Р Е
Ш Е Н
И Е № 260207
гр.Сливен, 24.03.2021 година.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в съдебно заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА
при секретаря ПЕНКА СТОЯНОВА,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 919
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Исковите претенции са с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 от КТ, чл. 348, ал. 3 от КТ, чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 224, ал.1 и 2 от КТ
и чл. 226, ал.1, вр. ал. 2 от КТ.
Производството е образувано по искова молба на И.Ж.Д.
против „ЙОРИ
В исковата
молба се твърди, че между ищеца и ответното дружество имало сключен
трудов договор, който бил прекратен от работодателя без знанието на ищеца на
02.01.2019 година. Това обстоятелство му станало известно, когато направил
справка в НАП - Сливен, от където се снабдил с актуалното състояние на всичките
му трудови договори за последните три години. От нея се установило и на коя
дата точно му било прекратено трудовото
правоотношение с ответното дружество, но не му било известно на какво
основание. В исковата си молба ищецът твърди, че така извършеното едностранно
прекратяване на трудовото му правоотношение от ответното дружество не попадало
в нито една от хипотезите на чл. 330 от КТ и в този смисъл се явявало незаконно
на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. Посочва, че не е подписвал каквато и
да е заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника. Трудов
договор с № 006/12.02.2018 година бил сключен между страните по настоящото дело
на основание чл. 67, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 70, ал. 1 от КТ. Ищецът
изпълнявал длъжността шофьор на товарен автомобил /международни превози/. По
силата на трудовия договор следвало да получава месечно трудово възнаграждение
в размер на 510,00 лева. Съгласно чл.
124, във вр. с чл. 128 от КТ по трудово правоотношение работодателят бил длъжен
да плаща на работника възнаграждение за извършената работа. Ответното дружество не е заплащало трудово
възнаграждение за целия период на трудовото правоотношение - от 12.02.2018
година до 02.01.2019 година. Правоотношението продължило 10 месеца и 20 дни,
като уговореното трудово възнаграждение било 510 лева месечно. Освен размера на
трудовото възнаграждение, ищецът твърди, че имал с работодателят си уговорка за
заплащане и на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит в размер на 0,6 % за всяка година трудов стаж по професията
при настоящия работодател. С оглед на уговорките по договора, ответното
дружество дължало на ищеца трудово възнаграждение и допълнително възнаграждение
в размер на 513,06 лева. За срока на
договора ищецът не е ползвал полагаемия
му се платен годишен отпуск от 17 дни, поради което ответника му дължал на основание чл. 224, ал.
1 от КТ обезщетение в размер на 450
лева. В нарушение на чл. 348, ал. 3 от КТ ответното дружество, което не му е
върнало трудовата книжка му дължало обезщетение в размер на 770,00 лева за
вредите, които е нанесло поради незаконното задържане на трудовата му книжка
през периода от 02.01.2019 година до 20.02.2019 година, датата не депозиране на
иска пред съда, на основание чл. 226, ал. 1 вр. ал. 2 от КТ.
В законоустановения срок от пълномощника на ответното
дружество е депозиран писмен отговор,
в който се заявява становище, че предявеният иск е неоснователен и като такъв
се оспорвам изцяло при следните изложени в отговора възражения и обосноваващите
ги съображения. Според пълномощника на
ответното дружество действително, на 12.02.2018 година, в с. Чарда, общ.
Стралджа, обл. Ямбол, на основание разпоредбите на чл. 67, ал. 1, т. 1, вр. чл.
70, ал. 1 от КТ бил сключен трудов договор между И.Ж.Д. и „ЙОРИ 71" ЕООД,
с който работникът бил назначен на длъжност „Шофьор, товарен автомобил
(международни превози)", за което работодателят изпратил Уведомление по
чл. 62, ал. 5 от КТ до органите на НАП. По-късно бил съставен и Протокол за
постъпване на работа от 19.02.2018 година. От същата дата и до 17.08.2018
година със Заповед за командироване на управителя Д. изпълнявал трудовите си
задължения, като осъществявал международни превози по различни линии в следните
държави: Испания, Франция, Белгия, Холандия, Германия и Австрия. Управителят на
ответното дружество Й.И. нямал проблеми с трудовата дисциплина на работника си.
Дори му изпратил сума в размер на 400,00 лева за ремонт на настъпили повреди по
управляваното от ищеца МПС докато същият пребивавал в гр. Брюксел. По
настояване на И.Д. работодателят „ЙОРИ 71" ЕООД продължил командировката
му от 19.08.2018 година до 23.11.2018 година. На същия ден, 23.11.2018 година,
в който работникът се прибрал след приключване на курса си, по негова молба,
управителят И. със Заповед му разрешил да ползва платен годишен отпуск в размер
на 21 работни дни. Отпускът изтекъл на 21.12.2018 година. Тъй като бащата на Д.
починал скоро след завръщането му от чужбина, последният помолил работодателя
си да му отпусне още няколко дни почивка до началото на 2019 година. Периодът
от края на месец ноември до края на 2018 година бил тежък за ответника, поради
възникнали финансови затруднения. За да намери изход от създалата се ситуация,
управителят И. започнал да води преговори с работниците си, като им отправил
предложения да ги преназначи на други длъжности - да осъществяват превози в
страната и ако те не са съгласни, да прекратя
правоотношенията си по взаимно съгласие. Водил преговори и с ищеца през
време на отпуска му. Д. не бил склонен да заеме новата длъжност, тъй като не го
устройвали новите условия. В началото на новата 2019 година всички работници
трябвало да се явят на първия работен ден, за да уредят окончателно отношенията
си с дружеството. Едни от тях се съгласили и започнали да изпълняват трудовите
си задължения при новите условия, а други – К.С. И., решили да прекратят
трудовото си правоотношение с ответника. За тази цел била издадена заповед за
прекратяване на трудов договор с К. И. от 02.01.2019 година за която
счетоводителят на дружеството уведомил органите на НАП. Работникът И.Д. също е
трябвало да се яви на работа на 02.01.2019 година, но това той не направил - не
се явил на работното си място нито да изпълнява трудовите си задължения, нито
да продължат с преговорите или пък да уредят правоотношението си. На 03.01.2019
година ищецът отново не се явил на работа, поради което К. Й. И. - Ръководител
транспорт в „ЙОРИ 71" ЕООД, го потърсила чрез обаждане по телефона. Когато
отговорил на обаждането й, последната го поканила да се яви на работното си
място, за да изпълнява трудовите си задължения при новите условия или да поне
да се яви, за да уредят отношенията си. Работникът отказал категорично и да се
яви, и да разговаря, и да съдейства за окончателното уреждане на трудовото
правоотношение между двете страни, като заявил, че не желае повече да го
„занимават". Останали в неведение от неговите действия, в следващите дни управителят
на дружеството и ръководителят транспорт правили многобройни опити да се
свържат с Д. по телефона. В едни случаи той отговарял на обажданията им и
заявявал, че „Спокойно, утре ще дойда да се изясним", а в други не. Това
продължило от 02.01.2019 година до 31.01.2019 година, когато Д. и неговата
съпруга посетили офиса на работодателя, като вдигнали скандал на присъстващите,
използвали думи и изрази, грубо нарушаващи обществения ред, освен това с
пренебрежително и обидно действие- хвърляне с всичка сила върху бюрото и
извиквайки „На!", ищецът оставил нова, току-що закупена, трудова книжка,
без да е попълнена с каквито и да са данни. До този момент друга трудова книжка
Д. не бил представил пред работодателя си, поради която причина „ЙОРИ 71"
ЕООД не разполагала с информация за трудовия стаж на ищеца. Двамата съпрузи
заявили пред Й.И. и пред останалите присъстващи, че след направена справка за
актуално състояние в регистрите на НАП, установили, че е прекратено трудовото
правоотношение между тях по незнайно какви причини. Заявили, че след като
договорът му с „ЙОРИ 71" ЕООД бил прекратен на 02.01.2019 година, то Д.
нямало повече да се явява на работа и щял си потърси друга такава. Управителят И.
останал много изненадан от тази справка, защото не бил издавал заповед за
прекратяване на трудовото си правоотношение с ищеца, а имало уведомление за
това в НАП. След проведен разговор със счетоводителя си, разбрал, че по грешка,
когато е въвеждал данните за работника К. И., е въвел и уведомление за Д..
Веднага след установяване на грешката си, счетоводителят заличил това
обстоятелство в съответните държавни регистри. За работодателя ищецът Д. през
цялото време бил считан за негов работник.
След възникналата ситуация, с цел поправяне на грешката и
добросъвестно уреждане на отношенията от началото на месец февруари 2019
година, ответното дружество правило многобройни опити да се свърже с работника
си. Всички без резултат. Тъй като периодът ставал все по - голям и нямало
развитие по въпроса, на 13.02.2019 година „ЙОРИ 71" ЕООД решил да
предприеме съответни мерки, затова изпратил писмо чрез куриер до Д., в което
изискал писмени обяснения за извършените нарушения на трудовата дисциплина,
изразяващи се в неявяване на работа от 02.01.2019 година, като му определил и
подходящ срок за това. Д. отказал да получи писмото. На 19.02.2019 год. „ЙОРИ
71" ЕООД изпратил второ писмо със същата цел до работника, но той отново
отказал да го получи. От 02.01.2019 година и до 01.03.2019 година И.Д. не се е
явявал на работното си място, не е изпълнявал трудовите си задължения, не е дал
никакви обяснения за това, извършил множество необясними действия, което в
крайна сметка мотивирало работодателят да издаде Заповед №7/01.03.2019 година
за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение" и за прекратяване на
трудово правоотношение с И.Ж.Д.. За целия период, в който ищецът заемал
длъжността си в „ЙОРИ 71" ЕООД, за изпълнението на трудовите си задължение
същият получавал и уговореното възнаграждение за труд, както и парите си за
командировки, видно от всички приложени платежни нареждания. Освен това,
работодателят изплатил и обезщетение за неползван платен годишен отпуск в
размер на 395,00 лева.
С допълнителна молба ответното дружество прави уточнения
по точка 5 от отговора на исковата молба, че действително по сметката на ищеца И.Ж.Д.
била преведена сума в размер на 800 лева за ремонт на камион с ДК № У 6873 АТ.
Тъй като, обаче, същият не могъл да плати тази сума на дружеството, извършило
ремонта, поради неприемане на банковата му карта, „ЙОРИ 71" ЕООД, ЕИК ****
платило директно на "Duvenbeck Logistica S.L." още веднъж 800,00
лева. С цел избягване на излишни спорове, се извършило прихващане на парите за
ремонт и на Д. била преведена по - малка сума за трудово възнаграждение и
командировки следващия месец., като се прилага повторно счетоводна справка от
„ЙОРИ 71" ЕООД, ЕИК ***, от която било видно всички начислени и преведени
суми, като се прави уточнение, че на ищеца била изплатена сума с общ размер
33926,60 лева, от които 29255,31 за командировки и 4115,79 лева са за
трудово възнаграждение или общо 33371,10 лева. Т.е. на Д. били изплатени в повече 555,50
лева, които той получил без правно основание. Това се получило, защото същият
често искал авансови суми. Предвид изложеното, моли да се приеме за разглеждане
предявения иск с правно основание разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите и да се осъди ищеца И.Ж.Д., да възстанови
на „ЙОРИ 71" ЕООД, сумата от 555,50
лева, която той е получил без правно основание. По т. 6 от отговора ответното
дружество предявява осъдителен иск по чл. 221, ал. 2 от Кодекса на труда и иска
от съда да постанови решение, с което да бъде осъден ищеца И.Ж.Д. да заплати
обезщетение на „ЙОРИ 71" ЕООД, ЕИК ********* в размер на 510,00 лева,
представляващо брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието.
От съда се иска да постанови решение, с което да бъдат
отхвърлени като неоснователни исковете:
по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ тъй като няма издадена Заповед от „ЙОРИ
71" ЕООД от 02.01.2019 година за прекратяване на трудовото правоотношение
между страните и на 20.02.2019 година, когато е заведена исковата молба, ищецът
И.Ж.Д. е заемал длъжността си, иска за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца сумата от 5472,62 лева, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение и допълнително такова за 10 месеца, от 12.02.2018 година
02.01.2019 година, иска за осъждане на
ответното дружество да заплати сумата от 770,00 лева, представляваща
обезщетение за вреди от незаконно задържане на трудовата книжка на ищеца И.Ж.Д., както и иска за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца И.Ж.Д. сумата от 450,00 лева, представляваща
обезщетение за неизплатен годишен отпуск за 17 работни дни, ведно със законна
лихва. Претендират се разноски. По делото е постъпила насрещна искова молба от
"ЙОРИ 71" ЕООД, в която се твърди, че на 12.02.2018 година, в с.
Чарда, общ. Стралджа, обл. Ямбол, на основание разпоредбите на чл. 67, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 70, ал. 1 от КТ, бил сключен трудов договор между И.Ж.Д. и „ЙОРИ
71" ЕООД, с който работникът бил назначен на длъжност „Шофьор, товарен
автомобил (международни превози)", за което работодателят изпратил
Уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ до органите на НАП. По- късно бил съставен и
Протокол за постъпване на работа от 19.02.2018 год. От същата дата и до 17.08.2018
год., със Заповед за командироване на управителя, Д. изпълняват трудовите си
задължения, като осъществявал международни превози по различни линии в следните
държави: Испания, Франция, Белгия, Холандия, Германия и Австрия. Управителят на
ответното дружество Й.И. нямал проблеми с трудовата дисциплина на работника си.
В изпълнение на трудовия договор работодателят „ЙОРИ 71" ЕООД изплатил на
ищеца по първоначалния иск Д. сума от 29255,31 лева за командировки и сума от
4115,79 лева за трудово възнаграждение или общо 33371,10 лева /тридесет и три
хиляди триста седемдесети един лева и десет стотинки/. Освен тази сума
работодателят надвнесъл още 555,50 лева, представляващи суми за плащания за
ремонт на камиона и авансови плащания или общо стават 33926,60 лева/тридесет и
три хиляди деветстотин двадесет и шест лева и шестдесет стотинки/. т.е.
ответното дружества е дължал по
трудовото правоотношение за заплати и командировки 33371,10 лева, но е превел
на И.Д. 33926,60 лева. По този начин ответникът по настоящия иск е получил без
правно основание тази сума от 555,50 лева, с което се е обогатил за сметка на
„ЙОРИ 71" ЕООД, което се е обеднило. В тази сума от 555,50 лева се
включват и преведените 800,00 лева, които работодателят е превел на 01.06.2018
год. на две транзакции по 400,00 лева, за ремонт на камион с ДК № У 6873 АТ по
време на преминаването му през гр. Брюксел, видно от приложената банкова
справка. И.Ж.Д., обаче, не могъл да изплати сумата на кредитора „Duvenbeck
Logistica S.L.", тъй като в устройството не била приета банковата
му карта, а била преведена от „ЙОРИ 71" ЕООД директно по сметката им на
20.06.2018 год. Тъй като се получило плащане за едно и също нещо два пъти, с
изплащането на трудовите възнаграждения за следващите месеци е направено
прихващане с тази сума от 800,00 лева, с което е останала надвнесена единствено
сумата от 555,50 лева, която Д. е получил без правно основание. Това е видно от
счетоводна справка на „ЙОРИ 71" ЕООД. На следващо място, И.Ж.Д. изпълнявал
трудовите си задължения за времето от 19.02.2018 год. до 23.11.2018 год.,
когато приключила и втората му командировка. На същия ден, 23.11.2018 год., в
който работникът се прибрал след приключване на курса си, по негова молба,
управителят И. със Заповед му разрешил да ползва платен годишен отпуск в размер
на 21 работни дни. Отпускът изтекъл на 21.12.2018 год. Тъй като бащата на Д.
починал скоро след завръщането му от чужбина, последният помолил работодателя
си да му отпусне още няколко дни почивка до началото на 2019 год. Периодът от
края на месец ноември до края на 2018 година бил тежък за ответника по
първоначалния иск, поради възникнали финансови затруднения. За да намери изход
от създалата се ситуация, управителят И. започнал да води преговори с
работниците си, като им отправил предложения да ги преназначи на други
длъжности- да осъществяват превози в страната и ако те не са съгласни, да
прекратят правоотношенията си по взаимно съгласие. Водил преговори и с ответника
по насрещния иск през време на отпуска му. Д. не бил склонен да заеме новата
длъжност, тъй като не го устройвали новите условия. В началото на новата 2019
година всички работници трябвало да се явят на първия работен ден, за да уредят
окончателно отношенията си с дружеството. Едни от тях се съгласили и започнали
да изпълняват трудовите си задължения при новите условия, а други- К. С.И.,
решили да прекратят трудовото си правоотношение с „ЙОРИ 71" ЕООД. За тази
цел била издадена заповед за прекратяване на трудов договор с К. И. от
02.01.2019 год., за която счетоводителят на дружеството уведомил органите на
НАП. Работникът И.Д. също е трябвало да се яви на работа на 02.01.2019 год., но
това той не направил- не се явил на работното си място нито да изпълнява
трудовите си задължения, нито да продължат с преговорите или пьк да уредят
правоотношението си. На 03.01.2019 год. ищецът отново не се явил на работа,
поради което К. Й. И.- Ръководител транспорт в „ЙОРИ 71" ЕООД, го
потърсила чрез обаждане по телефона. Когато отговорил на обаждането й,
последната го поканила да се яви на работното си място, за да изпълнява
трудовите си задължения при новите условия или да поне да се яви, за да уредят
отношенията си. Работникът отказал категорично и да се яви, и да разговаря, и
да съдейства за окончателното уреждане на трудовото правоотношение между двете
страни, като заявил, че не желае повече да го „занимават". Останали в
неведение от неговите действия, в следващите дни управителят на дружеството и
ръководителят транспорт правили многобройни опити да се свържат с Д. по
телефона. В едни случаи той отговарял на обажданията им и заявявал, че
„Спокойно, утре ще дойда да се изясним", а в други не. Това продължило от
02.01.2019 година до 31.01.2019 год., когато Д. и неговата съпруга посетили
офиса на работодателя, като вдигнали скандал на присъстващите, използвали думи
и изрази, грубо нарушаващи обществения ред, освен това с пренебрежително и
обидно действие- хвърляне с всичка сила върху бюрото и извиквайки „На!",
ищецът по първоначалния иск оставил нова, току-що закупена, трудова книжка без
да е попълнена с каквито и да са данни. До този момент друга трудова книжка Д.
не бил представил пред работодателя си, поради която причина „ЙОРИ 71"
ЕООД не разполага с информация за трудовия стаж на същия. Двамата съпрузи
заявили пред Й.И. и пред останалите присъстващи, че след направена справка за
актуално състояние в регистрите на НАП, установили, че е прекратено трудовото
правоотношение между тях по незнайно какви причини. Заявили, че след като
договорът му с „ЙОРИ 71 ЕООД бил прекратен на 02.01.2019 год., то Д. няма
повече да се явява на работа и ще си потърси друга такава. Управителят И.
останал много изненадан от тази справка, защото не бил издавал заповед за
прекратяване на трудовото си правоотношение с ищеца, а имало уведомление за
това в НАП. След проведен разговор със счетоводителя си Д. А., разбрал, че по
грешка, когато е въвеждал данните за работника К. И., е въвел и уведомление за Д..
Веднага след установяване на грешката си, счетоводителят заличил това обстоятелство
в съответните държавни регистри. За работодателя Д. през цялото време бил
считан за негов работник. След възникналата ситуация, с цел поправяне на
грешката и добросъвестно уреждане на отношенията, от началото на месец февруари
2019 год., дружеството правило многобройни опити да се свърже с работника си.
Всички без резултат. Тъй като периодът ставал все по- голям и нямало развитие
по въпроса, на 13.02.2019 год. „ЙОРИ 71" ЕООД решил да предприеме
съответни мерки, затова изпратил писмо чрез куриер до Д., в което изискал
писмени обяснения за извършените нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи
се в неявяване на работа от 02.01.2019 год., като му определил и подходящ срок
за това. Д. отказал да получи писмото. На 19.02.2019 год. „ЙОРИ 71" ЕООД
изпратил второ писмо със същата цел до работника, но той отново отказал да го
получи. От 02.01.2019 година и до 01.03.2019 год. И.Д. не се е явявал на
работното си място, не е изпълнявал трудовите си задължения, не е дал никакви
обяснения за това, извършил множество необясними действия, което в крайна
сметка мотивирало работодателя да издаде Заповед №7/01.03.2019 год. за налагане
на дисциплинарно наказание „Уволнение" и за прекратяване на трудово
правоотношение с И.Ж.Д.. Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от Кодекса на
труда, целта на закона била да се репарират вредите, които работодателят търпи
вследствие на прекратяване на трудовото правоотношение по вина на работника или
служителя. Задължението за обезвреда се възлага за извършени тежки нарушения на
трудовата дисциплина, които са основания за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение" при прекратяване на трудовото правоотношение.
От съда се иска
да постанови решение, с което да бъде
осъден И.Ж.Д., да заплата на „ЙОРИ 71" ЕООД, ЕИК ****, сумата от 555,50
лева, която той е получил без правно основание за периода от 19.02.2018 год. До
23.11.2018 година, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
насрещната искова молба до окончателното й изплащане; да бъде осъден И.Ж.Д.,
ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, да заплати на „ЙОРИ 71" ЕООД, ЕИК ***,
сумата от 510,00 лева, представляваща неизплатено обезщетение по чл. 221, ал. 2
от Кодекса на труда, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
насрещната искова молба до окончателното й изплащане, да бъде осъден ищеца да
ни заплати направените в производството разноски.
Подаден е отговор
на насрещната искова молба, с който исковете се оспорват. Възразява
изцяло срещу така насочените срещу него обективно съединени искове като
неоснователни, необосновани и неподкрепени с необходимите доказателства. В съдебно заседание ищецът
се представлява се пълномощник, който поддържа исковата претенция по чл.344,
ал. 1, т. от КТ. След надлежно направено и уважено искане за изменение на
исковата претенция за присъждане на обезщетение за вреди в следствие незаконно
задържане на трудовата книжка за времето
от 02.01.2019 година до 20.02.2019 година чрез увеличаване размера й от 770 лева на
867 лева поддържа и нея по основание и в посочения последен размер. Поради
оттегляне на исковата молба в частта относно исковите претенции за незаплатено
трудово възнаграждение и обезщетение за неизплатен годишен отпуск, подробно
изложени в петитум две и в петитум четири от исковата молба, производството по
делото в тези му части е прекратено.
В представена писмена защита са изложени съображения в
подкрепа на доводите за основателност на исковете и неоснователност на
насрещните искови претенции. Претендира за присъждане на направените по делото
разноски.
Ответната страна се представлява в съдебно заседание от
пълномощник, който моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и уважаване
на насрещните искови претенции. В представена по делото писмена защита от
пълномощника на ответника са изложени
съображения в подкрепа на доводите за неоснователност на предявените от ищеца
искови претенции и основателност на насрещните искови претенции. Претендира се
за присъждане на направените по делото разноски, съобразно представен списък по
чл. 80 от ГПК.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 12.02.2018 година,
в с. Чарда, общ. Стралджа, обл. Ямбол е сключен трудов договор между ищеца И.Ж.Д.
и ответното дружество „ЙОРИ 71" ЕООД. С този трудов договор работникът –
ищец бил назначен на длъжност „Шофьор, товарен автомобил (международни
превози)", с договорено основно трудово възнаграждение в размер на 510,00
лева.
На 12.02.2018 година на ищеца е издадена Заповед за
командироване № 4/12.02.2018 година,за да осъществява за срок от 19.02.2018
година до 17.08.2018 година международни превози по различни линии в държавите:
Испания, Франция, Белгия, Холандия, Германия и Австрия.
На 19.02.2018 година е съставен Протокол за постъпване на
работа на И.Ж.Д..
На 19.08.2018 година на ищеца И.Ж.Д. е издадена Заповед
за командироване N 96/19.08.2018 година, важаща за срок до 23.11.2018 година.
На 23.11.2018 година ищецът - работник се прибрал в
страната от последния си курс и предал на управителя на ответното дружество Й.
С.И. поверения му камион с ДКН У 6873 АТ.
Със заповед № 5/23.11.2018 година, считано от 23.11.2018
година на ищеца е разрешено да ползва платен годишен отпуск в размер на 21 дни,
който отпуск е изтекъл на 21.12.2018 година.
По уговорка между
ищеца и управителя на ответното дружество първия е получил съгласието от втория да се яви на работа на 02.01.2019 година.
Предвид финансови проблеми на „ЙОРИ 71" ЕООД в края
на 2018 година, работниците на дружеството били уведомени да се явят в
дружеството на 02.01.2019 година. Първите
получили възможност да преценяват дали да бъдат преназначени на други
длъжности и да осъществяват превози в страната или правоотношението им да бъде прекратено по взаимно съгласие, на основание
чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда.
На 02.01.2019 година ищеца И.Ж.Д., не се явил на работа.
Управителят на „ЙОРИ 71" ЕООД и Ръководител транспорт го търсили по
телефона, но връзка не била осъществена. Ищецът не се явил на работа на 03.01.2019
година, за да изпълнява трудовите си задължения или да започнат някакви
преговори. К. Й.И.- Ръководител транспорт в „ЙОРИ 71" ЕООД, успяла да
осъществи телефонна връзка и поканила ищеца да се яви на работното си място, за
да изпълнява трудовите си задължения при новите условия или да се яви, за да
уредят отношенията си. Ищецът не реагирал на
поканата на работодателя да съдейства за окончателното уреждане на
трудовото правоотношение между двете страни и в периода от 04.01.2019 година до
30.01.2019 година.
На 31.01.2019 година
И.Ж.Д. оставил нова, току-що закупена, трудова книжка без да е попълнена с
каквито и да било данни. До този момент друга трудова книжка И.Ж.Д. не бил
представил пред работодателя си. На посочената последна дата И.Ж.Д. заявил, че
след направена справка за актуално състояние в регистрите на НАП, установил, че
трудовото му правоотношение е прекратено по незнайно какви причини и след като
това е станало на 02.01.2019 година, то той няма повече да се явява на работа и
ще си потърси друга такава.
След проведен разговор от управителят И. със
счетоводителя си Д. А., първия разбрал, че е допусната административна и
техническа грешка, при която когато, счетоводителят е въвеждал данните за друг работник по погрешка, е въвел и уведомление за
И.Ж.Д., без с него правоотношението да е прекратено със Заповед. Веднага след
установяване на грешката са предприети действия за заличаване на това
обстоятелство в съответните държавни регистри.
От 02.01.2019 година и до 01.03.2019 година И.Д. не се е
явявал на работното си място, респ. не е изпълнявал трудовите си задължения.
Със Заповед N7/01.03.2019 година за налагане на
дисциплинарно наказание „Уволнение" трудово правоотношение с И.Ж.Д. е
прекратено.
Посочената последна
заповед не е предмет на настоящото производство. - Исковата молба по
повод на която е образувано настоящото гражданско дело е заведена на 20.02.2019 година.
Насрещната искова молба е заведена на 27.05.2019
година.
От приетото по делото експертно заключение се установява,
че с оглед на извършените плащания от ответника ТД „ЙОРИ
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени
доказателства, които са допустими, относими, необходими и неоспорени. Съдът
кредитира и заключението на вещото лице , в чиято компетентност и
добросъвестност няма основание за съмнение.
Установеното от фактическа
страна мотивира следните правни изводи:
Исковата претенция с правно
основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението на ищеца за
незаконно и неговата отмяна е неоснователна.
За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и
да се признае уволнението за незаконно, и като такова да бъде отменено, е
необходимо да се установи, че ищецът е работил по трудово правоотношение с
ответника и, че последното прекратено с
нарочна писмена заповед, връчена му по
надлежния ред. Ищецът , иницииращ производството следва установи наличието на така издадената заповед,
като я представи или я индивидуализира. В тежест на ответника е да установи законосъобразността
на уволнението, т. е, че заповедта за прекратяването на трудовото
правоотношение е издадена от компетентен орган, че са налице изискуемите от
закона реквизити на заповедта за уволнение, че е било налице посоченото в
заповедта основание за уволнение, както и че същото е извършване при спазване
законоустановената процедура за това. Установи се от приложената по делото
справка за актуално състояние, издадена от ТД на НАП- гр. Бургас, Офис Сливен,
че към датата на подаване на исковата молба, трудовото правоотношение между И.Ж.Д.
и „ЙОРИ 71" ЕООД не е било прекратено с нарочна писмена заповед, каквато
се изисква от чл. 335 от Кодекса на
труда. В конкретния случай работодателя не е издал заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение с И.Ж.Д. на 02.01.2019 година. Вярно е че, видно от
справката, има подадено уведомление до регистрите на НАП от 02.01.2019 година,
но се установи, че е резултат от
допусната административно - техническа грешка на лицето, което го е подало,
поправена незабавно след установяването й и преди завеждане на исковата молба. Само
по себе си, уведомлението до НАП не е елемент от фактическия състав на
прекратяване на трудово правоотношение. То има за цел да се уведомят държавните
органи за сключени и прекрачени трудови договори във връзка с начисляване на
здравни, социални осигуровки, данъци пр.
В Тълкувателно решение N 1/02.12.2019 година по
тълкувателно дело N° 1/ 2019 година на ОСГК на ВКС, е прието, че незаконно
задържане на трудовата книжка е налице, когато работника или служителят е
предоставил на работодателя трудовата си книжка за вписване на необходимите
данни и работодателя не я е върнал незабавно. Причинените на работника или служителя
вреди, в резултат на това задържане, подлежат на обезщетяване съгласно чл. 226,
ал. 2 КТ, при наличие в кумулативна даденост на елементите от сложен фактически
състав, а именно наличие на прекратено трудово правоотношение, незаконно
задържане на трудовата книжка на работника или служителя, наличие на причинени
вреди и причинна връзка между незаконното задържане на трудовата книжка и
причинените вреди. Неоснователността на иска по чл. 344, ал. 1 т. 1 от КТ, е
достатъчно основание да се приеме, че не се дължи обезщетение за задържане на трудова
книжка, респ. този иск като неоснователен следва да се отхвърли.
По насрещните
искови претенции.
От заключението на вещото лице от извършената съдебно -
икономическа експертиза се установи и категорично се доказа, че по сметката па
ответника по насрещния иска И.Ж.Д. са извършени плащания от „ЙОРИ 71" ЕООД
на суми с общ размер 33926,60 лева. Установи се, че дължимите суми по трудовото
правоотношение за трудови възнаграждения и суми за командировъчни са в размер
на 33371,10 лева, т.е. на работника е надвнесена сума в размер на 555,50 лева,
с която се е обогатил. Надвнесената сума, която Д. е получил, не ми у е платена
по сключения трудов договор и за извършената работа - не представлява нито
трудово възнаграждение, нито пари за командировка, нито за ползване на платен
годишен отпуск. Тази сума той е получил без правно основание.
Фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД изисква
предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е.
когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е в
случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на
унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта.
Възможно е също предаването да е станало без наличието на някакво
правоотношение или пък след погасяване на задължението и т.н. По иска за
неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, преди, първо от ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже факта на плащането, което беше направено категорично в
настоящото производство, а на ответника - да установи, че е налице основание за
получаване на сумата, респективно за нейното задържане, което не се случи в настоящото
дело. В конкретния случай, ответникът по насрещния иск реално е получил
33926,60 лева, от които действително му се дължат 33371,10 лева по трудовото
правоотношение. Останалата надвнесена сума от 555,50 лева не му се дължи, с нея
Д. неоснователно се е обогатил, като я е получил при начална липса на основание
и следва да върне на ответното
дружество. Предвид изложеното, иска по чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД се
приема за доказан по основание и в претендирания размер и като такъв се уважава.
Съгласно трайната практика на съдилищата в Република
България, предназначението на обезщетението по чл. 221, ал. 2 от КТ е да се
репарират вредите, които работодателят търпи вследствие на прекратяване на
трудовото правоотношение по вина на работника или служителя. Задължението за
обезвреда се възлага за извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина,
които са основания за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” при
прекратяване на трудовото правоотношение. В конкретния случай със Заповед N7/01.03.2019
година за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение" трудово
правоотношение с И.Ж.Д. е прекратено, но посочената последна заповед не е предмет на настоящото
производство, респ. нейната законосъобразност не е проверявана.
Предвид изложеното, иска по чл. 221, ал. 2 от Кодекса се
приема за неоснователен и като такъв се отхвърля.
По правилата на процеса, съобразно уважените главни и
насрещни искови претенции само на ответното дружество се следват разноски по
делото, изчислени като възлизащи на 475 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Ж.Д., ЕГН: **********,*** против „ЙОРИ 71" ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: с. Чарда, общ. Стралджа, обл. Ямбол, ул. „И.
Вазов" N 5 искове по чл. 344, ал. 1,т. 1 от КТ и по чл. 226, ал. 1, вр.
ал. 2 от КТ, вр. чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за незаконно задържане
на трудова книжка като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЙОРИ
71" ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: с.
Чарда, общ. Стралджа, обл. Ямбол, ул. „И. Вазов" N5 против И.Ж.Д., ЕГН: **********,*** иск по чл. 221, ал. 2 от КТ за
присъждане на сумата от 510,00 лева,
представляваща обезщетение при дисциплинарно уволнение на работника или
служителя, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова
молба на 27.05.2019 година до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И.Ж.Д., ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „ЙОРИ
71" ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: с.
Чарда, общ. Стралджа, обл. Ямбол, ул. „И. Вазов" N5 сумата 555,50 лева /петстотин петдесет и пет
лева и петдесет стотинки/, получена без правно основание, ведно със законната
лихва от датата на подаване на насрещната
исковата молба на 27.05.2019 година до окончателното и изплащане, както и
сумата 475 лева /четиристотин седемдесет и пет лева/, представляваща разноски
по делото съобразно уважените искове.
Решението може да бъде
обжалвано пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: