№ 19629
гр. София, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110106692 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Йеттел България“ ЕАД срещу
В. И. А., с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че разполага
с издадена в негова полза срещу ответника заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 51924/2023 г. по описа на СРС, 125 с-в, която не е влязла в
законна сила. По силата на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК ответникът
следвало да заплати в полза на дружеството сумата в общ размер на 263,40 лв.,
представляваща непогасени задължения по фактура № **********/15.09.2021 г., за
клиентски № *********, формирана като сбор от дължимите лизингови вноски по договор
за лизинг и начислената неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги, сключени с ответника, ведно със законната лихва за забава, считано от 20.09.2023 г.
до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди наличието на облигационно отношение с ответника, който сключил с
„Йеттел България“ ЕАД, с предходно наименование – „Теленор България“ ЕАД, договор за
мобилни услуги от 02.11.2020 г., с предпочетен номер: 35989010628, ведно с допълнително
споразумение от 15.03.2021 г. Сочи, че на 14.04.2021 г. сключил с ответника договор за
лизинг, по силата на който му предоставил срещу възнаграждение ползването на устройство
- „Accessories Huawei Watch GT 2 Pro Night Black”. Ответникът не изпълнявал задълженията
си по сключените договори, което обусловило предсрочното прекратяване на действието им,
считано от 09.09.2021 г., на основание чл. 11, ал. 1 от приложимите към договора за лизинг
Общи условия, както и въз основа на чл. 19б от Общите условия към договора за мобилни
услуги. В тази връзка, доколкото договорите били прекратено по вина на потребителя,
същият следвало да заплати в полза на дружеството сумата от 166,81 лв., представляваща
дължимите лизингови вноски за периода от 15.07.2021 г. до 14.08.2021 г. Счита, че на
основание т. 9 от процесния договор за мобилни услуги, ответникът му дължи и
заплащането на неустойка в размер на 96,59 лв., представляваща стойност на три месечни
абонаментни такси. Твърди, че съгласно уговорената клауза за неустойка, при предсрочно
1
прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на
всички месечни абонаменти за периода от прекратяването им до изтичането на уговорения
срок на договора, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси. В допълнение,
потребителят дължал и част от разликата между стандартната цена на предоставеното
устройство в брой, без абонамент, съгласно ценова листа, действаща към момента на
сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му в брой или съответно
обща лизингова вноска, съобразно оставащия срок на договора. Сочи, че посочените
изискуеми вземания от ответника са обединени във фактура № **********/15.09.2021 г.,
като към настоящия момент същите не били погасени. В тази връзка, моли съда да признае
за установено, че ответникът дължи на „Йеттел България“ ЕАД сумата в общ размер на
263,40 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК до окончателното погасяване на дълга, формирана, както следва: 96,59 лв. –
неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по допълнително споразумение от
15.03.2021 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер: 35989010628, както и
166,81 лв. – дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 14.04.2021 г., начислени за
периода от 15.07.2021 г. до 14.08.2021 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, е подал
отговор на исковата молба. Взема становище за неоснователност и недоказаност на
предявените искове. Оспорва наличието на облигационно отношение с ищеца, евентуално
счита, че процесните договори са недействителни. Отбелязва липсата на доказателства за
реалното предаване на лизинговата вещ. Оспорва предявените искове по основание и
размер, като счита, че претендираната неустойка е прекомерна. Излага съображения, поради
който счита, че клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави.
Счита, че процесните вземания са погасени по давност. С оглед изложеното, моли съда да
остави без разглеждане предявените искове като недопустими, евентуално да ги отхвърли
като неоснователни и недоказани.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД.
Основателността на предявените искове е обусловена от доказването от страна на
ищеца, при условията на пълно и главно доказване, че са налице валидни облигационни
отношения по сключени с ответника договор за електронни съобщителни услуги и договор
за лизинг, изправност на ищеца по договорите, а именно, че е предоставил на ответника
предмета на договора за лизинг, съответно, че е изпълнил надлежно задълженията си по
договора за предоставяне на мобилни услуги, основанията, поради които процесните
договори са били едностранно прекратени, уговорена валидна клауза за неустойка в случай
на прекратяване на процесните договори по вина на потребителя, настъпване на
предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника, както и размера на търсените
вземания.
По релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност в тежест
на ищеца е да докаже наличието на факти, които имат за последица спиране или прекъсване
на давността.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже по делото пълно и главно
наличието на правоизключващи отговорността му за погасяване на дълга обстоятелства.
С проекта за доклад по делото, обективиран в Определение № 31673 от 05.08.2024 г.
и приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 10.10.2024 г., на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
2
доказване фактите, че дължимите лизингови вноски за периода от 15.07.2021 г. до 14.08.2021
г. по процесния договор за лизинг от 14.04.2021 г. възлизат на 166,81 лв., както и че
вземането от 96,50 лв. представлява стойност на три месечни абонаментни такси, дължими
по договор за мобилни услуги с предпочетен номер: 35989010628, ведно с допълнително
споразумение от 15.03.2021 г
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
Ищецът претендира да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата
от 166,81 лв., представляваща предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за периода
от 15.07.2021 г. до 14.08.2021 г., начислени във фактура № **********/15.09.2021 г.
Като писмено доказателство по делото, чрез приобщаване на ч.гр.д. № 51924/2023 г.
по описа на СРС, 167 с-в, е приет договор за лизинг по заявка № *********, сключен между
„Теленор България“ ЕАД и В. И. А., по силата на който мобилният оператор се е задължил
да предостави на лизингополучателя за временно и възмездно ползване следното
устройство: марка „Accessories”, модел „Huawei Watch GT 2 Pro Night Black”, с телефонен
номер: +359*********. В чл. 1, ал. 1 от договора в уговорено задължението на
лизингополучателя да заплати в полза на дружеството обща лизингова цена в размер на
512,67 лв., с ДДС, като е предвидена и правна възможност за лизингополучателя да
придобие собствеността върху лизинговата вещ при изпълнението на уговорените условия.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, лизингополучателят се задължава да заплати цената по чл.
1, както следва: първоначална лизингова вноска в размер на 0 лв. с ДДС, платима към датата
на сключване на договора, както и 23 на брой месечни лизингови вноски, всяка в размер на
22,29 лв., с ДДС. Видно от съдържанието на разпоредбата на чл. 4 е, че страните са
уговорили, че с подписването на договора, лизингополучателят декларира и потвърждава, че
лизингодателят му е предал лизинговата вещ със сериен № NXLTQ21208002216., ето защо,
оспорването, направено от името на ответника, че недоказано е твърдението, че вещта е
предадена, е неоснователно. В самия договор се съдържа изявление на страните по него, че
вещта се приема, а ответната страна, която твърди нещо различно, следва да го докаже.
В чл. 3, ал. 2 е посочено, че месечните лизингови вноски се фактурират от
лизингодателя и се заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина
за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни
услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и
Общите условия на „Теленор България“ ЕАД.
Видно от съдържанието на чл. 342, ал. 1 ТЗ е задължението на лизингополучателя да
заплати възнаграждение в полза на лизингодателя за предоставянето за временно ползване
на вещ, предмет на договора. С подписването на договора за лизинг, ответникът е
удостоверил получаването на предоставеното от лизингодателя устройство, за което
обстоятелство същият дължи заплащането на възнаграждение в размер установен съгласно
погасителния план по договора. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав, счита че
между страните е налице валидно облигационно правоотношение по сключения договор за
лизинг с посочения предмет.
Според чл. 10, ал. 1 от приложимите към договора за лизинг Общи условия, всяка от
страните може да развали договора, в случай на неизпълнение на задължение от другата
страна по него, като в ал. 2 е посочено, че развалянето се извършва с едностранно писмено
изявление, без да е необходимо лизингодателят да дава допълнителен срок за изпълнение.
Ищецът твърди, че действието на процесния договор за лизинг е едностранно прекратено от
страна на дружеството, считано от 09.09.2021 г., на основание чл. 11, ал. 1 от приложимите
към договора общи условия. Съгласно чл. 11, ал. 1 от общите условия към договора за
лизинг, освен при условията на чл. 10, лизингодателят може да развали договора при
неизпълнение на договора за предоставяне на мобилни и/или фиксирани услуги, по който
лизингодателят и лизингополучателят са страни. За период 15.7.2021г.14.8.2021г.,
ответникът, който носи тежестта да докаже този факт, не е представил доказателства, че
3
лизинговата вноска е била платена. Ето защо, при неизправност на потребителя, за мобилния
оператор е възникнало потестативното право да прекрати /развали/ договора. Следователно,
при събраните доказателства се налага извод, че искът е основателен.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
Ищецът претендира да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата
от 96,59 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги от 20.11.2020 г., ведно с допълнително споразумение от 15.03.2021 г., с предпочетен
номер: 35989010628, настъпило по вина на потребителя, в размер на три на брой месечни
абонаментни такси.
Като писмени доказателства по делото, чрез приобщаване на ч.гр.д. № 51924/2023 г.
по описа на СРС, 167 с-в, са приети договор за мобилни услуги от 02.11.2020 г. с
предпочетен номер: 35989010628, сключен между „Теленор България“ ЕАД и В. И. А., ведно
с декларация – съгласие, в която ответникът е удостоверил, че е получил екземпляр от
приложимите към договора общи условия, изготвени от мобилния оператор. Представен е
препис от допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен
номер: 35989010628 от 15.03.2021 г. В пар. 1, т. 1 от договора е посочено, че мобилният
номер ще бъде използван при посочените ценови условия на избрания от потребителя
абонаментен план „Тотал +“, при уговорен месечен абонамент за първоначалния срок на
договора в размер на 36,99 лв., както и месечен абонамент след първоначалния срок на
договора на стойност от 41,99 лв. Съгласно пар. 3, т. 1 от допълнителното споразумение към
договора, същото се сключва за първоначален срок от 24 месеца, като действието му влиза в
сила на 15.03.2021 г. и изтича на 15.03.2023 г.
От посочените писмени доказателства, чиято автентичност не е оспорена в
производството се установява, че между страните е налице валидно облигационно
правоотношение по договор за мобилни услуги от 20.11.2020 г., ведно с допълнително
споразумение от 15.03.2021 г., с предпочетен номер: 35989010628, по силата на който
ищецът е осигурил достъп на ответника до мобилна мрежа и предлаганите
далекосъобщителни услуги.
От пар. V, чл. 26 от представените по делото Общи условия на „Теленор България“
ЕАД за взаимоотнощения с потребителите на електронни съобщителни услуги се
установява, че при ползване на услуги чрез индивидуален договор, заплащането на
ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името
на потребителя. Според чл. 27, плащането на посочената във фактурата сума се извършва в
срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. Ищецът
твърди, че ответникът не е изпълнявал задълженията си по договора, което обусловило
предсрочното му прекратяване на основание чл. 19б от общите условия, считано от
09.09.2021 г. Видно от съдържанието на чл. 19б, б. „в“ от приложимите към договора
общите условия е, че „Теленор България“ ЕАД има право да прекрати едностранно
индивидуален договор, в случай че потребителят не е платил дължимите суми след изтичане
на сроковете за плащане по индивидуалния договор. В пар. 3, т. 2, б. „а“ от сключеното
между страните допълнително споразумение към процесния договор за мобилни услуги е
уговорено, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока му, по вина
или инициатива на потребителя, последният дължи за всяка СИМ карта, неустойка при
предсрочно прекратяване за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок в
размер на всички най-високи според условията на плана месечни абонаментни, но за не
повече от три месеца. В допълнение на неустойката по предходното изречение,
потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора, като в случаите, в
които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор
или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и
такава част от разликата между стандартната цена на устройството, съгласно ценова листа,
4
действаща към момента на сключване на договора, и заплатената при предоставянето му,
каквато съответства на оставащия срок от договора.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задълженията по договора и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
необходимо те да се доказват. При съобразяване на потребителското качество на
ответника, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът следи служебно, и без нарочен
довод от ответника, за неравноправни клаузи в договори, сключени с потребител. С ТР №
1/15.06.2010 г., ТД № 1/2009 г., т. 3, ОСТК, е прието, че неустойката следва да се приеме за
нищожна, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД тогава, когато единствената цел, за която е
уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Неустойката има санкционна /наказателна/ функция в случаите, при които уговореният
размер надхвърля вредите от неизпълнението. В тълкувателното решение е посочено, че
преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора при съблюдаване и на примерно изброените критерии като: естеството и размера
на обезпеченото с неустойка задължение; обезпечаването на задължението с други,
различни от неустойката, правни способи; съотношението между размера на неустойката и
очакваните вреди от неизпълнението, както и вида на уговорената неустойка и вида на
неизпълнението, за което е предвидена. Договорната клауза за неустойка би могла да е
нищожна, като нарушаваща принципа на справедливостта и създаваща условия за
неоснователно обогатяване, когато вследствие на плащането ще излезе извън
обезпечителните или обезщетителните си функции, които са й придадени от страните.
В настоящия случай, претендираните от ищеца неустойки имат компенсаторен
характер. Уговорената клауза за неустойка е с предвиден лимит в размер на три месечни
такси. Същата не е нищожна, като противоречаща с добрите нрави, защото държи сметка за
обезщетителната /ищецът губи таксите, за определения период/ и обезпечителна /да
обезпечи изпълнението на задължението от страна на ответника, за относително дълъг,
двугодишен срок/ функции на същата, поради което и искът е основателен.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право
на разноски съразмерно с уважената част от исковете, които са уважени изцяло. При
съобразяване на задължителните тълкувателни разяснения, дадени с Тълкувателно решение
№ 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и в исковото производство. По заповедното
производство ищецът доказва разноски от 505 лева, от които 480 лева – платено адвокатско
възнаграждение и 25 лева държавна такса, а по исковото производство -475 лева, от които 75
лева държавна такса и 400 лева депозит за особен представител.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявения по реда на чл. 422 ГПК от „Йеттел България“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“,
„Бизнес парк – София“, сграда № 6, срещу В. И. А., ЕГН **********, с адрес: ***, иск по чл.
42 ГПК във връзка с чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че В. И. А., ЕГН **********, с адрес: ***,
дължи на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „Младост 4“, „Бизнес парк – София“, сграда № 6, сумата от 166,81 лв.,
представляваща стойност на дължимите лизингови вноски, начислени за периода от
15.07.2021 г. до 14.08.2021 г., по сключения помежду им договор за лизинг от 14.04.2021 г.,
ведно със законната лихва за забава от 20.09.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и на основание чл.422 ГПК във връзка с чл.92, ал. 1 ЗЗД сумата от 96,59
5
лв., представляваща стойност на дължимата неустойка за предсрочно прекратяване на
сключения помежду им договор за мобилни услуги от 20.11.2020 г., ведно с допълнително
споразумение от 15.03.2021 г., с предпочетен номер: 35989010628, ведно със законната лихва
за забава от 20.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА В. И. А., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на на „Йеттел
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост 4“, „Бизнес парк – София“, сграда № 6 сторените разноски: сумата от 5050 лева по
гр.д.№ 51924/2023г. и сумата от 475 лева по гр.д.№6692/2024г.
На основание чл.127,ал.4 ГПК, присъдената сума може да бъде заплатена доброволно
по банков път, по сметка: BG52CITI92501000104111
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6