Решение по дело №8387/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 780
Дата: 7 април 2022 г. (в сила от 7 април 2022 г.)
Съдия: Катя Хасъмска
Дело: 20211100508387
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 780
гр. София, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова

Таня Кандилова
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20211100508387 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Т. Н. Д., срещу решение №
20069024/16.03.2021 г., постановено по гр.д. № 74593/2019 г. на СРС, 86
състав, с която се обжалва изцяло решението. В жалбата се твърди, че
решението е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на
процесуалните правила, като са изложени съображенията за това.
Въззивникът моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови
друго, с което се уважи предявеният иск за развод.
Въззиваемата страна К. Т. Д., в законоустановения срок не е подала
отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си.
За съдебно заседание въззиваемата страна, редовно уведомена, не се
явява и не се представлява.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ
1
на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства
по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема за
установено следното:
С решение № 20069024/16.03.2021 г., постановено по гр.д. №
74593/2019 г., СРС, 86 състав е отхвърлил предявения от Т. Н. Д. срещу К. Т.
Д. иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, като неоснователен.
Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са
неоснователни.
По делото липсват доказателства, че съпрузите, които живеят заедно, са
се отчуждили един от друг, че бракът им се е превърнал в просто
съжителство, че между тях не съществува взаимност, уважение и, че бракът
им е изпразнен от съдържание, формален е и лишен от социален смисъл-
каквито твърдения се съдържат в исковата молба. Същевременно, желанието
на ответницата, заявено пред първата инстанция, също за прекратяване на
брака, не обвързва съда, като за страните остава открита възможността да
прекратят брака си по взаимно съгласие.
Неоснователен е доводът, че след като и двамата съпрузи желаят бракът
им да се прекрати, съдът е следвало да се съобрази с волята им. Съгласно т. 4.
От Постановление № 10 от 03.11.1971 г. по гр. д. № 5/71 г. , ВС, Пленум,
изявленията на страните за съществуването на дълбоко и непоправимо
разстройство на брака им са твърдения, които подлежат на доказване.
Признаването на твърдяните от другия съпруг факти се преценява с оглед
всички обстоятелства по делото. Самопризнанията/ желанията на съпрузите
не са достатъчни за уважаване на иска за развод. Дали бракът е дълбоко и
непоправимо разстроен се преценява от съда. Недопустимо е чрез признание
на страните състезателното производство за развод по исков ред да се
превръща в развод по взаимно съгласие без спазване на условията, които
законът предвижда за него.
Настоящият съд напълно споделя установената от първоинстанционния
съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на
доказателствата по делото.
Твърдяната във въззивната жалба съпружеска фактическа раздяла
остана недоказана. По делото липсват доказателства, че разделеното живеене
2
на съпрузите е довело до прекъсване на всякакви духовни, физически и
икономически връзки между страните. Действително, съпрузите имат
задължение да живеят съвместно, но при важни причини могат да живеят
разделено (чл. 15 СК). В настоящия случай не е доказано, че страните живеят
разделено, както и дори и да се приеме това твърдение на въззивника, не са
доказани причините, поради които съпрузите живеят разделено и, както е
посочено по-горе, че разделеното съпружеско живеене е прераснало във
фактическа раздяла.
Първоинстанционното решение е правилно. Въззивникът не е
ангажирал доказателства, установяващи дълбокото и непоправимо
разстройство на брачните отношения нито пред първата, нито пред
настоящата инстанция. Постановеното решение е съобразено с всички
ангажирани и относими към спора доказателства.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20069024/16.03.2021 г., постановено по
гр.д. № 74593/2019 г. на СРС, 86 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3