Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 10.02.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на втори декември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с.ТЕОДОРА
КАРАБАШЕВА
при
секретаря М.Димитрова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 13390
по описа за 2020г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 177448/15.08.2020г. по гр.д. № 62217 по описа за 2019г. на Софийски
районен съд, 61-ви състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.1 и
чл. 124 от ГПК вр. с чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД , че „Ч.Е.Б.”АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, БенчМарк Бизнес Център, дължи на Т.”ЕООД,
ЕИК *******заплащане на сумата от 35,56лв.,
ведно със законната лихва от 03.07.2019г до изплащането й представляващи платена без основание сума ,
начислена по фактура № **********/03.03.2013г. като цена за достъп до
електроразпределителна мрежа за февруари
2013г., за което е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 38179 по
описа за 2019г. на Софийски районен съд.
С Определение №
20244005/04.11.2020г. по дело № 62217/2019г. е отхвърлена молба по чл. 248 от ГПК на Т.”ЕООД, ЕИК *******за
изменение на решението в частта за разноските.
Срещу така постановената решение
е депозирана въззивна жалба вх. № 5121571/31.08.2020г. по регистъра на СРС,
изпратена по пощата на 28.08.2020г. от ответника по исковете „Ч.Е.Б.”АД, ЕИК ******* в частта, в която иск е уважен. Изложило е съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон,
необосновано. Навело е твърдения, че неправилно било отхвърлено искането му за
отвод на съдебния състав на СРС, установено било предварително формирано
становище на съдебиня състав, разрешил идентичен спор между страните по дело № 31831/2019г.
Процесуалните представители на ищеца били образували идентични 25 дела,
разликата била само фактурата и цесионера, предмет на всички било начисляването
на сума за достъп. Установено било по делото, че Т.”ЕООД не е плащало
ежемесечно издаваните му фактури в периода от август 2012г. до юли 2014г. за достъп до ел.мрежа , сумите по тези
фактури били платени на 09.07.2014г. но не от Т.”ЕООД, а от адвокатите,
организирали схема за генериране на приходи от съдебни разноски.
След плащането вземанията били прехвърлени на дружества с един и същ собственик
и управител и контролиращо лице с единствена цел да се водят дела и да се претендират
разноски. Цесията не можело да уврежда кредитора , тя имала призната от закона
цел, която в случая не била установена, което било самостоятелно основание да
не се присъждат разноски на ищеца. С процесната фактура начислено било само
цена за достъп до
електроразпределителната мрежа и предоставена мощност, договор за същото съществувал и сумата се дължала,
без значение било дали се потребява електрическа енергия. Неправилно било прието
от СРС че хижа „Белите брези” за процесния период не била присъединена към е
мрежата. В обекта имало съоръжения за присъединяване-трафопостове и кабелни
линии съгласно § 1, т. 11 от ДР на Наредба № 6/2004г. за присъединяване на производители
и потребители към електроразпределителната мрежа /2004г., отм/. Средствата за
търговско измерване не били такива съоръжения, те имали значение за потребление
на ел.енергия. При преустановено електрозахранване без значение било дали има
електромер. Цената за достъп била обвързана само от резервираната мощност и с
присъединяването на обекта към мрежата. Отделно с решение на СРС било
установено, че електроенергия се ползва в обекта без да е монтирано средство за
търговското й измерване. Предоставената мощност съгласно § 1,т. 8 от ДР на
Наредба № 6/2004г. било максималната активна мощност, до която
разпределителното дружество осигурява на потребителя възможност за ползване на
границата на собствеността. Приложимо било Решение І Ц-17/28.06.2012г. на
ДКЕВР. С договори от 2007г. и от 2003г. Т.”ЕООД било заявило и договорило с „Ч.Е.Б.”ЕАД
предоставена мощност от 35 КВтч за единия обект и 30 КВтч за другия . Съгласно
чл.19 от Общите условия потребителят заплаща на продавача цената за разпределение на енергията. Цената
за достъп била част от цената по
договора за доставка и в този смисъл била Наредбата за регулиране на цените на
електрическата енергия – чл. 30,т.13. Цената за разпределение включвала цената
за достъп до електроразпределителната мрежа. Договорът за цесия бил невалиден,
не бил уведомен за същия от Т.”ЕООД, обратната разписка не доказвала
съдържанието на пратката и кой е
получателят договорът за цесия целял създаване на привидност за правно
основание за завеждане на дела. Претендирало е разноски.
Възизваемият –ищец Т.”ЕООД, ЕИК *******- в ликвидация, в предоставения срок е
оспорило жалбата. Посочило е, че решението е правилно. Съдебният състав на СРС
не бил формирал предварително становище по делото, правилно не уважил
направения отвод, посоченото от въззивника друго дело било между други
страни. Т.”ЕООД бил абонат на въззивника
за обект хижа „Белите брези”, абонатен № 94113011, въззивникът издал процесната
фактура и сумата по нея била платена, но не била дължима, вземането за връщането
й било прехвърлено с договор за цесия на ищеца.
При преустановен достъп до електроразпределителната мрежа нямало
основание да се начислява цена за достъп до нея. Безспорно било по делото, че такъв достъп бил
преустановен за процесния период. В случая
възможността да се използва договорената мощност била преустановена, което
означавало че достъп до разпределителна мрежа потребителят няма. Това принципно
положение не било променено с приемането на Правилата за търговия с електрическа
енергия от 2013г. Достъп до електроразпределителната мрежа било обяснено в § 1,
т.15 от ДР на ЗЕ. Мрежовите услуги съгласно чл. 25 и чл. 26 от Правилата за
продажба на електрическа енергия се начисляват съобразно потребената
електрическа енергия. Договорът за цесия бил валиден, всяко месечно задължение
било отделно вземане, дали по всяка фактура ще се образува отделно дело не
водело до влошаване положението на кредитора.
Уведомление за цесията било
получено от въззивника. Между страните имало спор за дължимост на сумата
и образуването на делото не било
злоупотреба с процесуални права. Заявило е в о.с.з. от 02.12.2021г., че не претендира
разноски за производство пред СГС
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 2028258/28.10.2019г.
по регистъра на СРС на Т.”ЕООД, ЕИК *******срещу
„Ч.Е.Б.”АД, ЕИК *******, с която е поискал от съда да признае за установено
на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.1 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД, че „Ч.Е.Б.”АД, ЕИК ******* дължи на Т.”ЕООД, ЕИК *******заплащане на сумата
от 35,56лв., ведно със законната
лихва от 03.07.2019г до изплащането й,
представляващи платена без основание сума , начислена по фактура №
**********/03.03.2013г. като цена за достъп до електроразпределителна мрежа
за февруари 2013г. за обект хижа Белите
брези” с абонат Т.”ЕООД абонатен № 94113011, вземане за което е прехвърлено на Т.”ЕООД
от Т.”ЕООД с договор за цесия от 07.09.2017г., за което е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 38179 по описа за 2019г. на Софийски районен
съд, като му се присъдят съдебни разноски. Навело е твърдения, че договорът за
цесия бил от 07.09.2017г., съобщение за същия било получено от ответника на
13.09.2017г. Посочило е, че на 30.01.2012г. електрозахранването на имота било прекъснато от ответника неправомерно, електромер бил
демонтиран, начислената цена за достъп до електроразпределителна мрежа била
недължима.
Ответникът - Ч.Е.Б.”АД, ЕИК *******, в
предоставения му срок е оспорил иска. Навел е твърдения, че действително бил начислил процесната сума и тя била дължима. Сумата била платена на
09.07.2014г. , но от адвоката , такава била ситуацията с още 20 фактури, подадени били 20 идентични заявления,
договорите за цесии на вземанията били нищожни. С Решение на СРС, 53-ти състав
било установено, че доставка не била
преустановена за периода 2004г.-2008г., отделно имало основание за преустановяването
на доставката поради неплатени други задължения. С договори от 2007г. и от
2003г. Т.”ЕООД било заявило и договорило с Ч.Е.Б.”ЕАД предоставена мощност от
35 КВтч за единия обект и 30 КВтч за другия . Потребителят заплащал цената за разпределение на енергията
независимо дали ползва такава и независимо от причината за преустановяване на
доставката , в този смисъл били Решение
№ Ц-017/28.06.2012г. и Решение № Ц-25/29.07.2013г. на ДКЕВР. Цената се дължала за предоставена
мощност. Задължението било погасено по давност. Договор за цесия целял да се
създаде привидност за съществуване на основание за завеждане на различни дела. Претендирало
е разноски. Оспорило е претенцията на
ищеца за разноски
По делото е приложено заповедно
дело № 38179/2019г. по описа на Софийски районен съд, 61-ви състав, съгласно което
по заявление вх. № 3046189/03.07.2019г. е издадена заповед за изпълнение, с
която е разпоредено Ч.Е.Б.”АД, ЕИК ******* да заплати на Т.”ЕООД, ЕИК *******сумата от 35,56лв.,
ведно със законната лихва от 03.07.2019г до изплащането й, представляващи платена по фактура №
**********/03.03.2013г. като цена за достъп до електроразпределителна мрежа
за февруари 2013г. , както и съдебни
разноски от 325лв., за така издадена заповед длъжникът е уведомен на
06.08.2019г., на 08.08.2019г. е подал възражение, на 25.09.2019г. заявителят е
уведомен за необходимостта за представи в едномесечен срок от съобщението
доказателства, че е предявил установителен иск за вземанията по заповедта и такива
е представил на 28.10.2019г.
Приети са неоспорени от страните
споразумение № 1 и № 2 от 17.03.2003г., съгласно които Електроразпределение
Столично”ЕАД се е съгласило да продава
на Т.”ЕООД електрическа енергия за
стопански нужди в хижа Белите брези” с предоставена мощност от 35 КВтч за
абонатен № ********* и 30 КВтч за абонатен № *********.
По делото е приета фактура №
**********/03.03.2013г., издадена от Ч.Е.Б.”ЕАД на Т.”ЕООД за сумата от 35,56лв. представляваща цена за достъп до електроразпределителна мрежа
за февруари 2013г. в обект с клиентски № 210007930686. В тази фактура не са начислени суми за достъп до
електропреносна мрежа, нито за пренос пред преносна и разпределителна мрежа.,
за стойност на потребена ел.енергия.
Приета е разписка от
09.07.2014г., съгласно която сумата по фактура **********/03.03.2013г е платена
на ответника.
Приет е договор за цесия носещ
подпис на страните по него, съгласно който на 07.09.2017г. Т.”ЕООД и
Третраклинис” ЕООД са сключили договор,
с който Т.”ЕООД е прехвърлило на Тетракринис”ЕООД вземането си към Без Електро
България”ЕООД за недължимо платена сума по фактура № **********/03.03.2013г. и
разписка от 09.07.2014г. срещу цена от 25лв., пратена в брой при подписването
на договора, като цедент е упълномощил цесионер да уведоми длъжника за цесията.
Прието е писмо от ищеца и от „Т.”ЕООД до ответника от 13.09.2017г. по теле-поща,
съгласно което ищец и Т.“ЕООД са посочили на ответника , че с договор за цесия Т.
„ЕООД е прехвърлил но ищеца вземането за връщане на платена сума по фактура №
**********/03.03.2013г и разписка от 09.07.2014г.
Прието е известие за доставяне,
съгласно което на 13.09.2017г. ответникът е получил писмо от Т.”ЕООД.
Прието е писмо от Чез България”ЕАД
до Т.”ЕООД съгласно което на 08.05.2012г.
ЧЕЗ България”ЕАД е съставило изявление до Т.”ЕООД с което е посочило, че в обект с кл. № 210007930686 на 30.01.2012г.
електрозахранването на средствата за търговско измерване е преустановено поради
непогасени задължения, установено било самовключване на 15.03.2012г. и тогава
електромери били демонтирани от мрежата., след плащането на задълженията и на
цената ца възстановяване на захранването , електрозахранване ще бъде
възстановено.
Прието е писмо от Чез
България”ЕАД до „Т.”ЕООД съгласно което на 02.07.2014г. и на
02.12.2014г., ЧЕЗ България”ЕАД е съставило изявление до Т.”ЕООД с което е
посочило, че цената за достъп до електроразпределителна мрежа не зависи от
потреблението на ел.енергия и няма основание за сторниране на суми по издадени
фактури, електрозахранването било възстановено след плащане на 09.07.2014г. на
задълженията.
Приети са писма от Т.”ЕООД и от ищеца до
ответника, с което го е уведомило за прехвърлени от Т.”ЕООД на ищеца вземания
за връщане на платени суми по ежемесечно издавани фактури в периода от 03.09.2012г.
до 03.07.2014г.
Приети са писма от НАП.
Прието е определение на СРС, 25-ти
състав, с което са присъединени за разглеждане в едно производство искове, предявени
по 5 дела между правоприемник частен на Т.”ЕООД и Ч.Е.Б.”ЕАД.
С молба от 09.04.2020г.
ответникът е поискал отвод на съдебния състав на СРС поради вече разгледано
дело между същите страни със същия предмет – 31831/2019г. която молба е
оставена без уважение от СРС.
Представено е Решение от
04.02.2020г. на СРС, 61-ви състав по дело 31831/2019г. с което е признато за
установена дължимост на сума о от 36,82лв. платена без основание сума,
начислена за достъп до електроразпределителна мрежа за февруари 2014г. в обект
на Т.”ЕООД, хижа Бели брези”, прехвърлено с договор за цесия, без да са
посочени страни.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението :
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 и
чл. 124 от ГПК вр. с чл. 55 ал.1 пр.1 врс с чл. 99 от ЗЗД – иск за установяване
съществуване на вземане за връщане на платена без основание сума, вземането за
което е прехвърлено на ищеца с договор за цесия, за което е издадена заповед за
изпълнение.
Съгласно чл. 91, ал.1 вр. с чл. 92 , т. 4 и чл. 83, ал.1, т. 6 вр. с ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продажбата и
преноса на електрическата енергия се извършват със сделки по регулирани от
комисията цени, по свободно договорени цени между страни и на организиран пазар
на електрическа енергия, като страни по тях са общественият доставчик на
електрическа енергия и потребителя.
Електрическата енергия съгласно
чл. 110, ал.2 от ЗС е движима вещ и един от индивидуализиращите й белези, при
така предявен иск, е количеството й.
Това количество се измерва със средства за търговско измерване и те съгласно
чл. 120 от ЗЕ са собственост на разпределителното или на преносното
предприятие. Тази уредба законодателя
провежда последователно и с разпоредбата на чл. 28 и на чл. 29, ал.5 от Наредба
№6/2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа
енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи. Само по
изключение потребителят може да е собственик на уредите за търговско измерване.
Тези изключения са подробно уредени в ЗЕ и Наредба №6/2004г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи.
Съгласно разпоредбите на чл. 104а от ЗЕ крайните клиенти използват електропреносната или съответната
електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни
общи условия.
Съгласно чл. 86 от
ЗЕ преносът на електрическа енергия е услуга в обществен интерес,
която се
осъществява от оператора на електропреносната мрежа, получил лицензия за пренос
на електрическа енергия и сертифициран по реда на глава осма "а",
раздел І.
Съгласно чл. 88 от
ЗЕ разпределението на електрическа енергия е услуга в обществен интерес и т заедно с експлоатацията на електроразпределителните
мрежи се осъществяват от оператори на електроразпределителни мрежи -
собственици на такива мрежи на обособена територия, лицензирани за извършване
на разпределение на електрическа енергия за съответната територия.
Съгласно чл. 100, ал. 3 и ал. 2 от ЗЕ в
редакцията им към 20.11.2015г., всички търговци и производители, които сключват сделки по
свободно договорени цени с крайни клиенти, присъединени към електроенергийната
система, включително операторът на електропреносната мрежа и операторите на
електроразпределителните мрежи, заплащат на обществения доставчик определената
по чл. 30, ал. 1, т. 17 цена. Всички крайни клиенти, присъединени към
електроенергийната система, включително операторът на електропреносната мрежа и
операторите на електроразпределителните мрежи, заплащат разходите по чл. 34 и 35.
Съгласно
разпоредбата на чл. 29, ал. 1, ал.2 и
ал. 3 от Правилата за продажба на електрическа енергия в редакция приложима
към процесния период мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните
количества активна
електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или
предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по
утвърдените от ДКЕВР цени. Клиенти които са присъединени към електропреносната мрежа заплащат цени за достъп до електропреносната мрежа, за
пренос по електропреносната мрежа, други мрежови услуги по електропреносната
мрежа за съответния ценови период, които заплащат на независимия преносен
оператор. Тези които
са присъединени към елекрропразпределителна мрежа плащат мрежовите услуги на оператора на
електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика
от последна инстанция.
Съдът приема за установено по
делото, че през процесния период Т.”ЕООД
е потребител на електрическа енергия в имот с кл. № 210007930686, представляващ хижа „Бели
брези”, че електрозахранването в този
имот е било преустановено за поцесния месец февруари 2013г., като за достъп до
електроразпределителната мрежа е начислена сумата от 35,56лв. по фактура №
0123795690_03.03.2013г., платена на 09.07.2014г. За тези обстоятелства по
делото не се спори, при обосноваване на изводите си за тях районният съд не е
допуснал нарушение на императивна правна норма, същите се установяват от приети
по делото фактура, разписка, споразумения, писма от Чез България”ЕАД. Без значение по делото е
дали сумата по фактурата от 03.03.2013г. е платена от Т.”ЕООД или от 3-то лице.
В случая плащането е прието от Ч.Е.Б.”ЕАД не се твърди и не се установява
платецът да е оспорил същото включително
и поради грешка, поради което и съдът приема, че плащането е осъществено.
Съдът приема за установено по
делото, че на 07.09.2017г. Т.”ЕООД е прехвърлило на ищеца вземането си към
ответника за връщане на платената по фактурата . Приетият по делото договор за
цесия носи подпис на страните по него и установява валидно съглашение за
прехвърляне на вземането. Неоснователни са доводите на въззивника, че договорът
за цесия е нищожен. Няма пречка за
отделни вземания да се сключат отделни договори за цесия. Същото зависи от
волята на страните по договора за цесия, икономическите им възможности за
сключване на договори за цесии, включително и при съобразяване на
обстоятелство, че в случая договорът е възмезден.
Съдът приема за установено по
делото, че на 13.09.2017г. ответникът е бил уведомен за договора за цесията.
Приетите писма, известие за доставяне установяват съставяне на изявление от
страните по договора за цесия до ответника, с което сочат прехвърлянето на
вземането. Установява се , че на 13.09.2017г. ответникът е получил писмо от Т.”ЕООД.
Не се твърди и не се установява на тази дата ответникът да е получил друго
писмо от Т.”ЕООД поради което и съдът приема, че на тази дата ответникът е
получил уведомлението за процесния договор за цесия.
Спорен въпрос по делото е дали
вземането по фактурата от 03.03.2013г. е съществувало към момента на плащането
му на 09.07.2014г.
Съгласно §1, т. 15 от ДР на ЗЕ
"достъп" е правото за използване
на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа
енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при условия, определени с
наредба
Съгласно разпоредбата на чл. 25 и на чл. 26 от приложимите за процесния
случай Правилата за продажба на електрическа енергия /2010г., отм./ ,
наричани по-долу за краткост ПТЕЕ/2010г., отм/, потребителите на
крайните снабдители, които използват разпределителните мрежи при публично
известни общи условия, заплащат всички
мрежови услуги, включително добавки за зелена енергия и енергия от
високоефективно комбинирано производство на крайния снабдител, като
крайният снабдител събира и
възстановява по договорена схема на разпределителното предприятие фактурираните
суми за пренос, достъп и всички мрежови услуги. Мрежовите услуги се заплащат върху използваната електрическа енергия съгласно показанията
на средствата за търговско измерване в местата на измерване, определени в
съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени.
Съгласно т. 7 от ДР на ПТЕЕ „мрежови услуги" са достъп, пренос и системно управление.
При така разписаната нормативна уредба,
действаща за февруари 2013г. съдът
приема, че цената на достъпа до елекрорзпределителната мрежа е поставена в
зависимост от възможността за потреблението
на електрическата енергия. Без предоставена техническа възможност за
потребяване на електрическа енергия е невъзможно да се ползва договорената
мощност, тоест е невъзможен и достъпа до електроразпределителната мрежа. Тези изводи на съда не противоречат на
правните изводи на съдебните състави в посочените от въззивника съдебни
решения.
В случая по делото е безспорно
установено, че през февруари 2013г. в процесия
имот - хижа „Бели брези”, електрозахранването
е било преустановено от доставчика, демонтирани са средства за търговско
измерване от доставчика. Така
установеното обстоятелство обосновава извод, че за потребителя не е имало техническа възможност да използва договорената мощност и съображения
за този извод съдът изложи по-горе. При така възприето съдът приема, че за февруари
2013г. потребителят реално не е имал
достъп до електроразпределителната мрежа, поради което и не дължи плащане на цена за същото. С оглед гореизложеното съдът
приема, че платената сума по фактурата от 03.03.2013г. е платена без основание
и правилно районният съд е уважил иска.
Неоснователни са доводите на
въззивника, че районният съд неправилно не се бил отвел от разглеждане на
делото. Твърденията на въззивника са, че
за друго месечно вземане за достъп до електроразпределителна мрежа районният
съд вече бил формирал мнение. Всяко месечно вземане за плащане на цена за достъп до електроразпределителна мрежа е
самостоятелно, поради което идентичност на предмета на делото с решено друго
дело от съдебния състав на СРС не е установено по делото. Отделно
доказателства, че страните по двете дела са били едни и същи по делото не са
ангажирани.
При така възприето съдът приема,
че решението на районния съд е правилно и като такива следва да бъде
потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че отговорността за разноски следва да бъде оставена в тежест на
въззивника, въззиваемият е заявил в о.с.з. пред въззивния съд, че не претендира
разноски и съдът приема, че такива не му се следват.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 177448/15.08.2020г. по гр.д. № 62217 по описа за 2019г. на Софийски
районен съд, 61-ви състав в обжалваната част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.