№ 1352
гр. София, 24.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и четвърти декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20231000501709 по описа за 2023 година
САС е сезиран с въззивни жалби от двете страни участвали в производството по гр.д.
13457/22 г. по описа на СГС. С решение № 2134/27.04.23 г. СГС е осъдил на основание чл. 2 ал. 1 т.
3 ЗОДОВ Прокуратурата на РБългария да заплати на А. К. обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 30 000 лв., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 9 466.66 лв. и законната
лихва след предявяване на исковата молба и 1500 лв. обезщетение за имуществени вреди –
адвокатски хонорар, заплатен в наказателното производство, ведно със законната лихва от 02.11.19
г. до изпълнение на задължението. До претендираните 100 000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди искът е отхвърлен като недоказан.
В жалбата на ищеца се утвърждава, че страданията му са подценени. Не е отчетено, че тъй
като произходът му не е български, а близките му живеят зад граница, ограничителната мярка да не
напуска територията на България го е лишила от контакт с най-близките му хора. Подценено е
травмиращото изживяване на задържането на ищеца под стража – той лекар, поставен в
унизителната среда на престъпници, при крайно лоши битови условия. Като допълнителна вреда,
която, според ищеца следва да се зачете от съда, е настъпила след приключване на
първоинстанционното производство - белодробна емболия. Твърди, че тя се дължи на
притесненията, предизвикани от воденото разследване, за доказване на което обстоятелство е
поискал събиране на гласни доказателства и медицинска експертиза (от последната, макар
допусната, въззивникът се е отказал).
В жалбата на ответника се твърди че липсва основание за драматично изживяване на
повдигнатото обвинение, вредите са преувеличени, а присъденото обезщетение – завишено. В
проведеното пред САС заседание представител на ответника-въззивник не поддържа жалбата в
частта отнасяща се до имуществените вреди.
Пред САС свидетел на ответника е заявил, че докато е протичало наказателното разследване
ищецът е бил в краен дискомфорт и е приемал антидепресанти.
При служебна проверка се установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо и
съдът следва да се произнесе за правилността му с оглед доводите за неправилност, съдържащи се
във въззивната жалба. Представена е епикриза от 06.04.23 г., издадена от МБАЛ „Св. София“,
удостоверяваща немасивна тромбоемболия.
1
Всяка от страните в спора оспорва жалбата на противната страна и поддържа собствената.
Въз основа на твърденията на страните и наличния по делото доказателства, събрани
в първоинстанционното и въззивното производство, в рамките на очертания предмет на
проверка, САС приема за установено следното:
Не се спори че спрямо ищеца било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 210 ал.
1, т. 2 НК. Установено е, че процесът е преминал в съдебна фаза и ищецът е оправдан от
първоинстанционния съд, а след протест от ответника – и от второинстанционния съд. Същият бил
с чисто съдебно минало, завършил медицина в България (произхожда от РСМ) със специалност
анестезиология.
Като свидетел е разпитан И. Б. – приятел на ищеца. Свидетелят твърди, че е забелязал
рязка промяна в поведението и характера на ищеца през време на разследването. Тя била и външно
видима – променил се видът на ищеца. Той искал да запише доктурантура и да се развива и като
научен работник (освен като клиницист), но споделил със свидетеля, че се отказва. На свидетеля е
известно, че най-близките хора на ищеца живеят в Македония и Франция. Затова забраната да
напуска България го лишила от тяхната емоционална подкрепа. Освен това ищецът не можел и да
участва в международни форуми, което било много важно за професионалния му път. Тревожел се
да не влезе в затвора, да не бъде лишен от лекарски права. Искал да живее нормален живот.
Настоящият състав приема, че не е доказана причинната връзка между новонастъпилите
вреди – белодробна тромбоемболия и воденото наказателно разследване. Не е установено по
делото, че приемът от ищеца на антидепресанти е предизвикал тромботични промени. Няма данни
за коагулационните показатели на кръвта на ищеца преди инцидента, удостоверен от епикризата, и
не е установено дали при него не е имало тромбоцитемия или друг генетичен или болестен фактор,
предизвикал емболията.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчете,
че започнатото наказателно разследване и особено задържането под стража са представлявали шок
за ищеца. Той е бил лишен от контакт с близките си хора, продължително време не е могъл да
напуска страната с цел лични и служебни контакти, професионалната му кариера е забавила
развитието си, той е изпитвал несигурност, чувството му за справедливост е било накърнено и се е
боял за бъдещето си. Интензивността на така описаните вреди е засилена при ищеца поради
социалния му статус – живеещ в обкръжение на високо интелектуални хора, работещ като лекар,
специализирал една от най-тежките лекарски специалности – анестезиология. Производството
продължило от 27.12.14 г. до12.11.19 г. Съотнесено с повдигнатото обвинение и разделянето на
производството спрямо втория обвиняем периодът на наказателното преследване е дълъг, а това
обосновава преминаването на стреса при ищеца в дистрес. През цялото време той е участвал в
процесуални действия и е следвало да оправдава отсъствията си от работа. След постановяване на
оправдателна присъда от първоинстанционния съд, ответникът е подал протест и с това е удължил
времето на пеналното преследване. Съвкупността от тези обстоятелства обосновава извода, че
присъденото от СГС обезщетение не е завишено и жалбата на ответника е неоснователна .
Спрямо обезвредата на лица, потърпевши от необосновани обвинения с подобна продължителност,
присъденото обезщетение е по-високо, но това се дължи на интензивността на понесените от ищеца
вреди.
Обезщетението не е и занижено. Ищецът не е търпял през продължителен период най-
тежката мярка за неотклонение, а съдът е отменил и ограничителната административна мярка,
която му е била наложена. Не се доказа увреждане на здравето на ищеца като последица от
действията на ответника, визирани с исковата молба. Ищецът не е бил лишен от правоспособност
да упражнява професията си и макар със затруднения, той е могъл да следва характерния за
ежедневието му дневен ред, установен преди образуване на наказателното производство.
Обстоятелствата, свързани с наказателното преследване, не са станали публично достояние и не се
доказва ищецът да е бил подложен на социална изолация поради обвинението.
Тъй като настоящият състав достига до извод за правилност на първоинстанционното
решение, същото следва да се потвърди, а на основание чл. 272 ГПК САС се ползва от мотивите на
първоинстанционния съд.
С договор за правна помощ, инкорпориращ разписка за осъществено плащане на адвокатски
хонорар, е доказано заплащането от ищеца на сумата от 4 500 лв. – адвокатски хонорар.
Въззивникът – ответник е направил възражение за прекомерност, основано на разпоредбата на чл.
2
78, ал. 5 ГПК. Настоящият състав приема, че възражението е основателно, тъй като делата,
произтичащи от ЗОДОВ са рутинни. Конкретното производство не е протекло в отклонение от
масовата практика. Налице е доказателство за основния факт, включен в предмета на доказване –
оправдателна присъда, задължителна за гражданския съд и на установяване в процеса подлежи
само размерът на понесените вреди. Поради това в полза на въззивника ищец следва да се заплатят
разноски в размер на 2762 лв.
Водим от горното САС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО в обжалваните му части решение № 2134/27.04.23 г.,
постановено по гр.д. 13457/22 г. по описа на СГС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Прокуратурата на РБългария да заплати на А. К.
направени по делото разноски с естество на заплатен адвокатски хонорар в размер на 2762 (две
хиляди, седемстотин шестдесет и два) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3