Р Е Ш Е Н
И Е
№………
…………….2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание
на петнадесети юли две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
При участието на секретаря Албена Я.киева,
като разгледа докладваното от съдията т.дело №194/2019г. по описа на ВОС, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXXII от ГПК.
Производството
е по глава XXXII от ГПК
/търговски спорове/ както с оглед естеството на спорното право, така и с оглед
качеството на страните, една от които е търговец – банкова институция.
Производството
е образувано по искова молба на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, София, чрез
адв.Ир.С. от САК сещу Г.Я.С. - П., ЕГН **********, Я.А.П., ЕГН ********** и Т.Я.П.,
ЕГН **********,***, за осъждане на
ответниците да заплатят на банката ищец сумите: 29 197.25 шв.франка, част от общо дължима главница от
277 854.72 шв.франка по договор за потребителски кредит №HL
33562 от 28.02.2008г. както и сумата
от 1 409.64 шв.франка, дължими договорни такси по същия договор за
периода от 10.03.2016г. до 05.02.2019г. както и сумата от 966.38 лева дължима нот.такса за подновяване на договорна
ипотека ведно със законната лихва върху сумата от 53 380.34 лева /левовата
равностойност на претенцията/ от подаване на исковата молба до изплащане на
задължението ведно със сторените разноски.
В
исковата молба ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за
потребителски кредит от 28.02.2008г. в размер равностойността в шв.франкове
на 160 000 евро, за текущи нужди, по курс купува на франка към еврото на
банката –ищец в деня на усвояването. Крайният срок за погасяване на кредита
изтича през 2028г. съгласно погасителен план. Твърди се, че на 09.04.2008г.
банката е цедирала вземането си по този договор заедно с други кредитни
продукти на Бългериън Ритейл сървисиз АД, считано от 28.03.2008г. относно
всички вземания в приложение №1, 2 и 3, вкл. процесния. Между БРС и длъжника са
подписани няколко споразумения за изплащане на задължението – споразумение
от 16.03.2009г., на 14.12.2009г.; на 02.03.2011г. и последно на 25.11.2011г.
Твърди се, че на 30.07.2014г. цесионерът е прехвърлил обратно вземанията
на банката с договор за цесия, вкл. процесното вземане. Твърди се, лично
уведомяване на солидарните длъжници за предсрочната изискуемост на вземането
съгласно чл.18 от договора за кредит, както следва: по отношение на Г.П. – на
08.10.2014г., а по отношение на другите двама съдлъжници – на 09.10.2014г.,
посредством изпращане на нотариални покани от нотариус Кр.К, рег.№513 в НК.
В
срока за отговор е постъпило становище на ответниците, всички представлявани от
адв.М.Ц. ***, за неоснователност на
исковете. Твърди се, че исковете са неоснователни и погасени по давност.
Ответниците считат, че предсрочната изискуемост на дълга е настъпила на
10.03.2012г., на основание чл.18, ал.2 от договора за кредит, поради което
претенциите са погасени по давност към 10.03.2017г. тъй като кредитът е станал
автоматично предсрочно изискуем на 10.03.2012г. /поради преустановяване на
плащанията за повече от три месеца/
Поддържат,
че след разпореждането на банката в полза на небанкова институция през 2008г.,
последната е загубила вземането си основано на договора за кредит. Цесионерът е
придобил един финансов актив. Въпреки подписаните споразумения за
предоговаряне, уговорката по чл.18, ал.2 от договора за кредит, не е претърпяла
изменение. Или, съобразно последното споразумение от 25.11.2011г. с неплащане
на три последователни погасителни вноски автоматично е настъпила предсрочната
изискуемост на дълга. Към този момент отношенията не са вече подчинени на ЗКИ и
не се изисква обявяване на предсрочната изискуемост на задължението доколкото
кредиторът не е банкова институция. Поради това и при настъпила предсрочна
изискуемост на 10.03.2012г., към датата на завеждане на исковата молба,
исковете са погасени по давност.
Поддържа
се довод, че въпреки извършената впоследствие втора цесия, банката не е
придобила същото вземане и не възстановява качеството си по правоотношението,
от което веднъж се е лишила. Поради това, в отношенията между страните също не
важат изискванията на ЗКИ. Придобито е едно финансово вземане. В тази връзка
ответниците представят влязло в сила определение на ВОС за прекратяване на
производството между същите страни по реда на чл.422 ГПК – т.дело №204/2016г.
на ВОС. В това производство също се съдържат вкл. изявления на банката, че
счита кредита за предсрочно изискуем още към м.12.2011г., което е в подкрепа на
възражението за погасяване по давност на претенцията след 12.03.2017г. Прави се
довод, че поради това, погасени следва да се считат и акцесорните вземания за
неустойка и др. по арг. от чл.119 ЗЗД. Поради това връчените нот.покани нито
прекъсват, нито спират погасителната давност. По отношение на отделните
погасителни вноски, ответниците поддържат, че същите са погасени по давност в
период от три години преди подаване на исковата молба. Поради това, евентуално
се възразява, че всяка от отделните погасителни вноски е погасена към подаване
на исковата молба на 08.02.2019г. Доколкото процесното вземане вече не
произтича от договор за банков кредит, ответниците възразяват, че т.18 от ТР
№4/2013г. на ВКС не намира приложение.
Отделно
от изложеното, ответниците оспорват исковата молба и по основание и размер. В договора са налице клаузи, които
са нищожни поради противоречие със закона и добрите нрави и са неравноправни:
чл.3, ал.5 от договора за кредит; в чл.6 от договора доколкото не е представен
погасителен план с исковата молба. Разпоредбата на чл.6, ал.3 от договора е
неравноправна съгласно чл.143, т.10 ЗЗП тъй като позволява на банката
едностранно да променя условията по договора. /липсват критерии за определяне
БЛП на банката/ Всички промени, с които потребителят отнапред се е съгласил, не
зависят от обективни икономически критерии, а са изцяло субективни. Тази клауза
противоречи и на чл.58, т.3 от ЗКрИ. Клаузата е нищожна и на основание чл.26 ЗЗД като противоречаща на закона. Нищожна като противна на добрите нрави и
закона се явява и чл.6, ал.2 от договора относно уговорената валута на кредита
– в шв.франкове, а кредитът не е разрешен и усвоен в тази валута, а в евро.
Ответниците се позовават на чл.147 ЗЗП и Директива 93/13 относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. По този начин върху
потребителя е възложен валутния риск от промЯ.та в курса на двете валути –
шв.франк към евро. По този начин се създава неравновесие между правата на
кредитора и длъжника. /чл.23 и чл.22 от договора/ Тези текстове
представляват неравноправни клазуи по
смисъла на чл.143 ЗЗП, т.18 от същия. Потребителят се е съгласил с тези условия
без индивидуално договаряне и при изрично деклариране, че разбира тези условия
на договора – чл.23, ал.2 от договора. Всъщност, по този начин потребителят
поема всички негативи от валутните промени, целият валутен риск. Цитира се
съд.практика решение на СЕС по дело –№С-26/13, т.70 и т.71 по преюдиц.запитване
от ВС на Унгария относно неравноправните клаузи в договори, скл.в чуждестранна
валута. Поради изложеното ответниците претендират отхвърляне на исковете ведно
с присъждане на сторените разноски.
С
допълнителна искова молба от 22.04.2019г. банката ищец поддържа исковете. /на
л.138/ Ищецът поддържа неоснователност на възражението за неприложимост на ЗКИ
като твърди, че с обратната цесия е налице отново възстановяване на кредитно
правоотношение между страните, което се подчинява на изискванията на специалния
закон, вкл. за обявяване на предсрочната изискуемост на дълга. Поддържа, че
поради това ответниците са уведомени с нот.покани от м.10.2014г., поради което
и предявената сега искова претенция не е погасена по давност. Освен това,
ищецът поддържа, че направените възражения в отговора относно наличието на
неравноправни клаузи не са от значение за спора доколкото с исковата молба се
претендират единствено части от главницата в размер на 50 000 лева както и
такси по договора /не се претендират лихви – възнаградителни и наказателни/. С
оглед на тези твърдения и доводи, ищецът поддържа исковете си.
По
делото е постъпил и допълнителен отговор от ответниците чрез адв.Ц., в който се
поддържа неоснователност на исковете поради изтекла погасителна давност. Поддържа
се, че до момента, в който банката се е разпоредила с вземането си по договора
за кредит, действително е било налице правоотношение, основано на договора за
кредит, но след това придобитото от банката е едно обикновено финансово
вземане. Поддържа се, че именно поради това, погасителната давност е изтекла
още преди обратната цесия, автоматично с настъпване на обективните условия за
това, без да е необходимо каквото и да е изявление на банката – арг. чл.18,
ал.2 от договора за кредит и чл.60, ал.2 от ЗКИ. Поддържа се, че процесното
вземане не произтича от договор за банков кредит, а от договора за цесия на
финансов актив.
В
съдебно заседание исковете си поддържат чрез адв.С..
Ответниците
се представляват от адв.Ц., която поддържа депозираните отговори и оспорване
основателността на исковете.
Съдът,
въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните доказателства,
ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение намира за установено следното от
фактическа страна:
Съдът
констатира, че между същите страни е водено производство по чл.422 ГПК за
вземането, основано на договора за кредит, по т.дело №204/2016г. на ВОС, ТО,
което е приключило с прекратяване на производството и обезсилване на издадените
по заповедното производство изпълнителен лист и заповед за изпълнение по
чл.417, т.2 ГПК. Определението е влязло в законна сила през м.10.2017г.
В
настоящия осъдителен иск, който е допустим поради прекратяване на предходно
воденото производство поради липса на специална предпоставка по иска по чл.422 ГПК, банката – ищец въвежда идентични твърдения като за разлика от предходното
производство претендира единствено част от главницата по договора за кредит до
размера от 29 197.25 шв.франка, част от дължимите такси по договора в
размер на 1 409.64 шв.франка, за периода от 10.03.2016г. до 05.02.2019г. и
нот.такси в размер на 966.38 лева ведно със законни лихви върху цялата сума от
подаване на исковата молба на 08.02.2019г.
Твърди
се настъпила предсрочна изискуемост въз основа на неплащане на предвидените в
чл.18, ал.1 от договора за кредит месечни погасителни вноски както и
уведомяване на длъжниците за обявената предсрочна изискуемост, съответно от
08/09.10.2014г. с връчване на нот.покани.
По
делото е представен Договор за
потребителски кредит №HL 33562 от 28.02.2008г., сключен с тримата ответници
Г.Я.П., Я.А.П., чрез пълномощник Г.П., и Т.Я.П. като кредитополучатели на сума
в равностойността на швейцарски франкове на 160 000 евро, отпуснати за
текущи нужди срещу задължение да върнат получената сума ведно с дължимите лихви
съгласно договора. Усвоеният кредит в шв.франкова се превалутира служебно от
банката в евро по курс „купува” за шв.франк към евро в деня на усвояването и се
превежда по открита банкова сметка ***, в евро. Годишната лихва по кредита се
формира от сбора на БЛП на Юробанк И Еф Джи АД /сега Юробанк България АД/ за
жилищни кредити в шв.франкове плюс договорна надбавка от 1.65 пункта като към
момента на усвояване на кредита този процент възлиза на 4.5%.
Съгласно
чл.3, ал.3 от договора, при просрочие на погасителни вноски и при предсрочна
изискуемост кредитополучателите дължат лихва в размер на сбора от лихвата по
ал.1 плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Предвиден е краен срок за
погасяване на кредита 240 месеца от усвояването на сумата.
Съгласно
чл.6 от договора, кредитът се погасява на месечни вноски, които включват
главница и лихва по погасителен план – приложение №2 към договора. Погасяването
на кредита е предвидено във валутата на разрешаването му – шв.франкове. БЛП на
банката е предвидено да се променя незабавно по преценка на банката като не
подлежи на договаряне. Останалите надбавки остават постоянни. Предвидена е
автоматична промЯ.на погасителните вноски според промЯ.та на БЛП на
банката.
С
договор за цесия от 09.04.2008г.
банката прехвърля на цесионера Бългериън ритейл сървисиз АД /БРС/ всички свои
вземания по договори за потребителски кредити, потребителски и жилищни кредити,
инвестиционни кредити и др., предоставени от банката на клиенти съобразно 3
приложения, неразделна част от договора за цесия, срещу посочена в чл.5 от
договора цена. Към цесионния договор на л.40 е приложена извадка от приложение,
в която фигурира името на кредитополучателя Г.П. с посочване номера на договора
за кредит.
По
делото са представени няколко Допълнителни споразумения, подписани между цесионера
БРС АД и кредитополучателите – ответници, съответно от 16.03.2009г., от
14.12.2009г., от 01.06.2010г., от 02.03.2011г. и последно от 25.11.2011г.
Всички касаят преструктуриране на отпуснатия кредит.
С
договор за прехвърляне на вземания по
договори за кредит от 30.07.2014г. /л.41/ БРС АД прехвърля вземанията си,
произтичащи от договори за ипотечни кредити /жилищни и потребителски кредити на
физически лица/, както и от всички анекси към тези договори с длъжници,
изброените в приложения №1 и 2 към договора ведно с всички обезпечения и
привилегии срещу посочена в договора, в чл.5 цена по отделните групи
прехвърлени вземания. От заверения препис от приложение №1 към договора, са
видни имената на кредитополучателя Г.П., Т.П. и Я.П. по процесния договор за
кредит. Видно от текста на цесионния договор, вземанията по приложение №1 са
прехвърлени към дата 26.06.2014г.
Към
доказателствата са представени и връчени на длъжниците уведомления от цесионера
/по втория договор за цесия от 2014г./ Юробанк България АД до тримата ответници
/л.48 и сл. от делото/ Видно от отбелязването на нотариус К., рег.№513 в НК, на
Т.П. е връчено уведомление чрез залепването му на адреса посочен в договора за
кредит с отбелязване връчване на 09.10.2014г. с изтичане срока за получаване на
книжата от нот.кантора. На Г.С.П. уведомлението за цесията е връчено лично
срещу разписка на 08.10.2014г. /л.61 по делото/. На Я.П. уведомлението е
връчено отново чрез нотариус К. на 09.10.2014г. чрез залепване на уведомление
по чл.47 ГПК и изтичане на двуседмичния срок.
Видно
от нот.покана на нотариус Кр.К, рег.№2219 от 13.08.2014г./на л.70 по делото/,
банката цесионер е уведомила по реда на чл.47 ГПК ксредитополучателя Я.П. за
обявяване предсрочната изискуемост на кредита по договор №HL 33562 от
28.02.2008г. Нотариална покана рег.№2220 от 13.08.2014г. на банката е връчена
по реда на чл.47 ГПК на 09.10.2014г. и на длъжника Т.П., а нотариална покана
рег.№2218 от същата дата 13.08.14г., е връчена срещу разписка лично на длъжника
Г.П. на 08.10.2014г. чрез нотариус Кр.К. /л.91/ Видно от съдържанието на
изпратените покани до длъжниците, същите са надлежно уведомени, че банката е
отнела преимуществото на срока за разсрочено погасяване на задължението по
договора за кредит поради допуснати просрочия като е изчислила задължението към
август 2014г.
Видно
от приложеното и по настоящото дело извлечение от счетоводните книги на банката
– заявител по чл.417 ГПК, представено и в производството по чл.422 ГПК, като
дата на обявена на длъжниците предсрочна изискуемост е посочена 08.10.2014г. за
Г.П., а за останалите двама заематели -09.10.2014г. Заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е подадено във ВРС на
29.10.2014г., след връчване уведомленията на длъжниците, едновременно по чл.99 ЗЗД и съгласно чл.60 ЗКИ. за обявената
предсрочна изискуемост. В заявлението е посочена начална забава в плащането –
45 поред вноска по погасителния план с падеж на 10.12.2011г. Претендират се
забава в плащането от 1053 дни.
Съгласно
чл.50 ЗННД при връчване от нотариус или негов служител, се спазват правилата на
чл.37 -58 от ГПК. Съдът намира, че изискванията на ГПК са спазени като
длъжниците са уведомени по предвидените за това способи на посочения от тях
адрес в договорите, а длъжникът Г.Я. е уведомена лично.
По
отношение липсата на уведомяване на длъжниците за предходната цесия – от
2008г., съдът намира, че доколкото същите са подписали с цесионера БРС АД
няколко допълнителни споразумения, следва да се предполага надлежното им
уведомяване за цесията, респ. че същата е породила действия за тях. Не са
наведени твърдения, че същите са изпълнявали едновременно и към двамата
кредитори.
От
изслушаната по настоящото дело ССЕ на в.л.Ж.Т., неоспорено от страните и
кредитирано от съда, се установява, че между „Юробанк И Еф Джи България"
АД (сега Юробанк България" АД) - от една страна, а от друга - Г.Я.С.-П., Я.А.П., и Т.П. е сключен договор за
предоставяне на потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове в
размер на равностойността на 160 000 евро. Разрешенията кредит се усвоява по
сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя Г.П.. Установено е, че
заетата сума е усвоена изцяло на 06.03.2008г. по разплащателна сметка на
длъжника в същата банка в равностойност на 160 000 евро в швейцарски
франкове 259 129 шв.фр. Към този момент е удържана такса от 3 886.94
шв.франка, а с разликата от 255 242.06 франка е извършена покупко-продажба
на валута, т.е. купени са 255 242.06 франка, а на кредитополучателя са
продадени 157 600.12 евро. С тази сума е захранена еврова сметка на Г.П. в
Юробанк България АД.
При
преценка обслужването на кредита вещото лице е констатирало затруднения и
забава в плащанията, което е довело да подписване на няколко споразумения за
рефинансиране на дълга с цесионера БРС. По всички подписани споразумения – от
16.03.2009г., 06.12.2009г., 06.05.2010г., от 01.06.2010г., от 18.02.2011г.,
02.03.2011г., 06.09.2011г., 25.11.2011г. и 10.06.2012г., е налице увеличение на
главницата с определена сума шв.франкове, осчетоводени като „капитализация” или
”усвояване на кредит”. От заключението се установява, че кредитът е предоставен
/усвоен/ по еврова сметка на кредитополучателя Г.П., но към датата на усвояване
е налице отразена и валутна операция за продажба на банката на Г.П. евро по
курс купува 1.955. Изчисляването на заетата сума е по курс купува на банката
към деня на усвояване на кредита шв.франк към евро. Вещото лице посочва в
заключението си размера на отделните плащания /по пера/ към датата на подаване
на исковата молба – февруари 2019г. както и към м.10.2014г. /след датата на
обявената предсрочна изискуемост/ Съобразно заключението, първото забавено
плащане по договора за кредит е за вноска по главница на 10.01.2012г. в размер
на 1.1 шв.франка, а за лихва – към 10.12.2011г. в размер на 750 франка. Посочва
се, че към датата на обявяване на предсрочната изискуемост през м.10.2014г., са
просрочени 35 вноски с посочени в заключението падежни дати, считано от
10.12.2011г. до 10.10.2014г. Съгласно чл.18 от договора за кредит, при
просрочие на три погасителни вноски, настъпва автоматична предсрочна
изискуемост без да е необходимо уведомяване на длъжниците. Според заключението,
след първоначалната цесия, дългът е отчитан при цесионера БРС АД. С подписаните
при БРС допълнителни споразумения се променя размера на главницата по договора.
/л.173 от ССЕ/ От таблицата към заключението на л.173 е видно, че с всяко
споразумение, дългът на ответниците е растял с посочените в последна графа суми
в шв.франкове. В заключението е посочено, че това се дължи на натрупване към
усвоената редовна главница на сумите по просрочията, поради което и главницата
на дълга расте. Разплащането на погасителните вноски е извършване по сметка на
кредитополучателя Г.П. първоначално, а след 25.11.11г. – на Т.П., в шв.франкове
в банката – кредитодател. Към датите на погасяване на кредита,
кредитополучателят е продавал на банката лева или евро срещу закупуване на
шв.франкове по курс продава на банката за съответния ден, а закупената валута в
шв.франкове постъпва по сметката на кредитополучателя, или са купувани от
банката лева и евро срещу шв.франкове, с които е захранвана сметката на дълга.
От устните обяснения на вещото лице в открито заседание става ясно, че след
цесията от 2008г. до 2014г., сумите са заплащани отново по банкова сметка ***
–цедент, но при налична разчетна сметка между банката и цесионера БРС АД. В
заседание, вещото лице не е могло да обясни по какъв начин постъпилите след
2008г. и преди октомври 2014г. суми за погасяване на кредита, са отнасяни от
банката към цесионера Бългериън Ритейл Сървисиз АД. Не е ясно по какъв начин са
уреждани разчетните отношения. Не се установява, че въпреки цесията от 2008г.,
длъжниците са продължили да заплащат на цедента Юробанк България АД.
Част
от увеличения размер на кредита според вещото лице, представляват натрупана
начислена възнаградителна лихва, непогасена в период на облекчено погасяване,
която се прибавя към главницата, а друга част – неплатени главница, лихви и
такси, за които кредитодателят отпуска допълнителен кредит за погасяването им.
Съгласно
чл. 3 от Договора за заетата сума се дължи годишна лихва равняваща се на БЛП
(базов лихвен процент за жилищни кредити в швейцарски франкове плюс договорена
надбавка от 1.65 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП е 4.50%,
договорена е наказателна лихва - договорната лихва плюс 10 пункта както и
такси: за управление 1.5% върху размера на разрешения кредит еднократно; годишна
такса управление в началото на всяка година в размер на 0.3% върху непогасеният
остатък от кредита (чл.4) и еднократна такса 40лв. при подаване на документите
за кредит. Предвиден е срок на погасяване - 240 месеца (чл.5 от Договора).
Предвидено е, че при неиздължаване на три последователни месечни погасителни
вноски (изцяло или частично) кредита се превръща в предсрочно изисуем, считано
от датата на падежа на последната вноска. С договор за цесия от 09.04.2008г. е
прехвърлено и процесното вземане между „Бългериън Ритейл Сървисиз" АД и
„Юробанк И Еф Джи България" АД (лист 20 от делото), по което цесионерът е
подписвал с длъжниците пет броя допълнителни споразумения. С договор от
30.07.2014г. е извършено ново, обратно прехвърляне на вземания по договори за кредит
между „Юробанк България"АД и „Бългериън Ритейл Сървисиз" АД,
включително процесното вземане. Вещото лице не може да даде становище и относно
счетоводното отразяване на вземането на банката след повторната цесия от юли
2014г. – дали вземането към ответниците е отразена по заемна сметка 2271, като
редовен кредит, или е отразено като вземане въз основа на договора за цесия –
като вземане/актив/ от сделка.
Въз
основа на горната фактическа установеност съдът достига до следните правни изводи
по същество на спора:
Предявени
са обективно и субективно пасивно съединени осъдителни искове на ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД срещу тримата ответници, за осъждането им солидарно да заплатят част
от дължима сума по договора за потребителски кредит от 23.02.2008г., до
размера от 29 197.25 шв.франка /част от главница в общ размер от
277 854.72 шв.фанка/; договорна такса в размер на 1 409.64 шв.франка
по договора за кредит, дължима за периода от 10.03.2016г. до 05.02.2019г. както
и нот.такса за подновяване на договорна ипотека, в размер на 966.38 лева.
Всички искове намират основание в разпоредбата на чл.430 ТЗ вр.чл.79 ЗЗД. Ищецът извежда легитимацията си по спора
както въз основа на сключения през 2008г. договор за потребителски кредит, така
и на извършените впоследствие две цесии – прехвърляне на вземането на банката
по договора за кредит на цесионера Бългериън Ритейл Сървисиз АД през април
2008г. и последваща цесия от м.юли 2014г., с която БРС АД прехвърля обратно на
банката вземането си основано на договор за кредит с ответниците ведно с всички
обезпечения, привилегии и др.принадлежности, вкл.начислената до момента лихва
съгласно приложение №1 и №2 към договора. Параметрите на прехвърленото вземане
са посочени в същите приложения от обективна и субективна страна.
Съобразно
предявените искове, в тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно
доказване, че въз основа на договор за кредит и две цесии, в негова полза е
налице изискуемо вземане в предявените размери и на предявеното основание
спрямо солидарните длъжници.
Кредитополучателите
са потребители по смисъла на §13, т.1 ДР на ЗЗП, тъй като са сключили през
2008г. договор за потребителски кредит като физически лица и процесният договор
не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, а ищецът
- банка се явява търговец по смисъла на §13, т.2 ДР на ЗЗП.
Приключилото
през 2016г. производство по предявен от банката иск с правно основание чл.422 ГПК, е ирелевантно за настоящото производство доколкото с постановеното решение
от 28.11.206г. по т.дело №204/2016г. е обезсилена издадената заповед за
изпълнение и изпълнителен лист за вземането на банката по чл.417, т.2 ГПК въз
основа на договора за потребителски кредит и производството по делото е
прекратено. Това определение е влязло в законна сила през м.10.2017г.
Безспорно
по делото е установено усвояването на кредита от страна на кредитополучателите
по еврова сметка на Г.П. на 06.03.2008г.
Безспорно
се установява, вкл. от изслушаната Съдебно-счетоводна експертиза, че са налице
обективните основания за обявяване предсрочната изискуемост на кредита
доколкото към датата на отправяне от банката на уведомленията през м.10.2014г.,
са били налице 35 просрочени погасителни вноски по договора /посочени с
падежните дати и размера на необслужения дълг в приложение 1 и 2 от ССЕ/, а
съгласно чл.18, ал.2 от договора за кредит, при неиздължаване на три
последователни месечни вноски изцяло или частично, целият остатък по кредита се
превръща в предсрочно изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната
/неплатена/ вноска. Независимо от посочване в клаузата от договора, че
изискуемостта настъпва автоматично, съдът намира, че към процесното
правоотношение приложение намира изискването на чл.60 от ЗКИ доколкото ищецът е
банкова институция. За пълнота на изложението следва да се посочи, че макар и
новият кредитор да придобива прехвърленото му вземане в обема и състоянието, в
което го притежава предходния кредитор, след втората цесия вземането по
договора за кредит се връща отново в патримониума на банката - кредитодател, в
чийто правомощия е и обявяването на предсрочната изискуемост на кредита.
Въз
основа на горното, предсрочната изискуемост настъпва при наличието на две
условия: обективния факт на неплащане и упражнено от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. С оглед на дадените разрешения и в ТР № 4/2013
г., ОСГТК на ВКС моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на
кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за
предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател, при това ако
към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване
преимуществото на срока. Доколкото тези обстоятелства са налице в случая /видно
и от заключението по счетоводната експертиза/, съдът намира, че към датата на
сезиране на съда е настъпила предсрочната изискуемост на вземането. Длъжниците
са уведомени за това с изрични покани. Към същия момент същите са уведомени и
за повторната цесия на вземането по договора за кредит. Този извод не се явява
съществен за разрешаване на спора доколкото искът е предявен частично – за
малка част от главницата, договорна такса за определен период както и нот.такса
за подновяване на ипотеката.
От
представените покани –уведомления, връчени на длъжниците чрез нотариус Кр.К,
рег.№513 в НК, се установява уведомяването им за обявената предсрочна
изискуемост при наличие на предпоставките за това съобразно договора. Връчените
по реда на чл.47 ГПК уведомления до двама от длъжниците не се оспорват.
Не
са оспорени и уведомленията за извършените два броя цесии – първата от
09.04.2008г., с цесионер БРС АД и втора, с цесионер Юробанк България АД – от
30.07.2014г. Независимо от липсата на оспорване и данни за връчване уведомление
по чл.99, ал.3 ЗЗД за първата цесия, съдът цени подписаните от
кредитополучателите допълнителни споразумения след 2008г. именно с цесионера
БРС АД като достатъчни да установят знанието им за извършената първоначална
цесия.
Въз
основа на горното съдът намира, че е налице настъпила изискуемост на задължението
по договора за кредит спрямо ответниците в посочените от вещото лице суми по
заключението.
Обстоятелството
дали последващите допълнителни споразумения, подписани с цесионера БРС АД, с
които безспорно /така ССЕ/ е увеличена главницата на дълга, са действителни, поради въведените възражения за
нищожност на клаузи от договора, не са от съществено значение при решаване на
конкретния спор. Не се установява договорът за цесия от 2008г. да е симулиран
доколкото независимо от продължилото обслужване на разплащателната еврова
сметка в Юробанк България АД от длъжниците, се установява, че с постъпилата
сума са извършвани разчетни сделки с цесионера БРС АД. Освен това, договарянето
на условията по кредита както и осчетоводяването на погасяването и рефинансирането
на кредита е извършвано при цесионера БРС АД. Съдът намира, че в случая е без
значение възражението за неравноправност на клаузи от договора за кредит –
конкретно чл.3, ал.5; чл.6, ал.1 и ал.2 и чл.23 от същия – доколкото
претенцията касае единствено част от главница по договора, договорна такса и
нот.такса.
Съдът
намира, че независимо от качеството на ищеца – банкова институция, с
последващата цесия от 30.07.2014г., същият не е възстановил кредитното
правоотношение отпреди първоначалната цесия от 09.04.2008г. Въз основа на
извършената цесия от 2014г., банката е получила едно финансово вземане,
лимитирано от договора за цесия – като основание и размер на сумите. Същата не
е твърдяла и не е установила, че цесията е била формална и кредитното
правоотношение е продължило да съществува по отношение на банката кредитодател
във вида, в който е съществувало и е било договорено между страните с договора
от 28.02.2008г.
С
договора за цесия от 2014г. е прехвърлено едно вземане, в което цедентът не е
разграничил отделно погасителните вноски и таксите по договора, а е посочил в
една графа начислени лихви, просрочени лихви, такси, застраховки и др. в общ
размер /на л.47/ На вещото лице не е поставЯ.задача да определи размер на
дължимата такса за подновяване вписване на ипотеката, а и доказателства за
такива не са представени по делото. В изпратените покани до ответниците също
липсва индивидуализация на това вземане на банката. Поради това, в тази част
исковете се явяват неоснователни – недоказани. В тази част исковете подлежат на
отхвърляне.
По
отношение на договорните такси в размер на 2 413.96 лева или 1 409.64
шв.франка, същите се претендират за периода март 2016г. до предявяване на иска
през 2019г., но с оглед обявената на страните предсрочна изискуемост още към м.10.2014г.,
не са били дължими такси по договора за банков кредит поради прекратяване на
действието му. Ако същите са били дължими в предходен период, то претенцията не
е индивидуализирана по този начин с исковата молба нито е посочено дали се
претендират частично или в пълен размер. Видно от приложената към исковата
молба справка по чл.366 ГПК /л.98/, договорни такси са начислявани годишно
върху ЖК, вкл. след обявената предсрочна изискуемост. Поради това, в тази част
претенцията също подлежи на отхвърляне. В приложените споразумения /анекси/
липсва признание на длъжниците относно претендираните договорни такси и
нот.такси. Налице е единствено признание на просрочени главница и лихви.
Единствено в споразумението от 25.11.2011г., след което не е налице отразено от
вещото лице плащане, е налице признание за дължими договорни такси в размер на
72.22 шв.франка. Видно от периода, посочен в исковата молба, ищецът претендира
такси за периода 2016 – 2019г., поради което съдът не може да приеме за
установено вземането до размера, отразен в допълнително споразумение от
25.11.2011г. /вж.на л.34/ Същевременно, в таблицата на л.47, приложение към
втория договор за цесия, не са индивидуализирани тези вземания ако и същите да
са част от прехвърлените обратно на банката. Поради това искът подлежи също на
отхвърляне подобно на иска за нот.такси.
В
останалата част съдът намира иска за основателен за предявената част от
главницата. Поради това, съдът дължи произнасяне по възражението за изтекла
погасителна давност, което намира за неоснователно.
С
обявяване изискуемостта на кредита е започнала да тече и погасителната давност
за вземането, която с оглед прекратяване на производството по чл.422 ГПК,
следва да се счита, че не е прекъсвана и спирана. Независимо от това, считано
от обявяване на кредита за изискуем на длъжниците с връчване на поканите за
доброволно плащане през м.10.2014г. и до датата на предявяване на иска на
08.02.2019г., не е изтекъл предвидения в чл.110 ЗЗД общ давностен срок по
отношение на главницата. Същата се претендира като част от общо дължима
консолидирана сума на неизплатената главница, до размера от 29 197.25
шв.франка, с левова равностойност от 50 000 лева. Съдът приема, че при
обратното цедиране на задължението на банката, същото вече не се характеризира с
периодичност на изпълнението, поради което и изискуемостта не тече от
изискуемостта на всяка отделна вноска, а от общо обявената падежна дата с
отнемане преимуществото на срока, т.е. най-късно от 09.10.2014г.
С
предявяване на иска по чл.422 ГПК, респ. още с подаване на заявлението от
кредитора – настоящ ищец за издаване на заповед по ЧГД №13577/2014г., на
29.10.2014г. е прекъснато теченето на погасителната давност съгласно чл.116,
б.б ЗЗД. Спорът е идентичен и се отнася за цялото вземане, поради което действително
с подаване на заявлението пред РС –Варна е прекъсната давността относно същото.
Котато давността е прекъсната с иск или възражение, както е в случая, новата
давност тече от влизане в сила на съдебния акт. /поради спиране на теченето
междувременно съгласно чл.115, б.ж ЗЗД/. Съгласно чл.116 ЗЗД, давността не се
счита прекъсната ако искът не бъде уважен. Аналогично, при прекратяване на
производството без произнасяне по същество на спора, погасителната давност не
се счита прекъсната, съответно не е спирала да тече през време на процеса.
Независимо от развилото се производство по чл.422 ГПК, давността от момента на
обявената изискуемост на кредита през октомври 2014г. до подаване на исковата
молба на 08.02.2019г., не е изтекла. Това прави въведеното от ответниците
правопогасяващо възражение неоснователно.
С
оглед установения размер на дължима главница от заключението на ССЕ,
предявеният частичен иск до размера от 29 197.25 шв.франка иск, се явява
основателен. С отговора на исковата молба са въведени няколко възражения за
неравноправност, респ. нищожност на клаузи от договора за кредит като с оглед
предмета на спора, относимо е единствено възражението срещу недействителността
на чл.23 от договора и чл.6, ал.2 от същия, които имат отношение към главницата
и начина на погасяването и. Клаузите относно формиране на БЛП на банката съдът
намира, че не следва да разгледа поради обстоятелството, че не е предявен иск
за договорна възнаградителна лихва нито за целия размер на дълга.
По
отношение на неравноправността на посочените по-горе разпоредби на чл.6, ал.2 и
чл.23 от договора за кредит, съдът се придържа към постановена в този смисъл
практика на ВКС, намерила израз в решения по т.дело №1766/2016г. на Второ т.о.,
по т.дело №1103/2017г. на Второ т.о. и по т.дело №3539/2015г. на второ т.о. на
ВКС. Съдът не излага подробни мотиви доколкото въпреки приеманата нищожност на
клаузите от договора /цит.по-горе/, този извод не се отразява на
основателността на частичния иск и евентуално тези възражения биха имали значение
по предявения иск за остатъка от дълга. Назависимо от това, съдът споделя, че с
клаузата на чл.23 от договора, кредитополучателят поема за своя сметка риска и
всички вреди от промЯ.та на обявения от банката курс купува и/или продава на
швейцарския франк към българския лев или евро, които могат да имат за последица
/и имат за последица/ повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита,
като в ал.2 на чл.23 декларира, че разбира икономическия смисъл и правните
последици на клаузите на договора и е съгласен с настъпването им.
Изричното
съгласие на ищеца да носи риска от промЯ.та във валутните курсове представлява
декларация, която не обективираща извършено индивидуално договаряне и
постигнато взаимно съгласие по съдържанието на клаузата, съобразно чл.146, ал.2
ЗЗП. С последващите споразумения /анекси/ също не е налице индивидуално
договаряне по този въпрос. Обратния извод, а именно за наличие на индивидуално
договаряне, противоречи на разпоредбите на чл.146, ал.2 и ал.4 ЗЗП, както и на
константната практиката на ВКС по чл.290 ГПК по приложението на посочената
разпоредба, обективирана в решение № 98/17г. по т.д. № 535/2016г. на ВКС, ТК,
II ТО, решение № 51/04.04.2016г. по т.д. № 504/2015г. на ВКС, ТК, II ТО, и
решение № 77/22.04.2015г. по гр.д.№ 4452/2014г. на ВКС, ГК, III ГО. Съгласно
чл.143 и чл.146, ал.1 ЗЗП, нищожна е неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, освен ако клаузата е уговорена
индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия (чл.146, ал.2
ЗЗП), като тежестта на доказване, че определено условие на договора е
индивидуално уговорено, е на търговеца / доставчика - чл.146, ал.4 ЗЗП. В
цитираните по-горе решения по чл.290 ГПК на ВКС е посочено, че подписването на
договор за банков кредит от потребителя не освобождава банката от задължението
й да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от потребителя като
неравноправни, са били индивидуално уговорени с него. В настоящия случай,
презумпцията на чл.146, ал.4 ЗЗП не е оборена въз основа на съдържанието на
оспорената от потребителя клауза. Няма ангажирани доказателства потребителите
да са могли да изразят становище по съдържанието на договора, вкл. по клаузата
на чл.23 от него. В този смисъл, възможността да превалутиране на кредита по
см.на чл.22 от същия договор, също не сочи на предоставена възможност на
потребителя да влияе върху клаузата на чл.6, ал.2 от договора.
В
конкретния случай банката не е предоставила на потребителя към момента на
сключване на договора за кредит в чуждестранна валута цялата относима
информация, която би му позволи да прецени икономическите последици от клаузата
за валутния риск за финансовите задължения. Кредитополучателят - физическо лице
е сключил жилищен кредит в швейцарски франкове при необходим му, с оглед целта
на кредита паричен ресурс в евро – „резервната валута” по чл.29 ЗБНБ, при
клауза в договора, възпрепятсваща реалното предоставяне на потребителя на
паричен ресурс в швейцарски франкове (блокирана сметка). Това сочи, че към
момента на сключването на договора потребителят е възприел предлаганият му
кредитен продукт за по-изгоден с оглед по-нисък лихвен процент, доверявайки се
на стабилността на швейцарския франк. На потребителя обаче като по-слабата
страна в правоотношението, вкл. с оглед степен на информираност, не е
предоставена информация при сключването на договор за жилищен кредит със срок
на издължаване 240 месеца какви са очакваните прогнози относно промЯ.та на
швейцарския франк, спрямо който националната валута няма фиксиран курс, с
каквато информация банката следва да разполага, тъй като е неизменна част от
професионалната й дейност. Банката не е изпълнила задължението си да уведоми по
- слабата страна по договора за възможните промени в обменните курсове с оглед
валутния риск, свързан с вземането на кредит в посочената чуждестранна валута,
поради което не може да се приеме, че кредитополучателят е могъл да прецени
потенциално значимите икономически последици върху финансовите задължения от
възникващия за него още със сключването на договора валутен риск. В практиката
на ВКС по идентични казуси се приема, че банката с оглед експертната си
компетентност и познания относно очакваните промени на курса на щвейцарския
франк в посока на значимо поскъпване, непредоставяйки тази информация на
потребителя е нарушила принципа на добросъвестност, при фиктивно предоставен
паричният поток в швейцарски франкове, тъй като ако банката беше постъпила
добросъвестно и справедливо с потребителя, не би могло да се очаква относително
осведомен и обичайно наблюдателен потребител да се съгласи с клаузата за
поемане на риска от промЯ.на посочената чуждестрана валута и понасяне на
вредите от него дори и при индивидуално договаряне (С-186/16, С-415/11). Ето
защо, с клаузата на чл.23 вр.чл.6, ал.2 от договора, във вреда на потребителя
върху него се прехвърля изцяло валутния риск, с което се създава значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по кредитния договор по
см. на чл.143, т.19 ЗЗП. С оглед неравноправния си характер, спорната клауза се
явява нищожна на основание чл.143, т.19 вр. чл.146, ал.1 ЗЗП. В случая са
налице и данни за изключително поскъпване на кредитния дълг, индиция за което
са и подписаните споразумения както и изслушаната счетоводна експертиза, която
обективно сочи нарастването на задължението.
Независимо
от това, спрямо размерът на главницата към датата на усвояване на кредита
/преди първоначалната цесия/ и съобразно платеният размер /видно от ССЕ/, искът
за предявения размер е доказан и основателен. Видно от заключението към
28.10.2014г. е погасен размер на главница, усвоена в размер на 259 129
шв.франка, или 255 242.06 шв.франка /след приспадане на първоначална
такса/, е в размер на 8 079.13 шв.франка. Налице са данни, вкл. в заключението,
че след този момент не са извършвани плащания, от които суми да бъдат отнесени
за погасяване на главницата. Поради това искът подлежи на уважаване.
Съобразно
този изход от спора, в полза на ищеца се следват разноски съобразно уважената част
от иска в размер на 2 280.99 лева, на осн.чл.78, ал.1 ГПК, а на ответника
съобразно отхвърлените искове – 137.22 лева, на осн.ал.3 ГПК. Присъдените на
ответниците разноски следва да бъдат заплатени по сметка на пълномощника адв.М.Ц.,
на осн.чл.38, ал.2 от ЗА, след посочване на банкова сметка.
***, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.Я.С. - П.,
ЕГН **********, Я.А.П., ЕГН ********** и Т.Я.П., ЕГН **********,***, да
заплатят солидарно на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, София, сумата от 29 197.25 шв.франка /с левова равностойност от 50 000
лева/, част от общо дължима главница от 277 854.72 шв.франка по
договор за потребителски кредит №HL 33562 от
28.02.2008г., след извършени две цесии, съотв. от 09.04.2008г. в полза на БРС
АД, ЕИК *********, София и от 30.07.2014г. в полза на Юробанк България АД,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 08.02.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.430 ТЗ.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, София срещу Г.Я.С. - П., ЕГН **********,
Я. А.П., ЕГН ********** и Т.Я.П., ЕГН **********,***, искове за солидарно
осъждане на ответниците да заплатят на банката въз основа на договора за
потребителски кредит №HL 33562 от 28.02.2008г., сумите: 1 409.64 шв.франка, дължими
договорни такси по същия договор за периода от 10.03.2016г. до 05.02.2019г.
както и сумата от 966.38 лева,
дължима нот.такса за подновяване на договорна ипотека ведно със законната лихва
върху главниците от подаване на исковата молба до изплащане на дълга.
ОСЪЖДА Г.Я.С. - П.,
ЕГН **********, Я. А.П., ЕГН ********** и Т.Я.П., ЕГН **********,***, да
заплатят солидарно на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, София, сумата от 2280.99 лева, представляващи съразмерно на уважената част, от
сторените разноски съобразно приложения списък, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, София, да заплати на адв.М.Ц. от ВАК, ЕГН **********,
личен №**********, пълномощник на Г.Я.С. - П., ЕГН **********, Я. А.П., ЕГН **********
и Т.Я.П., ЕГН **********,***, по т.дело №194/2019г. на ВОС, ТО, съразмерно на
отхвърлената част възнаграждение в размер на 137.22 лева, на осн.чл.78, ал.3 ГПК вр.чл.38, ал.2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 2 седмичен срок от връчване препис на страните с въззивна жалба
пред Апелативен съд –Варна.
Препис
от решението да се връчи на страните съгласно чл.7 ГПК.
Решението
да се отрази в регистъра по чл.235, ал.5 ГПК.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: