автомобилни превози /AETR ДВ 28 от 1995г./ във вр.с
чл.78,ал.1,т.1 от ЗАвПр и чл.2, §3 от Регламент №561 AETR ДВ 28 от 1995г. е
наложено административно наказание на основание чл.93б,ал.10,т.3 от
ЗАвПр “ГЛОБА” в размер на 500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
9