Р Е Ш Е Н И Е
№ 85
гр. Велико
Търново, 24.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ТОНЕВА ЕВТИМ БАНЕВ
При
секретаря Д.С.и в присъствието на прокурора Светлана Иванова, разгледа
докладваното от съдия Банев касационно
НАХД № 10067/ 2020 г., и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр.
второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна жалба
на С.Б.С. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Решение № 618 от 27.12.2019 г.,
постановено по НАХД № 1830/ 2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С
обжалваното решение е изменено Наказателно постановление № 6421/ 20.09.2019 г.,
издадено от началник отдел „Контрол по ПМ“, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ в Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на С.Б.С. за
извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата /ЗП/,
вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, и на основание чл. 53, ал. 1 от Закона за
пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
4 000,00 лв., като съдът е намалил размера на наказанието и е определил
същия на 3 000,00 лева. В касационната
жалба се правят оплаквания срещу обжалвания съдебен акт, които се квалифицират
от съда като такива за неправилност поради противоречие с материалния закон и
съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по
чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Касаторът твърди, че поради неправилна
преценка на събраните доказателства съдът е формирал погрешни правни изводи за
безспорна установеност на санкционираното административно нарушение. По
същество намира за недоказано извършването на деянието, като в тази връзка
изтъква, че от въззивната инстанция не са съобразени изложените от него доводи
за незаконосъобразност на НП. Развива и доводи, че въпреки намаляването размера
на наложената му санкция, от решаващия съд не са взети предвид в необходимата
степен критериите по чл. 27 от ЗАНН, като не са събрани доказателства за
семейното и имущественото му състояние, нито са изследвани мотивите и причините
за извършеното нарушение. С тези доводи се иска отмяна на обжалваното решение и
произнасяне на настоящата инстанция по съществото на спора, като бъде отменено
изцяло наказателното постановление на началник отдел „Контрол по ПМ“, Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ в Агенция „Пътна инфраструктура“ или в
условията на евентуалност, същото да бъде изменено, чрез намаляване размера на
наложената глоба до предвидения в закона минимум. В съдебно заседание,
касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответникът Агенция „Пътна
инфраструктура“ - гр. София, в писмен отговор на касационната жалба, заема
становище за неоснователност на същата. Счита решението на районния съд за
законосъобразно и правилно, развива доводи за процесуална законосъобразност на
измененото наказателно постановление, безспорна установеност на санкционираното
административно нарушение от обективна и субективна страна. В съдебно заседание
ответникът по касационната жалба, редовно призован, не изпраща представител.
Представителят
на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита за правилни изводите въззивния съд за безспорност на
установеното нарушение, направени въз основа на събраните в него производство доказателства и обсъждане
доводите на нарушителя, вкл. тези относно субекта на нарушението и
достоверността на извършените измерванията при проверката. Намира и че от съда
правилно е определен размера на наложеното наказание, съответен на тежестта на нарушението,
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. Предлага обжалваното решение да бъде
оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с подадените
касационни жалби, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК,
приложим по силата на чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Същата е процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство, а по същество е
неоснователна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, настоящият състав
не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Въз основа на събраните в хода на
административно-наказателното и съдебното производство доказателства, се
установи, че обратно на твърдяното от касатора, фактическата обстановка по
делото е правилно изяснена от районния съд. Към дата 28.08.2019 г. С.Б.С. е
работел по трудов договор № 362/ 05.10.2016 г., сключен със „Севан“ ООД – гр.
Бургас, на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“. На
28.08.2019 г., в 12:15 часа, на път II-55, км. 8, на 100 м. след разклона за
гр. Килифарево, в посока гр. Велико Търново - гр. Гурково, С.С. управлявал
съчленено ППС с 5 оси - МПС с 2 оси марка „ДАФ“, модел „ЦФ 460 ФТ“, peг. № *** и
полуремарке с 3 оси, peг. № ***. Същият е бил спрян за извършване на проверка
от служители на АПИ, осъществяващи контрол по републиканската пътна мрежа. При
проверката е направено измерване, при което е констатирано, че измереното
натоварване на задвижващата втора единична ос на ППС е 13,920 тона при
максимално допустимо натоварване на оста 11,5 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т.
4, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС, а при измерено разстояние между осите 1,32 м., сумата от
натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 29,940 тона при
максимално допустимо натоварване на тройната ос от 24 тона, съгласно чл. 7, ал.
1, т. 3, б. „б“ от същата наредба. Измерването е било извършено електронна
везна тип CAPTELS ORA 10, фабр. № 785 и ролетка 1303/18/5 м/.
Преди измерването и при монтирането на електронната везна водачът на ППС е бил
поканен да погледне нулевите й показания, след което е придвижил ППС-то по
електронната везна и след приключване на измерването е бил отново поканен от
свидетелите да погледне показанията на кантарната бележка, по време на описания
процес не е имал възражения. При така констатираното от контролните органи е
било преценено, че управляваното от С.С. ППС е извънгабаритно по смисъла на §
1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/ 2001 г. на МРРБ, както и тежко, по смисъла на
чл. 3, т. 2 от същия нормативен акт. При проверката водачът не е представил на
длъжностните лица от АПИ валидно разрешително /разрешение или квитанция за
платени пътни такси/ за движение на извънгабаритно, респективно тежко ППС, издадено
от администрацията, управляваща пътя. От участващ в проверката служител в АПИ
на водача е бил съставен АУАН № 7211/ 28.08.2019 г., за извършено нарушение на
чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/
2001 г. на МРРБ. Актът е връчен на С. на датата на съставянето и е подписан от
него без възражения. Писмени възражения не са подавани в срока по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН. Въз основа на констатациите в АУАН от началник отдел „Контрол по РПМ“,
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ в Агенция „Пътна
инфраструктура“ е било издадено НП № 6421/ 20.09.2019 г., с което на С.Б.С. за
извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, вр. с чл. 37, ал. 1,
т. 1 от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. на МРРБ и на основание чл. 53, ал. 1 от ЗП,
му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 4 000,00
лева. Наказателното постановление е било връчено на С. на дата 08.10.2019 г. и
обжалвано пред съда в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Тази фактическа
обстановка е била установена от районния съд въз основа на събраните в хода на
съдебното следствие доказателства – документите съдържащи се в
административнонаказателната преписка, допълнително представените от
жалбоподателя и ответника писмени доказателства – трудов договор и документи за
проверка на измервателни средства, и показанията на свидетелите М.К./актосъставител/
и В.С.. Като е оспорил отразената в АУАН и НП фактическа обстановка с претенции
за невярност на извършените при проверката измервания, пред районния съд С.С. е развил доводи за незаконосъобразност на издаденото НП,
идентични с тези в касационната жалба. Районният съд е
намерил подадената пред него жалба за частично
основателна, като е приел, че водачът на МПС е субект на
административнонаказателната отговорност по чл. 53, ал. 1 от ЗП, деянието,
извършено от водача на ППС осъществява от обективна и субективна признаците на
административно нарушение по съответната хипотеза на ЗП и като такова е наказуемо по административен
ред. Съдът е формирал извод за законосъобразност на проведената процедура по
издаването на АУАН и на НП, съответствие на същите с установените в ЗАНН
формални изисквания, правилност на дадената от административно-наказващия орган
квалификация на извършеното нарушение и липса на основания за прилагане на чл.
28 от ЗАНН. Той обаче е преценил, че при индивидуализацията на
наказанието АНО наказващият орган не се е съобразил в пълна степен с
разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН.
В тази връзка е посочил, че наложеното
наказание не е съобразено със степента на обществена опасност на деянието.
Отчел е обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, по делото
липсват данни за допуснати от С. други нарушения по ЗП, както и това, че след
съставянето и връчването на АУАН, водачът е продължил движението на ППС, без да
са изпълнени условията на чл. 37, ал. 3 от Наредбата № 11/ 03.07.2001 г. на
МРРБ. Като краен извод съдът е приел, че е следвало да се определи наказание
към средния предвиден в закона размер, а именно 3 000,00 лв. и е изменил
размера на наложената глоба.
Постановеното от Районен съд – Велико
Търново решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна.
При постановяване на обжалваното решение не са
допуснати нарушения на процесуални правила. Обратно на твърденията в
касационната жалба, въззивният
съд е формирал изводите си, след като е обсъдил всички значими за разрешаването
на спора обстоятелства, както и наведените от страните в него производство
доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на
обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства. В производството пред районния съд С.С. не оборил фактическите установявания в
административнонаказателното производство, правилно кредитирани от районния съд
при постановяването на обжалваното решение. Делото пред въззивната инстанция е било
приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на
вменената му компетентност, като за заседанието е съставен протокол. Не се
установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена
тайната на съвещанието.
Решението
на районния съд не е постановено в нарушение на закона. Със същото решаващият
състав е отговорил на всички направени пред него възражения и ги е отхвърлил
като неоснователни. Касационният съд споделя фактическите и правни изводи на
въззивната инстанция, като съответстващи на данните от събраните по делото
доказателства и на материалния закон.
Неоснователно
е възражението на касатора, че той, като водач на ППС, не може да бъде субект
на нарушението. Както е отбелязал въззивният съд, в случая санкцията е наложена
на основание чл. 53, ал. 1 от ЗП, според която разпоредба се наказват с глоба
от 1 000 до 5 000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите
лица, нарушили разпоредбите на чл. 26, ал. 2 от същия закон, като именно за
такова по вид деяние е ангажирана административнонаказателна отговорност на С..
Не намира опора в закона тезата, че този вид отговорност следва да се носи само
от собственика на ППС или превозвача. За самия водач на тежко или
извънгабаритно ППС е налице забрана да управлява такова без издадено
разрешение, поради което и санкцията е предвидена да се наложи на физическото
лице, нарушило тази забрана. Аргумент в тази насока са и разпоредбите на чл.
37, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 11/ 2001 г. на МРРБ, съгласно които във
вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и АПИ имат
правомощията да спират и да съставят актове на водачи на извънгабаритното и/или
тежко пътно превозно средство, на съпровождащото лице и на другите длъжностни
лица, когато при проверката се установи, че движението на извънгабаритни и/или
тежки ППС се извършва „без разрешително или документ за платена такса в
случаите по чл. 14, ал. 3“ или не е спазен определеният в разрешителното или
посоченият в документа за платена такса в маршрут на движение. Видно е че като
адресати на въпросните санкционни норми изрично са определени и водачите на
ППС, което законодателно решение е логично, предвид спецификата на
изпълнителното деяние. Разглежданият казус е типичен пример в тази насока,
доколкото претоварването на ППС е извършено от изпращача и със знанието на
водача, предвид съдържанието на представената от него товарителница от
28.08.2019 година. Няма данни така извършеното претоварване на пътния състав да
е било известно на превозвача /в случая това е работодателят на С./ или на
собственика на ППС, за да предприемат те действия по чл. 15, ал. 3 от Наредба №
11/ 2001 г. на МРРБ, на която норма се позовава нарушителят. По същите
съображения голословни се явяват и твърденията, че водачът е действал в
изпълнение на неправомерна служебна заповед. На последно място упражняваната от
касатора професия водач на тежкотоварен автомобил, предполага знание относно
неправомерността на такава заповед, дори в хипотеза на действителното й
издаване.
Неоснователни
са бланкетно формулираните възражения за недоказаност на конкретното деяние.
Годността и изправността на измервателните средства /рулетка и електронна
везна/, са установени чрез представените пред въззивната инстанция заявление за
последваща периодична проверка, регистрация на извършени последващи проверки
/последна на 29.03.2019 г./ и декларации за съответствие. При това положение
няма основание да се приеме, че някои от отразените в АУАН, установени при
проверката параметри на ППС, са неверни. Налице е натоварване на отделни оси на
процесното ППС, надвишаващо максималните стойности, определените в чл. 7 от Наредба
№ 11/ 2001 г. на МРРБ, което отнася превозното средство към категорията на
„тежките“ такива, съгласно дефиницията на чл. 3, т. 2 от същата наредба.
Налице е виновно нарушаване от водача на въведените
задължителни правила за ползване на пътищата, при което касаторът е осъществил от обективна и субективна страна, при проявна форма на вина
пряк умисъл, състава на деяние, представляващо административно нарушение
по смисъла на чл. 53, ал. 1, т.
2 от ЗП и основание за реализирането на административно-наказателната
отговорност, установена в същата норма. АУАН и наказателното
постановление отговарят на изискванията относно формата и съдържанието им,
установени в разпоредбите на чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН, и в хода на
административно-наказателната процедура не са допуснати нарушения, ограничаващи
правото му на защита на нарушителя. Липсват основания за прилагане разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН, като процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива
по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в
сравнение с други нарушения от същия вид. Като е достигнал до същите изводи, с
подробно изложени мотиви по всяко от направените пред него оплаквания,
районният съд е постановил решението си при правилно приложение на закона.
Неоснователни са и оплакванията, касаещи
размера на определеното от съда наказание. Санкционната норма на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП гласи, че за нарушение от вида на процесното, на
нарушителя се налага глоба в размер от 1 000 до 5 000 лева. Действително
липсват доказателства за други нарушения на водача по ЗП, както и за семейното,
социалното и имущественото му състояние, но следва да се отбележи, че
последното се дължи основно на процесуалното поведение на самия С., който не е
направил искане за приобщаване на съответните доказателства. Същевременно от
писмените доказателства по делото се установява поведение на касатора, което е индиция за упоритост при преследване на целта,
обосноваваща противоправното му
поведение. Както първоначалното потегляне на същия от с. Сушица с претоварен
ППС и без съответното разрешително, така и продължаването на придвижването му
след проверката без да са изпълнени условията на чл. 37, ал. 3 от
Наредбата № 11/ 03.07.2001 г. на МРРБ, сочат на явно пренебрежително
отношение към установените задължителни правила за поведение. Определеният в
обжалваното решение размер на административното наказание е към предвидения от
закона среден размер за нарушения от този вид и се явява адекватна санкционна
мярка, съобразена с обществената опасност на деянието и дееца, и обсъдените
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Обратно на поддържаното в касационната
жалба на АПИ, така определеният размер на наказанието съответства на
критериите по чл. 27 от ЗАНН, като същевременно съдържа потенциал за постигане
целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН, и няма
основания за неговото изменение.
При така изложеното настоящият състав
намира, че обжалваното съдебно решение не страда от пороци, представляващи
касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно
постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила Решение № 618 от
27.12.2019 г., постановено по АНД № 1830 от 2019 г. по описа на Районен съд –
Велико Търново.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.