Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. Перник, 19.02.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ гр. с. в
публично съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря АНТОАНЕТА
ВАСИЛЕВА, като разгледа гр. д. № 7404/2017 г. година по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по обективно
кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 187 от ЗМВР, във вр. с
чл. 262 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба, подадена
от Б.Е.Б., ЕГН ********** *** против ОДМВР – Перник, с адрес гр. Перник, ул.
Самоков № 1, представлявано от директора Димитър Илиев Попов.
Ищецът твърди, че работи в ОДМВР –
Перник на длъжност “оперативен дежурен”.
Сочи, че за периода 01.01.2016 г. – 30.09.2016 г. е положил извънреден
труд със знанието и без противопоставянето на работодателя, който надвишава с
общо 470 часа, допустимия съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 7 от ЗМВР,
както следва: за периода 01.01.2016 г. – 31.03.2016 г. – 98 часа, за периода
01.04.2016 г. – 30.06.2016 г. – 210 часа, за периода 01.07.2016 г. – 30.09.2016
г. – 162 часа. Твърди, че така положения от него извънреден труд, над максимално
допустимия размер, не му е заплатен. Сочи, че същият следва да се заплати по
реда на чл. 187, ал. 6 от ЗМВР с 50/100 увеличение. Твърди, че по часовото му
трудово възнаграждение е 6 лв., поради което това за извънреден труд е 9 лв. на
час. Сочи, че по тази причина ответникът му дължи трудово възнаграждение за
положен извънреден труд както следва: за 98 часа, през периода 01.01.2016 г. –
31.03.2016 г. - в размер на 882 лв.; за 210 часа, през периода 01.04.2016 г. –
30.06.2016 г. - в размер на 1890 лв. и за 162 часа, през периода 01.07.2016 г.
- - 30.09.2016 г. – в размер на 1458 лв.
Твърди, че тъй като ответникът не е изпълнил задължението си в срок, му дължи
обезщетение за забава върху всяка от главниците, съответно 142.14 лв. за
периода 31.03.2016 г. – 30.10.2017 г.; 271.97 лв. за периода 30.06.2016 г. –
30.10.2017 г. и 148.53 лв. за периода 31.09.2016 г. – 30.10.2017 г.
Искането към съда е да осъди
ответника да заплати на ищеца сумите както следва:
- 882 лв., представляваща
трудово възнаграждение за 98 часа извънреден труд, положен през периода
01.01.2016 г. – 31.03.2016 г., ведно с обезщетение за забава в размер на 142.14
лв., считано за периода 31.03.2016 г. – 30.10.2017 г.;
- 1890 лв., представляваща
трудово възнаграждение за 210 часа извънреден труд, положен през периода
01.04.2016 г. – 30.06.2016 г., ведно с обезщетение за забава в размер на 271.97
лв., считано за периода 30.06.2016 г. – 30.10.2017 г.;
- 1458 лв., представляваща
трудово възнаграждение 162 часа извънреден труд, положен през периода
01.07.2016 г. - - 30.09.2016 г., ведно с обезщетение за забава в размер на
148.53 лв., считано за периода 31.09.2016 г. – 30.10.2017 г.
Заявена е претенция за
присъждане на законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2017 г. и
направените по делото разноски.
Исковата молба е връчена на
ответника. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Исковете са
оспорени по основание и размер.
Ответникът не оспорва
обстоятелството, че през процесния период ищецът е работил на длъжност “оперативен дежурен” в “Оперативна дежурна
част” в Първо РУ при ОДМВР – Перник.
Ответникът оспорва надлежната
си пасивна материално правна легитимация. Сочи, че директорът на ОДМВР – Перник
не разполага с правомощия да разпределя
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд над законово
допустимите часове, които за процесния период 01.01.2016 г. – 30.09.2016 г. са
70 часа на тримесечие и не повече от 280 часа – годишно. Твърди, че и в
ползвания от ОДМВР – Перник счетоводен софтуер не съществува възможност да се
отразяват часове извънреден труд, положен над законово допустимите размери и да
се начислява възнаграждение за такъв. Сочи, че министърът на вътрешните работи
е този, който осъществява дейностите по планиране и разпределяне на бюджетните
средства, поради което и той е надлежно материално легитимиран да отговаря по
заявената претенция.
Твърди, че в положените от
ищеца часове извънреден труд са включени и времето за физиологична почивка и
отдих, както и време за хранене – два пъти по 30 минути на 24 – ова смяна,
които следва да бъдат отчетени при изчисляването му.
Искането към съда е да отхвърли
предявения иск.
В съдебно заседание, ищецът,
чрез процесуалния си представител адв. Б., поддържа предявения иск. Моли съда
да го уважи. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание,
ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Василева, поддържа
подадения отговор. Оспорва предявения иск. Моли съда да го отхвърли. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Като прецени допустимостта на
предявените искове, взе предвид наведените от страните доводи и обсъди
събраните по делото доказателства, съдът намери следното:
Исковете са предявени от
надлежно легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което са
процесуално допустими. Разгледани
по същество са частично основателни.
За уважаването им в тежест на
ищеца е да установи, че е полагал извънреден труд при ответника, неговата
продължителност и размерът на основното си трудово възнаграждение.
Не е спорно между страните и се
установява от приложените по делото писмени доказателства – заповед №
56/16.01.2014 г. на ВНД Директор на ОДМВР - Перник, акт за встъпване в длъжност
и формуляр за длъжностна характеристика рег. № 8121 – 194849/29.09.2016 г., че през
процесния период ищецът е работил като “оперативен дежурен” в дежурна част към
Първо РУ “Полиция” при МВР – Перник. Следователно същият е държавен служител -
полицейски органи по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като страни по
служебното правоотношение са ищецът и ОДМВР - Перник. Съдът не споделя
становището на ответника, че пасивно материално легитимирана страна по
настоящия правен спор не е ответникът, а Министерство на вътрешните работи, тъй
като Министърът на вътрешните работи е оправомощен да предлага, разпределя и
отговаря за изпълнението на бюджета. Съдът счита, че предоставеното с чл. 33,
т. 5 и т. 6 от ЗМВР правомощие на министъра на вътрешните работи, няма
отношение към определяне страните на служебното правоотношение и съответно пасивната
материално правна легитимация по претенциите за заплащане на трудово възнаграждение
Критерии за това са органът, по силата, на чийто акт е възникнало
правоотношението, мястото на заетата длъжност в структурата на МВР и
юридическата обособеност на последната. В конкретния случай служебното
правоотношение е възникнало по силата на заповед, издадена от ВНД Директор на
ОДМВР – Перник за изпълнение на длъжност, разкрита в ОД на МВР – Перник, като
последната по силата на чл. 37, ал. 2 от ЗМВР е юридическо лице. Съответно
страни по служебното правоотношение са държавният служител и ОДМВР – Перник.
Не е спорно между страните, че
през процесния период – 01.01.2016 г. – 30.09.2016 г., ищецът е работил на
смени и съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР/обн. ДВ, бр. 14/2015 г./, работното му
време е изчислявано на тримесечен период. Видно от приложените по делото
докладни записки от 12.05.2016 г. , 30.06.2016 г., 09.11.2016 г. и приетата
съдебно счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Я.А., през процесния
период ищецът е положил извънреден труд, както следва: общо 672 часа за времето
от 01.01.2016 г. до 31.03.2016 г.; общо 768 часа за времето от 01.04.2016 г. до
30.06.2016 г. и общо 704 часа за времето от 01.07.2016 г. – 30.09.2016 г. Заплатени
от ответника са общо 210 часа от така положеният извънреден труд, по 70 часа за
всяко тримесечия. От заключението на вещото лице А., което съдът кредитира като
пълно и обосновано, изготвено с необходимите професионални знания и
компетентност, се установява, че ответникът не е заплатил на ищеца положените
от него часове извънреден труд, както следва: 98 часа за първото тримесечие на
2016 г.; 210 часа за второто тримесечие и 162 часа за третото тримесечие.
Съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР /обн.
ДВ, бр. 14/2015 г./ извънредният труд се заплаща с 50/100 увеличение. Въз
основа на извършената проверка в счетоводството на ответника, вещото лице е
установило, че трудовото възнаграждение за 1 час извънреден труд, отработен от
ищеца е в размер на 6.09 лв. Следователно за периода 01.01.2016 г. – 30.03.2016
г. ответникът му дължи 596.82 лв. за 98 часа извънреден труд; за 01.04.2016 г.
– 30.06.2016 г. – 1278.90 лв. за 210 часа извънреден труд и за 01.07.2016 г. –
30.09.2016 г. – 986.58 лв. за 162 часа извънреден труд. Затова до посочените
суми предявените искове следва да се уважат, като до пълните размери - се
отхвърлят като неоснователни. Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че заплащане на така положения труд не се дължи, тъй като към
процесния период е била въведена забрана за полагане на извънреден труд над 70
часа за тримесечие и общо 280 часа за година. Съгласно чл. 187, ал. 7 от ЗМВР,
в редакцията му действаща през процесния период, извънредният труд не може да надвишава
70 часа за тримесечен период и 280 часа годишно. Цитираната разпоредба е
императивна и въвежда забрана за полагане на извънреден труд над предвидената в
нея продължителност, но не и забрана за заплащането му. Неин адресат е съответната
структура на МВР, в която се полага труда и която чрез органите си по чл. 6,
ал. 1 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи/отменена
на 02.08.2016 г./ има задължение да не допуска служителите и да полагат
извънреден труд над нормативно установената продължителност. Когато съответният
ръководител на структура, при изпълнение на задължението си, за разпределение
на работното време по силата, вменено му с 6, ал. 1 от Наредбата, е нарушил
императивната разпоредба на чл. 187, ал. 7 от ЗМВР, то негативните последици не
могат да бъдат носени от служителя, на който е възложено полагането на
извънреден труд. Положеният от него такъв следва да му бъде заплатен по
правилата на чл. 187, ал. 6 от ЗМВР. Противното, би означавало драстично
нарушаване на трудовите му права, гарантирани включително и с разпоредбата на
чл. 48 от Конституцията на РБ.
Съдът не споделя и становището на
ответника, че на ищеца не следва да му бъдат заплащани часовете, в които се
включва почивката му за хранене и времето за физиологични почивки. Съгласно §
1, т. 5 и т. 6 от ДР на Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014 г./отменена/ времето за отдих и времето за хранене се
използват от служителя за отдих, респективно хранене, без да напуска мястото, в
което осъществява служебните си
задължения и без да прекъсва изпълнението им. Затова този период от
време се включва в отработеното време от съответния служител и подлежи на
заплащане.
Съгласно чл. 34, ал. 3 от Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014 г. възнагражденията
за труд извън установеното редовно работно време се включват в месечното
възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ отчетния период, при
своевременно изпращане на протоколите във финансовите звена. Следователно
падежът на претендираните от ищеца суми е настъпил съответно на: 30.04.2016 г.
за сумата от 596.82 лв.; 31.07.2016 г. за сумата от 1278.90 лв. и на 31.10.2016
г. за сумата от 986.58 лв. Считано от деня следващ падежа им до датата на
предявяване на исковата молба ответникът дължи обезщетение за забава в размер
на законната лихва за страната. Ищецът не е ангажирал доказателства за размера
му, затова съдът го изчисли сам, като прие, че исковете за обезщетение за
забава са основателни съответно: за периода 01.05.2016 г. – 30.10.2017 г. в
размер на 91.03 лв.; за периода 01.08.2016 г. – 30.10.2017 г. в размер на
162.32 лв. и за периода 01.11.2016 г. – 30.10.2017 г. в размер на 99.95 лв. Следователно
за посочените периоди и суми исковете за присъждане на обезщетение за забава
следва да се уважат, като за разликата до пълните претендирани – да се
отхвърлят като неоснователни.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски за
адвокатско съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 402 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт държавна
такса в размер на 128.66 лв. и 80 лв. – разноски по делото за възнаграждение за
вещо лице.
По изложените съображения,
Съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА на основание чл. 187 от ЗМВР, във вр. с чл. 262 от КТ ОДМВР –
Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1, представлявано от директора
Димитър Илиев Попов да заплати на Б.Е.Б., ЕГН ********** *** сумите както
следва:
- 596.82 лв. /петстотин
деветдесет и шест лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща трудово
възнаграждение за 98 часа,положен извънреден през периода 01.01.2016 г. –
31.03.2016 г., ведно с обезщетение за забава в размер на 91.03 лв. /деветдесет
и един лева и три стотинки/, считано за периода 01.05.2016 г. – 30.10.2017 г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2017 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата от 285.18 лв.,
претендирана като главница и за разликата от 51.11 лв., претендирана като
обезщетение за забава за периода 31.03.2016 г. – 30.04.2016 г., като
неоснователни;
- 1278.90 лв. /хиляда двеста
седемдесет и осем лева и деветдесет стотинки/, представляваща трудово
възнаграждение за 210 часа, положен извънреден през периода 01.04.2016 г. –
30.06.2016 г., ведно с обезщетение за забава в размер на 162.32 лв. /сто
шестдесет и две лева и тридесет и две стотинки/, считано за периода 01.08.2016
г. – 30.10.2017 г., както и законната лихва върху главницата, считано от
30.10.2017 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата от 611.10
лв., претендирана като главница и за разликата от 109.65 лв., претендирана като
обезщетение за забава за периода 30.06.2016 г. – 31.07.2016 г., като
неоснователни;
- 986.58 лв. /деветстотин
осемдесет и шест лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща трудово
възнаграждение за 162 часа, положен извънреден през периода 01.07.2016 г. – 30.09.2016
г., ведно с обезщетение за забава в размер на 99.95 лв. /деветдесет и девет
лева и деветдесет и пет стотинки/, считано за периода 01.11.2016 г. – 30.10.2016
г., както и законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2017 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата от 498.42 лв.,
претендирана като главница и за разликата от 48.58 лв., претендирана като
обезщетение за забава за периода 31.09.2016 г. – 31.10.2016 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК ОДМВР – Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1, представлявано от
директора Димитър Илиев Попов да заплати по сметка на Районен съд – Перник, в
полза на бюджета на Съдебната власт сумата от 128.66 лв. /сто двадесет и осем
лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща държавна такса за уважения
иск и 80 лв. /осемдесет лева/ – разноски по делото за възнаграждение за вещо
лице.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК ОДМВР – Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1, представлявано от
директора Димитър Илиев Попов да заплати на Б.Е.Б., ЕГН ********** *** сумата 402.00
лв. /четиристотин и два лева/, представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: