№ 190
Гр.Дулово,29.10.2019
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Дуловският
районен съд , гражданска колегия в открито съдебно заседание на трети октомври
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН
ДИМИТРОВ
При секретаря В.И., като разгледа докладваното от районния
съдия гр.дело №324 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.415 от ГПК с правно основание чл.79 от ЗЗД .
Ищецът „Т“
ЕАД с ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр.*** ,сграда 6,чрез
процесуалния си представител адв.З.Ц. от СфАК, моли съда да постанови решение с ,което да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи изпълнение по
заповед, издадена въз основа на заявление по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.165/2019г по описа на ДРС, за сумата от 379.10 лева,главница от издадени
фактури с №**********/15.12.2016 година; №**********/15.01.2017 година; ф-ра
№**********/15.02.2017 година; №**********/15.03.2017 година и
№**********/15.04.2017 година, ведно със законната лихва считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед до окончателното и плащане. Претендира
присъждане на разноските в двете производства.
Поиска при наличие предпоставките на чл.238 от ГПК съда да се произнесе
с неприсъствено решение .
На ответника Ф.А.А. *** с ЕГН********** с постоянен и
настоящ адрес *** и е връчен препис от исковата молба с доказателствата по
делото, но не е постъпил отговор в срок на исковата молба и не се представлява
в съдебно заседание за което е редовно призована- лично.Със съобщение от 29.06.2019
година и са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа, не
депозира отговор по исковата молба ,както и становище от какъвто и да е
характер. След изтичане на едномесечния срок за това и е връчена и призовка за
насрочено съдебно заседание в която и е разяснено ,че при неявяване в съдебно
заседание и без да е направено искане за
разглеждане на делото ,насрещната страна може да поиска постановяване на
непресъствено решение. За съдебното заседание ответникът не се яви.Ищцовата
страна поиска постановяване на неприсъствено решение.
На страните
са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание. Предявения иск, предмет на делото, при
съобразяване на представените писмени доказателства- копия от договор за мобилни
услуги №********* от 03.06.2016 година и договора за лизинг към него от същата
дата, представените пет броя фактури описани по-горе, пълномощни за процесуално
представителства, се явява вероятно основателен. От тези доказателства се
установяват съществените елементи от сключения между страните договор за мобилни
услуги и договор за продажба на лизинг на вещ. В тежест на ответника беше да
докаже изпълнението за плащане по договора, като по делото не са налице нито
твърдения , нито ангажирани доказателства в тази насока.
Поради горното съдът счита, че са налице
предпоставките за постановяване на непресъствено решение на основание чл.239 от ГПК.
По въпроса за разноските: При
съобразяване приетото в т.12 от ТР от 18.06.2014г по т.д.№4/2013 на ОСГТК,
съдът следва да се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото
производство. В заповедното производство са били сторени разноски за държавната
такса в размер на 25.00 лева и 360 лева адвокатско възнаграждение , като за
процесуалното представителство нямаме възражение за прекомерност, както и разноски
в това производство общо в размер на 385.00 лева, които са изцяло дължими с
оглед изхода на спора.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.239 от ГПК ДРС
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за установено
на основание чл.422,ал.1 от ГПК ,че Ф.А.А. с ЕГН********** *** дължи на „Т“
ЕАД от гр.С с ЕИК *** сумата за която е
издадена заповед №89/11.03.2019 година по ч.гр.д.№165/2019 на ДРС в размер на 379.10
/триста седемдесет и девет лева и десет стотинки / лева- представляваща главница за
неизплатени парични задължения
произтичащи по договор за мобилни услуги №********* и договор за лизинг
от 03.06.2016 година, индивидуализирани в посочените по-гори фактури, ведно със
законната лихва , считано от 08.03.2019 година до окончателното и плащане.
ОСЪЖДА Ф.А.А.
с ЕГН********** *** да заплати на „Т“ ЕАД от гр.С с ЕИК*** сумата от 385.00 /триста осемдесет и пет/
лева представляваща деловодни разноски по исковото производство и сумата от 385.00
лева /триста осемдесет и пет лева/представляваща деловодни разноски в
заповедното производство.
Решението се
постановява при наличието на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението на основание чл.239,ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване.
Защита може да се търси от ответника
след връчване на неприсъственото решение по реда на чл.240 от ГПК.
Районен съдия: