№ 367
гр. Варна, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20223100500138 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на В. Б. ИВ. срещу
решение № 1371 от 15.10.2021 г., постановено по гр.д.№ 9924 по описа за 2020 г. на Районен
съд – Варна, седемнадесети състав, с което са отхвърлени изцяло предявените от В. Б. ИВ.
срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД – София и „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД кумулативно
обективно и субективно съединени искове с правно основание член 49 във връзка с член 45
от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ за осъждане на ответниците да заплатят
солидарно на ищеца сумата в размер на 5 000 лева, представляваща дължимо от ответниците
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в пропуснатата
възможност да сключи договор за кредит за тази сума, поради противоправното бездействие
на служители на ответните дружества да извършат своевременно и коректно отразяване на
информацията относно кредитната му задлъжнялост за периода 14.12.2017 г. – 17.08.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба /18.08.2020 г./ до окончателното
изплащане на задължението; сумата в размер на 1 000 лева, представляваща дължимо от
ответниците обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
причинени негативни емоции /страдания, притеснения, емоционален дискомфорт,
напрежение, унижение и накърняване на човешкото достойнство/ от това, че не може да
получи средства по договор за кредит и да ремонтира своевременно покрива на жилищната
си постройка, поради противоправното бездействие на служители на ответните дружества да
извършат своевременно и коректно отразяване на информацията относно кредитната му
задлъжнялост за периода 14.12.2017 г. – 17.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба /18.08.2020 г./ до окончателното изплащане на задължението; осъден е В. Б.
ИВ. да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 150 лева, представляващи сторени
разноски в производството пред първата инстанция за юрисконсултско възнаграждение, на
основание член 78, алинея 3 от ГПК , както и на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД сумата от
1
150 лева, представляващи сторени разноски в производството пред първата инстанция за
юрисконсултско възнаграждение, на основание член 78, алинея 3 във връзка с алинея 8 от
ГПК.
Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Сочи се, че в мотивите на атакуваното решение липсва изложение и анализ
относно наведените фактически твърдения досежно липсата на кредитна задлъжнялост от
негова страна. Също така се сочи, че първоинстанционният съд е тълкувал събраните
доказателства превратно и едностранчиво, в резултат на което е направил грешни изводи за
липсата на доказаност на всички изискуеми предпоставки на деликтната отговорност. Иска
се отмяна на решението и уважаване на исковете така, както са предявени.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК са постъпили отговори на въззивната жалба и от
двамата ответници, с които същата се оспорва, като всеки от тях съобразно положението им
повтаря възраженията, изложени в отговорите на исковата молба. И двамата ответници
сочат, че от събраните по делото доказателства по никакъв начин не се доказва наличието на
предпоставките по член 49 във връзка с член 45 от ЗЗД за реализиране спрямо тях на
деликтна отговорност. Иска се потвърждаване на решението като правилно и
законосъобразно.
Постъпила е и частна жалба от В. Б. ИВ. срещу определение № 8004 от 29.11.2021 г.,
постановено по първоинстанционното дело, с което е оставена без уважение молба на
въззивника от 08.11.2021 г., в която е обективирано искане от страна на И. за изменение на
постановеното решение в частта за разноските.
В частната жалба се сочи, че присъждането на разноските на практика го лишава от
правото на достъп до справедлив съдебен процес, а от друга страна намира, че с поведението
не е станал повод за завеждане на делото. Иска се отмяна на това определение като
неправилно.
Отговор на частната жалба е постъпил от страна на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с който
същата се оспорва и се желае потвърждаване на обжалваното определение.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът В. Б. ИВ. през месец септември
2019 г. се обърнал към няколко банки да му отпуснат кредит за ремонт на покрива на
къщата му и му било поискано да представи справка от Централния регистър на БНБ
относно текущото състояние на кредитите, които е получил. Сочи, че му е отговорено от
БНБ, но е установил, че е налице некоректно подадена информация от страна на
ответниците относно кредитната му задлъжнялост, която не отговаряла на обективната
действителност. Излага, че не са отразени коректно паричните му задължения спрямо
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД по кредит № 666345-403-1-1312 и „ЕОС матрикс“ ЕООД
по кредит № EOSDP00000001421350. Твърди, че с решение № 3118 от 08.07.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 17095/2018 г. на Районен съд – Варна, е отхвърлен изцяло
предявения от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД иск с правно основание член 422 от ГПК
срещу него, с който е искано да бъде признато за установено, че дължи суми, произтичащи
от сключен договор за банков кредит от 30.01.2008 г. Сочи, че през 2013 г. е издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на заявителя „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД, а впоследствие банката на 14.12.2017 г. е прехвърлила вземането с договор
за цесия на „ЕОС матрикс“ ЕООД. Счита, че претендираните суми по изпълнителния лист са
2
за вземания, които са погасени по давност, тъй като в законоустановения срок не са
предприети действия от съдебния изпълнител по събирането им, което е констатирано с
прекратяването на изпълнителното дело № 61/2018 г. на ЧСИ Н. Д. с взискател „ЕОС
матрикс“ ЕООД с влязло в сила постановление от 21.05.2019 г. на основание член 433,
алинея 1, точка 8 от ГПК. Твърди, че въпреки погасяване на вземанията по давност,
ответниците не са отразили в Централния кредитен регистър, че не дължи сумите, поради
което е отправил писмени молби до двете дружества. Излага, че в седмодневен срок не
получил отговор от ответниците и от тях не са предприети действия по коректно отразяване
на задълженията му в регистъра. Сочи, че с това си бездействие ответниците са му нанесли
имуществени и неимуществени вреди, защото не може да се възползва от правото си да
получи средства по договор за кредит, с които да ремонтира покрива на къщата си. Твърди,
че е поискал съдействие от БНБ, която е изпратила писма до финансовите институции да
изпълнят задълженията си, като в срок е получил отговор от „ЕОС матрикс“ ЕООД, че няма
да изпълни заличаването, защото не са налице основания за подаване на коригираща
информация за посочените кредитни задължения. Счита, че ответниците са нарушили
разпоредбите на член 4, алинея 1 и член 10 от Наредба № 22 за Централния кредитен
регистър. В тази връзка твърди, че ответниците са солидарно задължени да репарират
претърпените от него имуществени и неимуществени вреди поради виновното бездействие
на служителите им.
Ответникът „ЕОС матрикс“ ЕООД в депозирания отговор на исковата молба оспорва
исковете като неоснователни. Твърди, че на 30.01.2008 г. между „Райфайзенбанк /България/“
ЕАД и ищеца В.И. е сключен договор за кредит, по който последният не е погасявал
задълженията си редовно. На 14.12.2017 г. между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и „ЕОС
матрикс“ ЕООД е сключен договор за цесия за вземанията, произтичащи от договора за
кредит на банката с ищеца, за което той е уведомен. Сочи, че ищецът се позовава на
решение по гр.д.№ 17095/2018 г. на ВРС, с което е отхвърлен иска на банката срещу него,
но не е съобразил, че в решението е признато за установено, че договорът за кредит е
сключен, сумата по него е усвоена и ищецът е в неизпълнение, а единствената причина за
отхвърляне на иска е, че материално легитимиран да предяви иска е „ЕОС матрикс“ ЕООД,
а не „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, без да е налице произнасяне относно настъпване на
погасителна давност. Излага, че тъй като вземането съществува, не е изпълнено и не е
погасено по давност, то и не е налице основание за коригиране на информацията в ЦКР.
Твърди, че дори да се приеме, че вземането е погасено по давност, пак не е налице
основание за коригиране, защото кредитът не е окончателно погасен и няма съдебен акт, с
който да се установява този факт. По отношение на предявените искове за вреди счита, че не
е налице противоправно поведение от страна на негови служители, защото са спазени
разпоредбите на Наредба № 22 на БНБ за Централния кредитен регистър. Сочи още, че не е
налице причинна връзка между поведението на ответника и претърпените от ищеца вреди,
защото ищецът не е представил никакви доказателства в подкрепа на твърденията му, че му
е отказано отпускането на кредит от други банки, както и че причината за това е именно
отразяването в ЦКР. В заключение счита, че не е доказан и размера на претърпените вреди,
който да обосновава претендираното обезщетение.
Ответникът „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД също оспорва исковете като
недопустими, евентуално като неоснователни. Твърди, че на 30.01.2008 г. между банката и
ищеца е сключен договор за кредит, по който на кредитополучателят му е отпусната
парична сума, но същият не е погасявал задълженията си редовно. Впоследствие на
14.12.2017 г. между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и „ЕОС матрикс“ ЕООД е сключен
договор за цесия за вземанията, произтичащи от договора за кредит, за което длъжникът е
уведомен. Сочи, че след извършеното прехвърляне банката няма задължение да подава
информация за процесното вземане в регистъра, поради което и исковете срещу нея са
недопустими поради липса на правен интерес. Излага, че няма как двете институции да
3
подават информация за един и същи кредит едновременно. Сочи, че след прехвърлянето на
вземането банката няма претенции спрямо ищеца, а е действала в качеството на
процесуален субституент в производството по гр.д.№ 17095/2018 г. на ВРС. Твърди, че
спрямо него няма как да бъде реализирана отговорност за вреди, а обезщетение за такива
може да се претендира само спрямо настоящия кредитор. Въпреки това счита, че дори и
спрямо другия ответник не са налице основание за претендиране на обезщетение, защото не
е налице правонарушение и са спазени изискванията на Наредба № 22 на БНБ за Централния
кредитен регистър. Сочи още, че не е налице причинна връзка между поведението на
ответника и претърпените от ищеца вреди, защото ищецът не е представил никакви
доказателства в подкрепа на твърденията му, че му е отказано отпускането на кредит от
други банки, както и че причината за това е именно отразяването в ЦКР. В заключение
счита, че не е доказан и размера на претърпените вреди, който да обосновава
претендираното обезщетение.
Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че на 30.01.2008 г. между В. Б. ИВ. и „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е
сключен договор за кредит, вземанията по който са прехвърлени на „ЕОС матрикс“ ЕООД с
договор за цесия от 14.12.2017 г.
Между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и В. Б. ИВ. е проведено исково производство,
което е приключило с решение № 3118 от 08.07.2019 г., постановено по гр.д.№ 17095/2018 г.
на ВРС, с което е отхвърлен изцяло предявения от банката иск с правно основание член 422
от ГПК срещу В. Б. ИВ. да бъде признато за установено, че дължи суми произтичащи от
сключения на 30.01.2008 г. договор за кредит, за които е издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист.
По делото са представени доказателства, че ищецът на 25.10.2019 г. ищецът е подал
възражение до ответника „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД относно подадената от
последния информация до кредитния регистър.
Представени са доказателства за изпратени от Българска народна банка писма до
ответниците за извършване на проверка дали правилно са подали информация до Кредитния
регистър.
Представено е постановление от ЧСИ Н. Д. от 21.05.2019 г. за прекратяване на
изпълнителното производство по изп.д.№ 20158070401916, образувано от „ЕОС матрикс“
ЕООД срещу В. Б. ИВ..
Представено е писмо от „ЕОС матрикс“ ЕООД до В. Б. ИВ. и БНБ, че не са налице
основания за корегиране на подадената информация до ЦКР.
Правната квалификация на предявения от ищеца иск е по член 49 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/, като се основава на твърдения за причинени му от
ответниците имуществени и неимуществени вреди в резултат на действия на служители на
двете дружества, изразяващи се в отказ да подадат коректна информация до Централния
кредитен регистър за липса кредитна задлъжнялост у ищеца, поради което и последният не е
могъл да изтегли кредит в размер на 5 000 лева.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по член 49 от ЗЗД е необходимо
наличието на следните предпоставки: възлагане на работа; осъществен фактически състав
по член 45 от ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на работата с необходимите
елементи /деяние, вреда – неимуществена в конкретния казус, причинна връзка между
деянието и вредата, противоправност и вина/; вредите да са причинени от изпълнителя при
или по повод извършването на възложената му работа чрез действия, които пряко
4
съставляват извършването на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, други правила или характера на работата, или чрез
действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното според разпоредбата на член 45, алинея 2 от ЗЗД, като в тежест на ответника е
при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на
прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за
наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и
причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби.
Не се оспорва от ответниците, че са възложили на своите служители да подават
информация до ЦКР към БНБ относно кредитната задлъжнялост на ищеца, като всеки от
ответниците е подавал информацията в различен момент, доколкото вземанията са
прехвърлени с договор за цесия, а с него и задължението за това подаване на информация,
съобразно член 15, алинея 2 от Наредба № 22 на БНБ за Централния кредитен регистър. Не
се доказа по делото основното твърдение на ищеца, че служителите на ответниците
противоправно са бездействали, като не са подали искане за коригиране на отразените в
регистъра обстоятелства относно кредитната му задлъжнялост. Банката е прехвърлила
вземането си към ищеца на втория ответник през 2017 г., с което е отпаднало и
задължението й да подава информация към ЦКР. Също така следва да се отбележи, че
представеното от И.а постановление на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното
производство, образувано против него от от „ЕОС матрикс“ ЕООД е видно, че същото е
прекратено на основание член 433, алинея 1, точка 8 от ГПК, тоест поради настъпила
перемпция, но това не означава, че вземането на взискателя не съществува.
На следващо място не може да бъде споделено твърдението на ищеца, че ответниците
е следвало да подадат информация към ЦКР за липса на задлъжнялост, тъй като вземането
му е било погасено по давност. Липсват данни да е водено производство, в което със сила
на пресъдено нещо да е прието, че В. Б. ИВ. не дължи на ответниците отразените в ЦКР
вземания, произтичащи от сключения на 30.01.2008 г. договор за кредит, поради
погасяването им по давност.
Чрез заличаването на задължението на ищеца в регистъра, без същото да е погасено
чрез плащане или друг редовен способ за погасяване, би се стигнало до подаване на грешна
информация, че съответния длъжник има добра кредитна история или липса на задължения.
На следващо място следва да бъде отбелязано, че ищецът не е доказал сочените от него
вреди и причинната връзка между бездействието на служителите на ответниците и вредите.
Не са представени никакви доказателства за изложението от него твърдения І че му е
отказано сключването на договор за кредит от друга банка поради вписванията в ЦКР в
резултат на неподадена корегираща информация от ответниците, че в резултат на този отказ
да му бъде предоставен кредит не е могъл да ремонтира покрива на къщата си, че са му
причинени страдания, притеснения, емоционален дискомфорт, напрежение, унижение и
накърняване на човешкото достойнство.
С оглед на изложеното и поради идентичните крайни изводи, до които достигна
5
въззивният съд, то първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По частната жалба
Въззивникът в частната си жалба излага, че присъждането на разноските на практика
го лишава от правото на достъп до справедлив съдебен процес, а от друга страна намира, че
с поведението не е станал повод за завеждане на делото.
Ищецът /въззивник в настоящото производство/ е освободен с определение на ВРС от
внасяне на държавна такса и разноски. Това означава, че не следва да внася дължимите от
него суми за държавни такси, както и за разноски за събиране на доказателства. Това обаче
не го освобождава от отговорността му при неблагоприятен за него изход на делото да
репарира сторените от насрещната страна разноски за възнаграждение на адвокат или
юрисконсулт.
С оглед на изложеното атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № решение № 1371 от 15.10.2021 г., постановено по гр.д.
№ 9924 по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, седемнадесети състав.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 8004 от 29.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 9924
по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, седемнадесети състав.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 3, точка 1,
предложение първо от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6