Решение по дело №252/2014 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 юни 2014 г. (в сила от 1 юли 2014 г.)
Съдия: Лора Рангелова Стефанова
Дело: 20141730100252
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 март 2014 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Гр. Радомир, 05.06.2014 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         РАДОМИРСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ състав в публично съдебно заседание на четвърти юни  две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. С.

 

при секретаря М. М., като разгледа граждански дело № 252/2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 221, ал. 1  от КТ.

Образувано е по искова молба, предявена от Р. К. М., ЕГН . от гр. Р., ж.к. А., бл. ., ап. 8 против „Б. ТМ” – Р. ПАД – гр. Р., със седалище и адрес на управление: гр. Р., Индустриална зона, представлявано от изпълнителните директори Е. Т. Е. и А. П.М..

         Ищецът твърди, че е работил при ответника по трудово правоотношение, което е прекратено по негова молба, поради системно неплащане на дължимото трудово възнаграждение от страна на работодателя на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от 29.07.2013 г. със заповед № ./29.07.2013 г.

Сочи, че за периода месец  декември 2012 г. – месец юли 2013 г. от ответникът не му е изплащал пълният размер на дължимите му се трудови възнаграждения, като общата сума е 4127.62 лв. Твърди, че върху неизплатените части от трудови възнаграждения ответникът му дължи и лихва за забава в общ размер от 177.62 лв., считано за периода 01.12.2013 г. – 29.07.2013 г.

Твърди, че ответникът не му е заплатил и дължимото му се обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие в размер на 574.22 лв.

Искането към съда е да осъди ответника да изплати на ищеца сумата от 4127.62 лв., представляваща неизплатени части от трудови възнаграждения за периода месец декември 2012 г. – месец юли 2013 г. , ведно с лихва за забава върху всяко от вземанията, в общ размер от 177.62 лв., считано за периода 01.12.2012 г. – 29.07.2013 г., както и сумата от 574.22 лв., представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие.

Заявена е претенция за присъждане на законната лихва върху всички главници считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 29.07.2013 г. до подаване на исковата молба – 28.03.2014 г. и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и на направените по делото разноски.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответното дружество на 04.03.2014 г. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който са оспорени предявените искове. Признават се фактите, че ищецът е бил в трудово правоотношене с ищцовото дружество и същото е прекратено. Сочи се, че предявените искове са недоказани. Искането е предявените искове да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител – адв. Т. подържа предявените искове. Моли съда да ги уважи.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния представител – юрисконсулт К. поддържа отговора. Моли съда да се съобрази със заключението на приетата по делото експертиза. Искането му към съда е да отхвърли исковете претендирани като обезщетение за забава върху дължимите на ищеца обезщетения.

Като прецени допустимостта на предявените искове взе предвид наведените от страните доводи и обсъди събраните по делото доказателства, съдът намери следното:

Исковете са предявени от надлежно легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество са основателни.

За уважаване на предявените искове по чл. 128, т. 2 от КТ в тежест на ищеца е да установи наличие на трудово правоотношение с ответника през спорния период и размера на трудовото възнаграждение.

В тежест на ответника е да докаже правоизключващите и правопогасителните факти.

Не е спорно между страните и се установява от представените по делото писмени доказателства – удостоверение № Р-./27.08.2013 г., издадено на основание чл. 128, т. 3 от КТ, заповед № ./29.07.2013 и приета и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице И., че през процесния период -  месец декември 2012 г. – месец юли 2013 г., ищецът е работил при ответника по трудов договор. Установява се също, че за посочените месеци ответникът не е заплатил на ищеца изцяло дължимото му се трудово възнаграждение. Размерът на дължимите трудови възнаграждения е безспорно установен от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза и е в общ размер от 3553.40 лв. Затова предявените искове за трудови възнаграждения са основателни до тази сума и следва да се уважат. За разликата от 574.22 лв. исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.

Основателни досежно заявения размер са акцесорните искове за присъждане на лихва за забава върху неизплатените размери за трудови възнаграждения. От съдебно – икономическата експертиза се установява, че трудовите възнаграждения на ищеца са дължими в края на месеца, следващ месеца, за който се дължат. Затова периодът на олихвяване е с начало 01.02.2013 г. – краят на периода е определен от ищеца в исковата молба и това е 29.07.2013 г. Тъй като вещото лице е дало заключение относно размера на обезщетението за забава за друг период, то съдът го е изчислил, което действие не изисква специални знания, а представлява обикновено пресмятане. Като същото е 177.03 лв. Затова до този размер искът следва да бъде уважен, а за разликата от 0.59 лв. да бъде отхвърлен като неоснователен.

За уважаване на иска с правна квалификация чл. 221, ал. 1 от КТ ищецът трябва да установи, че се е намирал в трудово правоотношение с ответника, което е прекратено на някое от посочените в цитираната разпоредба основания. Безспорно между страните е, че са били в трудово правоотношения по между си през процесния период. Трудовото правоотношение между ответника и ищеца, възникнало на основание трудов договор и е прекратено, считано от 29.07.2013 г. на основание чл. 327, ал. 1 т. 2 от КТ.

         Размерът на обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ е равен на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието. В тежест на ищеца е да установи основанието за прекратяване на трудовото му правоотношение и размерът на брутното му трудово възнаграждение.

         Видно от представеното по делото удостоверение, трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 327, т. 2 от КТ, поради което му се дължи обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ.

         Трудовият договор на ищеца е безсрочен, поради което срокът на предизвестието за прекратяването, съгласно чл. 326, ал. 2 от КТ е тридесет дни.

         Размерът на обезщетението се установява от заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза и е 574.22 лв.

         В тежест на ответника е да установи, че е изплатил дължимите се на ищеца обезщетения. Доказателства в тази насока не са ангажирани, поради което съдът намира, че задължението не е погасено. Предявеният иск е основателен и следва да се уважи.

         Ищецът е поискал присъждане на законната лихва върху всички главници, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Законната лихва се дължи от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане, поради което от тази дата следва да се присъди такава.

         Ищецът е поискал присъждане на направените по делото разноски. За удостоверяване извършването на такива е представен договор за правна помощ и съдействие в който възнаграждението на процесуалния представител е уговорено като 30% от заявения и защитен материален интерес. Представен е списък с разноските по чл. 80 от ГПК. Липсват доказателства ищецът да е изплатил уговореното възнаграждение на процесуалния му представител, затова и искането за присъждане на разноски следва да бъде отхвърлено./в този смисъл Тълкувателно решение на ВКС от 06.11.2013 г. , постановено по т. д. № 6/2012 г./

         На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати и държавна такса в размер на 172.19 лв. и 50 лв. – разноски по делото за възнаграждение за вещо лице в полза на бюджета на Съдебната власт.

По изложените съображения, Съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

/В.К/ ОСЪЖДА „Б. . – Р.” ПАД – гр. Р., Индустриална зона, представлявано от изпълнителните директори Е. Т. Е. и А. П. М. да заплати на Р. К.М., ЕГН . от гр. Р., ж.к. А., бл. 13, ап. 8 сумите както следва:

- на основание чл. 128, т. 2 от КТ 3553.40 лв. /три хиляди петстотин петдесет и три лева и четиридесет стотинки/, представляваща неизплатени части от трудови възнаграждения за периода месец декември 2012 г. – месец юли 2013 г., ведно с лихва за забава върху всяко от вземанията, в общ размер от 177.03 лв. /сто седемдесет и седем лева и три стотинки/, считано за периода 01.02.2013 г. – 29.07.2013 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.03.2014 г. до окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение за забава за разликата от 0.59 лв. и за периода от 01.12.2012 г. – 31.01.2013 г.;

- на основание чл. 221, ал. 1 от КТ сумата от 574.22 лв. /петстотин седемдесет и четири лева и двадесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 28.03.2014 г. до окончателното плащане;

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „Б. ТМ – Р.” ПАД – гр. Р., Индустриална зона, представлявано от изпълнителните директори Е.Т. Е. и А. П. М. да заплати по сметка на Районен съд – Р., в полза на бюджета на Съдебната власт сумата от 172.19 лв. /сто седемдесет и два лева и деветнадесет стотинки/, представляваща държавна такса и сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща разноски за експертиза.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р. К. М., ЕГН . от гр. Р., ж.к. А., бл.., ап. . за присъждане на направените разноски по делото.

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението, в частта, в която са присъдени трудови възнаграждения.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                           

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.