МОТИВИ към Присъда № 754/20.12.2010г. постановена по НОХД № 675/2010г. по описа на РРС.
Обвинението против подсъдимия Н.С.Д. е за това, че на
21.06.2010г. в бившето училище СПТУ “Йордан Чобанов”, находящо се на Гарова
промишлена зона в землището на гр.Разград, в съучастие като съизвършител с К.Р.К.
и Ю.К.Д., чрез използване на МПС- лек автомобил марка “Фиат Браво” с рег.№ ****
и техническо средство- 2 бр.ножовки, 1 бр.крик, 1 бр.чук и 1бр.”кози крак”, е
направил опит да отнеме чужди движими вещи- 2 бр.прозоречни метални витрини
състоящи се от П-образни метални профили с ширина 050 см и с размери всяка една
от тях- 350х330 см, от владението на Община- Разград с МОЛ Н. В. Д., всичко на
обща стойност 539.70лв., без съгласието на собственика с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по
независещи от дееца причини- престъпление по чл.195, ал.1, т.4 пр.1 и
2 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.18, ал.1 от НК.
Обвинението против подсъдимия К.Р.К. е за това, че на
21.06.2010г. в бившето училище СПТУ “Йордан Чобанов”, находящо се на Гарова
промишлена зона в землището на гр.Разград, в условията на повторност, като
случаят не е маловажен и в съучастие като съизвършител с Н.С.Д. и Ю.К.Д., чрез
използване на МПС- лек автомобил марка “Фиат Браво” с рег.№ **** и техническо
средство- 2 бр.ножовки, 1 бр.крик, 1 бр.чук и 1бр.”кози крак”, е направил опит
да отнеме чужди движими вещи- 2 бр.прозоречни метални витрини състоящи се от
П-образни метални профили с ширина 050 см и с размери всяка една от тях-
350х330 см, от владението на Община- Разград с МОЛ Н. В. Д., всичко на обща
стойност 539.70лв., без съгласието на собственика с намерение противозаконно да
ги присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца
причини- престъпление по чл.195, ал.1, т.4 пр.1 и 2 и т.7
във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.18, ал.1 от НК.
Обвинението против подсъдимата Ю.К.Д. е за това, че на
21.06.2010г. в бившето училище СПТУ “Йордан Чобанов”, находящо се на Гарова
промишлена зона в землището на гр.Разград, в съучастие като съизвършител с К.Р.К.
и Н.С.Д., чрез използване на МПС- лек автомобил марка “Фиат Браво” с рег.№ ****
и техническо средство- 2 бр.ножовки, 1 бр.крик, 1 бр.чук и 1бр.”кози крак”, е
направил опит да отнеме чужди движими вещи- 2 бр.прозоречни метални витрини
състоящи се от П-образни метални профили с ширина 050 см и с размери всяка една
от тях- 350х330 см, от владението на Община- Разград с МОЛ Н. В. Д., всичко на
обща стойност 539.70лв., без съгласието на собственика с намерение противозаконно
да ги присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца
причини- престъпление по чл.195, ал.1, т.4 пр.1 и 2 във
вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.18, ал.1 от НК.
Разпитани на съдебното следствие и тримата подсъдими
дават обяснения, като подс.Д. заявява, че въпросния
ден отишъл да разхожда кучето си в района на стъклозавода, където се намирало и
училището по керамика. По време на разходката чул шум, след което отишъл до
училището, където видял една съборена метална рамка. Върнал се, остави кучето и
взел инструменти, след което се върнал и започнал да реже металната рамка, след
което се обадил на съпругата си- подс.Д. да му занесе
цигари и вода. Съпругата му действително дошла с подс.К., който управлявал
автомобила си, след което дошли и полицаите и ги заловили. Същото заявяват и
подс.Д. и подс.К.. Защитниците им молят за
оправдателни присъди, като адв.М. /защитник на подс.Д./ застъпва тезата, че се
касае за приготовление, а не за опит, като намерението на подзащитния й било да
вземе само 2 метални винкела на незначителна стойност, поради което счита, че
деянието е маловажно, а ако съдът счете, че е виновен да му нолажи минимално
наказание. Адв.Й., защитник на подс.К., счита, че
обвинението срещу подзащитния й не е доказано по един безспорен и несъмнен
начин и същият не е извършвал кражба, както е обвинен, поради което моли за
оправдателна присъда. Адв.С.- защитник на подс.Д. също счита, че липсва престъпление,
което да е извършено от подзащитнита й, тъй като нито един от свидетелите не е
заявил тя нещо да е правила, поради което моли за оправдателна присъда.
Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано, с
оглед на събраните на съдебното следствие писмени, гласни и веществени
доказателства, които по един безспорен начин доказват вината на тримата
подсъдими. Предлага на съда да признае подсъдимите за виновн по така повдигнатите
им обвинения, като им се наложи към минимума, предвиден в закона с приложението
на чл.66 от НК за подс.Д..
Разградският районен съд, като прецени събраните и
проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното: На 21.06.2010г. свидетелите Г., А., Т. и И.,
които са полицейски служители в РУП-Разград, били на работа и изпълнявали
специализирана полицейска операция за черни и цветни метали по предвидени
мероприятия. В тази връзка един от обектите, който следвало да посетят било
бившето СПТУ “Йордан Чобанов” гр.Разград, което се намирало в Гарова промишлена
зона в землището на гр.Разград и било без охрана. Училището било собственост на
Община гр.Разград, като имота бил публична общинска собственост. Когато
наближили района на училището, свидетелите първоначално чули шум, след което
видели паркиран лек автомобил Фиат Браво” с рег.№ ****, а на около 10-15 метра
от него три лица, две от които /мъжете/ режели метална рамка, а жената стояла
отстрани до тях. Когато свидетелите слезли от служебния автомобил, разпоредили
на лицата да останат на място, след което установили самоличността им. Това
били подсъдимите Н.Д., К.К. и Ю.Д.. Свидетелите установили, че два от прозорците
на първия етаж на сградата, които представлявали П-образни метални профили,
били на зеямата, като едини от тях бил нарязан на по-малки парчета, а другия
все още бил цял, но отделен от мястото си. За установяване на щетите на место
пристигнал и св.Д.,*** като главен специалист “пъддръжка на имоти” и отговарял
за общинската собственост. На мястото, където се намирали тримата подсъдими и
металните рамки на прозорците, свидетелите установили множество технически
средства, които били иззети и за които подс.Д.
заявил, че са негова собственост- 1 бр.крик, 1 бр.чук, 2 бр.метални ножовки, 2
бр.отверки, 1 бр.”кози крак”, 1 бр.торба- синя на цвят, 3 бр.клещи, 1
бр.арматурни клещи, 1 бр.гидория, 1 бр.”глух ключ”.
При изясняване на случая подсъдимите застъпвали тезата,
изложена и в с.з., че подс.Д. въпросния ден отишъл да
разхожда кучето си в района на стъклозавода, където се намирало и училището по
керамика. По време на разходката чул шум, след което отишъл до училището, където
видял една съборена метална рамка. Върнал се, остави кучето и взел инструменти,
след което се върнал и започнал да реже металната рамка, след което се обадил
на съпругата си- подс.Д. да му занесе цигари и вода.
Съпругата му действително дошла с подс.К., който
управлявал автомобила си, след което дошли и полицаите и ги заловили. Същото
заявяват и подс.Д. и подс.К..
Видно от назначената по делото оценъчна експертиза
стойността на предмета на посегателство- 2 бр.метални витрини, състоящи се от
П-образни метални профили с ширина 050см и с размери всяка от тях 350 до 330
см, възлиза общо на 539.70 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че обвинението срещу тримата подсъдими е доказано по един безспорен и
несъмнен начин, тъй като и тримата с деянието си са осъществили опит към
кражба. В тази връзка съдът не кредитира обясненията на тримата подсъдими, тъй
като те не се подкрепят от събраните по делото други доказателства- показанията
на свидетелите, веществените доказателства, експертиза. Обясненията на тримата
подсъдими очертават тяхната защитна теза, като подс.Д.
поема цялата вина, стремейки се по този начин да оневини от една страна подс.Д.,
която му е съпруга и подс.К., който е негов приятел и вече е осъждан. Свидетелските
показания и веществените доказателства опровергават напълно защитнита теза на
тримата подсъдими, тъй като съдът намира, че и тримата са отишли в района на
бившето СПТУ “Йордан Чобанов” гр.Разград с цел да извършат кражба на метал,
който впоследствие да предадат, като за целта са отишли с автомобила на подс.К. и са носили иззетите веществени доказателства, с
помощта на които са срязали и отделили металните прозоречни П-образни витрини
от сградата, а впоследствие се успели да нарежат едната от тях на по-малки
парчета, с цел по-лесно да се пренасят. Именно в този момент са дошли органите
на полицията и са ги заварили на местопроизшествието и по този начин са
прекъснали довършването на изпълнителното деяние от страна на тримата
подсъдими. Обясненията на подс.Д., че разхождайки
кучето си е намерил витрините и впоследствие се е върнал, като е взел от дома
си веществените доказателства, приложени по делото, за да нареже витрините,
съдът намира за нелогични, непоследователни и неподкрепени от другите
доказателства. От една страна приложените и иззети веществени доказателства са
значително тежки и е трудно да се носят от един човек на такова значителнно
разстояние, каквото е от дома на подсъдимия до училището, от друга страна свидетелтите
обясняват, че автомобила на подс.К. е бил спрян по
начин, удобен за по-лесното натоварване на нарязаните метални винкели.
Нелогично е, че подс.Д., който е пушач и се е върнал, според неговите обяснения
с инструменти за да нареже винкелите, да не вземе цигари, знаейки, че това ще
му отнеме време, та се наложило да звъни на съпругата си- подс.Д.
за да му занесе цигари и точно в този момент съвсем “случайно” пристигнал и
подс.К. с лекия си автомобил. Ето защо съдът не кредитира обясненията на
тримата подсъдими, а намира за безспорно установено, че и тримата са отишли в
района на училището именно с цел да извършат кражба, като са били подготвени за
това- отишли са с автомобил, носейки технически средства, с които да улеснят
извършването на кражбата. Своевременната намеса обаче на органите на полицията
са оставили недовършено деянието, по причини независещи от тримата подсъдими.
Ето защо всеки един от подсъдимите е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението, в което са обвинени както следва: подс.Д. по чл.195,
ал.1, т.4 пр.1 и 2 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.18,
ал.1 от НК, подс.К. по чл.195, ал.1, т.4 пр.1 и 2 и
т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр.
с чл.20, ал.2 във вр. с чл.18, ал.1 от НК и подс.Д. по чл.195, ал.1, т.4 пр.1 и 2 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20,
ал.2 във вр. с чл.18, ал.1 от НК.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Кражбата, съгласно разпоредбата на чл.194, ал.1 от НК се
определя като отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго, без
съгласието на владелеца и с намерение тази вещ да бъде противозаконно присвоена
от дееца. Настъпилият обективно за пострадалия резултат- срязването и отделянето
на 2бр. Метални митрини, сочи правото на собственост като непосредствен обект
на престъпно посегателство. В тази връзка от обективна страна подсъдимите са
започнали осъществяването на изпълнителното деяние на престъплението
“отнемане”, като са отделили трайно металните витрини от сградата, нарязали са
едната от тях и по този начин са прекратил фактическата власт на собственика
върху вещите, но не са успели да установят трайно своя такава, тъй като са
пристигнали полицейските служители. По този начин деянието им е останало
недовършено по независещи от тях причини и се намира във фазата на опита. Налице
е и другият елемент от обективна страна, а именно липсата на съгласие от страна
на собственика подсъдимите да установят своя фактическа власт върху вещите. При
извършване на кражбата подсъдимите са използвали лек автомобил и технически
средства, като по този начин от обективна страна следва да се приеме, че е
налице обективния признак по чл.195, ал.1, т.4 прд 1 и 2 от НК. С оглед
предишните осъжданя на подс.К., настоящото деяние се
явява извършено в условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй
като е извършено в срока по чл.30 от НК и за него е налице квалифициращия
признак по чл.195, ал.1, т.7 от НК. От субективна страна и тримата подсъдими са
действали при пряк умисъл, съзнавайки, че лишават от фактическата власт
владелеца на една чужда вещ.
При определяне и индивидуализиране на наказанията на
подсъдимите за това престъпление, съдът се съобрази с обществената опасност на
деянието и дееца, факта, че деянието е останало във фазата на опита, невисоката
стойност на предмета на посегателство, поради което им наложи наказание в
размер на минимума, предвиден в чл.195, ал.1 от НК, а именно 1 година лишаване
от свобода за всеки един от тях. По отношение на подс.Д.
и подс.Д. съдът намира, че така определеното
наказание следва да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК, предвид чистото
съдебно минало на подс.Д., а подс.Д. макар и осъждан
не е осъждан на лишаване от свобода, възможността за постигане целите на
наказанието и по-смециално на личната превенция, поради което съдът отложи
изтърпяването на наложеното им наказание лишаване от свобода за изпитателен
срок от 3 години за всеки един от тях. По отношение на подс.К.
така наложеното наказание лишаване от свобода съдът намира, че следва да бъде
изтърпяно ефективно при първоначален стог режим в затворническо заведение от
закрит тип, предвид факта, че се явява извършено в условията на повторност и в
изпитателния срок на присъдата по НОХД № ****г. на РС-Разград. На осование
чл.68, ал.1 от НК следва да бъде приведена в изпълнение цитираната присъда по
НОХД № ****г. на РС-Разград, с която е осъден на 6 месеца лишаване от свобода,
което следва да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим в
затворническо заведение от закрит тип.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: