Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260019 30.07.2025 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в
публично заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 9444 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с искова молба от А.Ф.Й., ЕГН ********** /п. в хода на процеса, с
конституирани наследници по закон – Н.Ф.Й.,
ЕГН **********; Й.Ф.Й., ЕГН **********; С.Ф.Й., ЕГН **********; М.Ф.Й., ЕГН **********
и А.Ф.Й., ЕГН ********** – вж. определение от 03.05.2022 г. – л. 188/ против
Гаранционен фонд – София, ЕИК *********, с която са предявени обективно
съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 558, ал.5, вр. с чл. 557,
ал.1, т.1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на *** г. ***, ок.
22:30 часа неизвестно МПС нарушило правилата за движение по пътищата и ударило
ищеца – пресичащ пешеходец, след което напуснал местопроизшествието. Бил
съставен КП с пострадали лице, образувано и ДП. Вследствие на инцидента, ищецът
претърпял телесни увреди – наранявания в областта на лявата подбедрица и тазобедрената
става, имал оплаквания от болка в целия ляв крак. Било проведено оперативно
лечение, поставена гипсова имобилизация. Закупил заключващ пирон, който да бъде
оставен на увредения крайник, за което платил 1980 лева.
Изпитал силни болки и страдания, претърпял стрес,
напрежение, психически дискомфорт, животът и ежедневието му се променили;
поради травмите – движението на тялото било ограничено, имал нужда от помощ и
грижи от близки за битово и хигиенно обслужване. След отправено искане до
ответника, съгласно сключено споразумение, получил сумите от – 15 000 лева
за неимуществени и 990 лева за имуществени вреди.
Предвид занижения размер, се претендира за присъждане
на още – 24 000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от *** г. до окончателното погасяване; 990 лева – обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва от
постъпване на ИМ в съда до окончателното погасяване. Претендира разноски
В срока по чл.
131 ГПК ответникът е подал отговор. Релевира възражение за съпричиняване, като
твърди при настъпване на инцидента ищецът да е бил в нетрезво състояние и, без
да се съобрази с движението на автомобилите, да е предприел диагонално пресичане
на пътното платно, на необозначено за целта място, в нарушение на правилата в
ЗДвП. Изплатената сума отговаряла на вида, характера и интензитета на търпените
вреди, при отчитане на приетия процент на съпричиняване. Претенцията за
неимуществени вреди била завишена. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За
основателността на главните искове в тежест на ищеца е да докаже пълно и
главно, че настъпилото ПТП е при виновно
и противоправно поведение на водач на неидентифицирано моторно превозно
средство, за което ответникът носи риска, сочения механизъм на произшествието,
в причинна връзка с който е претърпял твърдените неимуществени вреди - болки,
страдания, стрес и негативни емоции от описаните в ИМ физически травми, както и
размера на обезщетението; че в
причинна връзка с ПТП е претърпял и имуществени вреди в претендирания размер.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да докаже
обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват претендираните
вземания, вкл. възраженията си в отговора и за съпричиняване на резултата, а –
при установяване на горните елементи от фактическия състав на вземанията – да
докаже, че е погасил претендираните обезщетения.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът
намира исковете за неоснователни по следните съображения:
На основание чл.
153, вр. с 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени обстоятелствата, че: на *** г. в *** е настъпило ПТП, при
което неизвестно МПС ударило ищеца и му причинило травматични увреждания, като
напуснало мястото на произшествието; във връзка с оперативна интервенция за
поставяне на заключващ пирон ищецът платил 1980 лева; ответникът му платил
сумата от общо 15990 лева – сбор от обезщетения за неимуществени и имуществени
вреди от ПТП, преди процеса /вж. протоколно определение от 05.11.2021 г. – л.
46-47/.
Съдът приема
тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите писмени
доказателства.
Следва да се
посочи, че възраженията на ответника относно – механизма; наличието на
твърдените увреди по тялото на ищеца и причинната връзка именно с ПТП – са
неоснователни – страната няма право да оспорва тези обстоятелства, предвид
извънпроцесуалното си поведение по частично плащане на обезщетение на ищеца
именно във връзка с процесното събитие и относно настъпилите вреди. С плащането
е налице признание на горепосочените факти, като оспорването им едва в
настоящия процес, съдът намира за недопустимо, а и по същество за
неоснователно. Същите освен несвоевременни се явяват и напълно опровергани от
събраните доказателства – налице е констативен протокол за настъпилото ПТП
/неоспорен/, по повод на което е образувано ДП № *** г. по описа на 6 РУ при
ОДМВР – Пловдив, като механизмът и вероятните причини за настъпване на
произшествието се установяват от заключението на приетата САТЕ, което се
кредитира изцяло като ясно и компетентно изготвено, а съобразно заключението на
експерта – медик по приетата СМЕ, което съдът също кредитира
като ясно, обосновано, компетентно изготвено, неоспорено от страните – получената
от ищеца травма – многофрагментно
счупване на двете кости на лявата подбедрица, е характерна за блъскане от
автомобил, с уточнение, че падането от собствен ръст е с различна от наличната
по делото характеристика на травмите – петрохантерно счупване на бедрената
кост, счупване на кости на ръката, травма на главата и др.
Относно
неимуществените вреди и размера.
Размерът на неимуществените вреди се определя по правилата на чл. 52 ЗЗД.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания
и паричната престация, която сама по себе си не може да заличи и спомена от
преживяното, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки
конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед
характера, степента на уврежданията, интензивността на причинените болки и
страдания, продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото и
психическо състояние на ищеца, както и възможностите му за възстановяване и
адаптация. Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/64 г., понятието
справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесни повреди са характерът на
увреждането, последиците от него и др. Следва да се отчетат не само болките и
страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и всички онези
неудобства - емоционални, физически, психически и такива от битово естество,
които ги съпътстват и, които зависят не само от обективен, но и от субективен
фактор - конкретния психо - емоционален статус на пострадалия /субективното
отношение към случилото се и отражението му върху психиката, с оглед степента
на емоционална зрялост на лицето/. При определяне размера на дължимото
обезщетение, съдът следва да съобрази и конкретната икономическа обстановка в
страната към момента на увреждането – в случая към датата на ПТП, реализирано
на *** г.
От заключението на приетата СМЕ, се установява, че в причинна връзка с
инцидента – на ищеца е било причиненo многофрагментно счупване на двете кости
на лявата подбедрица /тибия – голям пищял и фибула – малък пищял/, като
фрагментите на двете счупени кости са били разместени една спрямо друга.
Първоначално ищецът отказал оперативно лечение /здравно неосигурен/ и бил
имобилизиран чрез гипсова превръзка и изпратен от спешното отделение за дома,
но поради силна болезненост на травмирания крак, на 24.08.2017 г. бил приет в ***,
където му била определена окончателна диагноза – „множество счупвания на
подбедрицата, закрито; фрактура крурис синистра инветерата /застаряло
счупване/“, а на 25.08.2017 г. – било проведено оперативно лечение, при което
под обща анестезия му било извършено открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация с интрамедуларен пирон на тибията и фибулата, като бил изписан на
05.09.2017 г. с препоръки – да не стъпва на оперирания крак в продължение на
два месеца, да използва помощни средства при придвижването си, както и да
приема предписаните му лекарства. Експертът – медик е посочил, че болките и
страдания при ищеца са били значителни в периода от *** г. до 24.08.2017 г., след
което, след операцията, са били овладени и заместени от дискомфорта на трудното
до невъзможно самостоятелно придвижване. Болезнена била и рехабилитацията след
приключване на имобилизацията. Нямало данни да са настъпили усложнения в
причинна връзка с травмата и да са налице остатъчни явления от произшествието. В
заключението при основната СМЕ, експертът е посочил, че оздравителният процес е
продължил в рамките на 3 до 5 месеца, а в заключението при преработената
/допълнена/ СМЕ – в рамките на 5 до 6 месеца, като е уточнил, че отлагането на
хоспитализацията и оперативната интервенция е допринесло за удължаване периода
на търпените болки и страдания, а така също и до удължаване на периода на
лечението. Необходимостта от чужда помощ при обичайните ежедневни дейности била
в рамките на 3 – 4 месеца, като в края на този период били възможни и
самостоятелни действия по обслужване, но с необходимост от помощ за по-сложните
такива. Нуждата от помощни средства била в рамките на 4 – 6 месеца, като
първите месеци ищецът бил с две патерици, а в следващия период – можел да
стъпва на травмирания крак с използване на едно помощно средство.
Относно уврежданията и претърпените болки и страдания са ангажирани и гласни
док. средства, чрез показанията на св. *** /който заявява да е син на починалия
първоначален ищец, макар според УН да няма такава родствена връзка/, който
заявява, че към датата на инцидента бил в ***, прибрал се в *** в началото на
2018 г. /след Новата година/. Тъй като трябвало някой да се грижи за баща му,
изпратил пари – чичо му намерил непознат, който да се грижи за него. Баща му не
можел да ходи нормално, накуцвал, не можел да гледа животни, с което се
занимавал. Нямал други проблеми, освен с крака – не споделял за такива. Първоначално
заявява, че, когато видял баща си през 2018 г., същият си помагал с патерици,
за да може да ходи, след което се поправя и сочи, че лично не го е виждал да
ходи с патерица, а така му били казали.
Когато го видял в началото на 2018 г., баща му вече не ходел с патерица.
Съдът прецени показанията на свидетеля, съобразно
чл. 172 ГПК и счете, че същият в по-голямата си част се опитва да преразкаже
това, което му е било казано от други лица относно начина на протичане на травмата
при ищеца и отражението й върху ежедневието му. Показанията следва да бъдат
кредитирани единствено, док. кореспондират на останалите док. и в тези части,
които несъмнено според съда отразяват личните впечатления на свидетеля – че
баща му не е споделял за други проблеми, в т.ч., че не може да спи, както и, че,
когато го е видял през 2018 г. – не е бил с патерици.
Съдът, като съобрази установените факти относно вида, местоположението на
получената увреда, периода на възстановяване, търпените като интензитет
доказани болки и страдания и тяхната продължителност, при условията на чл. 52 ЗЗД,
приема, че справедлив и адекватен размер за обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди е именно платената от ответника сума преди процеса в размер
на 15 000 лева.
В случая се
касае за травма със средна тежест, при която е засегнат един крайник. Болките
не са продължили значителен период от време – от ПТП до последващата
хоспитализация, когато за адекватното лечение на травмата е била необходима
оперативна намеса. Били са овладени и заместени от изпитвания в ежедневието
физически дискомфорт, предвид необходимостта да подпомага придвижването си с
помощни средства за период от два месеца – с две патерици, а впоследствие – с
една, както и да бъде подпомаган в ежедневните си битови дейности от друг
човек. Предвид травматичната увреда и нейния характер, страдания са били налице
и след хоспитализацията, но не с такъв интензитет, като оздравителният период е
бил не по-дълъг от пет месеца, предвид съвкупния анализ на събраните
доказателства, с неустановени усложнения и остатъчни явления от произшествието,
според становището на експерта – медик по СМЕ, което се потвърждава и от
личните впечатления на св. *** – че в началото на 2018 г. ищецът се е
придвижвал без патерици.
Справедливото обезщетение е съобразено с фактите, сочещи на преживяна
физическа травма, свързаните с нея страдания, принципно преживявания
първоначален стрес при такива ситуации, но като се съобрази интензитетът,
периодът на възстановяване и обстоятелствата на неустановени негативни психични
или физически изменения за личността на пострадалия. Размерът на така
определеното обезщетение е съответен на доказаните факти по делото и на всички
посочени по-горе критерии за преценка по реда на чл. 52 ЗЗД, в т.ч. на конкретната
икономическа обстановка в страната към момента
на увреждането. Същият съответства на изплатения от ответника преди процеса,
който се явява справедливо определен,
икономически обоснован, съобразен с настъпилите вреди и техния вид. За допълнително
претендираната сума в размер на още 24 000 лева – съдът приема, че не са
доказани такива по характер, вид и интензитет увреди и болки и страдания, които
да съответстват на търсената разлика в процеса. Според експерта – медик по СМЕ
– оздравителният период е продължил в рамките на 5 – 6 месеца, като по делото
са налице данни за пълно възстановяване на ищеца пет месеца след датата на
инцидента; няма данни да са били налице усложнения или остатъчни явления от
произшествието, нито случилото се да се е отразило емоционално и психически
негативно, освен взетия предвид от съда първоначален стрес, с оглед
внезапността на преживяното.
Поради
изложеното и предвид извършеното от ответника плащане преди процеса в размер на
сумата от 15 000 лева за обезщетение за неимуществени вреди, което
обстоятелство е отделено за безспорно в процеса, предявеният иск за доп.
претендираната сума в размер на още 24 000 лева – следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Относно
имуществените вреди и техния размер.
Плащането на
сумата за поставения заключващ пирон от 1980 лева се установява от писмените
доказателства и е отделено за безспорно обстоятелство. Според експерта – медик
по СМЕ, платената сума се намира в пряка причинна връзка с инцидента и
причинената травма. Ответникът е платил сумата от 990 лева за имуществени вреди
преди процеса, което обстоятелство също не е спорно. За разликата в размер на
сумата от 990 лева, която се претендира в настоящото производство, съдът намира
иска за неоснователен по следните съображения:
Съобразно
заключението на САТЕ, възможните причини за настъпилото ПТП от техническа
гледна точка могат да са – навлизане на пешеходеца А.Й. на платното за движение
пред автомобила на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно,
т.е. в опасната зона на автомобила; движение на автомобила с неразрешена
скорост, ако при разрешената такава водачът би избегнал удара чрез спиране; движение
на автомобила с технически несъобразена скорост; закъсняла реакция от страна на
водача на автомобила. ВЛ е посочило, че техническата причина може да е една или
повече от посочените, като, док. по делото не е известно какво разстояние е
изминал пешеходецът по платното до мястото на удара, не е известна посоката му
на движение, не е известна скоростта на автомобила, не е известен типа на
автомобила, то не може да се определи коя от посочените причини е по-вероятна. Експертът
е уточнил, че няма данни за наличие на маркировка за пешеходна пътека на
участъка, където е настъпил инцидентът.
Въпреки
стореното от страна на ищеца оспорване на САТЕ, съдът приема, че заключението е
компетентно изготвено, като ВЛ, съобразно своите знания и опит и съобразно
данните по делото, е дало отговор на всеки един от поставените въпроси с
разгледани хипотези на механизма на ПТП и варианти на техническата причина за
произшествието, предвид доказателствата по делото.
От показанията
на св. Л.Н. /без родство и сл. правоотношения/ се установява, че към датата на
ПТП, същият е работил като полицай в 6 РПУ. Потвърждава подписа си в докладната
записка на л. 13 от ДП № *** г., като заявява, че записаното е обобщена
информация за случая, с оглед преценка какви процесуални действия да се
предприемат. Такава докладна записка се изготвяла за случаи, на които
съответният служител е присъствал. Категоричен е, че след като е отразил, че
лицето А.Й. видимо е употребил алкохол, то със сигурност същият е излъчвал
такъв мирис.
Показанията се
кредитират като ясни и последователни, няма пречка да бъдат ценени. Отделно –
същите съответстват и на изнесеното от ищеца в хода на образуваното ДП № *** г.
по описа на 6 РУ при ОДМВР – Пловдив, по което е бил разпитан като свидетел
/пострадал/ на 17.08.2017 г. /л. 8 от ДП/ и на 21.08.2017 г. /л. 19 от ДП/. И
при двата разпита ищецът заявява, че в деня на инцидента – вечерта, изпил „не
повече от 200-300 грама ракия пред блока“ /при разпита на 17.08.2017 г./ и „150
грама домашна ракия“ /при разпита на 21.08.2017 г./, след което тръгнал да
върви пеша към приятелите си от „***“. Вървял по бул. „***“, когато решил да
пресече и да мине от страната на реката, където имало две момчета, за да им
поиска цигара – преминал първо едното пътно платно и през разделителната ивица,
след което тръгнал да минава по другото платно, когато изведнъж усетил удар от
кола, която не спряла.
Следва да се посочи изрично, че показанията на ищеца като свидетел
/пострадал/, дадени в хода на досъдебното производство, могат да се ползват в
гражданския процес, тъй като представляват документ, подписан от страната и
удостоверяващ неизгодни за него обстоятелства. По своя характер документи от
досъдебното наказателно производство – напр. обяснения, показания на пострадали
и свидетели, са частни документи със свидетелстващо съдържание, чиято
доказателствена сила се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на
всички обстоятелства по делото /в т.см. е
и трайната съдебна практика - Определение № 610 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 959/2014 г., III г. о., ГК Определение № 536 от 2.07.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 501/2009 г., II г. о., ГК и др./. Така, в Р № 28
по гр.д. № 3114/97 г. на ВКС е прието, че саморъчните обяснения, дадени в
досъдебно производство имат доказателствена сила срещу подписалия ги, когато
той удостоверява неизгодни за себе си факти.
В случая е налице именно извънсъдебно признание на неизгоден за ищеца
факт – в деня на инцидента – вечерта, преди да тръгне да върви пеша по бул. „***“,
употребил алкохол в количество до 200-300 грама. Тези данни съдът приема за
достоверни. Тук следва да се посочи и, че предвид смъртта на ищеца в хода на
настоящия процес, даването на обяснения по реда на чл. 176 ГПК се оказва
невъзможно, въпреки основателността на искането на ответника.
Предвид безспорно установените обстоятелства по делото – че ПТП е
станало в тъмната част от денонощието; че ищецът преди да тръгне да върви пеша
по бул. „***“ е употребил твърд алкохол в количество около 200-300 грама; че е
предприел пресичане на платното за движение не на определеното за това място, в
нарушение на задължението му като пешеходец по чл. 113 ЗДвП, съгласно която
разпоредба при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните
пътеки при спазване на посочените правила, сред които – преди да навлязат на
платното за движение, да се
съобразят с приближаващите се пътни превозни средства; както и предвид това, че
една от възможните технически причини за ПТП според ВЛ по САТЕ е именно
навлизане на пешеходеца А.Й. на платното за движение пред автомобила на място,
по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. в опасната зона на
автомобила, то съдът приема, че своевременно направеното възражение за
съпричиняване на резултата е основателно.
Тълкуването на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага
разбирането, че, за да е налице вина на участник в пътното движение и принос на
увредения към резултата, е необходимо не само извършваните от последния
действия да нарушават предписаните от ЗДвП
и ППЗДвП правила за поведение, но и
нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. По
делото, предвид събраните доказателства, анализирани поотделно и в тяхната
взаимовръзка, съдът приема, че се установява пълно и главно наличие на такова
поведение на самия ищец, което се намира в пряка причинно – следствена връзка с
ПТП, като е допринесло за настъпване на вредите.
Приносът на ищеца в случая е конкретен – изразява се в
извършването на определени действия и въздържане от такива, като същият е
доказан, а не хипотетично предполагаем. В този смисъл са както принципните
постановки, застъпени в т.7 на ППВС 17/1963 г., така и трайната съдебна
практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 45/15.04.2009г. по
т.д. № 525/ 2008г. ВКС, II т.о.; Решение № 206/12.03.2010г. по т.д. № 35/
2009г., ВКС, II т.о и др.
При тези доказателства и с оглед условията при настъпване на ПТП, съдът
приема, че съпричиняването е в размер от 50 %, при което това обезщетение
правилно е било намалено от ответника при плащането му преди процеса.
Поради изложеното и предвид извършеното от ответника плащане преди
процеса в размер на сумата от 990 лева за имуществени вреди, при доказани
такива от 1980 лева и посочения процент на съпричиняване, приет от съда,
предявеният иск за разликата от 990 лева – следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Съдът не формира извод за
наличие на главен дълг за обезщетение за неимуществени вреди в размер на доп.
претендираната сума от още 24 000 лева, поради което искът за акцесорното
вземане също следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
За пълнота – съгл. чл. 558, ал.
1, изр. последно КЗ, лихвите за забава на Гаранционния фонд се изчисляват и
изплащат при спазване на чл. 497 КЗ, съгл. която разпоредба застрахователят
дължи законната лихва за забава върху застрахователното обезщетение, ако не го
е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: т. 1 –
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал. 3 КЗ или т. 2 – изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ /тримесечен
от предявяване на претенцията пред застрахователя/ освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по
реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. Тоест лихвата не е дължима от датата на деликта и
акцесорният иск е принципно неоснователен за периода от *** г. до по-ранната от
горепосочените две дати, като в случая – ответникът е определил и изплатил
обезщетение след предявяване на претенцията от увреденото лице пред него, което
съдът приема да е достатъчно за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени
вреди.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото
му разглеждане, разноски се дължат на ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК /л. 281/ и док. за
сторени такива от: 10 лева – ДТ справки; 150 лева – деп. СМЕ; 150 лева – деп.
САТЕ /без 40 лева – деп. за двама св. – не са изплатени и може да бъде върнати
на страната при подаване на молба с банкова сметка/. ***. възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Ф.Й.,
ЕГН ********** -п. в хода на процеса, с конституирани наследници по закон
– Н.Ф.Й., ЕГН **********; Й.Ф.Й., ЕГН **********;
С.Ф.Й., ЕГН **********; М.Ф.Й., ЕГН ********** и А.Ф.Й., ЕГН **********, против
Гаранционен фонд – София, ЕИК ********* искове за присъждане на следните суми: 24 000
лева – главница, представляваща допълнително претендирана сума за обезщетение
за претърпени от реализирано на *** г. в *** пътно – транспортно произшествие
неимуществени вреди – болки и страдания, стрес и дискомфорт от травматични
увреди, ведно със законната лихва от *** г. до окончателното погасяване; 990
лева – главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на
направени разходи за лечение, ведно със законната лихва от постъпване на исковата
молба в съда – 08.01.2020 г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА Н.Ф.Й., ЕГН **********,
с адрес: ***, Й.Ф.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, С.Ф.Й., ЕГН **********, с
адрес: ***, М.Ф.Й., ЕГН **********, с адрес: *** и А.Ф.Й., ЕГН **********, с
адрес: *** да платят на Гаранционен фонд – София, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, сумата от общо 310 лева /триста и десет лева/ -
разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала.
ПМ