ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 210
гр. Пловдив, 26.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502664 по описа за 2022 година
Производство по чл.413/2/ вр. с чл.410 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№26248/11.10.2022 г., подадена от
„АСВ“-ЕАД, ЕИК:*********, със седалище- гр. София, р.Люлин, бул. „Петър
Дертлиев“ №25,ет.2,оф.4 чрез юрк.Ц. П. срещу разпореждане
№6286/07.09.2022г. по ч.гр.д.№12740/2021 на ПРС, 1 бр.с., в частта, с което
съдът отхвърлил Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК срещу длъжника С. П. Т. по отношение на претенцията за договорна
лихва в размер на 2840,78 лв. по договор за потребителски кредит №PLUS-
17363364 от 08.10.2019 г.
Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на
съдебния акт в обжалваната част – иска се неговата отмяна и да се произнесе
въззивния съд по същество за издаване на заповед за изпълнениепо
отношение на възнаградителната лихва по договора за кредит, както и лихва
за забава.
Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е
връчен на насрещната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано
лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по
1
същество.
Районен съд-Пловдив е бил сезиран от „АСВ“-ЕАД, ЕИК:********* със
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
длъжника С. П. Т. с предмет вземания, произтичащи от договор за
потребителски кредит, които са уважени за главницата и отхвърлени за
възнаградителната лихва от 2840,78 лв.
С частната жалба се прави довод, че договорната лихва е компонент от
ГПР, за който законодателят /чл.19,ал.4 ЗПК/ е определил максимален размер
от 50% /пет пъти размера на законната лихва/; в случая ГПР от 48.21% не
надвишава максималния ГПР, при фиксиран лихвен процент от
28.41%.Счита, че процесния договор не съдържа неравноправни и нищожни
клаузи, които да водят до неговата недействителност.
По направените доводи, ПОС намира следното:
С чл.411,ал.2,т.3 ГПК заповедният съд може да преценява дали
искането се основава на неравноправна клауза в потребителския договор или
има обоснована вероятност за това.
От приложения към заявлението договор за потр.кредит е видно, че на
08.10.2019 г. междуБНП Париба Пърсънал Файненс С.А., клон България и С.
Т. е подписан договор, по силата на който Т. е получил сумата от 6000 лв.,
който е следвало да върне в срок от 2 години на 60 месечни погасителни
вноски при обща стойност на плащанията 13420 лв.. Посочено е, че ГЛП е
28.41%, а ГПР – 34,81%; в задълженията на кредитополучателя е включена и
застрахователна премия от 2016 лв. В чл.2 от договора е записано, че
застрахователната премия е по застраховка „защита на плащанията“ и е
включена във всяка месечна погасителна вноска по погасителня план; както и
че същият дължи и такса ангажимент, която при усвояване на кредита,
кредиторът удържа от общия размер на кредита.
Съдът намира, че Клаузата задължимата застрахователна премия от
2016 лв. и такса ангажимент в размер на 210 лв.заобикаля забраната на чл.
19, ал. 4 и 5 от ЗПК, като се явява неравноправна на основание чл. 143, ал.1
вр. с ал.2, т.20 ЗЗП доколкото тези суми не са включени в ГПР, с което
необосновано се оскъпява кредита.От друга страна договорната лихва не е
посочена в погасителния план нито като обща стойност, нито като дължима
сума по всяка месечна погасителна вноски – главница и лихва, което е
2
нарушение на чл.11,т.9 от ЗПК.
В Чл. 19. (1) от ЗПК е казано, че Годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.ПОС намира, че застрахователна премия от 2016 лв. е
следвало да бъде включена в ГПР, при което същия би надвишил петкратния
размер на законната лихва, поради което искането е в противоречие със
закона, а таксата ангажимент в размер на 210 лв. е свързана с усвояването и
управлението на кредита, при което съгласно чл.10а, ал.2 ЗПК кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита.
Съгласно чл.19,ал.5 ЗПК – клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал.4 се считат за нищожни. Некоректният ГПР води до
завишаване на общия размер на кредита/чл.11,т.7 и лихвения процент по
кредита /чл.11,т.9/, а съгласно чл.22 от ЗПК – когато не са спазени
изискванията на чл.11,т.7,9и 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и потребителят връща само чистата стойност на кредита
/чл.23 от ЗПК/, както е постановил и първостепенния съд.
Горното налага извода, че разпореждането на ПРС като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди, а Ч.ЖАЛБА – да се остави без
уважение като неоснователна.
Водим от горното, Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, вх.№26248/11.10.2022 г.,
подадена от „АСВ“-ЕАД, ЕИК:*********, със седалище- гр. София, р.Люлин,
бул. „Петър Дертлиев“ №25,ет.2,оф.4 чрез юрк.Ц. П. срещу разпореждане
№6286/07.09.2022г. по ч.гр.д.№12740/2021 на ПРС, 1 бр.с., в частта, с което
съдът отхвърлил Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК срещу длъжника С. П. Т. по отношение на претенцията за договорна
3
лихва в размер на 2840,78 лв. по договор за потребителски кредит №PLUS-
17363364 от 08.10.2019 г. Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4