Присъда по дело №116/2021 на Районен съд - Червен бряг
| Номер на акта: | 14 |
| Дата: | 21 юли 2021 г. (в сила от 6 август 2021 г.) |
| Съдия: | Йохан Мирославов Дженов |
| Дело: | 20214440200116 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 6 април 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Районна прокуратура – Плевен е внесла обвинителен акт срещу М. Д. М., с ЕГН
********** с постоянен адрес в ........., българка, с българско гражданство, неомъжена, с
начално образование, безработна, неосъждана за това, че на 06.06.2020 г. около 17:10 часа в
гр. Койнаре, нарушила мерки, издадени против разпространяването или появяването на
заразителна болест по хората – Заповед № РД-01-271/19.05.2020 г. на Министъра на
здравеопазването на Република България, свързана с предотвратяване разпространението на
COVID-19 на територията на страната, като лице поставено под карантина с Предписание за
поставяне под карантина от 24.05.2020 г. на Столична Регионална здравна инспекция,
връчено й лично на 24.05.2020 г., не изпълнила задължението да не напуска дома си,
находящ се в ........., за който адрес е посочила, че ще пребивава в посочения в предписанието
срок от 14 дни, считано от 24.05.2020 г. до 06.06.2020 г., като деянието е извършено по
време на пандемия и извънредно положение, свързано със смъртни случаи, обявено с
Решение на НС № 325/14.05.2020 г., считано от 14.05.2020 г. до 14.06.2020 г. върху цялата
територия на Република България във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19,
представляващо престъпление по чл. 355, ал. 2, пр. 2 и пр. 3 вр. ал. 1 от НК. Държавният
обвинител поддържа обвинението. В хода на съдебните прения прокурорът изразява мнение,
че са събрани безспорни доказателства за извършено престъпление по чл. 355, ал. 2, пр. 2 и
пр. 3 вр. ал. 1 от НК от подсъдимата, като Съда следва да я признае за виновна по
повдигнатото й обвинение. Предвид липсата на предишни осъждания и съдействието, което
е оказала на разследващите органи в досъдебната фаза на производството, предлага
наказанието й да бъде определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства, с
прилагането на чл.55, ал.1, т.1 от НК, към законовоопределения минимум, в какъвто размер
да бъде и кумулативно определеното наказание „Глоба“.
Подсъдимата е нередовно призована за четири поредни заседания, не е открита на
постоянния й адрес. От направената справка за задгранични пътувания е видно, че същата е
напуснала страната на 29.07.2020 г. и няма данни да се е завръщала обратно. Назначен й е
служебен защитник, а именно адв. Т. В. от ПлАК, която е била нейн защитник и в ДП.
Съдът е констатирал наличието на предпоставките на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. а–в НПК, и след
преценка, че това няма да попречи на разкриването на обективната истина е взел решение за
разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимата. В хода на производството назначения на
подсъдимата служебен защитник – адв. Т. В., пледира за постановяване на осъдителна
присъда, като при определяне на предвиденото в закона наказание се приложи чл.55, ал.1,
т.1 от НК.
Съдът, като взе под внимание събраните и приобщени по делото доказателства и доводите
на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата М. Д. М., с ЕГН ********** с постоянен адрес в ........., българка, с
българско гражданство, неомъжена, с начално образование, безработна, неосъждана.
С Решение на НС № 325/14.05.2020 г., считано от 14.05.2020 г. до 14.06.2020 г. е обявено
извънредно положение в страната за един месец във връзка с разрастващата се Пандемия от
COVID-19. На 24.05.2020 г. подсъдимата, прибирайки се от Р. Германия, влязла на
територията на страната през ГКПП на Аерогара София. Инспектор от Столична Регионална
здравна инспекция на основание чл.61, ал.6 от Закона за здравето и Заповед РД-01-
271/19.05.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република България издал на
подсъдимата Предписание за поставяне под карантина. Съгласно това Предписание за
поставяне под карантина от 24.05.2020 г. на Столична Регионална здравна инспекция,
подсъдимата М. Д. М. била поставена под 14-дневна карантина с начална дата 24.05.2020 г.
в ........., на който следвало да пребивава в следващите 14 дни.
На 06.06.2020 г. около 17:00 часа полицейските служители при РУ-Червен бряг Ив. Ц. Ив.
и Ант. Пл. Г. били на работа по утвърден план на Началника на РУ- Червен бряг за
осъществяване на контрол по спазване на противоепидемичните мерки, въведени в страната
1
във връзка с епидемията от COVID-19. Съгласно изготвения план били предприети
проверки на лицата, поставени под карантина на територията на гр. Койнаре. В 17:10 часа
на 06.06.2020 г. полицейските служители извършили проверка на адрес ул. „Г.С.Раковски“
№ 60, където за периода от 14 дни карантината си следвало да изпълнява подсъдимата М. Д.
М.. По време на проверката тя не била установена в домът си. Там било установено лицето
Мирослав Данаилов Милчев, който заявил пред полицейските служители, че е брат на
подсъдимата М.М.. Полицейските служители попитали Мирослав Данаилов Милчев, къде е
сестра му, като той обяснил, че преди около час е отишла в дома на свой приятелка и завел
полицейските служители до дом находящ се няколко преки след къщата на М..
Полицейските служители, които констатирали нарушение на карантината, попитали
подсъдимата защо не спазва предписанието, на което тя отговорила, че си има работа.
В хода на разследването е изискано и приложено предписанието, с което подсъдимата
била поставена под карантина. Видно от така приложеното Предписание за поставяне под
карантина от 24.05.2020 г. на Столична Регионална здравна инспекция, подсъдимата М. Д.
М. била поставена под 14-дневна карантина с начална дата 24.05.2020 г. в ........., на който
следвало да пребивава в следващите 14 дни. От така установената фактическа обстановка,
подкрепена в пълнота от събраните доказателства по делото, е че на 06.06.2020 г. около
17:10 часа в ......... подсъдимата М. Д. М. нарушила мерки, издадени против
разпространяването и появяването на заразителна болест по хората – Заповед № РД-01-
271/19.05.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република България, свързана с
предотвратяване разпространението на COVID-19 на територията на страната, като лице
поставено под карантина с Предписание за поставяне под карантина от 24.05.2020 г. на
Столична Регионална здравна инспекция, връчено й лично на 24.05.2020 г., не изпълнила
задължението да не напуска дома си, находящ се в ........., за който адрес е посочила, че ще
пребивава в посочения в предписанието срок от 14 дни, считано от 24.05.2020 г. до
06.06.2020 г., като деянието е извършено по време на пандемия и извънредно положение,
свързано със смъртни случаи, обявено с Решение на НС № 325/14.05.2020 г., считано от
14.05.2020 г. до 14.06.2020 г. върху цялата територия на Република България във връзка с
разрастващата се пандемия от COVID-19, представляващо престъпление по чл. 355, ал. 2,
пр. 2 и пр. 3 вр. ал. 1 от НК.
Предписанието на Столичната Регионална здравна инспекция е връчено на подсъдимата,
която е била запозната не само с обстоятелството, че е била поставена под карантина, но и
че носи наказателна отговорност при нарушаване на задълженията, свързани с нея. Поради
изложеното тя явно е действала с пряк умисъл, тъй като е осъзнавала последиците от своите
действия и чрез последните е целяла тяхното настъпване. С действията си подсъдимата е
осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав по чл. 355, ал. 2 пр.2 и пр.
3 вр. ал. 1 от НК. От субективна страна деянието е извършено виновно под форма на пряк
умисъл, обхващащ съзнание на подсъдимата за общественоопасния му характер.
Обвинението се подкрепя от събраните в хода на разследването доказателства и
доказателствени средства- свидетелски показания и документи.
Налице са смекчаващи отговорността обстоятелства: съзнание за вина, липсата на
предишни осъждания и съдействието, което е оказала на разследващите органи в
досъдебната фаза на производството.
Отегчаващи отговорността обстоятелства: няма.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
доказателствата, събрани в хода на проведеното съдебно следствие – показанията на
свидетелите Ив. Ц. Ив. и Ант. Пл. Г., които съдът кредитира като правдиви, обясненията на
подсъдимата М.М., дадени в хода на досъдебното производство и приобщените писмени
доказателства Предписание за поставяне под карантина от 24.05.2020 г. на Столична
Регионална здравна инспекция и Заповед № РД-01-271/19.05.2020 г. на Министъра на
2
здравеопазването на Република България, свързана с предотвратяване разпространението на
COVID-19 на територията на страната.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
По въпросите по чл. 301, ал. 1 от НПК:
- Налице ли е деяние, извършено ли е то от подсъдимия и каква е правната му
квалификация:
Изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 355, ал. 1 от Наказателния кодекс се
свързва с наличието на правна норма – наредба, правила или мерки, издадени против
разпространяването или появяването на заразна болест по хората. В случая такава е била
налице – Решение на НС № 325/14.05.2020 г., считано от 14.05.2020 г. до 14.06.2020 г. върху
цялата територия на Република България във връзка с разрастващата се пандемия от
COVID-19 и Предписание за поставяне под карантина от 24.05.2020 г. на Столична
Регионална здравна инспекция и Заповед № РД-01-271/19.05.2020 г. на Министъра на
здравеопазването на Република България, свързана с предотвратяване разпространението на
COVID-19 на територията на страната. За да е съставомерно едно деяние по чл.355, ал. 2 от
НК е необходимо от обективна страна, да е налице пандемия свързана със смъртни случаи, а
от субективна страна – неизпълнение на предписаното задължение за спазване на карантина
от карантинираното лице. Престъплението по чл. 355 от НК се осъществява с деяние във
форма само на действие, което подсъдимия е извършил напускайки адреса на който е бил
карантиниран, независимо от повода.
- Съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация:
Съгласно чл. 9, ал. 1 от НК престъпление е това общественоопасно деяние (действие или
бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо.
Налице е съзнателно неизпълнение на задължението за спазване на карантина. От
събраните доказателства се установява, че подсъдимия не е изпълнил това свое задължение,
следователно са налице всички съставомерни признаци от обективна страна на чл. 355, ал. 1
от НК, а тъй като е налице пандемия свързана със смъртни случаи то е реализиран
квалифицирания състав на ал.2 на същата норма.
От субективна страна подсъдимия е действал при форма на вината – пряк умисъл,
съзнавал е обществено опасните последици на деянието си и ги е допускал.
При така приетата фактическа обстановка съдът счете, че от обективна и субективна
страна подсъдимата М.М. е осъществила състава на престъпление по чл. 355, ал. 2, пр. 2 и
пр. 3 вр. ал. 1 от НК, тъй като не е изпълнила задължението да не напуска дома си, находящ
се в ........., за който адрес е посочила, че ще пребивава в посочения в предписанието срок от
14 дни, считано от 24.05.2020 г., като деянието е извършено по време на пандемия и
извънредно положение, свързано със смъртни случаи, обявено с Решение на НС № 325 от
14.05.2020 г. до 14.06.2020 г. върху цялата територия на Република България във връзка с
разрастващата се пандемия от COVID-19.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното от подсъдимата престъпление е предвидено наказание лишаване от
свобода до пет години и глоба от десет до петдесет хиляди лева. Не са налице основания за
освобождаване от наказателна отговорност, тъй като чл. 78а от НК не може да се приложи за
престъпление по чл. 355, ал. 2 вр. с ал.1 от НК.
При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата, съдът се
ръководи от разпоредбата на чл. 36 от НК относно целите на наказанието, съобразявайки
предвиденото от закона наказание за извършеното престъпление, степента на обществена
опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства. Преценявайки изложените по-горе данни по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намери, че са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, при чието наличие и най-лекото, предвидено от закона наказание, би се
явило несъразмерно тежко, дори и ако бъде определено в неговия най-нисък размер за
3
съответния вид. С оглед на това, след като съпостави техния характер и естество, при
определяне на самото наказание ще следва да се приложи нормата на чл. 55, ал. 1, т.1 от НК
в редакцията по ДВ бр. 26 от 06.04.2010 година, действала към датата за извършване на
престъплението, доколкото се явява по-благоприятна за дееца. Въз основа на тези
съображения и чрез приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, намери за необходимо да
определи посочено в НК наказание „Лишаване от свобода” под определения минимум, а
именно „три месеца“, а кумулативно предвиденото наказание „Глоба“ се определи в неговия
минимален размер от 10 000.00 лв. Съдът намира, че така ще се създадат условия за
постигане целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия, посочени в
нормата на чл. 36 от НК.
По делото не са налице данни за направени разноски, поради което съдът не се е
произнасял по присъждането на такива.
В този смисъл е и постановеният съдебен акт.
4