О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
30.01.2017 год., гр. Пазарджик
Пазарджишкият
районен съд, ХVІ състав, в закрито заседание на тридесети януари 2017 г. в
състав
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
разгледа
гр. дело № 3443 по описа за 2016 г.
Производството
е образувано по иск, предявен от П.Л.М. срещу Т.С.К.-М. за прекратяване на
брака им, сключен на 29.09.2013 г., от който имат едно дете, като дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на ответницата.
В
исковата молба се твърди, че първите неразбирателства между страните се появили
през 2014 г., когато съпругата имала неуспешна бременност, приключила поради
увреждане на плода. По това време двамата живеели в Германия, където съпругата
работела в Европейската комисия. След случилото се се променило психическото
състояние на ответницата, тя напуснала работа, започнала да обвинява отначало
лекарите, а след това – съпруга си в бездействие за спасяването на детето,
започнала да отправя към съпруга си и упреци, почиващи на суеверия, като
например това, че при завръщането им в България за коледните празници я
настанил нарочно в стая с изглед към гробищата, където бил умрял човек. След
като ответницата напуснала работата си в Германия, двамата се завърнали в
България и първоначално заживели при родителите на ищеца, но ответницата се
държала с тях много зле, до степен да иска писмени обяснения от тях във връзка
със свои съмнения, че те са счупили или взели нещо от нейните вещи, или да
поставя в жилището надписи от типа на „не пипай“ и „не кради“, тъй като се
опасявала, че бащата на ищеца може да посегне на вещите и. През лятото на 2014
г. ищецът заминал за Република Гърция, а през октомври същата година и
ответницата заминала при него. Няколко месеца след пристигането си обаче тя
започнала да го обвинява, че не я уважава, че не полага усилия за осигуряването
на добър живот на семейството, че бил бездомник и я мъкнел по целия свят,
двамата нямали среда; заявявала, че нещо между двамата се е скъсало, изчезнало;
проявявала ревност във връзка с работата на ищеца като треньор по тенис на
различни хора, в това число жени. През май 2015 г. двамата се завърнали в
Пазарджик и купили жилище там, но ответницата отказала да живее в него и
заживели под наем. Ответницата недоволствала без основание от всичко, което
ищецът правел, започнала да отправя към него все по-тежки упреци, будела го
нощем, за да отправи поредните обвинения и обиди, обиждала и родителите му
освен него, по-късно му забранила да посещава в болницата болния си баща, а
когато той починал, се подигравала с това, че ищецът палел свещи на гроба му.
Ответницата не желаела съпругът и да поддържа отношения и с близките и
приятелите си, а това допълнително го отдалечило и отблъснало, той живеел с
постоянен стрес и чувство за вина, отслабнал много, близките на съпругата му
също не успели да му помогнат да намери начин за справяне с проблемите в
отношенията между двамата и ищецът вече имал намерение за раздяла, когато
станало ясно, че ответницата е бременна. Тя обещала да направи всичко
необходимо за заздравяване на отношенията, но нищо не се променило. Засилили се
и финансовите затруднения на двойката, наложило се съпругът да напусне работата
си в гр. Пловдив и да започне друга, по-добре платена, в гр. София, но
работният ден и пътуването в двете посоки траели общо около 15 часа
всекидневно. С наближаването на термина на раждане се наложило ищецът да
напусне и тази работа, за да бъде близо до жена си. Зачестили скандалите,
предизвиквани от ответницата по всякакви поводи. След раждането на детето през
юни 2016 г. ищецът започнал да дава уроци по тенис в 4 различни града –
Пазарджик, Пловдив, София и Белово при изморителни пътувания, но въпреки това
им било трудно да се справят финансово и станало ясно, че трябва да освободят
жилището под наем, като възможностите били да заживеят в купеното по-рано
жилище, в което ответницата през цялото време отказвала да живее, или да се
преместят при майката на ищеца. Първоначално двамата решили, че през август ще
напуснат наетото жилище, но в навечерието на освобождаването му съпругата,
помолена да започне да подготвя багажа си, дала да се разбере, че няма
намерение да напуска това жилище, като подканила ищеца да събере вещите си, за
да има повече място за нейните. Така той събрал целия си багаж и в присъствието
на адвокат заявил на съпругата си, че иска развод.
В
края на август от отдел „Закрила на детето“ позвънили на ищеца и го повикали да
се яви в отдела. На място го уведомили, че съпругата му е била настанена в Държавна
психиатрична болница – Пазарджик, и той следва да потвърди готовността си да
поеме грижите за детето. Детето обаче се намирало при родителите на съпругата и
те отказвали да го дадат на ищеца, бащата на съпругата му дори му заявил, че
има документи от прокуратурата, по силата на които има право да не предава
детето. Ответникът на свой ред сезирал прокуратурата, но бил постановен отказ
за образуване на наказателно производство по неговия сигнал. Впоследствие
ищецът научил, че съпругата му е била настанена в психиатричната болница по
искане на баща и, отправено до Районна прокуратура – Пазарджик, в което бащата
твърдял, че тя проявява очевидни признаци на психическо разстройство. Ищецът
заявява, че той самият няма основание да вярва, че тя страда от психическо разстройство,
а конфликтите им не са оказали влияние върху личните и родителските и качества.
С оглед всичко изложено ищецът счита, че продължаването на брака е лишено от
смисъл и не би благоприятствало отглеждането на детето, а с оглед ранната
възраст на детето в негов интерес е родителските права да бъдат упражнявани от
майка му. Изразява готовност за споразумение за последиците на развода, но
изрично заявява, че не е съгласен съпругата му да запази неговото фамилно име.
Ищецът
представя писмени доказателства и иска разпит на двама свидетели, както и да
бъдат изискани от Държавна психиатрична болница – Пазарджик медицинският картон
и всяка относима медицинска документация за състоянието на ответницата с оглед
преценка на способността и да упражнява родителски грижи и надзор върху детето.
Препис
от исковата молба е връчен на ответницата при отказ от нейна страна да го
приеме (счита се за връчен на осн. чл. 44, ал. 1 от ГПК). Тя не е представила
отговор.
Искът
е с правно основание чл. 49 от СК.
Допустимо
и относимо е доказателственото искане за разпит на свидетели, както и
представените писмени доказателства. По отношение на искането да се изиска
картонът и всяка относима документация от престоя на ответницата в
психиатричната болница, съдът намира, че няма пречка да се изиска и тази
документация, независимо, че по данните за поставената диагноза, проявите,
станали основание за нея, и проведеното лечение сами по себе си лице без
специални знания не би могло да направи извод дали евентуалното преживяно от ответницата
психическо разстройство се отразява на способността и да се грижи за детето. Според
този състав на съда не е необходимо да се изисква цялата възможна налична
документация, достатъчно е да се изиска епикризата от престоя на ответницата в
болницата, която би следвало да съдържа в резюме цялата необходима информация.
На
осн. чл. 140 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Указва
на ищеца, че носи тежестта да докаже твърденията си, изложени в исковата молба,
за поведението на съпругата си, довело до разстройството на брака.
Приема
представените с исковата молба писмени доказателства.
Дава
възможност на ищеца да доведе свидетели.
Да
се изиска от Държавна психиатрична болница – Пазарджик епикризата от престоя и
лечението на Т.С.К.-М., постъпила на лечение в болницата през м. август 2016 г.
Насрочва
съдебно заседание на 24.02.2017 г. от 10,30 ч.
Препис
от определението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: