РЕШЕНИЕ
№ 21517
гр. София, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. А.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110135214 по описа за 2024 година
ЮЛ е предявило срещу К. Т. С. установителни искове по реда на чл. 422
ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
с искане да се признае за установено, че К. Т. С. дължи на ЮЛ следните суми:
сумата от 6364.63 лв., представляваща доставена топлинна енергия
топлоснабден имот, находящ се на адрес: *************, аб. № ********* за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от
15.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 775.37 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 09.02.2023 г., сумата от 67.04
лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от
15.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 12.16 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 05.03.2020 г. до 09.02.2023 г., за които вземания
е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 8098/2023 г. по описа на СРС, 39
състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея
да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Поддържа, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира
заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
1
поддържа исковата молба и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба. Оспорва наличието на облигационна връзка в ищеца. Посочва, че през
процесния период ответницата е била собственик на ½ ид. ч. от имота, а не на
2/3 ид. ч. както се претендирало в исковата молба. Посочва, че през процесния
период не е била във владение на имота. Моли съдът да отхвърли исковете.
Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора
исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от
ГПК.
Третото лице – помагач на страната на ищеца ЮЛ не изразява становище
по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и
разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.
Производството се развИ. след постъпване на възражение против заповед
за изпълнение, издадена в полза на ЮЛ. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК
за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството
се явява процесуално допустимо.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството
на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално
доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната
лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е
спорно, а се и установява от договор № 1376 от 19.06.2002 г., сключен между
ЮЛ и етажната собственост с адрес ***************, съгласно който е
договорено ФДР да извърши услугата „топлинно счетоводство“.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
По делото е представено саморъчно завещание на З. И. Г. от 19.03.1996 г.,
съгласно което същият е завещал на К. Т. С. всички негови недвижими имоти,
2
пари и ценности, влогове, находящи се в пределите на Република България,
като е представен и протокол за обявяване на саморъчно завещание от
21.01.2000 г. Съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот на
низходящ № 82 от 30.08.2001 г., том I, рег. № 1631, дело № 71 от 2001 г. се
установява, че К. Т. С. дарява на сина си М. Л. С., 4/8 ид. ч. от следния
недвижим имот, а именно самостоятелен обект в сграда – апартамент № **,
находящ се на адрес **************. В нотариалния акт е посочено, че
дарителката К. Т. С. си запазвала безвъзмездно и безсрочно правото на
ползване върху имота посочен в нотариалния акт. Съгласно нотариален акт за
дарение на недвижим имот на низходящ № 116 от 19.12.2014 г., том I, рег. №
3324, дело № 108 от 2014 г. се установява, че К. Т. С. дарява на сина си М. Л.
С., своята собствена 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху следния
недвижим имот, а именно самостоятелен обект в сграда – жилище с
идентификатор ***************, с адрес **************, като в
нотариалния акт е посочено, че върху ½ ид. ч. от имота предмет на сделката
имало запазено безсрочно право на ползване в полза на К. Т. С.. По делото е
представен нотариален акт за дарение на недвижим имот на възходящ № 192
от 21.12.2017 г., том I, рег. № 4027, дело № 179 от 2017 г. се установява, че М.
Л. С. дарява своята майка К. Т. С. със 1/2 ид. ч. от самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ************************, с адрес
*****************. Представен е и нотариален акт за дарение на идеална
част от недвижим имот на възходящ № 63 от 09.12.2022 г., том II, рег. № 4633,
дело № 248 от 2022 г. се установява, че М. Л. С. дарява своята майка К. Т. С.
със собствената си 1/2 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
*****************, с адрес ***********. Представени са и решения от
13.05.2021 г. постановено по гр. д. № 33927/2020 г. по описа на СРС, 43 състав,
решение от 13.06.2022 г. постановено по гр. д. № 11788/2021 г. по описа на
СГС, решение от 03.04.2017 г. постановено по гр. д. № 30445/2014 по описа на
СРС, 51 състав, както и решение от 13.02.2017 г. по гр. д. № 15611/2012 г. по
описан а СГС.
В настоящият случай се установява от представените нотариален акт за
дарение на недвижим имот на възходящ № 192 от 21.12.2017 г., том I, рег. №
4027, дело № 179 от 2017 г. се установява, че К. Т. С. за периода от 01.05.2019
г. до 30.04.2022 г. се е явявала собственик на ½ ид. ч. от процесния недвижим
имот, като по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот на
низходящ № 82 от 30.08.2001 г., том I, рег. № 1631, дело № 71 от 2001 г. на
ответницата е учредено право на ползване за ½ ид. ч. от същия имот.
Действително по делото не са представени доказателства за погасяване на
правото на ползване на ответника нещо повече съгласно нотариален акт за
дарение на недвижим имот на низходящ № 116 от 19.12.2014 г., том I, рег. №
3324, дело № 108 от 2014 г. изрично е посочено съществуването на
учреденото вещно право по отношение на имота, но доколкото ответникът с
нотариален акт № 192 от 21.12.2017 г. е придобил собствеността на ½ ид. ч. от
процесния имот, като по делото не се установи, като дори не са наведени и
твърдения, че придобитата идеална част е различна от частта върху, която
вече е учредено право на ползване, то настоящият състав намира, че
ответникът е придобил собствеността по силата на така посочения нотариален
акт именно върху идеалната част, върху която е имал учредено право на
ползване. С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че от
представения нотариален акт № 192 от 21.12.2017 г. е установено, че К. Т. С. е
била собственик на ½ ид. ч. от процесния имот през периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2022 г. Съгласно редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през
процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните
тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. В т. 1 от
3
тълкувателно решение № 2от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ,
какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно
решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за
битови нужди /чл. 153., ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна
енергия. С оглед на гореизложеното собственикът или титуляр на вещно право
на ползване на имот в сграда - етажна собственост, се явява потребител на
отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на
сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и
топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на ОС на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да
бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна
енергия. Съгласно представения нотариален акт № 192 от 21.12.2017 г. се
установява, че К. Т. С. е придобила собствеността върху ½ ид. ч. от процесния
имот от така посочената дата. Наличието на последващи въводи на владение
на К. Т. С., не обоснова извод, че същият не дължи претендираните суми от
ищцовото дружество. При безспорно установеното качество на ответника на
собственик на процесния имот, ирелевантен е фактът за фактическото
владеене на имота. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ именно собственикът на
имота, а не неговите фактически ползватели, каквито се явява трето за спора
лице С.А.Г.в, има качеството на потребител на топлинна енергия за битови
нужди, поради което за задължението отговоря собственика, като същият няма
пречка впоследствие да претендира заплатените суми от лицето ползващо
имота с оглед на вътрешните им правоотношения. Обстоятелството, че
ответникът не е ползвал имота за процесния период с оглед на приложените
протоколи издадено по изп. д. № ************* и № *********** по описа на
ЧСИ С.Я. не променя качеството му на потребител или клиент на топлинна
енергия за имота. Представената молба- декларация от 14.03.2000 г. от С.Г.
също не е в състояние да промени горните изводи. На първо място така
представената декларация не е в цялост, като не се установява дали същата е
подписана от С.Г. или е открита служебно партида на негово име. Отделно от
това дори да се приеме, че такава декларация е била подадена от това лице, то
от представените по делото доказателства в т. ч. нотариални актове, както и от
съдебните решения не се установява С.Г. въобще да е бил собственик на
процесния имот, поради което в резултата на така подадената не може да се
приеме възникването на облигационна връзка между ищеца и това лице.
От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия е ответникът
К. Т. С. по силата правото на собственост. Ответникът следва да отговарят за
задължения свързани с процесния имот съобразно притежаваните от нея
идеални части през процесния период, а именно– 1/2 ид. ч. По силата на
закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при
публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане
от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането
им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното
предприятие и битовия потребител. С оглед на гореизложеното неоснователни
се явяват възраженията на ответника за липсата на облигационна връзка.
4
От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че през процесния
период имало 6 броя отоплителните тела с поставени ИРРО, като за отчетните
19/20 г., 20/21 г. и 21/22 г. не бил осигурен достъп и на двете дати, за което
били представени констативни протоколи, като имало начислена служебно ТЕ
за 6-те броя отоплителни тела. Служебните изчисления били извършени на
база инсталирана мощност на отоплителните тела, като по решение на
оператора за периода 19/20 г. служебните изчисления за 6-те отоплителни тела
била намалена с 50 %. През процесния период ТЕ за отопление отдадена от
сградната инсталация била изчислена по формулата в Наредба № Е-РД-04-1 на
база пълна отопляема кубатура 338 куб. м. Вещото лице е посочило, че през
процесния период не бил осигурен достъп до имота, поради което имало
служебно изчислена ТЕ за БГВ на база 2 броя потребители на топла вода, при
служебно определен разход 140 л. на денонощие за един потребител, като за
периода 19/20 г. изчисленото количество ФДР било намалено с 16.94 куб. м.
Съгласно заключението за периода 19/20 г. изчислените от ФДР сума за
отопление на имот била намалена с -1076.63 лв. и сумата за БГВ била
намалена с -90.35 лв., като останалите компоненти изчисления извършени от
ФДР били в съответствие с действащата Наредба № Е-РД-04-1. Вещото лице
посочва, че дължимата сума за топлинна енергия била занижен със сумата от
1166.98 лв., която сума следвало да се добави към общия размер на
задължението, поради което общия размер на дължимите суми за топлинна
енергия за исковия период възлизат на сумата от 9700.28 лв. Съгласно
заключението топломера бил преминал метрологична проверка през 30
месеца, вместо през 24 месеца, но през процесния период топломера не бил
сменян и при проверките не били констатирани отклонения извън
допустимите стойности.
По делото пред районния съд е приета и СЧЕ, която съдът кредитира в
частта, в която е посочено, че процесните суми не са били заплатени, както и в
частта, че стойността на услугата дялово разпределение за процесния период
възлиза на 89.38 лв.
Настоящият състав намира, че се явяват неоснователни оплакванията на
ответника за недоказаност на исковата претенция. По делото е прието
заключение по СТЕ, което е дадено от компетентно вещо лице с притежавани
специални знания в науката топлотехника, мотивирано е подробно и е
обосновано, като вещото лице е дало и категоричен отговор на поставените
му от страните въпроси, предвид на което и настоящият състав на съда при
извършена преценка във връзка с чл. 202 ГПК намира, че следва изцяло да го
кредитира. При извършена съвкупна оценка на събраните по делото писмени
доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата
СТЕ съдът приема за установено, че при спазване на ЗЕ на ответника в
процесния имот е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на
същата в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената
топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и
изравнителна сметка. Същевременно за целия процесен период от ответника
не са правени никакви възражения по реда на общите условия. Няма
основание да не се приеме съдебно-техническата експертиза, тъй като тя е
подробна и обоснована и не се опровергава от никакви обстоятелства и
доказателства по делото, още повече, че в случая данните за потребената в
имота на ответника топлинна енергия не са единствено на основата на
издадените в периода от ищеца счетоводни документи, а са събрани и други
доказателства, в това число и от представените от третото лице помагач
отчети. Ето защо съдът счита, че по делото е установена по несъмнен и
категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в определеното
количество. Предвид изложеното и съдът намира, че общия размер на
доказаната дължимата главница за топлинна енергия за процесния период за
целия процесен имот възлиза на сумата от 9700.28 лв. С оглед на
5
диспозитивното начало, доколкото ищецът претендира сума в по-малък
размер, а именно 8486.18 лв., то именно от тази сума следва да се изчислят
дължимите от ответниците суми В случая ответницата К. Т. С. следва да
отговарят за задължения свързани с процесния имот съобразно притежаваните
от нея идеални части от собствеността на процесния имот през процесния
имот, поради което ответникът К. Т. С. следва да отговора за 1/2 част от общия
размер на дължимите суми за топлинна енергия или за сумата от 4243.09 лв., а
в останалата си част до пълния претендиран размер от 6364.63 лв. искът
следва да се отхвърли.
След като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация е изпаднал в забава и дължи обезщетение
в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия е предвидено, че клиентът е
длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което не е
необходима последваща покана. С оглед на което претенцията по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД се явява основателна за сумата от 1033.83 лв. изчислена по реда на чл.
162 от ГПК, като ответницата следва д отговаря за сумата от 516.91 лв., а за
разликата до пълния претендиран размер от 775.37 лв. искът да бъдат
отхвърлен.
Основателно се явява исковата претенцията за дължимост на сумите за
дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ).
Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр.
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ възлага отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно
определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между
топлопреносното предприятие и топлинните счетоводители /които се
сключват при Общи условия/ се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия. Източник на процесните вземания е
продажбата на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно разпоредбата на
чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при публично известни Общи
условия, а според последните купувачите са длъжни да заплащат на продавача
сума за услугата дялово разпределение, чието стойност се формира от: 1/ цена
за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна
сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна
6
цена по ценоразпис определен от продавача.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на "Л, като по делото не е спорно, че
третото лице - помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот за исковия период. В нормата на чл. 156 ЗЕ е
регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането
на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация. Следва да бъде посочено, че съгласно чл. 22, ал. 1 от
Общите условия е предвидено, че клиентите заплащат на ищеца стойността на
услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец. В
случая съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза
стойността на услугата за дялово разпределение е 89.38 лв., то претенцията се
явява основателна по отношение на К. Т. С. за сумата от 44.69 лв.
Действително след като ответникът не е изпълнил точно в темпорално
отношение своята насрещна парична престация би изпаднал в забава и ще се
дължи обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по чл.
86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за дялово разпределение. За цената за
заплащане на лихвата за дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. 84, ал. 2 от ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправени и получена покана от ответника за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което претенцията за лихва в общ размер на 12.16 лв. се явява
неоснователна.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК заявителят
/ищец/ има право на направените от него разноски в двете производства, като
ищецът претендира сумите от 144.38 лв. държавна такса в исковото
производство, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, 600 лв. депозит за
вещи лица, 144.38 лв. платена държавна такса в заповедното производство и
37.50 лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство
определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. С оглед частичната
основателност на исковата молба на ищеца следва да му бъде присъдена
сумата от 683.02 лв. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право
на разноски, като страната претендира сумата от 1000 лв. адвокатско
възнаграждение, като с оглед частичната неоснователност на исковата молба
на ответника следва да му се присъди сумата от 334.45 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от ЮЛ, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *************** срещу К. Т.
С., ЕГН **********, с адрес ***************, по реда на чл. 422, ал. 1 от
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че К.
Т. С. дължи на ЮЛ следните суми: сумата от 4243.09 лв., представляваща
доставена топлинна енергия топлоснабден имот, находящ се на адрес:
*************, аб. № ********* за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за периода от 15.02.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 516.91 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 15.09.2020 г. до 09.02.2023 г., както и сумата от 44.69 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 15.02.2023 г. до
изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение
по гр. д. № 8098/2023 г. по описа на СРС, 39 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за топлинна енергия за сумата над уважения размер от 4243.09 лв.,
до пълния претендиран размер от 6364.63 лв., ведно със законна лихва за
периода от 15.02.2023 г. до изплащане на вземането, иска за лихва за забава за
сумата над уважения размер от 516.91 лв., до пълния претендиран размер от
775.37 лв., искът за дялово разпределение за сумата над уважения размер от
44.69 лв., до пълния претендиран размер от 67.04 лв., ведно със законна лихва
за периода от 15.02.2023 г. до изплащане на вземането, както и иска за сумата
от 12.16 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 05.03.2020 г. до
09.02.2023 г.
ОСЪЖДА К. Т. С., ЕГН **********, с адрес ****************, да
заплати на ЮЛ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***************, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от
683.02 лв. разноски в исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***************, да заплати на К. Т. С., ЕГН **********, с адрес
****************** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 334.45 лв.
разноски в исковото и заповедното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - ЮЛ, ЕИК ************.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8