Р Е
Ш Е Н Е
гр. София, …………2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание в състав:
Председател:
Георги И.
Членове: Валерия Банкова
Десислава Зисова
като разгледа
докладваното от съдия Десислава Зисова ч.гр.д. №16598/2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано
е по жалба от Е.А.Л. и Д.Р.Р. – длъжници по изп.д. №20187890400101 срещу постановление
за възлагане на недвижим имот от 27.09.2019
г.
Жалбоподателите се позовават на
несеквестируемост на продадената вещ, поддържат, че са допуснати процесуални
нарушения при извършване на публичната продан – не са уведомявани редовно за
пристъпване към изпълнение върху имота и за насрочената публична продан, същата
не е извършена надлежно – не е правилно определена оценката на имота, проданта не
е разгласена съгласно изискванията на закона, протоколът за обявяване на
купувач не е изготвен от съдебния изпълнител, а от негов помощник.
Ответникът по жалбата – взискател в изпълнителното
производство я оспорва, твърди, че е просрочена и недопустима, поддържа, че правилно
имотът е възложен на явилия се наддавач.
Ответникът по жалбата – купувач на имота в проведената
публична продан я оспорва, твърди, че е просрочена и недопустима, поддържа, че правилно
имотът е възложен на явилия се наддавач.
В мотивите си съдебният изпълнител поддържа, че жалбата
е неоснователна.
Въззивният съд намира следното:
Относно срочността на подадена жалбата:
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок. Няма данни
по делото препис от обжалвания акт - постановление за възлагане на недвижим
имот от 27.09.2019 г. да връчен редовно на длъжниците. Изпратените съобщения до
известните им адреси, връчени чрез залепване на уведомление по чл.47 ГПК, не са
редовно връчени – не са спазени изискванията на чл.47, ал.1 ГПК за три
посещения на адреса в рамките на един календарен месец, включително в
неприсъствен ден, няма данни и за пускане на екземпляр в пощенската кутия.
Действително по делото има две уведомления (л.256 и л.259), връчени при
условията на отказ, но няма данни (вписани обяснения или извършени по друг
начин удостоверявания) как връчителят се е уверил в самоличността на лицата,
които са отказали да получат съобщенията. По същия начин и уведомяването по
телефона на длъжника Д.Р.Р. не може да се приеме за редовно, доколкото по делото няма данни
чий е телефонният номер, на който е извършено уведомяването.
Относно позоваването на несеквестируемост:
В т. 1 на ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено
разяснение на въпроса до кой момент длъжникът може да упражни чрез жалба
правото си на закрила поради несеквестируемост на вещта, върху която е насочено
изпълнението. „Срокът за обжалване при
насочване на изпълнението върху вещ започва да тече от връчването на
съобщението за насрочване на проданта. Пропускането на този срок обаче не
осуетява правото на длъжника да иска от съдебния изпълнител да прекрати
започналата продан преди издаването на
постановление за възлагане (съдебният изпълнител не може да оттегли това
постановление) или да му върне получената от публичната продан сума преди тя да
е получена от кредитора, тъй като съдебният изпълнител може да предпочете да
обезщети вредите на участвалите наддавачи в публичната продан, вместо да
продължи да уврежда длъжника. Длъжникът може също да обжалва разпределението на
основание несеквеструемостта. Пропускането на срока осуетява само отменяването
на публичната продан като изпълнително действие (отделното й обжалване е
недопустимо и съответно отменяването й – невъзможно). Длъжникът не може да обжалва и постановлението за възлагане поради
несеквестируемост на продадената вещ.“ Ето защо съдът приема, че
доводите за несеквестируемост на имота не са сред основанията, на които могат
да се позовават длъжниците при обжалването на този акт и същите е недопустимо
да бъдат разглеждани.
От друга страна в самата жалба длъжниците признават,
че са били уведомени за насочване на изпълнението срещу имота още при
образуване на делото през 2018 г., т.е. могли са да обжалват насочване на
изпълнението и са пропуснали срока си.
Жалбата в тази й част е следва да се остави без
разглеждане.
Относно останалите доводи за незаконосъобразност на
постановлението за възлагане:
Съгласно чл. 435, ал. 3 ГПК длъжникът може да обжалва
постановлението за възлагане само при твърдение за: 1). ненадлежно извършване
на наддаването и 2). поради невъзлагане на имуществото по най-високата
предложена цена. В т. 8 на ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено тълкуване на
обема на понятието „извършване на наддаването“, като е заключено, че „връчването на поканата за доброволно
изпълнение, оценката на имуществото и разгласяването на проданта подготвят, но
не са част от наддаването, поради което те излизат вън от предмета на проверка
при обжалване на постановлението за възлагане“. Поради това оплакванията на жалбоподателите, че не са
уведомявани за провеждане на публичната продан, че същата не е разгласена
съгласно изискванията на закона, че цената на имота не е правилно определена и
че протокола за обявяване на наддавателните предложения не е подписан от
съдебния изпълнител, а от негов помощник, не подлежат на разглеждане при
преценка законосъобразността на постановлението за възлагане. В тази част
жалбата също следва да се остави без разглеждане.
По изложените съображения съдът намира, че жалбата
следва да се остави без разглеждане.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Е.А.Л. и Д.Р.Р.
– длъжници по изп.д. №20187890400101 срещу постановление за възлагане на
недвижим имот от 27.09.2019 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на препис.
Председател: Членове: 1.
2.