Решение по дело №225/2020 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 декември 2020 г. (в сила от 1 януари 2021 г.)
Съдия: Иванка Пенева Иванова
Дело: 20207250700225
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 Р Е Ш Е Н И Е

 

       Номер 140                                09.12.2020 г                              град Търговище

 

В   И М Е Т О  НА   Н А Р О Д А

 

Административен  съд - Търговище                                                пети състав

На осми декември                                                                           2020 година 

В открито заседание в следния състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ИВАНКА ИВАНОВА

 

Секретар: ЯНКА ГАНЧЕВА

Прокурор:  НИКОЛАЙ КАЗАКОВ

Като разгледа докладваното от  ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

АД № 225 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

         Производството е по реда на Глава ХІ от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Делото е образувано по исковата молба на И.Т.И. ЕГН ********** ***, чрез а.. С.М. *** против Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ с адрес: гр. София, ул. „Ген. Й.В.Гурко“ № 5 за причинени имуществени вреди в размер на 300 лв., съставляващи а.. хонорар по НАХД № 491/ 2018 г. по описа на РС – Търговище, по което е постановено решение № 197/ 30.07.2018 г., с което е отменено НП № 44-0000109/ 15.05.2018 г. на и.д. началник Областен отдел „Автомобилна администрация“– Търговище, като решението не е обжалвано и е влязло в сила, както и за присъждане на разноските в настоящото производство.

В съдебно заседание по делото, ищецът редовно призован не се явява и не се представлява.

Ответникът ИА „АА“ гр. София в отговора на исковата молба, чрез процесуалния представител изрично заявява, че признава иска за основателен относно претенцията на ищеца за обезщетяване на вреди във връзка с изплатен адвокатски хонорар в размер на 300 лв. по отмененото НП. Иска се от Съда, при съгласие от страна на ищеца за прекратяване на съдебното дирене, да се постанови решение при условията на чл. 237 ГПК, като относно разноските се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Търговище застъпва становище, че исковата молба е доказана по основание и размер и следва да бъде уважена.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

От данните по делото се установява, че на ищеца е било издадено Наказателно постановление (НП) № 44-0000109/15.05.2018 г. от началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" – Търговище, с което на ищеца е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева, за извършено нарушение по чл. 178а, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП Посоченото НП е обжалвано от ищеца, за което е образувано АНД № 491 по описа за 2018 г. на Районен съд – гр. Търговище (приложено по настоящото дело). По това дело е постановено Решение № 197/30.07.2018 г., с което процесното НП е отменено. Последното (решение на РС – гр. Търговище) не е обжалвано от страна на ОО "Автомобилна администрация"- Търговище и е влязло в законна сила на 17.08.2018 г.

Пред РС – гр. Търговище ищецът е бил представляван от адвокат Св. М. ***, съгласно пълномощно (приложено на стр. 5 по настоящото дело) и Договор за правна защита и съдействие от 03.06.2018 г. (приложен). От съдържанието на цитирания Договор за правна защита и съдействие, се установява, че между страните е договорено възнаграждение в размер на 300, 00 лв., за което не е указано как е заплатено в брой или по банков път.

Пред настоящата съдебна инстанция е представен и втори договор за правна помощ от 15.03.2020 г. (лист 8 по настоящото дело), за завеждане и процесуално представителство по настоящото дело, по който ищецът е заплатил изцяло в брой а.. възнаграждение в размер на 300 лева.

Истинността на въпросните документи не е оспорена по надлежния процесуален ред, нито са ангажирани доказателства опровергаващи тяхното съдържание. Липсват основания, поставящи под съмнение доказателствената им стойност, поради което и следва да бъдат ценени като достоверен и достатъчен източник на данни за връзката между извършеното от клиента плащане на сумата на адвокатския хонорар и договора за правна защита и съдействие.

След анализа на така изложените фактически обстоятелства Съдът съобрази следното от правна страна:

Съгласно  чл. 237, ал. 1 от ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. При признаване на иска делото не се прекратява, а се постановява решение, вкл. и по реда на чл. 237 от ГПК. /Определение № 9766 от 24.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10340/2015 г., I о. /. За да бъде прекратено съдебното дирене обаче, ищецът следва да е изразил желание за това - "по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене" /ал. 1/. В случая такова искане не е налице поради липсата на реално удовлетворяване на претенцията му. По тази причина съдът следва да се произнесе по общия ред - чл. 235 и сл. от ГПК /Решение № 51 от 16.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5299/2014 г., I г. о., ГК/, като следва да се мотивира по основателността на исковата претенция, съобразно събраните в хода на производството доказателства и относимите към предмета на спора нормативни разпоредби.

Признаването на иска представлява заявление от страна на ответника, че правното твърдение на ищеца отговаря на действителното правно положение. Чрез това изявление ответникът сочи, че няма да се брани срещу иска, защото същият е основателен. Наличието обаче на две съвпадащи по съдържанието си правни твърдения не десезира съда от разглеждането на спора, предвид, че от страна на ищеца не е направено искане съдът да се произнесе с решение при признаване на иска, по реда на чл. 237 от ГПК. В случая признаването на иска се приема за процесуално действие, което не обвързва съда и не е достатъчно само по себе си, за да се установи основателността на претенцията.

В казуса на първо място следва да бъде съобразено ТЪЛКУВАТЕЛНО Постановление 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, което съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт е задължително, и от което се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност. Както са приели висшите по степен магистрати, макар наказателното постановление, с което се налага административно наказание, да не е индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.

На следващо място при разрешаване на настоящия административноправен спор следва да бъде съобразено и ТЪЛКУВАТЕЛНО Решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни НП изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

Изложеното до тук съотнесено към конкретиката на настоящия казус налага да се приеме следното:

Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава IХ, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред (в конкретния случай отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, каза се следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт). В този смисъл предявеният от ищеца иск се явява допустим, доколкото няма спор, че Наказателно постановление № 44-0000109/15.03.2018 г. издадено от и.д. началник в Областен отдел "Автомобилна администрация" – Пловдив е отменено по съответния ред (с Решение № 197/30.07.2018 г., постановено по АНД № 491/2018 г. по описа на РС - Търговище,влязло в законна сила като необжалвано на 17.08.2018 г.).

Съдът приема, предявения иск за неоснователен и недоказан. Видно от представеното копие от договор за правна защита и съдействие страните (ищецът и а.. М.) са договорили възнаграждение от 300 лв., за което е отбелязано единствено, че е платено, като не е отбелязан начинът на плащане в брой или по банков път, както и срокът на плащане. По делото е представен и оригиналът на а..пълномощно (стр. 5 от приложеното АНД № 491/ 2018 г. на РС – Търговище), от което е видносъщо, че не е отбелязан начинът на плащане.

 Поради това съдът приема, че по делото ищецът не е доказал факта на плащане на направения разход за адвокатско възнаграждение. По делото не е доказан елемента „плащане на а.. възнаграждение“ за да е налице фактическия състав за реализиране на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.    

Воден от горното и на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, съдът  

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на И.Т.И. ЕГН ********** ***, чрез а.. С.М. *** против Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ с адрес: гр. София, ул. „Ген. Й.В.Гурко“ № 5 за причинени имуществени вреди в размер на 300 лв., съставляващи а.. хонорар по НАХД № 491/ 2018 г. по описа на РС – Търговище, по което е постановено решение № 197/ 30.07.2018 г., с което е отменено НП № 44-0000109/ 15.05.2018 г. на и.д. началник Областен отдел „Автомобилна администрация“– Търговище, като решението не е обжалвано и е влязло в сила, както и за присъждане на разноските в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Р. България в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: