РЕШЕНИЕ
№ 760
гр. гр. Хасково, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Галя В. Ангелова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20235640100187 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26,
ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл.143, ал.1 от ЗЗП от К. Х. П., от гр.Х. против „Би Енд
Джи Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Изгрев“, ул.“Незабравка“ № 25, ет.5.
В исковата молба се твърди, че на 08.08.2022г. ищцата сключила с
ответника Договор за кредит с номер MAX-*********, съгласно който тя
следвало да върне сума в общ размер на 2015.91 лева при сума на получаване
1500 лева, при ГПР от 49.72% и ГЛП от 40.73%, със срок на кредита от 19
месеца и 14 дни. Съгласно чл.9 от договора, ищцата следвало да заплати
допълнителни услуги, именувани „Бързо разглеждане на искането за кредит“
в размер на 960.77 лева и „Динамично плащане“ в размер на 1 441.15 лева. В
исковата молба се поддържа, че тези клаузи били нищожни, като
противоречащи на добрите нрави и поради това, че били сключени при
неспазване на нормите на чл.10а, чл.11, чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от
ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП. На първо място се посочва, че съобразно
възприетото в правната доктрина и съдебна практика становище,
накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал. 1, предл.3 от ЗЗД
1
било налице именно, когато се нарушавал правен принцип, било той изрично
формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други
разпоредби /посочва се съдебна практика на ВКС/. Такъв основен принцип
бил добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, който
имал за цел да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната
страна за сметка на другата. Доколкото в случая се касаело за търговска
сделка, в ТЗ този принцип бил прокаран с разпоредбата на чл.289 от ТЗ, но
общите правила на ЗЗД също намирали приложение. Според задължителната
практика на ВКС, преценката дали бил нарушен някой от посочените основни
правни принципи се правела от съда във всеки конкретен случай, за да бъде
даден отговор на въпроса дали уговореното от страните водело до
накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Накърняването на добрите нрави по смисъла на посочената разпоредба водело
до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното
съглашение, до злепоставяне интересите на ищцата и извличане на собствена
изгода от кредитора. Сочи се още, че оспорваните клаузи били нищожни и
като противоречащи на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл.143,
т.19 от ЗЗП, тъй като сумите, които се претендирали в размер на 960.77 лева и
1441.15 лева, не били включени в годишния процент на разходите. Също така
имало нарушение и на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана
в българското законодателство с § 13а, т.9 от ДР на ЗЗП. Посочва се още в
исковата молба, че услугите, предвидени в чл.9, ал.1 и чл.9, ал.2 от договора,
били по своята същност дейности по управление на кредита. Улеснената
процедура за получаване и разглеждане на кредита, предвиждаща
заплащането на допълнителни парични средства, реално не била предоставяна
допълнителна услуга, тъй като липсвало конкретно задължение за кредитора.
Счита, че тези уговорки за допълнителни услуги противоречали на чл.10а,
ал.2 от ЗПК. Освен това, доколкото се касаело за възнаграждения по
усвояване и отпускане на кредита, същите следвало да са включени в
годишния процент на разходите – чл.19, ал.1 от ЗПК, като уговарянето им
като отделно възнаграждение имало за цел да заобиколи разпоредбата на
чл.19, ал.4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Съгласно чл.21,
ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна, каквато била
2
и обсъжданата такава. На следващо място, допълнителните услуги,
предвидени в чл.9, ал.1 и чл.9, ал.2 от договора, били нищожни на основание
чл.146, ал.1 от ЗЗП, доколкото не били индвидуално уговорени. Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да обяви за нищожни
клаузите на чл.9, ал.1 и чл.9, ал.2 от Договор за кредит с номер MAX-
********* от 08.08.2022г., регламентиращи допълнителни услуги, именувани
„Бързо разглеждане на искането за кредит“ в размер на 960.77 лева и
„Динамично плащане“ в размер на 1441.15 лева, на основание чл.26, ал.1,
предл.3 от ЗЗД, като противоречащи на добрите нрави и поради това че са
сключени при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11, ал.1 и чл.19, ал.4 от
ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК, както и по чл.143 ал.1 от ЗЗП. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът подава отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни, излагайки
съображения в тази насока.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове и
присъди разноски на ответника. Прави възражение за прекомерност на
исканото адвокатско възнаграждение от страна на ищцата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че между ищцата К. Х. П. /кредитополучател/ и
„Би Енд Джи Кредит” ООД /кредитор/ е сключен Договор за кредит
mах_500055395 на 08.08.2022г., т.е., че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение.
Съгласно Договора, ищцата следва да върне сума по кредита в размер
общо на 2015.91 лева при ГПР 49.72%, при срок на кредита от 19 месеца и 14
дни. Следвало да заплати допълнителни услуги наименувани „Бързо
разглеждане на искането за кредит" в размер на 960.77 лева и „Динамично
плащане" в размер на 1 441.15 лева.
От съдържанието на процесния договор за кредит се установява също,
че е подписан при Общи условия, неразделна част от него, както и че
кредитополучателят е запознат и приема Общите условия към договора,
уведомен е и са му разяснени подробно всички клаузи от договора и ОУ,
разбира значението им и се съгласява с тях.
3
При тези данни по делото съдът намира предявения иск за основателен
по следните съображения:
По делото няма спор, че между страните е сключен Договор за кредит
mах_500055395 на 08.08.2022г. Договорът е с предмет предоставяне на
кредит, уговорен в размер на 1500 лева, съгласно чл. 5 от договора, със срок
за погасяването му 19 месеца и 14 дни, погасителна вноска в размер на 51.69
лева, общ размер на плащанията – 2015.91 лева. Годишният процент на
разходите е уговорен в размер на 49.72 % и съответно годишен лихвен
процент – 40.73 %, съгласно чл. 5, ал. 6 и ал.7 от процесния договор.
В чл.6 от договора за кредит е предвидено, че кредитополучателят
дължи връщане на получената заемна сума при условията на чл. 5 и съгласно
погасителен план с посочен падеж на погасителните вноски в размер на по
51.69 лева.
В чл. 9, ал. 1 и в договора за кредит се съдържа клауза, според която
при кандидатстването си за кредит кредитоискателят изрично е заявил
желание за Бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на
точка 7. 3 от раздел V от Общите условия. Паричната сума за Бързото
разглеждане на искането за кредит е в размер на 960.77 лева и е дължима на
равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една
погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в договора.
В ал. 2 на чл. 9 от договора за кредит е посочено, че при
кандидатстването си за кредит кредитоискателят изрично е заявил желанието
си да ползва Динамично плащане по своя кредит при условията на т. 7. 4 от
раздел V от Общите условия, като паричната сума за Динамично плащане по
кредита е в размер на 1441.15 лева и е дължима на равни части през периода
на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от
погасителния план по кредита, заложен в договора. Така в чл. 9, ал. 3 от
процесния договор за кредит е формиран общия размер на дължимата сума по
кредита 4 417.92 лева, при погасителен план на 39 погасителни вноски в
размер на по 113.28 лева.
Според настоящия съдебен състав, твърденията на ищеца за нищожност
на процесните клаузи по чл. 9, ал.1 и ал.2 от сключения между страните
Договор за кредит mах_500055395 от 08.08.2022г., съдържащи уговорки за
плащането на кредотополучателя на допълнителни услуги за „Бързо
4
разглеждане на искането за кредит“ и „Динамично плащане“, са изцяло
основателни.
Договорът за потребителски кредит е регламентиран в ЗПК. В
разпоредбата на чл. 10а ал. 2 от ЗПК е установено, че кредиторът не може да
изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на
лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит,
които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. В
случая таксата за „Бързо разглеждане на искането за кредит“ е такса във
връзка именно с усвояването на кредита. Поради това и на основание чл. 21,
ал. 1 от ЗПК тази клауза се явява нищожна, тъй като противоречи на
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Според чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Така предвидената такса
за услуга „Бързо разглеждане на искането за кредит“ цели заобикаляне на
посоченото правило в чл. 10а ал. 2 от ЗПК.
Същите доводи, изложени по-горе, важат и за предвидената такса в чл.
9, ал. 2 от процесния договор за кредит, означена като „Динамично плащане“.
По отношение на нея е предвидено, че при ползването и кредиторът изпраща
свой представител на домашния адрес на кредитополучателя или на друго
предварително уговорено с кредитополучателя място, при условие, че то се
намира в квартала по настоящия (домашен адрес) на кредитополучателя, в
рамките на работното време на обслужващия го офис, за да извърши
кредитополучателят редовно плащане, при допълнителни условия за
кредитополучателя, предвидени в т.7.4 от Общите условия.
Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор
за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на
потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги,
които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по
договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане,
ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж.
В настоящия случай и както бе посочено вече, услугата „Бързо
разглеждане на искането за кредит“ представлява действие по усвояване на
кредита във времево отношение, а „Динамично плащане“ има за
предназначение да улесни взаимоотношенията между кредитор и потребител
5
и да помогнат кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на
сумите по него. Улеснената процедура за получаване на допълнителни
парични средства, също представлява действие по усвояване на кредит, а
реално последната не е предоставяна, тъй като липсва конкретно задължение
за кредитора, като отпускането на нови суми, съответно предоставянето на
следващ кредит и условията по него, следва да става по съгласие на страните.
Доколкото се касае за възнаграждения по усвояването и управлението
на кредита, с тях реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С
тези допълнителни плащания се покриват разходи, които следва да бъдат
включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото
ограничение. Така, с тези суми, реално се увеличава печалбата на кредитора,
защото при плащането на всички задължения се получава едно допълнително
възнаграждение. Ето защо, посоченият в договора годишен процент на
разходите от 49.72 % не отговаря на действителния такъв.
С оглед изложените съображения, съдът намира, че чрез клаузите за
заплащане на допълнителни услуги „Бързо разглеждане на искането за
кредит“ и „Динамично плащане“, уговорени в процесния договор, се
нарушава императивната норма на чл. 10а ЗПК. Формално в тях не са вписани
такси за действия, свързани с усвояване или управление на кредита, но реално
тези допълнителни услуги по естеството си представляват именно заплащане
на разходи, свързани с отпускането на кредита.
Доколкото обаче в случая е направено именно това – и за двете
допълнителни услуги „Бързо разглеждане на искането за кредит“ и
„Динамично плащане“ в процесния договор са начислени такси, платими по
погасителния план на кредита, по този начин те се превръщат в разход по
кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и така се надвишава ограничението
на чл. 19, ал. 4 от закона. Допустимата граница е предвидена да е петкратният
размер на законната лихва (или ГПР да е около 50 %), а с включването на
таксите за „Бързо разглеждане на искането за кредит“ и „Динамично
плащане“, превишението ще надхвърли това ограничение. Затова и тези
клаузи са нищожни на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК, защото общите разходи на
кредита, регламентирани в параграф 1, т. 1 от ДР на ЗПК, включват именно
разходи за допълнителни услуги. Така, таксата за тези услуги прикрива
разходи, които по естеството си следва да са включени в ГПР. В тази връзка е
6
и санкцията на нормата на чл. 21, ал. 1 ЗПК, която предвижда, че всички
клаузи, които имат за цел или резултат заобикаляне на императивните
изисквания на закона, са нищожни.
Именно затова посочените клаузи по договора за кредит не отговорят на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като липсата на част от
задължителните реквизити по т. 10 от нея води до тяхната недействителност,
съобразно разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Тази норма от една страна е насочена
към осигуряване защита на потребителите, чрез създаване на равноправни
условия за получаване на потребителски кредит, а от друга - към стимулиране
на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при
предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс
между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и
недвусмислена информация в договорите не дава възможност на потребителя
да прецени икономическите последици от сключването им предвид
предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този
пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че клаузата е
недействителна, на основание чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. първо
ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на страните.
Освен горните мотиви, за пълнота, следва да се посочи още, че е налице
неравноправна клауза за дължимост на възнаграждението за пакета от
допълнителни услуги, наименувани „Бързо разглеждане на искането за
кредит“ и „Динамично плащане“, с която реално се заобикаля забраната на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност между
страните и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца/доставчика и потребителя – чл. 143 ЗЗП и води до
неоснователно обогатяване за кредитора.
Предвид крайния изход на делото, както и с оглед обстоятелството, че
ищцата е направила изрично и своевременно искане за разноски по
настоящото производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, единствено на
същата следва да се присъдят такива в общ размер от 100 лева за платена
държавна такса.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищцата адв. Д. В. М. сумата от общо 1009.20 лева с включен
ДДС, представляваща възнаграждение за осъщественото от него процесуално
7
представителство, защита и съдействие по настоящото дело, определено
според размерите на всеки от съединените искове и по правилата на чл.38
ал.2, вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./, вр. чл.2 ал.2 и ал.5, вр. чл.7
ал.2 т.1 и т.2 и § 2а от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ, клаузите, съдържащи се в чл.9, ал.1
и чл.9, ал.2 от Договор за кредит mах_500055395 от 08.08.2022г., сключен
между К. Х. П., ЕГН **********, от гр.******************** и “Би Енд Джи
Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Изгрев, ул.“Незабравка“ № 25, ет.5, предвиждащи заплащане
на такси за допълнителни услуги „Бързо разглеждане на искането за кредит" –
960.77 лева и „Динамично плащане" – 1441.15 лева, на основание чл.26, ал.1,
пр.3 ЗЗД, вр. чл.10а, чл.11, ал.1, и чл.19, ал.4 ЗПК, вр. с чл.22 ЗПК.
ОСЪЖДА “Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, район Изгрев, ул.“Незабравка“ № 25, ет.5, да
заплати на К. Х. П., ЕГН **********, от гр.********************, съдебен
адрес: гр.**********, адв. Д. В. М. от АК - Пловдив, сумата от 100 лева,
представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА “Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, район Изгрев, ул.“Незабравка“ № 25, ет.5, да
заплати на адв. Д. В. М., с адрес на кантората - гр.**********, сумата от
1009.20 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
8