№ 3056
гр. Варна, 09.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20233100501491 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 33197/04.05.2023г. , подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД
с ЕИК *********, със седалище гр. София, чрез адв. Р. М. от АК-Варна срещу
Решение №1089/31.03.2023г., по гр.д. №2133/2022г. на ВРС, 48-ми състав, с
което е отхвърлен предявеният иск, на основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр.
чл. 415 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че
съществува вземане в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД към И. Г. И., ЕГН
*******, за сумата от 3500 лв. (три хиляди и петстотин лева), главница,
представляваща част от общо дължимата главница в размер на 23546,33 лв.,
дължима по Договор за потребителски кредит № РК17- 00196437/05.12.2017
г., сключен между И. Г. И. и „Сибанк“ ЕАД, ЕИК *********, като
впоследствие взимането по договора е цедирано в полза на „ЕОС Матрикс“
ЕООД по силата на Договор за цесия от 25.06.2019г., сумата от 1000 лв.
(хиляда лева), договорна/възнаградителна лихва, представляваща част от
общо дължимата лихва от 3292,12 лева за периода от 10.12.2018г. до датата
на подаване на заявлението – 08.12.2021 г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от 08.12.2020 г. – датата на депозиране на
заявлението в съда, до окончателното изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 17565/2021г. по описа на ВРС.
Процесуалният представител на „ЕОС Матрикс“ ЕООД развива доводи,
че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Въззивникът
сочи, че ВРС неправилно е приел, че ищецът не е носител на вземането по
представения договор за кредит, въз основа на който е възникнало
облигационното отношение между цедента /СиБанк АД/ и ответника И. И.,
сключен на 05.12.2017г., за сумата от 25 000 лева. Посочва, че аргументите на
съда се основават на това, че сключеният договор за кредит е заведен под
номер РК 17 – 00196437, а в Приложение № 1 към договора за прехвърляне на
вземания е отразен договор с различен идентификатор № LD **********.
Обяснява това различие с обстоятелството, че първоначално договорът е
1
сключен със „СИБАНК“ АД, след чието преобразуване чрез влИ.е в
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, правоприемникът „ОББ“ АД е
приложил различен вътрешнобанков класификатор. В подкрепа на това
твърдение се обосновава със заключението по ССЕ, с което счита за
установено, че договорът за кредит с посочените идентификационни номера е
един и същ. Твърди, че съгласно разпределената от съда доказателствена
тежест, ищецът е ангажирал писмени доказателства за фактите и
обстоятелствата, за които е указано, че липсват такива, а именно – договор за
кредит, договор за цесия, ведно с приложенията и уведомление за цесия,
връчено на ответника заедно с исковата молба. Счита, че ВРС е обсъдил
частично представените доказателства и ги е тълкувал едностранчиво. Моли
се за отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноските,
сторени в заповедното, първоинстанционното и въззивното производство.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна, претендирани за заповедното производство. Направено е
доказателствено искане да бъде прието и приобщено писмено доказателство,
приложено към въззивната жалба – извлечения от кредитна сметка.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна И. Г. И., действащ чрез неговия настойник
Евгения Пенчева, чрез адв. М. Н. от АК Варна, с който изразява становище,
че въззивната жалба е неоснователна, а решението – правилно и
законосъобразно. Счита, че районният съд правилно е приел за недоказано по
несъмнен начин от ищцовото дружество, че предмет на договора за цесия е
вземането по процесния договор за кредит. В допълнение счита, че видно от
събраните по делото писмени доказателства се установява, че представеният
договор за потребителски кредит е унищожаем, на основание чл.31, ал.1 ЗЗД,
тъй като към момента на сключването му ответникът /въззиваемата страна/ И.
Г. И. е страдал от психично разстройство, довело до невъзможност същият да
разбира свойството и значението на постъпките си. Моли за отхвърляне на
въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение.
Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съдът констатира нередовност на въззивната жалба по чл. 261, т.4 от ГПК,
тъй като събраната от ВРС държавна такса в размер на 90,00 лева не отговоря
на пълния дължим размер от 95,00 лева, определен съгласно разпоредбите на
чл. 18, ал. 1, вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, доколкото са предявени два обективно съединени иска.
В тази връзка, следва да бъдат дадени указания на въззивника.
По представеното от въззивника писмено доказателство – копие от
извлечение от кредитна сметка, съставът на въззивния съд намира, че същото
не отговаря на изискванията на чл.266 ГПК, тъй като същото е могло да бъде
представено в първоинстанционното производство, поради което следва да
бъде оставено без уважение.
Предвид допустимостта на въззивната жалба и на основание чл. 267, ал.
1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 33197/04.05.2023г. ,
подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище гр.
София, чрез адв. Р. М. от АК-Варна срещу Решение № 1089/31.03.2023г. по
гр.д. № 2133/2022г. на ВРС, 48-ми състав, с което е отхвърлен предявеният
иск, на основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.415 ГПК, за приемане за
установено в отношенията между страните, че съществуват вземания в полза
на „ЕОС Матрикс“ ЕООД към И. Г. И., ЕГН *******, за сумата от 3500 лв.
(три хиляди и петстотин лева), главница, представляваща част от общо
дължимата главница в размер на 23546,33 лв., по Договор за потребителски
кредит № РК17- 00196437/05.12.2017 г., сключен между И. Г. И. и „Сибанк“
ЕАД, ЕИК *********, като впоследствие вземането по договора е цедирано в
полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД по силата на Договор за цесия от 25.06.2019
г., сумата от 1000 лв. (хиляда лева), договорна/възнаградителна лихва,
представляваща част от общо дължимата лихва от 3292,12 лева за периода от
10.12.2018г. до датата на подаване на заявлението – 08.12.2021 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от 08.12.2020 г. – датата
на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 17565/2021г. по описа на
ВРС.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на
съобщението да отстрани нередовностите по жалбата, като представи
доказателство за доплатена държавна такса по сметка на Варненски окръжен
съд в размер на 5,00 лева, на основание чл. 18, ал. 1, вр. чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
УКАЗВА на жалбоподателя, че при неизпълнение, съдът ще постанови
принудително събиране на сумата по реда на чл. 77 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
25.10.2023г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на
въззивника за приемане на представеното писмено доказателство –
извлечения от кредитна сметка.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на
делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация към съдебния район на
Окръжен съд – Варна. Центърът е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която
се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес:
гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12. За контакт с Координатора на Центъра
към ОС – Варна Нора Великова: тел. *********. Информация за Центъра по
медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др., страните
могат да получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен
метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно
споразумение. Процедурата по медиация е неформална и поверителна.
3
Ръководи се от медиатор - трето неутрално, безпристрастно и независимо
лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да способства за
постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4