Определение по адм. дело №519/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 147, ал. 3 от ДОПК.

Депозирана е жалба от С. Р. М., с регистрация като ЕТ „Ромел – С. М.“ [населено място], с [ЕИК], против Решение по жалба срещу ревизионен акт № 244/30.07.2025 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, с което е: 1. Потвърден Ревизионен акт за поправка на РА с № П-16000925112078-003-001/18.06.2025 г.; 2. Оставена е без разглеждане жалба с вх. № Ж-09-17#4/11.07.20225 г., подадена от С. Р. М., срещу Ревизионен акт № Р-16000924004686-91-001/12.06.2025 г.

В жалбата е въведено искане за възстановяване на срока за обжалване на Ревизионен акт № Р-16000924004686-91-001/12.06.2025 г.

Излага съображения, че действал добросъвестно, а освен това имал и обективни здравословни затруднения, които му попречили да подаде жалбата в срок. След като получил първоначалния акт, състоянието му се влошило — ***. Твърди, че бил *** % инвалид с валидно ТЕЛК решение и при горещо време, близките му не му позволявали да излиза от дома. Поради тези причини не можал да реагира навреме.

Като получил ревизионния акт за поправка решил, че с него започва нов срок за обжалване и че може да обжалва и двата акта заедно, което го въвело в заблуждение. Действал с убеждението, че има това право, и още на 3 юли подал жалбата с минимално закъснение от 3 дни. На 4 юли подал същата жалба и към директора на дирекция „ОДОП“- Пловдив чрез куриерска фирма Еконт Експрес

Моли съда да уважи искането за възстановяване на срока поради особени непредвидени обстоятелства и поради това, че бил останал с впечатлението, че след като се издаде акт за поправка на ревизионен акт започва да тече нов срок за обжалване, тъй като той променял съдържанието на основния ревизионен акт.

В случай че съдът не уважи искането му за възстановяване на срока по чл. 161 АПК и прецени, че жалбата срещу първия ревизионен акт е недопустима поради просрочие, моли да приеме жалбата поне в частта относно акта за поправка, който самостоятелно подлежал на съдебен контрол като административен акт по смисъла на чл. 145 АПК. Изрично заявява, че не е съгласен с направената с акта за поправка незначителна корекция от *** лв., тъй като счита, че реалното задължение е силно завишено и следва да бъде редуцирано с поне 40-45% спрямо размера от *** лв.

Настоява да бъде разгледан по същество целият ревизионен акт, тъй като в частта относно вендинг автоматите (кафемашини) били начислени 100% печалби, без признаване на никакви разходи. Това било икономически и фактически нереалистично - има разходи за стока, консумативи, транспорт, амортизация и др.

Възразява и по отношение на определения размер на задълженията дори и след извършената корекция с ревизионния акт за поправка, с който задължението е намалено със *** лв. Според жалбоподателя това намаление не било достатъчно и не отразявало реалното икономическо състояние и дейност на фирмата.

Счита, че реалният размер на задължението би следвало да бъде в пъти по-нисък - около 40-45 %, при положение, че били допуснати съществени методологически грешки в изчисленията на органите по приходите.

Излага доводи, че неясно оставало как Националната агенция за приходите може да приеме, че кафето, продавано чрез вендинг автоматите, се реализира със 100% печалба. Това е било нереалистично, тъй като имало редица преки разходи - за кафе, чаши, захар, бъркалки, поддръжка, амортизация, транспорт, електричество и др., които не са отчетени. Реалната надценка при такава дейност била значително по-ниска.

На следващо място оспорва и методиката на изчисление относно дейността на чейндж бюрото. При тази дейност се прилагали специфични правила, при които се отчитал маржът между курс "купува" и курс "продава", а не общият обем на валутните сделки. В допълнение, БНБ предоставяла достъп до исторически валутни курсове само за последните 6 месеца, което правело ретроспективната проверка над този период трудно проверима и изчислима по обективен начин.

Не на последно място, не били отчетени и реалните загуби, които чейндж бюрата понесли през последните 4-5 години, особено при търговия с турска лира, където поради силните валутни колебания, инфлация и неблагоприятни икономически условия за целия сектор били реализирани реални загуби.

С Разпореждане № 1773/01.09.2025 г. жалбата е оставена без движение и е указано на жалбоподателя да прецизира искането си като посочи в какво се състои искането до съда: 1. Да отмени Решение по жалба срещу ревизионен акт № 244/30.07.2025 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, в частта му с която е оставена е без разглеждане жалба с вх. № Ж-09-17#4/11.07.2025 г., подадена от С. Р. М., срещу Ревизионен акт № Р-16000924004686-91-001/12.06.2025 г.; 2. Да възстанови срок за обжалване на РА № 16000924004686-091-001/12.06.2025 г.; 3. Да отмени РА № 16000924004686-091-001/12.06.2025 г. и Ревизионен акт за поправка на РА № 16000925112078-003-001/18.06.2025 г.; 4. Алтернативно да отмени Ревизионен акт за поправка на РА № 16000925112078-003-001/18.06.2025 г.

С молба вх. № 3378/09.09.2025 г. С. М. е поискал съдът да отмени Решение по жалба срещу ревизионен акт № 244/30.07.2025 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, в частта му с която е оставена е без разглеждане жалба с вх. № Ж-09-17#4/11.07.2025 г., и възстанови срока за обжалване на Ревизионен акт № Р-16000924004686-91-001/12.06.2025 г. Едновременно с молбата е депозирана и частна жалба против решението в горепосочената му част по т. 1. с вх. № 3379/09.09.2025 г.

По депозираната жалба не е постъпило становище от административния орган.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира следното:

С Ревизионен акт № P-16000924004686-091-001 / 12.06.2025 г., издаден от Н. Ж. К. на [длъжност], възложил ревизията и Б. Г. Ч. на [длъжност] - ръководител на ревизията, по отношение на С. Р. М., с регистрация като ЕТ „Ромел – С. М.“ [населено място], с [ЕИК], са установени задължения за довнасяне в размер на *** лв., представляващи главница и лихвите за просрочия към тях в размер общо на *** лв.

РА е обжалван по реда на чл. 152 от ДОПК и с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 244/30.07.2025 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, по т.1 е оставена е без разглеждане жалба с вх. № Ж-09-17#4/11.07.2025 г., подадена от С. Р. М., срещу Ревизионен акт № Р-16000924004686-91-001/12.06.2025 г.

С Ревизионен акт за поправка на РА № 16000925112078-003-001/18.06.2025 г., е поправена допусната очевидна фактическа грешка в РА, а именно в табличната част на РА, на стр. 4, ред 12: здравно осигуряване - за самоосигуряващи се, за ревизиран период 2023 г., колона 6, която се изразява в неправилно посочване на декларираната с декларация образец 6 здравноосигурителна вноска за 2023 г., вместо сума *** лв. в РА е посочена сумата от *** лв. В резултат на извършената корекция с РАПРА органите по приходите са установили дължими здравноосигурителни вноски в размер на *** лв. за 2023 г., декларираните и внесени здравноосигурителни вноски са променени от *** лв. на *** лв. Дължимите допълнително установени суми за довнасяне са променени от *** лв. на *** лв.

С оглед гореизложеното на основание чл. 107 от 330, във връзка с чл. 175, ал. 1 от ДОПК органите по приходите са коригирали и лихви за невнесените в законоустановения срок задължения за ЗОВ за 2023 г. от *** лв. на *** лв.

Предмет на настоящето производство е оспорване пред Административен съд – Кърджали е Решение по жалба срещу ревизионен акт № 244/30.07.2025 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, в частта м по т. 1, с което е оставена е без разглеждане жалба с вх. № Ж-09-17#4/11.07.2025 г., подадена от С. Р. М., срещу Ревизионен акт № Р-16000924004686-91-001/12.06.2025 г.

Административният орган е посочил, че: Ревизионното производство е приключило с издаването PA № Р-16000924004686- 091-001/12.06.2025 г., редовно връчен на ревизираното лице по електронен път на 16.06.2025 г. Електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи, изпратено на 12.06.2025 г., е активирана на 16.06.2025 г. от [IP адрес], като документът е изтеглен от имейл адрес: [електронна поща].

Против РА и РАПРА е подадена жалба с вх. № Ж-09-17 от 03.07.2025 г. в офис [област] при ТД на НАП Пловдив, която е адресирана до Административен съд Кърджали.

На 04.07.2025 г. е подадена жалба и до директора на дирекция ОДОП Пловдив (Ж- 09-17S4 от 11.07.2025 г.) чрез „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" АД, като същата е постъпила в ТД на НАП Пловдив на 07.07.2025 г.

На 23.07.2025 г. в дирекция ОДОП Пловдив е постъпил нов екземпляр от жалбата с надлежно положен с химикална паста подпис на жалбоподателя.

По повод жалбата на лицето до Административен съд Кърджали е образувано административно дело № 456/2025 г. С Определение № 1578 от 24.07.2025 г. на Административен съд Кърджали, на основание чл. 156, ал. 2 от ДОПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, във връзка с чл. 130, ал. 1, ал. 3 и ал. 3 от АПК жалбата на С. Р. М. е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Жалбата е изпратена на директора на дирекция ОДОП Пловдив за произнасяне по компетентност.

Във връзка с горното са изложени съображения, че срокът за обжалване на РА, предвиден в чл. 152, ал. 1 от ДОПК, е започнал да тече от деня, следващ деня на връчването му, а именно от 17.06.2025 г. и е изтекъл на 30.06.2025 г. (понеделник, работен ден).

Предвид това е прието, че жалбата в частта относно РА № Р-16000924004686-091- 001/12.06.2025 г. е просрочена, тъй като е подадена на 03.07.2025 г., а именно три дена след изтичането на преклузивния 14-дневен срок за обжалване на РА и като такава не следва да бъде разглеждана по същество, а производството по нея следва да бъде прекратено.

В решението административният орган изрично е отразил, че съгласно чл. 133, ал. 3 от ДОПК: „Органът по приходите може по своя инициатива или по молба на заинтересованото лице да поправи очевидна фактическа грешка в ревизионния акт. В този случай се издава ревизионен акт, без да са необходими заповед за възлагане на ревизия и ревизионен доклад. Ревизионният акт за поправката се обжалва едновременно с поправения ревизионен акт или самостоятелно.“

Органът е приел, че регламентираната възможност за едновременно или самостоятелно обжалване на двата акта не променя срокът за обжалване на всеки от тях. В противен случай би била налице изрична разпоредба в ДОПК, а при избор на ревизираното лице за едновременно оспорване, срокът за обжалване на РА би се удължил (в случая съобщаването на двата акта е отделно и в хронологична последователност от издаването им). Понеже не е установена такава възможност, сроковете за обжалване на всеки от актовете са самостоятелни и текат от деня, следващ деня на редовното връчване на акта. Посочил е, че действително РА за поправка променя съдържанието на поправения с него РА и става част от него, но това не променя извода, че следва да са спазени императивните преклузивни срокове за оспорване, които текат от връчване на всеки от тях доколкото е предвидено самостоятелно обжалване на РАПРА.

Предвид това е оставил жалбата без разглеждане като просрочена и е прекратил производството.

Решението е връчено на С. Р. М., с регистрация като ЕТ „Ромел – С. М.“ [населено място], с [ЕИК], на 04.08.2025 г. по електронен път чрез активиране на електронна препратка от електронен адрес [електронна поща] с [IP адрес] – удостоверение за извършено връчване по електронен път /л. 20 от делото/.

Процесната жалба/в първоначалния й текст, прецизирана с горецитираната частна жалба/ е подадена на 07.08.2025 г. в ТД на НАП – Пловдив, офис – [област], с вх. № Ж-09-21.

При преценката относно допустимостта на процесната жалба настоящият състав намира следното:

Оспореното решение/в релевантната му част/ е постановено от директора на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП на основание чл. 147, ал. 1 от ДОПК. Съгласно чл. 147, ал. 3 от ДОПК, решението по ал. 1 и 2 може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред административния съд, в чийто съдебен район е постоянният адрес или седалището на жалбоподателя към момента на извършване на първото действие по осъществяване на данъчно-осигурителния контрол от органите по приходите.

По силата на чл. 28, ал. 2 от ДОПК, всяко лице има право да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения.

Процесното ревизионно производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16000924004686-020-001/17.09.2014 г./л. 134 от т. II на настоящето дело/. Заповедта е връчена на С. Р. М., с регистрация като ЕТ „Ромел – С. М.“ [населено място], с [ЕИК] на 27.09.2024 г./л. 136 от т. II/.

На горепосочения електронен адрес - електронен адрес [електронна поща] с [IP адрес], са връчени всички други съобщения до жалбоподателя - Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК,/ Искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, РД, РА и Ревизионен акт за поправка на РА. Очевидно е, че връчените по електронен път искания за обяснения е представяне на документи са достигнали до адресата – С. Р. М., в подкрепа на който извод са представените Писмени обяснения от лицето/вх. 20260 от 12.11.2024 г./, ведно с доказателства – л. 146 и сл. от т. II/. Липсват каквито и да са данни жалбоподателят да е отправил възражения относно начина на връчване или да е заявил искане за връчване на друг адрес. В този смисъл обосновани и подкрепени от фактическа страна са изложените в оспореното решение доводи на директора на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, че в хода на ревизионното производство цялата кореспонденция между ревизиращите и дружеството е получавана и изпращана именно от въпросният имейл адрес [електронна поща] с [IP адрес].

Предвид горното, съдът намира, че в конкретното ревизионно производство всички съобщения до ревизираното лице са редовно връчвани на надлежно заявения от С. М. електронен адрес за кореспонденция - [електронна поща] с [IP адрес]., на който адрес за кореспонденция е връчено и оспореното в настоящето производство Решение № 244/30.07.2025 г. По аргумент от чл. 28, ал. 3 от ДОПК, след като е бил надлежно уведомен за възложената ревизия и са му били връчени уведомленията по чл. 117 и чл. 124 от ДОПК и исканията за представяне на доказателства и обяснения на горепосочения електронен адрес, в отговор на които едноличният търговец е депозирал доказателства, молба и обяснения, то в случай, че не е желаел да му бъдат връчвани съобщения и кореспонденция на този електронен адрес, е следвало ят на дружеството да заяви това пред органа по приходите, каквито действия не са били предприети от жалбоподателя, поради което всички съобщения, връчвани в хода на това производство, включително и РА, следва да се считат за редовно връчени.

Процесната жалба се явява подадена в срок и следва да бъде разгледана по същество.

Оспореното решение е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му от закона правомощия, в съответствие с чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а именно съответният директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при централното управление на Националната агенция за приходите, в случая директор на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП. Решението е издадено в изискуемата писмена форма и съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, реквизити, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му.

Настоящият състав намира, че обжалваното решение е материално законосъобразно.

В конкретния случай PA № Р-16000924004686- 091-001/12.06.2025 г., е редовно връчен на ревизираното лице по електронен път на 16.06.2025 г. на имейл [електронна поща], като препратката с активирана от [IP адрес] на 16.06.2025 г., поради което 14 – дневният срок за обжалването му е започнал да тече на 17.06.2025 г. и е изтекъл на 30.06.2025 г.

При тези данни, с оглед обстоятелството, че жалбата против РА е депозирана в ТД на НАП – Пловдив на 03.07.2025 г., то същата се явява просрочена с 3 дни, поради което мотивите на административния орган, с които същата е оставена без разглеждане и е прекратено производството по обжалването, са обосновани и законосъобразни.

С оглед изложеното, съдът намира, че в конкретния случай е налице надлежно връчване на PA № Р-16000924004686- 091-001/12.06.2025 г., на 16.06.2025 г., извършено по реда на 29, ал. 4 от ДОПК във вр. с чл. 30, ал. 6 от ДОПК, поради което депозираната жалба от С. Р. М. от [населено място], против Решение по жалба срещу ревизионен акт № 244/30.07.2025 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, в частта му по т. 1, с което е оставена е без разглеждане жалба с вх. № Ж-09-17#4/11.07.2025 г., подадена от С. Р. М., срещу Ревизионен акт № Р-16000924004686-91-001/12.06.2025 г. и е прекратено производството по обжалването, се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава, респ. оспореното решение е законосъобразно и постановено при липса на отменителните основания по чл. 146 от АПК.

За прецизност следва да се отбележи, че изложените доводи за влошено здравословно състояние, респ. невъзможност за излизане от дома и депозирана на жалба, както и твърденията, че като получил ревизионния акт за поправка решил, че с него започва нов срок за обжалване и че може да обжалва и двата акта заедно, което го въвело в заблуждение, са твърдения, които са относими в производството по възстановяване на срок пред административния орган по чл. 152, ал. 1 от ДОПК. В конкретния случай по така направеното искане е налице произнасяне от страна на директора на дирекция „ОДОП“ – Пловдив с Решение по искане за възстановяване на срока за обжалване № 306/18.09.2025 г., с което е оставено без уважение искането на С. Р. М. за възстановяване на срока за обжалване на PA № Р-16000924004686- 091-001/12.06.2025 г.

В ДОПК не предвидена изрична уредба относно влизането в сила на определението на административния съд, постановено в хипотезата на чл. 147, ал. 3 от ДОПК, каквото е и настоящето. Съгласно § 2 от ДР на ДОПК, за неуредените с този кодекс случаи се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. По силата на чл. 88, ал. 3 от АПК, актът за прекратяване на производството по административно обжалване може да се оспори в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба или протест пред съответния съд, който се произнася с определение, което не подлежи на обжалване. По изложените съображения, съдът намира, че настоящето определение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Водим от горното и на основание чл. 147, ал. 3 от ДОПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК във вр. с чл. 88, ал. 3 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на С. Р. М. от [населено място], с [ЕГН], срещу Решение по жалба срещу ревизионен акт № 244/30.07.2025 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, в частта му по т. 1, с което е оставена е без разглеждане жалба с вх. № Ж-09-17#4/11.07.2025 г., подадена от С. Р. М., срещу Ревизионен акт № Р-16000924004686-91-001/12.06.2025 г. и е прекратено производството по обжалването.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.