№ 194
гр. Варна, 20.06.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
и прокурора М. Н. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243000600154 по описа за
2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Г.
Жалбоподател-подсъдим Т. Т. А., редовно призован, явява се лично и с
адв.М. Д. Г. от АК – Силистра, редовно упълномощен от преди.
Жалбоподател-подсъдим Д. Ш. А., редовно призован, явява се лично и
с адв.Й. И. С. – С. от АК – Силистра, редовно упълномощена от преди.
Подсъдимият Т. И. Т., редовно призован, явява се лично и с адв.И. С.
Р.-А. от АК – Силистра, редовно упълномощена от преди.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
АДВ.Г.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
АДВ.С.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
АДВ.Р.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
ПОДС.А.: Да се гледа делото.
1
ПОДС.А.: Да се гледа делото.
ПОДС.Т.: Да се гледа делото.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ САПУНДЖИЕВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, не поддържам протеста
по отношение искането за осъждане на подс.Т. за обвинението за което е
предаден на съд, а именно по чл.282, ал.2 от НК. Считам, че съображенията на
първоинстанционния съд по отношение невъзможността той да бъде годен
субект на престъплението по чл.282, тези изводи се явяват правилни и
законосъобразни. Безспорно считам, че не се спори за това, той се явява
длъжностно лице, доколкото е заемал длъжността директор на ТП на
Държавното Ловно Стопанство „Каракуз“ в гр.Дулово, но субект на
престъплението по служба не може всяко длъжностно лице, а само това,
което е участник в обществените отношения, свързани с дейността на
държавните органи и обществените организации и се намира в тяхната
система така, както се сочи и в т.1 от постановление № 2 от 1980 г. на
Пленума на Върховния съд. В тази връзка считам, че доводите в
допълнението към протеста не са основателни. Съответното ТП на ДЛС не е
нито държавен орган нито обществена организация.
В мотивите си първоинстанционният съд е обосновал изводите относно
структурата на ловното стопанство и съответно осъществяваната от него
дейност като стопанска, и считам, че тези изводи са правилни и
законосъобразни. В конкретния случай подсъдимият Т. е бил директор на
ДЛС, което безспорно е държавно предприятие, съобразно нормата на чл.9,
ал.1 от Закона за лова и опазването на дивеча. Той е с държавен капитал,
държавно имущество, но в същото време държавното предприятие е и
юридическо лице, съобразно разпоредбата на чл.62, ал.3 от ТЗ, сл. той е
частно правен субект и няма публично правен характер. Считам, че съгласно
договора за управление, съобразно който той е изпълнявал своите
2
правомощия и задължения, той съответно е изпълнявал тези правомощия по
управления и представителство на едно търговско предприятие, макар и с
държавно имущество, и доколкото обвинението се основава на действия,
които са свързани със стопанската дейност на предприятието, именно
продажбата на дървесина, която е търговска дейност по смисъла на закона,
действията по нейното осъществяване се явяват несъставомерни по чл.282 от
НК.
Считам, че в настоящия случай липсва и възможност за
преквалификация на деянието в по-леко наказуемо такова по чл.219, ал.1 от
НК, доколкото считам, че макар и фактите описани в обвинителния акт да
могат да послужат за съобразяване на признаците от субективната страна на
престъплението по чл.219, а именно разпиляване на имущество, не полагане
на достатъчно грижи, то считам, че в случая се явява несъставомерна щетата
за предприятието.
В този смисъл считам, че присъдата в тази част се явява правилна и
законосъобразна.
По отношение искането на ВОП за прилагане на чл.55 по отношение на
подс.А., да действително при индивидуализация на наказанието и при
съобразяване на наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът е посочил по отношение на него, че са налични и
частични самопризнания, действително е заплатил част от глобите, но за да
можем да приложим чл.55 от НК трябва да имаме или многобройни
смекчаващи обстоятелства или изключителни такива, а в случая не са налице
такива смекчаващи многобройни нито изключително обстоятелства, и
доколкото наказанието, което е определено е в своя минимум на нормата на
чл.235, ал.3, считам, че се явяват правилни и законосъобразни, съответно и
справедливи изводите на първоинстанционния съд и по отношение на тази
част от присъдата. В този смисъл считам, че първоинстанционната присъда е
правилна, законосъобразна и справедлива, и моля да се потвърди.
Жалбите на двамата подсъдими А. и А. считам, че са неоснователни.
Съдът е положил усилия за изясняване на фактите по делото. Подвел ги е по
съответната правна квалификация. Всъщност двете жалби на двамата
подсъдими А. и А. са с напълно идентично съдържание и според мен
донякъде си противоречи жалбата на подс.А. с изложеното становище с
3
пледоарията му по същество в предходната инстанция, но така или иначе
считам, че са неоснователни тези жалби.
АДВ.Г.: Уважаеми Апелативни съдии, поддържам изцяло изложеното
от нас във въззивната жалба, като считам, че при разглеждане на делото от
първоинстанционния съд на първо място клиента ми направи самопризнания.
Той въобще не е очаквал и мислел, че това което е вършел е престъпление.
На следващо място, след като му бях разяснил за това какво ще е
евентуалното решение на СОС и какви последици ще доведе, той изрази
желание да сключи споразумение с прокуратурата, което не беше разгледано
в с.з.
На следващо място дървесината, която е предмет на престъплението
според първоинстанционния съд равностойността е заплатена, както каза
представителя на държавното обвинение, глобите са платени от страна на
клиента ми и съжалява за извършеното.
На следващо място считам, че свидетелските показания, които бяха
разпитани в първоинстанционното производство, част от тях бяха доста
противоречиви, други уклончиви. Държа да отбележа, че единият от
свидетелите Б. също е бил подсъдим за това престъпление, но съда е
допуснал сключване на споразумение, което е било одобрено от съда в
съвсем друг процес, като той беше един от основните свидетели срещу моя
клиент в с.з. п ред СОС.
Във връзка с изложеното считам, че присъдата на първоинстанционния
съд е изключително несправедлива спрямо моя клиент и предвид изложеното
моля да се отмени присъдата на СОС като неправилна и постановите една
справедлива и правилна такава. В условията на евентуалност ако прецените,
че са налице предпоставките моля делото да се върне за разглеждане от друг
състав на СОС.
ПОДС.А.: Смятам, че присъдата е несправедлива, искам справедлива
присъда.
АДВ.С.: Уважаеми Апелативни съдии, аз поддържам жалбата, която
сме представили и считам, че е основателна. Считам, че така постановената
присъда от СОС е неправилна и в изключителен ущърб на моя подзащитен.
Считам, че по делото се събраха безспорни доказателства за неговата
4
невиновност. Той е една случайна жертва между други хора, които са
извършили престъпление, като има други участници в престъпното деяние,
които не бяха разпитани и други, които бяха покрити и участваха като
свидетели. Имам предвид собственика на фирмата, която се занимава с
продажба на дървесина, и който е предоставил МПС-то, с което са се
извозили дървата. Представени са писмени доказателства, преносни
документи, фактури които той е издал и съществуват в самото дело. Считам,
че той е невиновен и следва да му се издаде оправдателна присъда.
ПОДС.А.: Моля да бъда оправдан поради това, че аз само и единствено
си извърших служебните задължения, издавах преносни билети въз основа на
фактури. Тези дърва бяха служебни дърва на колещите, но по един или друг
начин тези дърва са били пренасочени по други адреси. Аз нямам
задълженията да ходя след превозните средства и да проверявам дали са
разтоварени на същите адреси. Мисля, че съм невиновен.
АДВ.Р.: Уважаеми Апелативни съдии, считам, че прави чест на
Апелативна прокуратура за това, че се солидализира с нашите възражения по
отношение на липса на обективен и субективен елемент, фиксиран в
съставите на чл.282 от НК за моя клиент. Доводите, които бяха изложени днес
от държавното обвинение са застъпени от нас още по време на ДП. По време
на разпоредителното с.з. съм коментирала и въпросното постановление,
посочила съм и съдебна практика, по силата на която моя клиент не би могъл
да носи наказателна отговорност по текстовете по които е възведено.
Отварям една скоба и казвам следното. Коментираше се чл.219, но
фактологията, която беше събрана по това дело дори и в най-добрия случай
изменение на обвинението бе настъпило в един предходен момент, считам, че
осъдителна присъда не би могла да има, защото този човек не само е
упражнил контрол, не само е ръководил и организирал работата на своите
служители, но се е стигнало до там, че в резултат на тези действия, той е
извършил проверка, служители са наказани за това, което се е случило.
Обръщам на факта, че дори и на тел.112 се е обаждал, но от тяхна страна не
са предприели никакви действия. ДП не е имало. Така, че всичко което той е
можел да направи е направил. Въпросът тук обаче правилно е прецизиран от
Апелативна прокуратура, че моят клиент не може да носи наказателна
отговорност за това. Той няма качествата на лице, което би могло да носи
5
тази наказателна отговорност.
Моля да постановите съдебен акт, като съобразите това обстоятелство и
потвърдите оправдателната присъда. Намирам, че двамата служители,
единият от които беше Мохарем а другия Сечкин това са хора, които са се
качили на гребена на някаква вълна, търсили са някакъв реваншизъм, не зная
по какви съображения, но така или иначе се установи в хода на процеса, че
ако трябва да говорим за някакви нарушения, бих била по смела бих казала
,че нарушенията са от тяхна страна. Прави впечатление и това, че че те не са
се обадили на своя директор, а са се обадили на „шапката“, което ме навежда
на мисълта, че съвсем недобронамерено са действали през цялото време
може би с идеята за евентуален наказателен процес, който се реализира но в
крайна сметка се стига до извода, че моя клиент не е извършил престъпление
и не може да носи наказателна отговорност за това и моля за решение в този
смисъл.
ПОДС. Т.: Аз съм съгласен с доводите на госпожа Р. и на Апелативна
прокуратура. Всичко това беше, както и тя каза, от реваншистки настроени
служители. Нямам какво да добавя.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС.Т.: Невинен съм. Това определено са доноси от страна на
реваншистки настроения.
ПОДС.А.: Искам да ми се отмени присъдата, и да ми се даде правилна
такава.
ПОДС.А.: Моля да бъда оправдан.
СЪДЪТ след тайно съвещание се произнесе с присъда, която обяви на
страните публично и им разясни срока и реда за обжалване пред ВКС.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в
11.00 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6