РЕШЕНИЕ
№ 2220
гр. Пловдив, 05.11.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, III състав в публично заседание на петнадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ВАНЯ ПЕТКОВА, като
разгледа докладваното от Председателя адм.
дело № 1821 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно-
осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
2. Образувано е
по жалба на Р.Й.К., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Решение № 186/03.06.2019
г. на директора на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите /ТД на НАП/
- Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на оспорващия срещу разпореждане
изх. № C190016-137-0004546/13.05.2019 г., издадено от Гергина Райковска на
длъжност публичен изпълнител в дирекция „Събиране” при ТД на НАП Пловдив.
Твърди се, че оспореното решение е
незаконосъобразно, поради неспазване на процесуалните и материални разпоредби,
в частност тези уреждащи института на давността. Не се оспорва фактът, че
жалбоподателя има публични задължения, но се твърди, че същите са погасени по
давност. Поддържа се, че издаденото от публичния изпълнител разпореждане за
присъединяване на вземанията вече образуваното изпълнително производство не е
годно да прекъсне погасителната давност, тъй като не е редовно съобщено на
оспорващия, с което е засегнато и правото му на защита. Отделно се твърди, че
присъединяването на вземанията не е от категорията действия годни да прекъснат
давността. Иска се присъждане на сторените съдебни разноски. Прави се претенция за прекомерност
на заявения от ответника размер на юрисконсултско възнаграждение.
3. Ответникът –
директорът на ТД на НАП - Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. З., счита
жалбата за неоснователна и иска присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Прави се претенция за прекомерност на заявените от оспорващия
разноски за адвокатски хонорар.
ІІ. За допустимостта:
4. Жалбата е
подадена в предвидения за това процесуален срок, от лице имащо правен интерес
от оспорването, след проведено обжалване по административен ред, което налага
да се приеме, че същата е ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
5. Срещу Р.Й.К. е образувано изпълнително дело под №
11375/2009 г.
по описа на ТД
на НАП - Пловдив за събиране на публични вземания по наказателно постановление
№ 2526/21.04.2007 г. на община Пловдив
6. На оспорващия е изпратено съобщение за доброволно
изпълнение с изх. № 11375/2009/000001/l3.12.2013 г., с което същият е уведомен
за образуваното изпълнително дело и за размера на дължимите задължения, поканен
е да ги изпълни в 7-дневен срок от съобщаването, указани са правата на лицето,
както и последиците от липсата на доброволно изпълнение. Видно от известие за
доставяне 3100016010770 от куриера ‚М и БМ Експрес“ ООД /л.42/ съобщението е
получено лично срещу подпис от г-н К. на 30.12.2013 г.
7. С разпореждане изх. № С 160016-105-01383l8/13.l0.2016
г. на публичен изпълнител към изп. дело под № 11375/2009 г. като взискател е
присъединена Националната агенция по приходите за публични вземания по подадени
от длъжника Декларации — образец 6 за осигурителни вноски и лихви върху тях,
дължими за данъчни периоди от 2011 г. до 2014 г. Разпореждането е изпратено на
длъжника на адрес: гр. Пловдив, ул.
„Спас Гинев“ № 8, но от лицензирания пощенски оператор е върнато известието за
доставка с отбелязване, че адресът на получателя е сменен.
8. За обезпечаване на публичните вземания в размер на
1787,74 лева, в това число 700,07 лева главница и 1087,67 лева лихва,
публичният изпълнител е издал Постановление за налагане на обезпечителни мерки №
90016-022-0021769/22.03.2019 г., с
което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки в 3 бр.
търговски банки в страната. До Банка ДСК АД, Първа инвестиционна банка АД и
Централна кооперативна банка АД са изпратени запорни съобщения, в отговор на
които банките са уведомили публичния изпълнител за наложените по сметките на
длъжника запори, както и за липсата на авоари по тях.
Във връзка с
постъпили суми по изпълнителното дело, публичният изпълнител е разпоредил на
08.04.2019 г. разпределение на плащанията като е погасил част от задълженията
на длъжника, представляващи дължими главници за вноски по УПФ за 2010 г. и ДОО
и УПФ за 2011 г. Публичният изпълнител е предприел и действия по принудително
събиране на задълженията, като до банките са изпратени и разпореждания за
изпълнение на запорното съобщение.
9. Длъжникът е подал възражение до
публичния изпълните вх. № C190016-**********/11.04.2019 г., с което е заявил
претенция за изтекла погасителна давност за задълженията, декларирани през
2011г., 2012г. и 2013г.
Публичният
изпълнител е издал разпореждане с изх. № C190016-137-0004546/13.05.2019 г., с което
е отказал прекратяване поради изтекла давност на вземания по изпълнително дело №
16090011375/2009 г., представляващи вноски за ДЗПО и ДОО за 2011 г. и 2012 г. ,
както и лихви върху вноски за ДЗПО и НЗОК за 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014
г., в общ размер на 1721,43 лева.
Това разпореждане е обжалвано от
оспорващия пред директора на ТД на НАП – Пловдив, който с Решение № 186/03.06.2019 г. е оставил жалбата без
уважение. В мотивите си контролният административен орган е посочил, че по
отношение на осигурителните вноски (за ДЗПО и ДОО), длъжникът е следвало да
подаде ГДД, в която да декларира получения доход и съответно дължимия данък, както
и осигурителните вноски по КСО за 2011 г. до 30.04.2012 г., които задължения
следва да се платят в срока за подаване на ГДД, т.е същите са изискуеми през
2012 г., поради което общата 5 - годишна давност по чл. 171, ал. I от ДОПК, за
събиране на тези задължения, е започнал да тече от 01.01.2013 г. и би изтекла
на 01.01.2018 г., ако в този срок не са предприети действия, които по смисъла
на закона да са довели до спиране или прекъсване на давността. Такива действия
в случая били предприети с разпореждане изх. № C160016-**********/13.10.2016г.,
което по своите правни последици се приравнява на съобщението за доброволно
изпълнение. Последното е възприето като действие на публичния изпълнител,
насочено към принудително изпълнение на дължимите задължения на длъжника, прекъсващо
давността за тези задължения като от датат на издаването му е започнал да тече
нов 5-годишен давностен срок. Този извод е формиран и по отношение на
задълженията за 2012г. и 2013г.
По възраженията на длъжника
ответният административен орган е приел, че настъпването на последиците от
действието по присъединяване не е обвързано със съобщаването му. В допълнение е посочено и наличието на постановление
за налагане на обезпечителни мерки от 22.03.2019 г., с което е наложен запор върху наличните и
постъпващи суми по банковите сметки на длъжника, довело до спиране на
давността.
За неоснователно е прието и
възражението за изтекла погасителна давност по отношение на задължението за
лихви върху осигурителни вноски за 2010 г., 2011 г. и 2012 г., дължими
съответно за 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г., тъй като същите са с
акцесорен характер и следват съдбата
на основното вземане, което в случая не е погасено по давност.
ІV. За правото:
10. При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че оспореният административен
акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и съдържание.
Спорът по делото
се концентрира относно
правилното приложение на материалния закон, в частност твърдяното погасяване по
давност на процесните публични задължения.
Според чл.171, ал.1 от ДОПК,
публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано
от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
Съгласно чл.172, ал.1, т. 5 и
чл.172, ал.2 от ДОПК, давността спира с налагането на обезпечителни мерки и се
прекъсва с предприемането на действия по принудително изпълнение. Според
чл.172, ал.3 от ДОПК, от прекъсването на давността започва да тече нова
давност.
Съгласно чл.171, ал.2 от ДОПК, с
изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се
погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на
давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или
изпълнението е спряно по искане на длъжника.
В случая публичните задължения на
оспорващия произтичат от дължими вноски за обществено и здравно осигуряване.
Декларациите, с които са определени задълженията за осигурителни вноски и
данъци, по смисъла на чл. 209, ал.2, т.2 и т.5 от ДОПК представляват
изпълнителни основания за предприемане на действия по принудително събиране на
публичните вземания, тъй като длъжникът не ги е погасил доброволно. При
наличието на няколко отделни
изпълнителни основания за различни публични вземания, предмет на събиране в
едно изпълнително дело, за всяко предприето действен по принудително изпълнение
се дължи преценка за течащата по всяко задължение погасителна давност. Именно
такава преценка е извършил и ответния административен орган, въз основа на
която е достигнал и до законосъобразни правни изводи. Според чл. 266, ал. 4 от ДОПК оспорването по административен и съдебен ред не спира действията по принудителното
изпълнение, освен ако е извършено от трето лице със самостоятелни права върху
вещта, а съгласно чл. 197, ал. 6 от ДОПК изпълнението на постановлението, с
което се налага обезпечението, не може да бъде спряно от съда дори и поради
обжалването му. Тази правна регламентация сочи не друго, а допуснато по силата
на закона предварително изпълнение както на действията по принудителното
изпълнение, така и на мерките за обезпечаване на публичното вземане, поради
което за правният им ефект е ирелевантно обстоятелството дали същите са
надлежно съобщени на длъжника. Съобщаването има отношение към реализирането на
правото на защита на длъжника, респ. реализирането на претенция за нанесени
имуществени вреди от незаконосъобразността на тези действия, но не и за факта
на прекъсване и/или спиране на давностния срок.
От представените по делото
доказателства съдът намира за безспорно установено, че към настоящия момент
жалбоподателят има непогасени публични задължения към бюджета, възникнали в
периода 2011г. – 2014 г., за най - ранните от които давността по чл.171, ал.1
от ДОПК е стартирала от 01.01.2013 г. Тази давност, както правилно е приел
ответника е била прекъсната с разпореждане изх. № С
160016-105-01383l8/13.l0.2016 г. на публичен изпълнител, считано от датата на
неговото издаване. Новият 5 - годишен давностен срок на свой ред е бил спрян
считано от 22.03.2019 г. с издаването на
постановлението за обезпечителни мерки и налагането на запорите върху банковите
сметки на длъжника. Тоест към момента на издаване на процесното разпореждане на
публичния изпълнител не се установява да е изтекла абсолютната погасителна
давност за обезпечените публични задължения, поради което отказът за
прекратяване на изпълнителното производство се явява правилен и
законосъобразен.
V. За
разноските:
11. Предвид изхода на делото, претенцията на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е основателна. Същото съдът определя в размер на
100 лева, по реда на реда на § 2 от ДР на ДОПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от
Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредбата за правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, тъй като в ДОПК не
е предвидено разпоредбите на Глава XIX – та от Дял трети, в частност чл. 161,
ал.1 да намират приложение в производствата по обжалване, уредени и в другите
дялове на този кодекс.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Й.К., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу решение №
186/03.06.2019 г. на директора на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите /ТД на
НАП/ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на оспорващия срещу
разпореждане изх. № C190016-137-0004546/13.05.2019 г. на публичен изпълнител в
дирекция „Събиране” при ТД на НАП - Пловдив.
ОСЪЖДА Р.Й.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Териториална дирекция на
Националната агенция по приходите - гр. Пловдив
съдебни разноски в размер на 100 /сто/
лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/П/