РЕШЕНИЕ
№ 139
гр. Добрич, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деница Б. Петкова
при участието на секретаря Теодора С. Димова
като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело №
20213230101813 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Г. С. Г. с ЕГН:
********** от гр. **, чрез адвокат Г. К. Г. -ДАК, с която срещу С. С. К. с
ЕГН: ********** от гр. **, са предявени кумулативно обективно съединени
искове , както следва:
- за осъждане на ответницата да заплати сумата от 3934 лв. по
сключен на дата 04.04.2016 г. устен договор за изработка с Г. С. Г., по силата
на който ответницата е възложила на ищеца за нейна сметка да закупи
климатична техника сплит система с марка Дайкин, с режим на отопление в
порядъка на 7000 W, с обслужващ район около 60 кв.м2 за цена до 5000 лв. с
включен монтаж за нуждите на нейното заведение находящо се в ***,
съединен при условията на евентуалност: с иск за осъждане на С. С. К. да
заплати на Г. С. Г. сумата от 3934.00 лева, по фактура с № *** 05.04.2016 г. –
заплатена от ищеца през месец април 2016 г. , с която сума ответницата се е
обогатила за сметка на ищеца, който е водил чужда работа без пълномощно,
със знанието и без противопоставянето на собственика, като е закупил и е
монтирал в заведението на С. С. К., находящо се в *** климатична техника -
сплит система с марка Дайкин, с режим на отопление в порядъка на 7000 W с
обслужващ район около 60 кв.м2 и с иск по чл. 59 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 3934 лв.
Претендира се законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното плащане.
- за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 4707
лева. по сключен на дата 16.03.2017 г. устен договор за изработка с Г. С. Г.,
1
по силата на който ответницата е възложила на ищеца да закупи за нейна
сметка климатична техника - инверторна мултисистема Дайкин „4MXS80E“,
марка Дайкин за цена до 5000 лв. с включен в цената монтаж за нуждите на
заведение на ответницата, находящо се в ***, съединен при условията на
евентуалност: с иск по за осъждане на С. С. К. да заплати на Г. С. Г. сумата от
4707 лева по приходен касов ордер с № ****/17.03.2017 г. издаден от Маквис
ООД за климатично тяло - Инверторна мултисистема марка Дайкин
„4MXS80E – заплатен от ищеца , който е водил чужда работа без
пълномощно, със знанието и без противопоставянето на собственика, като е
закупил и е монтирал в заведението на ответницата, находящо се в гр. ***
горепосочената климатична техника, с която сума ответницата се е обогатила
неоснователно за сметка на ищеца и с иск по чл. 59 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 4707 лева.
Претендира се законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното плащане.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства:
Ответницата С.К. на дата 04.04.2016 г. сключва устен договор за
изработка с Г. С. Г.. Възложила е на ищеца за нейна сметка да закупи
климатична техника сплит система с марка Дайкин, с режим на отопление в
порядъка на 7000 W, с обслужващ район около 60 кв.м2 за цена до 5000 лв. с
включен монтаж за нуждите на нейното заведение находящо се в ***.
Уговорката е била в шест месечен срок г-жа К. да заплати на г-н Г. сумата,
която е заплатил за закупената движима вещ ведно с монтажа. Съгласно
уговорките между страните по устния договор, в случай, че монтажа е
извършен от г-н Г., ответницата г-жа К. не му е дължала пари за извършения
монтаж, а само за закупената и доставена климатична техника.
Ищецът Г.Г. е изпълнил договора, като на 05.05.2016 г. е закупил
климатична техника марка, Дайкин“ от Маквис“ ООД, представляваща сплит
система - едно външно с две вътрешни тела. Климатичната техника е
закупена и поставена в заведението на г- жа К.. Г. Г. е заплатил Фактура с №
****/05.04.2016 г., с доставчик Маквис“ ООД, на обща стойност 3934.00 лв.
Тук се включва закупуване и доставка на климатична техника с фабричен
идентификационен № ***** -1 бр. на цена 1622.50 без ДДС и
идентификационен № **** -1 бр. на цена 1655.83 лв. без ДДС. Общата сума е
в размер на 3278.33 лв. без ДДС или 3934.00 с ДДС. Веднага след
закупуването на климатичната техника, същата е монтирана от ищеца Г.Г. в
заведението на ответница. Фактурата е предоставена за плащане на г-жа К. на
следващия ден. Същата е приела работата без забележки. Сумата съгласно
уговорката е следвало да бъде платена от г-жа К. в срок до 06.10.2016 г. До
днешна дата, сумата заплатена от г-н Г. по поръчката от г-жа К., не е
заплатена от последната, съгласно горепосочения им устен договор за
изработка.
Предвид на гореизложеното, е заявен главен иск за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата от 3934.00 лв., ведно със законната
лихва от датата за предявяване на искова молба.
Ако главният иск бъде отхвърлен, ищецът предявява евентуален иск
2
осъждане на С. С. К. да му заплати сумата от 3934.00 лева, по Фактура с №
****/05.04.2016 г. за това, че през месец април 2016 г. ищеца Г. С. Г. е водил
чужда работа без пълномощно, със знанието и без противопоставянето на
собственика, като е закупил и е монтирал в заведението на С. С. К., находящо
се в гр. *** климатична техника - сплит система с марка Дайкин, с режим на
отопление в порядъка на 7000 W, с обслужващ район около 60 кв.м2 на
стойност 3934 лв, с което ответницата неоснователно се е обогатила. През
цялата календарна 2016 г. чак до началото на 2020 г. ищеца и ответницата, са
живеели на съпружески начала в едно домакинство, ответницата е знаела и не
се е противопоставяла на действията на г-н Г. за закупуването и монтажа на
горепосочената климатична техника в нейното заведение на дата 05.04.2016
Ако предявеният евентуален иск също бъде отхвърлен, ищецът
предявява иск за осъждане на С. С. К., да му заплати на сумата от 3934.00 лв.
ведно със законната лихва от датата за предявяване на искова молба.
Ответницата се е противопоставяла на действията на ищеца Г.Г. да закупи
сплит система с марка Дайкин, с режим на отопление в порядъка на 7000 W, с
обслужващ район около 60 кв.м2 на стойност 3934 лв, но поради факта, че
същият е живял с нея в едно домакинство на семейни начала, е закупил и
монтирал климатичната техника, като е сметнал, че тези действия са в
интерес на г-жа К.. В резултат, на което ответницата неоснователно се е
обогатила. Ответницата по аргумент на чл. 59 от ЗЗД дължи връщане на
онова, с което се е обогатила до размера на обедняването на ищеца, а именно
заплатената от него климатична сплит система на стойност 3934 лв. по
Фактура с № ***/05.04.2016 г. Реално ищеца е направил разходи в полза на
ответницата, закупувайки и монтирайки климатична техника в нейния имот.
С направените разходи от страна на ищеца за закупуване на климатична
техника обосновани с Фактура с № ***/05.04.2016 г. за цена 3934.00 лв., той е
обеднял за сметка на обогатяването на ответницата за същата сума. С
направения разход от страна на ищеца, ответницата е увеличила стойността
на своя имот във връзка с изградената в същия климатична система по
аргумент на чл. 59 от ЗЗД.
Ответницата С.К. на дата 16.03.2017 г. сключва последващ устен
договор за изработка с Г. С. Г.. Възложила е на ищеца - г-н Г. за нейна сметка
да закупи климатична техника, но този път Инверторна мултисистема Дайкин
„4MXS80E“, марка Дайкин за цена до 5000 лв. с включен в цената монтаж за
нуждите на нейното заведение находящо се в гр. ****** Съгласно уговорката
на този устен договор за изработка, Г.Г. се е съгласил да заплати съгласно
поръчката климатичната техника, като непосредствено след заплащането на
същата, но не по късно от 10-дневен срок от заплащането, довереника е
трябвало да получи заплатената от него цена от доверителката - г-жа К..
Съгласно устния договор за изработка, доверителката е нямала задължение за
заплати възнаграждение на довереника г-н Г., а само е трябвала да му
възстанови заплатените разходи по поръчката по закупуване и монтаж на
климатична техника-инверторна мултисистема Дайкин, понеже довереника е
действал по нейна изрична устна поръчка. Страните имали уговорка по
устния договор за изработка в случай, че довереника извърши сам монтажа на
3
климатичната система, доверителката не дължи на довереника
възнаграждение за този положен труд, а само възстановяване на сумата
платена от страна на довереника за закупуване на климатичната система.
Веднага след закупуването на климатичната техника - климатично тяло
- „4MXS80E“ на дата 17.03.2017 г. е монтирано от ищеца Г.Г. в заведението
на доверителката-ответницата в ***. Господин Г. е уведомил г-жа К., че
поръчката е изпълнена от него, дал и е точна сметка за извършеното от негова
страна, представил и е приходен касов ордер с № ***/17.03.2017 г. издаден от
Маквис ООД за цена от 4707 лв. и е посочил ясно пред нея, че чака да му
бъде възстановена сумата. Ответницата е приела поръчката от страна на
изпълнителя, посочела му е, че счита устния им договор за изпълнен в цялост.
Но до днешна дата, сумата заплатена от г-н Г. по договора от г- жа К., не му е
била заплатена, съгласно горепосочения им устен договор. Ответница, не е
изпълнила устния договор за изработка на датата на падежа 27.03.2017 г. След
като не е заплатила даденото от страна на г-н Г. по приходен касов ордер с №
***/17.03.2017 г. издаден от Маквис ООД за цена от 4707 лв., съгласно
устния им договор за изработка.
При отхвърляне на главния иск, ищецът предявява евентуален иск за:
осъждане на С. С. К., да му заплати сумата от 4707 лв. по приходен касов
ордер с № ***/17.03.2017 г. издаден от Маквис ООД за климатично тяло -
Инверторна мултисистема марка Дайкин „4MXS80E относно
обстоятелството, че ответницата неоснователно се е обогатила от водената на
чужда работа без пълномощие. През месец март 2017 г. Г. С. Г. с ЕГН:
********** е водил чужда работа без пълномощно, като е закупил и е
монтирал в заведението на С. С. К. с ЕГН: ********** находящо се в гр. ***,
горепосочената климатична техника. През цялата календарна 2017 г. чак до
началото на март 2020 г. ищеца и ответницата, са живеели на съпружески
начала в едно домакинство, ответницата е знаела и не се е противопоставяла
на действията на г-н Г. за закупуването и монтажа на горепосочената
климатична техника в нейното заведение през месец март 2017 г. - 17.03.2017
г. Настоява се ответницата да заплати законната лихва върху сумата от 4707
лв. от датата на подаване на настоящата искова молба в съда.
Ако предявеният евентуален иск също бъде отхвърлен, ищецът
предявява иск за осъждане на С. С. К., по чл. 59 от ЗЗД за: Осъждане на С. С.
К., ЕГН: ********** да заплати на Г. С. Г. с ЕГН: ********** сумата от 4707
лв. в едно със законната лихва от датата за предявяване на искова молба.
Ответницата се е противопоставяла на действията на ищеца Г.Г. да закупи
Инверторна мултисистема Дайкин „4MXS80E“, марка Дайкин на стойност
4707 лв., но поради факта, че съшия е живял с нея в едно домакинство е
закупил и монтирал климатичната техника, като е сметнал, че тези действия
са в неин интерес. В резултат, на което ответницата неоснователно се е
обогатила. Ответницата по аргумент на чл. 59 от ЗЗД дължи връщане на
онова, с което се е обогатила до размера на обедняването на ищеца, а именно
заплатената от него климатична система на стойност 4707 лв. по приходен
касов ордер с № 1908/17.03.2017 г. издаден от Маквис ООД за климатично
тяло - Инверторна мултисистема марка Дайкин „4MXS80E. Реално ищеца е
4
направил разходи в полза на ответницата закупувайки и монтирайки
климатична техника в нейния имот. С направените разходи от страна на
ищеца за закупуване на климатична техника обосновани с приходен касов
ордер с № ***/17.03.2017 г. за сумата 4707 лв. , г-н Г. - ищеца е обеднял за
сметка на обогатяването на ответницата г-жа К. в размер на същата сума от
4707 лв. С направения разход от страна на ищеца, ответницата е увеличила
стойността на своя имот във връзка с изградената в същия климатична
система по аргумент на чл. 59 от ЗЗД. Настоява се ответницата да заплати
законната лихва върху сумата от 4707 лв. от датата на подаване на настоящата
искова молба в съда.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен
отговор, с които се настоява за отхвърляне на предявените искове в цялост.
Пояснява се, че до месец март 2020г. страните са живели на семейни начала.
Оспорва се между тях да са налице облигационни отношения по описаните
два устни договора за изработка. Между страните не са налице съгласие, нито
поръчка, нито уговорка, нито детайли, свързани с описаните в исковата молба
вещи и договори от съответни дати. Двата представени документи, които се
свързват с двата устни договора будят най-малкото съмнения относно
достоверността им, лицата които са ги подписали и отразеното в тях. В двата
документа има белези за недостоверност/откъм дата и съдържание, както и
съставител/, непълни и вътрешно противоречие са Не става ясно дали те се
явяват част от редовно водено счетоводство у ищеца. Нито един от двата
документа/фактура и приходен касов ордер/ не носят подписи и въобще следа
от ответницата. Всички подписи върху документите не са положени от
ответницата, нито й е било известно съставянето им, а още по-малко същите
свидетелстват за надлежното им отразяване в счетоводството / ако има
такова/ у ищеца.
Наред с това не са налице условията по чл.62 от ЗЗД, тъй като
ответницата не е одобрила управлението на работата и не е възлагала нищо на
ищеца.
Исковете по чл. 59 от ЗЗД също са неоснователни.
Претендират се сторените по делото разноски.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявените главни искове са с правно основание чл. 79, ал.1, предл. 1
във вр. с чл. 266, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Предявените в условията на евентуалност искове са с правно основание
чл.55 от ЗЗД във вр.с чл.61 ал.1 от ЗЗД.
Предявените в условията на евентуалност искове са с правно основание
по чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, по главните искове, в
тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване,
наличието на сключен с ответника договор за изработка с твърдяното
съдържание /закупуване и монтаж на описаната климатична техника /;
изпълнение на задълженията по договора, както и че изработеното е прието от
5
възложителя ответник; падеж на задължението.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на плащане на задължението или правоизключващите си
възражения.
По исковете с правно основание чл.55 от ЗЗД във вр.с чл.61 ал.1 от ЗЗД
Съобразно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗЗД който предприеме
управлението на работа, за която знае, че е чужда, без да е натоварен, е
длъжен да се грижи за нея, докато заинтересуваният може да я поеме. Член
61, ал. 1 ЗЗД предвижда, че ако работата е била предприета уместно и е била
добре управлявана в чужд интерес, заинтересуваният е длъжен да изпълни
задълженията, сключени от негово име, да обезщети управителя на работата
за личните задължения, които той е приел, и да му върне необходимите и
полезни разноски заедно с лихвите от деня на изразходването им.
Фактическият състав по цитираната норма включва следните елементи, които
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване:
ищецът е управлявал чуждата работа без натоварване, извършил е конкретни
действия, положил е грижа на добър стопанин, не е имало друг начин да
бъдат защитени интересите на заинтересованото лице /за които обстоятелства
с доклада по делото съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства / ,
направил е твърдяните разходи, които следва да бъдат установени по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи връщане на онова, с което се е
обогатил до размера на обедняването.С оглед правилата за разпределение на
тежестта на доказване ищецът по иск с правно основание чл.59 от ЗЗД следва
да проведе пълно доказване на осъществяването на следните елементи от
фактическия състав на неоснователното обогатяване: обогатяване,
обедняване, обогатяването на получателя да е за сметка на обеднилото се
лице, връзка между обедняването и обогатяването, тоест те да се дължат на
едни и същи факти или групи от факти, и субсидиарност - липса на
възможност за защита с иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД или с друг иск.В тежест на
ответника е да докаже основанието за своето обогатяване в случай, че твърди,
че такова е налице.
По главните искове с правно основание чл. 79, ал.1, предл. 1 във вр.
с чл. 266, ал.1, пр.1 от ЗЗД.:
За установяване на твърдяните между страните правоотношения по
договори за изработка ищецът е ангажирал писмени доказателства – фактури
/л. 15 и л. 54/, издадени от „Маквис“ ООД, установяващи, че на 05.04.2016г. и
а 21.03.2017г. ищецът е закупил климатична техника на стойност съответно
3934,00 лева и 4707,00 лева с включен монтаж.
По искане на ищеца е изслушано вещо лице икономист по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, което докладва, че не може да отговори на
въпроса дали страните са осчетоводили процесните фактури, тъй като те са
физически лица и като такива нямат задължение да водят текущо
счетоводство.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на
водените от ищеца свидетели М. С.Г.и Н.З.И..
6
Свид. Г.споделя, че с Г.Г. са близки приятели, Знае, че през април
2016г. и през март 2017г. между страните е имало уговорки за закупуване на
климатици на стойност около 5000 лева. Климатиците, за които се уговорили
през месец март 2017г. били външни и С. трябвало да даде на Г. парите за тях
до 10 дни. Свидетелят лепял камък в заведението на ответницата в г**** през
април 2016г., когато чул разговор между страните, по време на който С.
заявила, че ще плати климатиците на Г. до 6 месеца. Пояснява, че той е
продал на ответницата заведението на **** Лепенето на камъка през 2016г.
било по негово желание и след като С. купила заведението. С Г. били
приятели и искал да направи това, пояснява, че много неща е направил в
заведението. Между свидетеля и ответницата имало съдебно дело.
От представен по делото нотариален акт за покупко-продажба /л. 81
и л. 82/ , вписан в СВп. – град Д. под акт № **, том** дело № ** от
29.06.2016г., се установява, че ответницата е придобила на 29.06.2016г.
процесния търговски обект от свидетеля М. Г.и съпругата му, като с договор
за наем, вписан в СВ-град Добрич под акт № *** 28.02.2017г. /л. 83 от делото/
ответницата е отдала имота под наем на търговско дружество „Агро
Логистика Ми“ ООД за срок от 5 години.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Г., намирайки ги за
схематични и лаконични, отчитайки неговата предубеденост предвид
заведеното от него срещу ответницата гр. дело № 560 по описа на ДОС за
2020 г., по което с влязло в сила съдебно решение е уважен установителен иск
за вземане в размер на 36 000 лева.
Свид. Н. И. пояснява, че се занимава с шпакловка и боядисване.
На 4.04.2016г. бил в заведението на С. Г. на ***за да подготви стените, когато
чул С. да казва на Г. „Направи там, каквото трябва“. На 0.04.2016г. чул, че С.
ще върне парите на Г. до 6 месеца. Пояснява, че уговорката между страните
била за основен ремонт, за покупка на климатици. Знае, че ищецът е закупил
климатична техника за заведението през 2016г. и през 2017г.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля И., намирайки ги за
твърде схематични и лаконични.
Ответницата е дала обяснения по реда на чл. 176 от ГПК, като
заявява, че не е поръчвала поставянето на климатична техника в обекта на ул.
„***. Пояснява, че е закупила магазин, а не заведение и не знае кой е сменил
статута на обекта.
Спорно между страните в производството е дали между тях има валидно
възникнали правоотношения, сключени договори за извършване на изработка
с посочено в исковата молба съдържание.
Фактическият състав на чл.266 ал.1 от ЗЗД включва кумулативно
дадени елементи: сключен договор за изработка при общо уговорено
възнаграждение; изпълнение на работата съгласно поръчката и приемане на
работата от поръчващия. За да докаже наличието на сключен устен договор за
изработка, ищецът представи по делото две фактури и ангажира гласни
доказателства, които в своята съвкупност не установяват наличието на
договорни отношения между страните по повод закупуване и монтиране на
климатична техника. Ищецът не е ангажирал годни доказателства, въз основа
7
на които може да се приеме, че ответницата в качеството на възложител
е възложила на ищеца-изпълнител, а той от своя страна е поел задължение да
закупи и монтира климатична техника на посочената цена. Не се установи
наличието на каквито и да е било уговорки между страните по повод
описаните в исковата молба климатици. Установи се, че към 05.04.2016г.
ответницата дори не е била собсвеник на процесния имот, а го е придобила
няколко месеца след това – на 29.06.2016г.
Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.
Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването
на правопораждащи факти в обективната действителност. В противен случай
влизат в сила неблагоприятните последици при разпределение на
доказателствената тежест, които задължават съда да приеме недоказаното за
нестанало. Неизпълнението на процесуално задължение на ищцовата страна
да установи посочените предпоставки на чл. 266 от ГПК има за последица
това, че съдът е длъжен да приложи неблагоприятните последици от
разпределението на доказателствената тежест и да реши спора, като приеме за
недоказани твърденията на ищеца за съществуващи между него и ответницата
договори с твърдяното в исковата молба съдържание. Ищецът не установи
нито възлагане от страна на ответницата, нито уговаряне на възнаграждение в
конкретен размер.
Предвид изложеното и липса на доказателства, установяващи
твърденията за наличие на правоотношения по договори от 04.04.2016г. и
16.03.2017г. предявените главни искове за заплащане на суми в размер на
3278,33 лева и 4707,00 лева подлежат на отхвърляне в цялост.
Относно евентуалните искове с правно основание чл.55 от ЗЗД във
вр.с чл.61 ал.1 от ЗЗД:
Искът за сумата от 3278,33 лева се явява изцяло неоснователен.
Претендираното вземане по чл. 61, ал. 1 вр. 2 от ЗЗД има облигационен
характер и твърденията на ищеца са за възникването му към момент, по време
на който ответницата не е била собственик на обекта, където е извършена
работата.
Искът за сумата от 4707,00 лева също следва да се отхвърли като
неоснователен, доколкото по делото не се установи необходимостта от
поставянето на климатици в обекта, находящ се на адрес град *** Основният
принцип, свързан с наложителността на действията за запазване
съществуването на имота е, че без тяхното извършване имотът би бил
погинал или състоянието му би се влошило съществено. Чрез извършването
на тези действия се предотвратява загубата на собственика от разрушаването
или погиването на имота. Дали тази наложителност е предизвикана от
външно събитие или от нормалното употребление на вещта е без значение / в
този смисъл Решение № 1021 от 29.06.1999 г. по гр. д. № 251 / 1999 г. на
Върховен касационен съд/ . Въпреки изричните указания на съда, по делото
не са представени доказателства, а и липсват твърдения, че поставянето на
климатици е било наложително.
Относно евентуалните искове по чл. 59 от ЗЗД.
8
Последователно, както доктрината, така и тълкувателната и
формираната по чл.290 практика на ВКС приема, че основателността на иска
по чл.59 от ЗЗД предполага установеност на следните обстоятелства -
увеличаване на имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго
лице, липса на друга възможност за защита на обеднелият, обедняването и
обогатяването да произтичат от едни и същ факт или обща група факти като
връзката между тях не е причинно – следствена. Неоснователно обогатилият
се за сметка на другиго дължи да върне само онова, с което се е обогатил, и
то само до размера на обедняването, като е дължима по-малката от двете
стойности при разлика между тях- в този смисъл ПП ВС №1/79г., решение №
251 от 04.04.2017г по т.д.1023/15г. на ВКС, ІІ т.о. решение 135/17г. по т.д. №
512/16г. на ВКС, ІІ т.о. и т.н., решение № 398/14г. по гр.д. 1933/13г. на ВКС,
ІV г.о. и т.н.
С оглед предмета на конкретния спор, в случая следва да бъде
разгледана хипотезата, формираща предметния обхват на чл.59 от ЗЗД, а
именно- служене с чужди блага без основание.Това е една от проявните
форми на неоснователното обогатяване, чието съдържание включва
използване на материално или нематериално благо, защитено с абсолютно
субективно право. С цитираното вече ПП ВС №1/79г. е разяснен, със
задължително за съдилищата тълкуване, посоченият по-горе фактически
състав на иска по чл.59 от ЗЗД, чиито елементи следва да бъдат разгледани, в
така очертаната тясна хипотеза. Общият факт, от който произтичат
обедняването и обогатяването е ползването без правно основание на чуждото
благо / в случая климатична техника/. В посочената хипотеза на ползване на
чужди движими вещи – обедняването на ищеца по иск по чл.59 от ЗЗД се
изразява в лишаването му от възможността да ползва сам своите движими
вещи или да ги отдава под наем, а обогатяването за ответника съставлява
спестяване на разходи, като и обедняването и обогатяването произтичат от
едни и същ факт – ползването на вещ без правно основание. Безспорно, този
общ факт следва да е налице винаги когато се извършва преценка за наличие
на неоснователно обогатяване по смисъла на чл.59 от ЗЗД. Поведение,
променящо или изключващо този общ факт, следователно има пряко
отношение към преценката за съществуване на неоснователно обогатяване
въобще. В разглеждания случай такъв факт не е налице – към 04.04.2016г.
ответницата не е била нито собственик, нито ползвател или държател на
имота, а от 01.03.2017г. имотът е бил отдаден под наем на трето неучастващо
по делото лице – „Агро Логистика Ми“ ООД /видно от договор за наем – л. 83
от делото/.
Този който твърди, че се е обеднил поради ползване без основание на
негово собствено благо, следва да установи всички елементи от фактическия
състав на чл.59 от ЗЗД, като е задължен да докаже наличие на общ факт, от
който произтича обедняването респ. обогатяването. В случая това не е
сторено, поради което и исковете по чл. 59 от ЗЗД подлежат на отхвърляне.
Други доказателства и възражения от значение за спора не са
ангажирани, а необсъдените, съдът намира да са неотносими.
Относно отговорността за разноски:
9
При този изход на спора, в полза на ответницата са дължими разноски в
размер на 800 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Добричкият районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. С. Г. с ЕГН: ********** от гр. ***
срещу С. С. К. с ЕГН: ********** от ***,кумулативно обективно съединени
искове , както следва:
- за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 3934 лв.
по сключен на дата 04.04.2016 г. устен договор за изработка с Г. С. Г., по
силата на който ответницата е възложила на ищеца за нейна сметка да закупи
климатична техника сплит система с марка Дайкин, с режим на отопление в
порядъка на 7000 W, с обслужващ район около 60 кв.м2 за цена до 5000 лв. с
включен монтаж за нуждите на нейното заведение находящо се в ***, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
- за осъждане на С. С. К. да заплати на Г. С. Г. сумата от 3934.00 лева,
по фактура с № **********/05.04.2016 г. – заплатена от ищеца през месец
април 2016 г., с която сума ответницата се е обогатила за сметка на ищеца,
който е водил чужда работа без пълномощно, със знанието и без
противопоставянето на собственика, като е закупил и е монтирал в
заведението на С. С. К., находящо се в г***, климатична техника - сплит
система с марка Дайкин, с режим на отопление в порядъка на 7000 W с
обслужващ район около 60 кв.м2, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
- за осъждане на С. С. К. да заплати на Г. С. Г. сумата от 3934 лв., с
която сума ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
- за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 4707
лева. по сключен на дата 16.03.2017 г. устен договор за изработка с Г. С. Г.,
по силата на който ответницата е възложила на ищеца да закупи за нейна
сметка климатична техника - инверторна мултисистема Дайкин „4MXS80E“,
марка Дайкин за цена до 5000 лв. с включен в цената монтаж за нуждите на
заведение на ответницата, находящо се в *** ,ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
- за осъждане на ответницата С. С. К. да заплати на Г. С. Г. сумата от
4707 лева по приходен касов ордер с № ***/17.03.2017 г. издаден от Маквис
ООД за климатично тяло - Инверторна мултисистема марка Дайкин
10
„4MXS80E – заплатен от ищеца , който е водил чужда работа без
пълномощно, със знанието и без противопоставянето на собственика, като е
закупил и е монтирал в заведението на ответницата, находящо се в гр.
Добрич, *** горепосочената климатична техника, с която сума ответницата
се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
- за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 4707 лева,с
която сума ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА Г. С. Г. с ЕГН: ********** от ****, ДА ЗАПЛАТИ НА С.
С. К. с ЕГН: ********** от ***, сумата от 800,00 лева - заплатено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
11