Р Е
Ш Е Н
И Е
№
18.04.2019г., гр.Лом
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД гр.Лом, ІІ граждански състав в
публичното заседание на петнадесети март две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА
при
секретар Д. Ц. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1035/2016г. по описа на ЛРС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с Искова молба от И.Б.И. с
ЕГН ********** от гр.София, чрез адв.Л.Г. от МАК
против ДП „…, гр.С.., с която са предявени искове с правно основание чл.108 от
ЗС и чл.59 от ЗЗД.
В Исковата молба се твърди, че на ищеца
и неговата сестра Х. Б. И. от гр.Лом, в качеството им на законни наследници на
техния баща и общ наследодател Б.И. Н. – бивш жител ***, починал на
02.04.1990г. им е възстановено с Решение № 936/07.06.1993г. на ПК Лом, при
възстановими стари реални граници – земеделска земи – НИВИ, с площ от 10дка, находящи се в гр.Лом, местността „Гьола“, съставляващи по
действащия регулационен план на града одобрен със Заповед № 393/1991г. и
Заповед № 200/1994г. :
- имот кад. №
7055, с площ от 7,6дка, при граници и съседи: изток-имот № 7056-Р. Ив.Н.,
запад-блато, север-имот № 7052-Е. Л. П. имот № 7053-Г. Н. П., и
- имот кад.№
7057, с площ от 2,4дка, при граници и съседи: изток-блато, запад-Пристанищна
площадка, север-блато , юг-имот № 7058 на Г. Н. П.,
като за реституираните им земеделски
земи И. и неговата сестра са се снабдили с Нотариален акт за собственост № 579,
том ІІІ, н.д. № 1248/95г. на Нотариус при РС гр.Лом.
Твърди се, че към момента на
одържавяването, възстановената земеделска земя е част от имот пл.№ 365,кв.175,
по отменения кадастрален и регулационен план на гр.Лом, одобрен със Заповед №
4946/1956г-, целия с площ от 26,400дка, като към онзи момент, в разписания лист
към него, като собственик е записан техния баща и наследодател, Б. И. Н. по
силата на Нотариално завещание от 02.12.1949г., н.д.№ 1121 от 1949г. на
Нотариус при РС гр.Лом.
В
ИМ се твърди, че по КККР одобрени със Заповед № РД-18-5/26.01.2009г. имот №
7057, вместо с площ от 2,4дка е застнет и записан,
като имот с идентификатор 44238.507.26, с площ от 1 763кв.м., не според
границите на правото на собственост на ищеца и неговата сестра, поради което
ищеца е отправял многократно запитвания до АГКК –София, респ.Монтана и бил отпочнал административна процедура за промяна на КККР на
поземлен имот с идентификатор 44238.507.26, с номер по предходен план 7057, за
допълването му с 637кв.м. Констатирана била грешка при заснемането му, респ.
при записването му в регистрите, свързана със спор за материално право с
ответника, досежно собствеността на въпросните
637км.м., тъй като същите попадат в имот с идентификатор 44328.507.1 записан
като негово собственост, съседен от запад на процесния
имот с идентификатор 44238.507.26.
Ищецът твърди, че той и неговата сестра
по силата на чл.77, ал.1 от ЗС чрез реституция по ЗСПЗЗ са собственици, в
качеството им на законни наследници на техния баща и общ наследодател Б. И. Н.-бивш
жител ***, които поради грешка в заснемането свързана със спор за собствеността
им с ответника неправилно са записани и заснето като част от собственият му имот
с идентификатор 44328.507.1, както и че ответника владее същите без правно
основание.
В ИМ се твърди, че ответникът владее и
ползва процесните 637кв.м. като ги отдава под наем,
като част от целия негов собствен имот с с
идентификатор 44328.507.1, като по този начин лишава ищеца от правото си да ги
ползва, поради което претендира и обезщетение за ползите от които го е лишил, в
размер на месечна наемна цена от 1 000лв, считано от момента на
предявяване на исковите претенции.
Иска се, съдът да постанови решение, с
което :
1./ Да признае ищеца и неговата сестра Х. Б. И.
с ЕГН ********** от гр.Лом за собственици на 637кв.м. неправилно заснети и
записани поради грешка в КККР одобрен със Заповед № РД-18-5/26.01.2009г. на ИД
на АГКК, като част от собственият му имот
с идентификатор 44328.507.1, записан и заснет в КККР, като собственост на
ответника, находящ се западно от собственият им по
КККР имот с идентификатор 44238.507.26.
2./ Да осъди ответника да им отстъпи
собствеността и предаде владението им, като съдебното решение бъде придружено
от скица-проект, неразделна част от него, която да послужи като основание за
изменение на КККР при АГКК Служба гр.Монтана.
3./ Да осъди ответника да му заплати
обезщетение за ползите от които го е лишил, досежно процесните 637кв.м. в размер на 1000лв месечно, равняващо
се на получаваната от него наемна цена, за период от завеждане на делото до
приключването му с влязло в сила решение, ведно със законната лихва от момента
на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се направените по делото
разноски.
В срока за отговор на ИМ по чл.131 от ГПК, такъв е получен от ДП „ПИ“, представлявана от А.Б.З., в качеството на
ген.директор, чрез Р.Т.Б.-директор на Клон-териториално поделение Лом, по
силата на Пълномощно рег.№ 10172/29.12.2014г. на Нотариус Цвета Дечева с рег.№
633, който намира предявеният иск за допустим, но неоснователен, по следните
съображения:
С Решение № 936/07.06.1993г. на ОбПК гр.Лом на ищеца са възстановени земеделски земи с обща
площ от 10дка, в местността „Гьола“ с № 5055 и № 7057, като е отказано
възстановяването на земя с площ от 5дка в същата местност, като отказаните земи
не са конкретно идентифицирани с номер на мито и съседи, поради което не става
ясно и точно за коя част от притежаваната от наследодателя на ищеца земя се
касае. Съгласно посоченото решение възстановените земи са възстановени с план
за земеразделяне, а не в съществуващи или възстановими стари реални граници,
като със същото решение последният е уведомен по реда на чл.18д, ал.2 от
ППЗСПЗЗ за наличието на обстоятелствата, посочени в чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ. Имот
с кадастрален идентификатор 44328.507.1
отреден за пристанище за обществен транспорт с национално значение Лом е
публична държавна собственост по чл.2, ал.1, т.2 от ЗДС, по силата на чл.106,
ал.1 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата
на РБ. ДП “ПИ“ е създадено през 2025г. на осн. чл.62,
ал.3 от ТЗ, като същото не е собственик в смисъла на чл.2 от ЗС, а само
упражнява правата на държавата в имотите-публична държавна собственост,
предоставени за ползване на операторите на пристанищата за обществен транспорт
и не владее и ползва процесните 637кв.м., като част
от имота отреден за пристанище. Процесният имот нее
предоставен под наем, а е отдаден на концесия с Решение на Министерския съвет №
49/24.01.2013г., като концесионните вноски се заплащат от концесионера в полза
за държавата, чрез МТИТС.
Имот с кадастрален идентификатор 44328.507.1 с площ от
371 129кв.м. е предоставен за управление на ДП „ПИ“ за което е издаден АДС
№ 3394/31.08.2011г. До 2004г. имотът е
бил собственост на „ПК“ ЕАД, като след влизане в сила на ЗМПВВППРБ е предаде на
ИА „ПА“ към МПС за което е издаден АДС № 1489/11.08.2004г.
През 2012г. на ДП „ПИ“ е издадено удостоверение изх.№ 32-00-1408/1/ от
21.12.2011г. от Община Лом, с което е удостоверено, че към този имот няма
предявени реституционни претенции.
В отговора се излага становище, че възоснова на представените писмени доказателства и
изложеното в отговора може да се направи извод, че територията на Пристанищен
терминал Лом е била в този вид много преди възстановяване на земеделските земи
на ищеца. През годините са изработено и влезли в сила различни регулационни
планове на гр.Лом, които са обявени по съответния законов ред, което е дало
множество възможности на ищеца да оспори заповедите за одобрението им, ако е
имал основание да смята, че са нарушени границите на собственият му имот.
Същият не е подал възражение или жалба срещу приетите и одобрено КККР на
гр.Лом, които по отношение на поземлен имот с
идентификатор 44238.507.26. са влезли в законна сила за 24.03.2009г.
В с.з. ищеца се представлява от
процесуален представител– адв.Л.Г. от МАК, която моли
съда да постанови решение, с което уважи исковите претенции, като съобрази изменението
на иск по чл.59 от ЗЗД, касаещо размера на претендираното обезщетение, и присъди направените в
съдебното производство разноски.
Ответникът по делото се представлява от
процесуален представител -адв.Т.К. от МАК, която моли
съда да постанови решение с което изцяло да отхвърли предявените искове. В
приложената по делото Писмена защита взема становище, че от събраните по делото
доказателства може да се направи извода, че кадастралната карта изцяло съвпада
с последния одобрен и действащ регулационен план, като границите между двата
имота е във вида, в който е била и към момента на възстановяване на
земеделските земи. Въпреки, че явно част от 637км.м. на имот № 7057 се
припокрива с територията на Пристанище Лом по делото не са събрани
доказателства да има влязъл в сила одобрен регулационен план, който да
произведе необходимите правни последици. Моли съда да постанови решение, с
което да остави без уважение предявеният от ищеца иск, с всички законни
последици от това, включително и плащане на разноски по делото.
Съдът
като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени
доказателства, които прецени по отделно и в съвкупност, намира за установено от
правна и фактическа страна следното:
Видно от представеното и прието като
доказателство Удостоверение за наследници на Б. И. Н. с ЕГН **********-бивш
жител ***, починал на 02.04.1990г. съгл. Акт за смърт № 0115/02.04.1990г.
издадено с изх.№ 733 от 08.07.2013г. на Община Лом ищецът И.Б.И. заедно със
сестра си Х. Б. И. са негови наследници.
С Решение № 936 от 07.06.1993г. на ПК
гр.Лом на наследниците на Б. И. Н. е възстановено правото на собственост във
възстановими граници на следните имоти: парцел от 10дка, находящ
се в строителни граници в гр.Лом, в местността „Гьола“, парцел № 7055 и 7037,
по кадастралния план, изработен 1994г., при граници и съседи: изток-7056,
запад-блато, север-7053 и 7053 и юг-блато, и изток-блато, запад–пристанищна площадка,
север-блато и юг-7058. Със същото решение е отказано да се възстанови правото
на собственост на парцел от 5 /пет/ дка, в строителни граници на гр.лом, в
местността „Гьола“, като въпросния парцел не е индивидуализиран с номер и
граници.
Съгласно действащият регулационен план на
гр.Лом одобрен със Заповед № 393/1991г. и Заповед № 200/1994г. така възстановените
земеделска земя представляват: 1./ имот с кадастрален № 7055 с площ от 7,6дка
при граници и съседи: изток – имот № 7056 на Р. И. Н., запад –блато, север –
имот № 7052 на Е. Л. П. и имот № 7053 на Г. Н. П., и 2./ имот с кадастрален №
7057 с площ от 2,4дка, при граници и съседи: изток-блато, запад – Пристанищна
площадка, север- блато и юг – имот № 7058 на Г. Н. П..
Възоснова на
Решението на ПК гр.Лом наследниците на Б. И. Н. са се снабдили с Нотариален акт
за собственост № 597, том ІІІ, н.д. № 1248/95г. от 22.08.1995г. на Нотариус при
ЛРС.
Съгласно Кадастралната карат и
кадастралния регистър одобрени със заповед № РД-18-5 от 26.01.2009г. имот с кад.№ 7057 с площ от 2,4дка и заснет и записан, като имот с
идентификатор 44238.507.26, с площ от 1 763кв.м.
Съгласно заключението на вещото лице Л.Б.А.,
изготвило назначената по делото Съдебно-техническа експертиза, изготвено след
запознаване с материалите по делото, личен оглед и измервания на място с високоточен GPS и прието от съда изцяло като дадено обективно и
безпристрастно, ищеца Б. И. и неговата сестра Х. И. са собственици на имот с
идентификатор 44238.507.26 по одобрената кадастрална карта на гр.Лом, с площ
1 763кв.м. ДП „……“ е собственик на поземлен имот с идентификатор
4423.507.1 по одобрената кадастрална карта на гр.Лом, с площ 371 222кв.м.,
като имота е държавна публична собственост. При извършеното проучване от страна
на вещото лице в Техническа служба на Община Лом на същото е представен
Кадастрален план, в който е записан с имот с кад.№
7057, като за този план не е представена заповед за одобрение. На действащия
регулационен план на Складова зона гр.Лом няма нанесен имот № 7057 с черен цвят
на границите с туш, като има нанесени с молив някакви граници и номера, които
вероятно за ползване от служителите на Общината за сравнение.
На
последно действащия регулационен план за Складова зона /Промишлена зона/,
одобрен на 05.07.1994г. има нанесени имоти с идентификатор 44238.507.1 и
44238.507.26. На същият този кадастрален план има нанесен с молив имот с кад.№ 7057, като регулационната граница е права линия, в
спорния участък. При извършения оглед на място вещото лице е установило, че процесния терен представлява склон с голяма денивелация, от
която започва терен с по-ниско ниво, който явно е наводняван, тъй като има
изсъхнали блатни растения. Източната граница на процесните
637кв.м. за които се иска изменение в кадастралната карта попадат между
оградата на ДП“П……“ и началото на откоса /склон/.
Съгласно заключението на вещото лице претендираната площ от 637кв.м. от страна на ищеца, част от имот № 7057 с обща площ от 2,4дка,
съгласно действащата и одобрена към настоящия момент кадастрална карта попада в
границите на имот с идентификатор 44238.507.1 който е на ДП „…….“.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявеният в настоящето производство иск за
собственост по чл.108 от ЗС представлява иск на невладеещия собственик срещу
владеещия несобственик, като съгласно чл.108 от ЗС собственикът може да иска
своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това
Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца, като искът
съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да
бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот, и искане да бъде осъден ответникът да му предаде
владението върху имот. Фактическият състав за уважаване на иска предвижда кумулативно
наличие на следните материалноправни предпоставки:
1./ищецът да е собственик на вещта предмет на иска, 2./ ответникът да владее
тази вещ и 3./ това владение да е без правно основание
От събраните в хода на съдебното дирене
доказателства, съдът намира, че не бяха безспорно установени предвидените в
нормата на чл.108 от ЗС три кумулативни предпоставки за уважаване на предявения
иск.
С Решение № 936/07.06.1993г. ОбПК-Лом е възстановила на наследниците на Б. И. Н., на осн. чл.17 от ЗСПЗЗ в „нови реални граници“, възоснова на съществуващия план за земеразделяне земеделски
земи с обща площ от 10дка, в местността „Гьола“с № 7055 и № 7057, като е
отказано възстановяването на земя с площ от 5дка в същата местност. Ищецът в
качеството си на един от наследниците на Н. е уведомен по реда на чл.18д, ал.2
от ППЗСПЗЗ за наличието на обстоятелствата посочени в чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, а
именно за правото на обезщетение.
Видно от издаденото удостоверение с
изх.№ АО-15151/08.12.1994г. 10дка от притежаваните от Б. И. Н. общо 15дка, в
местността „Гьола“ са възстановени на неговите наследници в реални граници,
3,9дка се намират в границите на „Пристанищен комплекс“ Лом, а 1,1дка са водни
площи. За невъзстановения имот от 5дка собственикът или наследниците на са
обезщетени чрез заплащане на парична равностойност или с друг равностоен имот.
Така издаденото удостоверение е предназначено да послужи при реализиране на
правото им по чл.18 от ЗППДОП.
Имот с кад.идент. № 44238.507.1 с площ от 371 129кв.м. е
предоставен за управление на ДП „……“ за което е издаден АДС №
33943/31.08.2011г.
Процесните 637кв.м по регулационните планове от 1994г.,
съгласно приетото заключението на вещото лице са част от имот № 7057 с обща
площ от 2,4дка, съгласно действащата и одобрена към настоящия момент
кадастрална карта попада в границите на имот с идентификатор 44238.507.1 който
е на ДП „….“.
Ищецът не е подал възражение или жалба срещу приетите
и одобрени КККР на гр.Лом.
Видно от Удостоверение изх.№
32-001408/1/ от 21.12.2011г. Община Лом удостоверява, че към поземлен имот с идент. № 44238.507.1 по кадастралната карта на гр.Лом,
подробно описан в АДС № 3394/31.08.2011г., находящ се
в „Промишлена зона“ гр.Лом няма предявени реституционни претенции.
При получаване на имота от страна на ДП
„ПИ“ е изготвен вещно-правен анализ, съгласно който не е установено да са
учредявани ограничени вещни права върху имота. Последният не е обременен с
вещни тежести, в СВ при ЛРС няма вписани ипотеки и възбрани по отношение на
имота, както и искови молби.
През м.03.2012г.е изготвен правен концесионен
анализ от „Инфрапроект Консулт“ ЕООД гр.София, в
който е дадено заключение, че територията, сградите и пристанищните съоражения, на пристанищния терминал – обект на концесията
са публична държавна собственост и не са налице нормативни пречки за
индивидуализация на пристанищния терминал като обект на концесия.
Водим от горното съдът намира, че
предявеният от ищеца иск по чл.108 от ЗС се явява неоснователен и недоказан,
поради което следва да бъде отхвърлен изцяло.
В разпоредбата
на чл.59 от ЗЗД е предвидена възможността за ангажиране гражданската
отговорност на онзи правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго,
като бъде осъден да върне онова с което се е обогатил, за да бъде възстановено
имущественото равновесие между субектите, до размера на обедняването.
Предявеният иск по настоящото дело е с правно основание чл.59 ЗЗД, съгласно
който всеки, обогатил се без основание за сметка на другиго, дължи да му върне
онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Предпоставките, които трябва да бъдат доказани от
ищеца по делото за неоснователно обогатяване са наличие на обедняване на ищеца,
наличие на обогатяване на ответника, връзка между обедняването и обогатяването
и липса на правно основание за имущественото разместване. При липса на някой от
тези елементи няма да е налице състава на неоснователното обогатяване. В случая
съдът намира, че ищеца не доказа наличието на предвидените в закона
предпоставки, които да доведат до уважаването на предявеният иск, поради което
същият се явява неоснователен и недоказан, и като такъв следва да бъде
отхвърлен изцяло.
При
този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищеца следва да заплати в
полза на ответника по делото направените от него в хода на производството
разноски в общ размер на 190лв /сто и деветдесет лева/, от които 185лв /сто
осемдесет и пет лева/ за вещо лице и 5лв /пет лева/ -държавна такса за издаване
на удостоверение.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ищеца И.Б.И.
с ЕГН **********, чрез адв.Л.Г. от МАК, против
Държавно предприятие „……..“ гр.С…., иск с правно основание по чл.108 от ЗС, да
се признае ищеца и неговата сестра Х. Б. И. с ЕГН ********** от гр.Лом за
собственици на 637кв.м. неправилно заснети и записани поради грешка в КККР
одобрен със Заповед № РД-18-5/26.01.2009г. на ИД на АГКК, като част от
собственият му имот с идентификатор 44328.507.1, записан и заснет в КККР, като
собственост на ответника, находящ се западно от
собственият им по КККР имот с идентификатор 44238.507.26, както и да осъди
ответника да им отстъпи собствеността и предаде владението им, като съдебното
решение бъде придружено от скица-проект, неразделна част от него, която да
послужи като основание за изменение на КККР при АГКК Служба гр.Монтана, ИЗЦЯЛО,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ищеца И.Б.И. с
ЕГН **********, чрез адв.Л.Г. от МАК, против Държавно
предприятие „…“ гр.С……, иск с правно основание по чл.59 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати обезщетение за
ползите от които е лишил ищеца, досежно процесните 637кв.м. в размер на 1 000лв месечно, равняващо
се на получаваната от него наемна цена, за период от завеждане на делото до
приключването му с влязло в сила решение, ведно със законната лихва от момента
на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК ищеца И.Б.И. с ЕГН **********,***, чрез адв.Л.Г.
от МАК ДА ЗАПЛАТИ на ответника по делото ДП „……“ гр.С……, представляване от А.Б.З.,
в качеството на генерален директор, чрез Р.Т.Б. – директор а Клон-Териториално
поделение гр.Лом, по силата на Пълномощно рег.№ 10172/29.12.2014г. на Нотариус
Ц. Д. с рег.№ 633 на НК направените в
хода на производството разноски в общ размер на 190лв /сто и деветдесет лева/,
от които 185лв /сто осемдесет и пет лева/ за вещо лице и 5лв /пет лева/
-държавна такса за издаване на удостоверение, както и 5лв /пет лева/ държавна
такса в случай на служебно за издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Монтана в двуседмичен
срок от съобщението на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: