Решение по дело №2508/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1415
Дата: 7 юли 2022 г. (в сила от 9 август 2022 г.)
Съдия: Зорница Николова Тухчиева Вангелова
Дело: 20225330202508
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1415
гр. Пловдив, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20225330202508 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 22 – 1030 – 001845 от
29.03.2022 г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
– Пловдив, с което на Д. Т. Б. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение по
чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
С жалбата и в съдебно заседание се поддържат конкретни съображения за
неправилност и незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище с което излага
съображения за неоснователност на въззивната жалба, респективно за
правилност и законосъобразност на атакуваното наказателно постановление,
поради което моли същото да бъде потвърдено. Не претендира разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения (14 дневен съгласно актуалната
редакция на чл. 59 ЗАНН) срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
1
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
отмяна. Съображенията в тази насока са следните:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
През лятото на 2021 г. свид. Ш. в качеството си на управител на „Детелина
Дрита“ ЕООД закупил в Германия МПС – лек автомобил – „Мерцедес“ с рама
№ ***. За автомобила били издадени транзитни номера в Австрия - ***.
Докато транспортирал автомобила към България, преминавайки през Унгария
автомобилът се развалил. Това наложило транспортирането му до България
да се извърши на платформа чрез Пътна помощ, като били свалени номерата
му.
След като посочения автомобил с марка „Мерцедес“ бил транспортиран до
България, свид. Ш. възложил на жалбоподателя Б. да извърши необходимите
действия по регистрацията на автомобила. Б. имал нарочно съставено
пълномощно именно с тези права. Така на 15.07.2021 г. Б. представил
автомобила в сектор „Пътна полиция“ – гр. Пловдив, като представил
немското свидетелство за регистрация част I и част II, както и всички други
изискуеми документи, като не били представени регистрационните табели с
австрийски транзитни номера.
Две седмици по – късно – на 29.07.2021 г. Б. следвало да регистрира друг
автомобил, собственост на „Детелина Дрита“ ЕООД – „Форд Транзит“ с № на
рама ***. Преди Б. да отиде и да вземе автомобила заедно с всички
необходими документи за регистрацията му, свид. Ш. възложил на свид. А. –
механик в дружеството да извърши проверката на техническото състояние на
автомобила, като отстрани неизправности и дефекти в същия с цел
подготвянето му за регистрация. До подготвяния от свид. А. автомобил бил
паркиран и автомобил на „Пътна помощ“ върху който се намирали
регистрационните табели – транзитни с № ***, които били издадени за вече
регистрирания на името на дружеството автомобил „Мерцедес“.
Възприемайки посочените регистрационни табели, свид. А. решил, че са за
подготвяния от него автомобил „Форд Транзит“, поради което и ги монтирал
върху същото превозно средство. В този му вид, жалбоподателят Б. се качил в
автомобила и се отправил към Сектор „Пътна полиция“ – гр. Пловдив, за да
го регистрира.
2
Докато се придвижвал към Сектор „Пътна полиция“, жалбоподателят
преминал с автомобила по бул. „България“ № 92 в посока бул. „Цар Борис
Трети Обединител“, където бил заснет с АТСС и му бил издаден ЕФ Серия К
№ 5386566. Така било установено, че автомобила, който управлява Б. „Форд
Транзит“ е с монтирани табели с № ***, които били предназначени за лек
автомобил „Мерцедес“, рама № ***, който вече бил регистриран на името на
„Детелина Дрита“ ЕООД.
Б. транспортирал автомобила „Форд Транзит“ до сектор „Пътна полиция“
гр. Пловдив, като в хода на предприетите действия по регистрацията му
разбрал, че така поставените табели не са за посочения автомобил, тъй като за
него имало само немски регистрационни талони. След като установил
грешката, Б. демонтирал табелите и ги върнал в базата на дружеството
„Детелина Дрита“ ЕООД в село Ягодово, където табелите били предадени за
скрап.
Въз основа на Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство по пр. пр. № 14102/2021 г. по описа на Районна прокуратура
Пловдив, било съставено процесното наказателно постановление (НП), с
което на жалбоподателя за нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП било
наложено наказание – глоба в размер 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.
По приетата за установена фактическа обстановка не съществува спор
между страните, като същата се установява по еднозначен и категоричен
начин от приетите по делото писмени доказателства – Постановление за отказ
да се образува досъдебно производство от 08.02.2022 г., ЕФ Серия К №
5386566 и снимка към него, Актуално състояние на „Детелина Дрита“ ЕООД
Заявления за първоначална регистрация, Справка собственост от ЦБ данни –
КАТ; справка за нарушител/ водач; Заповед № 8121з- 1632/ 02.12.2021 г. ,
материали по преписка № 103000 – 30017/ 02.12.2021 г.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства,
тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават
при преценката им както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са
налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените
източници, събрани в хода на административно наказателното производство и
съдебното следствие.
Посочените писмени доказателства изцяло си кореспондират и със
3
събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства – показанията
на свид. Ш. и свид. А.. Показанията на посочените двама свидетели съдът
кредитира изцяло, като не намира основание да ги изключи от формираната
по делото доказателствена съвкупност, поради което базира фактическите си
изводи и въз основа на тях.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните
изводи от правна страна:
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП "по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места".
Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАНН, административно нарушение е това деяние,
което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно
нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.
Вината в административнонаказателния процес, подобно на наказателния
процес се доказва, а не се презюмира.
В настоящия случай от показанията на разпитаните свидетели, както и от
писмените доказателства се установява, че регистрационни табели с № ***
са били издадени за МПС – лек автомобил „Мерцедес“, рама № ***
собственост на „Детелина Дрита“ ЕООД. Установява се, че същите са били
демонтирани във връзка с повреда на автомобила и транспортирането му до
България посредством платформа. От показанията на свид. А. се установява,
че същият е монтирал табелите на процесния автомобил „Форд Транзит“, без
да има съзнание, че тези табели са издадени за друго МПС. Посоченият
свидетел след като е привел автомобила в техническа изправност е забелязал
регистрационните табели, като не е знаел, че са били предназначени за друг
автомобил, поради което и ти монтирал. Това довело и до транспортирането
на автомобила до сектор „Пътна полиция“ от Б. именно с тези
регистрационни табели.
От формираната по делото доказателствена съвкупност не може да се
установи с необходимата категоричност, че жалбоподателят Б. е знаел за това,
че управлява МПС с регистрационни табели предназначени за друго МПС, че
4
е знаел за допуснатата от свид. А. грешка, т.е че е действал умишлено. В
подкрепа на последното са както показанията на свид. А. така и това, че
веднага след като е узнал, че автомобила е с регистрационни табели
предназначени за друго МПС, Б. веднага е демонтирал същите и ги е върнал в
базата на дружеството в село Ягодово, където впоследствие били предадени
за скрап. Отделно от това по делото не се установиха данни табелите да са
използвани с друга цел преди или след регистрацията на превозното
средство.
В настоящия случай, доколкото се касае за формално нарушение, т. е.
такова лишено от обществено-опасни последици, по дефиниция вината е
възможна само под формата на умисъл. Незнанието на част от обективните
елементи на състава на нарушението обаче, а именно – поставянето на табели,
предназначени за друго МПС от свид. А., налага извод за липса на виновно
поведение, доколкото нарушителят е действал в условията на фактическа
грешка по смисъла на чл. 14 НК вр. чл. 11 ЗАНН, която всякога изключва
умисъла. Или иначе казано – макар и формално, от обективна страна да се
установява, че жалбоподателят е управлявал МПС върху което са били
поставени табели с регистрационни номера предназначени за друго МПС, то
вмененото му административно нарушение се явява несъставомерно от
субективна страна.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че до напълно
аналогично изводи за субективна несъставомерност на деянието е достигнал и
прокурора в отказа си да образува наказателно производство. В този смисъл
буди учудване защо преписката изобщо е изпращана на административно
наказващия орган за налагане на административна санкция. Преписката се
изпраща на наказващия орган за наказване по реда на ЗАНН, когато деянието
принципно е съставомерно от обективна и субективна страна, но степента на
обществена опасност на извършеното е твърде ниска, за да обуслови
ангажиране на наказателна репресия. В случай на констатирана липса на вина,
обаче деянието не представлява нито престъпление, нито административно
нарушение, поради което и изпращането на преписката за произнасяне от
наказващия орган е било изцяло ненужно и незаконосъобразно.
Ето защо с оглед липсата на доказателствата за виновно поведение от
страна на жалбоподателя Б. жалбата се явява основателна и процесното
наказателно постановление следва да бъде отменено, поради неправилно
5
приложение на материалния закон.

По разноските:
При този изход на спора съгласно новелата на чл. 63д ЗАНН
жалбоподателят има право на разноски. Същият е доказал уговорен и
заплатен размер на адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева. Съдът
като съобрази фактическата и правна сложност на делото и интереса от
същото – глоба в размер на 200 лева, съчетана с лишаване от право да се
управлява МПС за срок от 6 месеца, намира този размер за справедлив и
обоснован, а и той е и минималния такъв.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен
орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата
на което е административният орган. В случая въззиваемата страна Сектор
„Пътна полиция“ не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че
разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия
орган, а именно ОДМВР-Пловдив.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22 – 1030 – 001845 от 29.03.2022
г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –
Пловдив, с което на Д. Т. Б., ЕГН ********** на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00
лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Д. Т. Б., ЕГН
********** сумата от 300,00 /триста/ лева, представляващи разноски за
адвокатска защита и съдействие пред Районен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6