№ 1482
гр. София, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петя Попова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20221100509221 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 6620/16.06.2022 г. по гр. д. № 61600/2021 г. по описа на
СРС, 163 състав, постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „Б.“ ООД, е прието за установено в отношенията между
„Топлофикация София“ ЕАД и В. К. В., че ответникът дължи на ищеца
следните суми в общ размер на 607,98 лева, от които 457,70 лева – цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.07.2018-
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 04.08.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху топлинна енергия от 15.09.2018-20.07.2021
г. в размер на 119,70 лева, главница от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г. в размер
на 30,58 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със
законната лихва от 04.08.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 45889/2021 г. на СРС, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК и чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД като исковете са
отхвърлени за главница топлинна енергия за разликата над 457,70 лева до
предявените с исковата молба сума от 676,20 лева и за период от 01.05.2017 г.
1
– 30.06.2018 г., мораторна лихва върху дяловото разпределение от 31.08.2018
г. до 20.07.2021 г. в размер на 5,99 лева.
Против решението, в частта, с която предявените искове са уважени, е
подадена въззивна жалба вх. № 139300/05.07.2022 г., в която са изложени
съображения за неправилност на първоинстанционното решение.
Въззивникът посочва, че първоинстанционният съд не е съобразил, че
апартаментът се намира на последния етаж и него не се доставя топлинна
енергия, тъй като радиаторите са били демонтирани, включително и лирата в
банята, а тръбите били демонтирани. На следващо място, пренебрегнат бил
констативен протокол, приложен към исковата молба, който касаел доставена
топлинна енергия за апартамент № 26, който не е собствен на ответника. Не
били обсъдени направените възражения за нищожност на клаузи от общите
условия на дружеството, с които се регламентира падежът за изпълнение на
задължението за плащане на стойността на топлинна енергия. Поддържа, че
разпоредбата е неравноправна, тъй като падежът се определял от публикуване
на фактурите. Дори да се приеме, че възражението е неоснователно, то
поддържа, че не били представени доказателства за публикуване на
фактурите относно вземанията, претендирани от ищеца. Поддържа, че не е
изпаднал в забава. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемия
„Топлофикация София“ ЕАД.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по гр.д. № 61600/2021 г. по описа на СРС, 163 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД
против В. К. В., с която са предявени искове с правно основание чл. 422 от
ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, във
връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията
и договорите за установяване съществуването на парично задължение на
ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
2
гр.д. № 45889/2021 г. по описа на СРС, 163 състав.
В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката като
собственик на топлоснабден имот в гр. София, ж.к. Лозенец, ул. ****, аб. №
327963. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата
на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в
гр. София, които са одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите
условия се регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на
топлинна енергия, правата и задълженията на страните, редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите
при неизпълнение на задълженията. Твърди, че ответникът не е упражнил
правата си по чл. 150, ал. 3 от Закона за енергетиката, поради което и общите
условия са влезли в сила спрямо него. Твърди, че с влизане в сила на Общи
условия било установено, че абонатите са длъжни да заплащат месечните
суми в 45-дневен срок след публикуване на фактурите. Твърди, че сградата, в
която се намира топлоснабдения имот има сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Б.“ ООД суми
за доставена топлинна енергия. В исковата молба се сочи също, че за периода
от м. 05.2017 г. - м. 04.2020 г., ищцовото дружество е доставило топлинна
енергия на насрещната страна, но ответника не е заплатил дължимата за това
цена в общ размер на 676,20 лева - главница за топлинна енергия, както и
сумата от 30,58 лева – сума за дялово разпределение, за което били издадени
и фактури. Поддържа, че за периода от 15.09.2018 г. – 20.07.2021 г.
ответникът изпаднал в забава за плащане на сумите за топлинна енергия,
поради което дължал обезщетение в размер на 119,70 лева и 5,99 лева,
обезщетение за забава върху дължимата сума за дялово разпределение за
периода от 15.09.2018-20.07.2021 г. и съответно 31.08.2018 г. – 20.07.2021 г.
Твърди, че по гр. д. № 45889/2021 г. по описа на СРС, 163 състав е издадена
заповед за изпълнение. Моли да бъде признато за установено съществуването
на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК. Претендира направените в заповедното и в исковото
производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника , с който
3
оспорва исковата молба. Поддържа, че не е потребител на топлинна енергия.
Посочва, че имотът се намира на последен етаж, като радиаторите са
демонтирани по надлежния ред, включително и лирата в банята, а тръбите
били изцяло прекъснати и не се доставяла топлинна енергия. Липсвало и
точно отчитане на топлинната енергия, както и основание именно „Б.“ ООД
да извършва дялово разпределение в сградата етажна собственост. Не били
представени доказателства за влизане в сила на действащите общи условия за
продажба на топлинна енергия. Направено е възражение за неравноправна
клауза от общите условия, касаещи момента на настъпване на падежа на
задължението за плащане на стойността на топлинна енергия. При условията
на евентуалност е направено и възражение за изтекла погасителна давност.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
В първоинстанционното производство са събрани писмени
доказателства, както и заключение на съдебно-техническа експертиза и
съдебно-счетоводна експертиза. Приложено е и гр.д. № 45889/2021 г. по
описа на СРС, 163 състав. По заявление от 04.08.2021 г., подадено от
“Топлофикация София” АД е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, с която е разпоредено на В. К. В. да заплати на заявителя сумата
от 676,20 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 г. – 30.04.2021 г. , ведно със законната лихва от
04.08.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 119,70
лева за периода от 15.09.2018 до 20.07.2021 г., сумата от 30,58 лева,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
от 01.07.2018 г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 04.08.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 5,99 лева за периода от
31.08.2018 г. до 20.07.2021 г. и разноски в заповедното производство.
В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е приел,
че ответникът е клиент на топлинна енергия, както и че от заключението на
съдебно-техническата експертиза се установява, че до притежавания от него
имот е доставяна топлинна енергия. Въз основа на установената главница е
определен и размерът на задължението за заплащане на обезщетение за
забава.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
4
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
следното:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.
422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от , във връзка
с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес
от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е
подадено възражение от длъжника. Искът има за предмет установяване на
съществуването и изискуемостта на сумата, за която по гр.д. № 45889/2021 г.
по описа на СРС, 163 състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК, поради което следва да бъде подаден в указания от съда срок
и да има за предмет само сумите, за които е издадена заповедта, както и
претенцията да се основава на същото основание.
Основателността на иска е предпоставена от това по делото ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на
ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза именно на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1,
т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
5
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Следователно клиенти на топлинна енергия
могат да бъдат само собствениците или титулярите на вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот като без значение в този случай е дали
реално ползват имота си или на тяхно име е открита партида при
топлофикационното дружество.
Установява се от приетия по делото договор за дарение на недвижим
имот, сключен с Нотариален акт № 196, т. ХХХVII, д. № 7964/1992 г. на
Нотариус при Софийска нотариална служба В. К. В. е придобил правото на
собственост върху апартамент, находящ се в гр. София, ул. ****, под № 25, за
който е открита партида при ищеца с № 327963. Дарителите В. Н.И. и М.Р.Н.
са си запазили пожизнено правото на ползване върху имота. Установява се, че
ползвателите на имота са починали съответно на 23.12.2008 г. и 03.02.2003 г.,
с което правото на ползване е погасено. Следователно и с оглед приложимите
правни норми и тълкуването, дадено с Тълкувателно решение № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, ответникът е клиент на топлинна енергия.
Неоснователно се явява възражението на въззивника, че начислената
топлинна енергия не е за процесния апартамент № 25, с оглед представения
по делото констативен протокол. Видно от всички събрани по делото
доказателства е, че топлинната енергия е начислена за апартамент №25,
собственост на В. В., за който е открита и партида с посочения в исковата
молба номер.
Неоснователен е доводът на въззивника, че първоинстанционният съд
не е съобразил, че в имота не е имало монтирани радиатори, както и че до
имота не е доставяна топлинна енергия. Видно от съдебно-техническата
експертиза, въз основа на която са основани фактическите изводи на
решаващия състав е, че вещото лице е констатирало, че всички радиатори в
имота са демонтирани. Независимо от това и доколкото сградата, в която се
намира имотът, собственост на ответника, е топлоснабдена, то е начислена
топлинна енергия, която е отдадена от сградната инсталация, както и
топлинна енергия за подгряване на вода, отчетена по монтиран водомер. От
събраните по делото доказателства не се установява, че са налице основания
ответникът да бъде освободен от заплащане на посочените суми.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че са дължими и суми за
6
дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от Закона за
енергетиката разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото
разпределение а топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна
собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик
на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а (чл. 139, ал. 2 от закона). Установено по
делото е, че дяловото разпределение в сградата, в която се намира процесния
апартамент се извършва от „Б.“ ООД, което дружество е вписано в публичния
регистър към Министерство на енергетиката. Размерът на възнаграждението
е установен от приетите по делото писмени доказателства и съдебно –
счетоводната експертиза за исковия период.
По отношение на решението, в частта, с която е уважен предявения иск
в частта относно претендираното с исковата молба обезщетение за забавено
плащане, настоящият състав намира следното:
Съгласно нормата на чл.84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му (не
е нужно отправянето на покана). С оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от ГПК), ищецът е следвало да
установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: че главните парични задължения са възникнали, че е
настъпила тяхната изискуемост, както и че размера на лихвата за забава
възлиза именно на спорната сума. Приложими за исковия период са Общи
условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г., като в чл. 33, ал. 4 е
предвидено, че клиентът дължи обезщетение за забава само върху
задълженията по издадената обща фактура, за която също е предвиден срок за
заплащане – 45 дневен след изтичане на периода, за който се отнася.
Размерът на задължението е установен от съдебно-счетоводна експертиза. В
приложимите към исковия период общи условия, падежът не се определя от
публикуване на фактури за съответния период, поради което и без правно
значение е обсъждането на наведените от въззивника доводи за наличието на
неравноправна клауза.
По изложените съображения и поради съвпадане на фактическите и
правни изводи на въззивния съд с тези на Софийски районен съд, 163 състав
7
обжалваното решение следва да бъде потвърдено
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно
предявените искове настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Предвид изложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6620/16.06.2022 г. по гр. д. №
61600/2021 г. по описа на СРС, 163 състав в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на „Б.“ ООД -трето лице
помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8