№ 5597
гр. С., 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110150269 по описа за 2023 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ....., моли да се осъди ответникът С. В. С. да заплати следните
суми: 2826.63 лв. стойност на доставена топлинна енергия за периода от 1.05.2019 г. до
30.04.2021 г., 761.16 лв. мораторна лихва за забава върху посочената главница за периода от
15.09.2020 г. до 18.08.2023 г., както и 12.60 лв. стойност на извършена услуга за дялово
разпределение от 1.7.2020 г. до 30.04.2021 г. и 3.25 лв. лихва за забава върху нея за периода
от 15.9.2020 г. до 18.08.2023 г. и ведно със законната лихва върху главниците от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното им изплащане. Поддържа, че ответникът
като собственик, е потребител на топлинна енергия за битови нужди доставяна в
апартамент № 10 в гр. С., ж.к. Лозенец, ............. Твърди, че продажбата на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер
на договор между топлопреносното предприятие и потребителя и регламентират
отношенията във връзка с доставяне, разпределение, изчисляване, заплащане на топлинната
енергия, които общи условия са надлежно публикувани и са влезли в сила за потребителя,
без да е нужно изричното им приемане. Ищецът твърди, че за процесния период доставил в
имота топлинна енергия, която не е заплатена. Твърди, че е налице и забава за заплащане на
задълженията, която настъпва 45 дни след изтичане на отчетния период, за който се отнася.
Твърди, че е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма „............” ЕООД, като топлинна енергия за имота е начислявана по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни
сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Поддържа се, че за имота
са издадени такива изравнителни сметки. Ищецът претендира плащане на вземанията в
горепосочените размери. Претендира разноски.
1
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва исковете.
Оспорва доставката на ТЕ в претендираните количества и стойност, тъй като радиаторите в
имота са пломбирани преди 20 години. Оспорва по тази причина да е ползвал и услугата
дялово разпределени, като оспорва и лихвите поради липса на забава. Релевира възражение
за давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице-помагач на страната на ищеца «............» ЕООД изразява становище за
основателност на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия произтича от
установяване на: възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет
продажба на топлинна енергия, доставка на топлинна енергия в твърдените количества за
процесния период и стойността й.
Съгласно чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие /чл. 150, ал. 1 и ал. 2
ЗЕ/. Съобразно нормативната уредба, възникването на облигационното отношение по
продажба на ТЕ, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено от
придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден
имот, явяващ се част от сграда - етажна собственост. Правоотношението възниква и
съществува без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните, то възниква
с придобиването на правото на собственост/ползване и топлоснабдяването на имота и се
прекратява със загубването на същите. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. В тази насока са
и разясненията, дадени в т. 1 от ТР № .......... г. г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Ответникът не оспорва, че е собственик на процесния топлоснабден имот - апартамент № 10
в гр. С., ж.к. Лозенец, ............, в насока на което са и приложените по делото писмени
доказателства – молба за вписване на възбрана и молба-декларация за откриване на
партида за имота на негово име от 7.11.2001 г., в която е посочил, че семейството му се
състои от два члена и топлата вода ще заплаща на брой ползватели. Като собственик,
ответникът е клиент на топлинна енергия и между него и ищеца е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ, приложими
съгласно чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ в отношенията между страните, съответно е задължено
лице за заплащане стойността на доставената ТЕ в имота.
За установяване доставянето на топлинна енергия са приети изравнителни сметки и
заключение на съдебно-техническа експертиза. От заключението на съдебно-техническата
2
експертиза се установява, че за процесния период в сградата, в която се намира имотът на
ответниците, е доставяна и начислена топлоенергия, като при отчитането и разпределението
й са спазени разпоредбите на ЗЕ и Наредбите за топлоснабдяването. В сградата е въведена
система за дялово разпределение на топлинна енергия. В имота няма монтирани
отоплителни тела. Ползва се топла вода, разходът за която се отчита на база двама
потребители поради липса на водомер за топла вода. За имота е начислена ТЕ отдадена от
сградната инсталация, която е разпределена между всички потребители пропорционално на
отопляемия им обем по проект, съгласно ЗЕ и Наредбата. Според заключението, стойността
на доставената в имота ТЕ /от сградна инсталация и за БГВ/ възлиза на 2826.63 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредба
№ Е-РД-04-1/2020 г. По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и
сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите
на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение,
извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца,
клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от
клиентите търговец, като стойността се формира по посочения начин. В случая измерването
на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на
разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим на
етажна собственост е извършено от ............ въз основа на договорна ЕС с дружеството, на
което е било възложено. С осъществяване на услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот /относно топлоенергията за подгряване на топла вида/ за исковия
период, е възникнало задължението за заплащане на стойността й, която за периода 1.7.2020
г. - 30.04.2021 г. възлиза на 12.60 лв.
Ответникът своевременно е релевирал възражение за погасяване по давност на вземанията
на ищеца, което е основателно. Задълженията за плащане на месечните вноски за ТЕ имат
самостоятелен характер и не зависят от изравнителния резултат. Тези вземания са
периодични и се погасяват с изтичането на 3-годишен давностен срок от настъпване на
изискуемостта им. Съгласно одобрените с решение на ДКЕВР от 27.06.2016 г. Общи
условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. с изтичане на срока, настъпва
изискуемостта им. Исковата молба е подадена на 11.09.2023 г. Всички вземания, чиято
изискуемост е настъпила до 11.09.2020 г., са погасени по давност /т.е. от 1.5.2019 г. до
30.06.2020 г./. Остава дължима главницата за топлинна енергия за периода 1.7.2020 г.-
30.4.2021 г., която възлиза на 1141.55 лв., за които искът следва да се уважи.
Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на претенцията за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от приложимите за процесния период
Общи условия, публикувани през 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми
3
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а лихва
за забава се начислява върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-дневен срок от
периода, за който се отнася. Т.е. клиентите не дължат обезщетение за забава върху
прогнозно начисляваните месечни суми, а само върху сумата по общата фактура за
съответния отчетен период. Доколкото този срок не би могъл да тече преди изготвяне на
изравнителните сметки и издаването на фактурата, следва да се приеме, че 45-дневният срок
започва да тече от издаването на общата фактура за съответния период.
Предвид установения в общите условия срок, задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия възниква като срочно и изпадането в забава не е обусловено
от изпращането на покана.
В този смисъл и доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане,
акцесорната претенция се явява установена по своето основание. Относно размерът й, съдът
го определи по реда на чл. 161 ГПК за периода от 15.09.2020 г. до 18.08.2023 г. и върху
дължимата главница, на 307.40 лв., за които искът следва да се уважи.
Върху главниците следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до изплащането им.
По отношение на цената на извършената услуга дялово разпределение, доколкото в общите
условия не е предвиден срок за плащането й, за поставяне на длъжника в забава е
необходима покана, каквато не се установи ищецът да е отправил до ответника. С оглед
липсата на забава, претенцията за лихва върху таксата ДР е неоснователна.
Относно разноските:
При този изход на делото, съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, претенцията на ищеца за присъждане
на разноски е основателна съразмерно с уважената част на исковете, като от направените
разноски за държавна такса 144.15 лв., депозит вещо лице 360 лв. и юрисконсултско
възнаграждение 100 лв., дължими са 245.03 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. В. С., ЕГН **********, гр. С., ............, ап.10, да заплати на „Т. С.” ЕАД, с ЕИК
....., седалище и адрес на управление гр. С., .........., на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: 1141.55 лв. стойност на доставена топлинна енергия за
периода от 1.07.2020 г. до 30.04.2021 г., 307.40 лв. мораторна лихва за забава върху
посочената главница за периода от 15.09.2020 г. до 18.08.2023 г., и 12.60 лв. стойност на
извършена услуга за дялово разпределение от 1.7.2020 г. до 30.04.2021 г. и ведно със
законната лихва върху главниците от 11.09.2023 г. до окончателното им изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на топлинна енергия за разликата над 1141.55 лв. до
предявените 2826.63 лв. и за периода от 1.5.2019 г. до 30.06.2020 г., за лихва за забава
върху нея за разликата над 307.40 лв. до предявените 761.16 лв. и ИЗЦЯЛО иска за
заплащане на сумата 3.25 лв. лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.9.2020 г. до 18.08.2023 г.
4
ОСЪЖДА С. В. С., ЕГН **********, гр. С., ............, ап.10, да заплати на „Т. С.” ЕАД, с ЕИК
....., седалище и адрес на управление гр. С., .........., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от
245.03 лв. разноски по делото.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца - „............”
ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5