РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Радомир, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря ЕЛ.Т. З.
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Гражданско дело №
20241730100851 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, както и осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 20.03.2020 г. Ст. Н. М. –наследодател на ответниците е
подал до „Профи Кредит България” ЕООД попълнено и подписано искане за отпускане на
потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт със зададени параметри. Същият е декларирал,
че е запознат и с Общите условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, като е получил и
преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр с Допълнителна
преддоговорна информация.
С част от сумите по договора е поискано да бъде извършено рефинансиране по други два
договора, които клиентът Ст. Н. М. е сключил с „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, а именно:
Рефинансиране към „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД:
-сума за рефинансиране: 486.76 лева;
-сума за рефинансиране: 504.44 лева
След като „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД е одобрил отпускането на заем съгласно
исканите параметри, на дата 20.03.2020г . с вече починалия Ст. Н. М., като длъжник се сочи ,че е
сключен Договор за потребителски кредит № ..... като с част от сумите по договора по искане на
М. е било извършено рефинансиране по други два договора, които клиентът Ст. Н. М. е сключил
с„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД. На основание чл. 10.1 от ОУ на ДПК във връзка с чл. 121-чл.
127 ЗЗД, ответника Н. С. Н., в качеството си на съдлъжник (СД) по процесния ДПК, се е задължил
да отговаря за задължението на починалия Ст. Н. М. при условията на сключения ДПК.
1
Твърди се от ищеца, че същият по силата на ДПК .... е изпълнил точно и в срок
задължението си, като е извършило поисканото рефинансиране, а останалата част от сумата по
договора, след извършеното рефинансиране, в размер на 2008,80 лева е превел по посочения в
ДПК от длъжника Ст. Н. М. метод - чрез паричен превод по посочена от него банкова сметка, като
общо сума, която е била усвоена от Ст. Н. М. е в размер на 3000 лева.
Твърди се от ищцовата страна, че Ст. Н. М. и Н. С. Н. поемат задължения (чл.8 от Общите
условия) по Договора за потребителски кредит, който е подписан при Общи условия /по- нататък
наричани за краткост „ОУ”/. ОУ са неразделна част от договора, предадени са на клиентите при
подписването им и те са декларирали, че са запознати със съдържанието им и ги приемат, нямат
забележки към тях и се задължават да ги спазва /Буква „А" и „Б" от Декларации/, за което и са ги
подписали.
Сочи се, че процесният договор №.... е сключен при следните параметри , а именно: сума на
кредита 3000.00 лв.; срок на кредита 36 месеца; Размер на месечната вноска по кредита 145,44
лева; Дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема 20-то число на
месеца;Годишен процент на разходите (ГПР %) 49.12; Годишен лихвен процент: 41.00; Лихвен
процент на ден: 0.11; Общо дължима сума по кредита: 5 236, 05лв. Параметрите по поискана и
закупена допълнителна услуга са както следва:Възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„Фаст“: 600.00 лева;Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 660.00 лева;
Размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 35.00 лева;
Сочи се от ищцовата страна, че общото задължение по кредита и по закупена
допълнителна услуга е: 6496,05 лева като общия размер на месечна вноска по договора е 180.44
лева.
Твърди се, че общият размер на договорното възнаграждение по кредита е
предварително определен в погасителния план. Страните са се споразумели договорното
възнаграждение по кредита, което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на
кредита, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план.
Твърди се, че неизплатеното падежирало договорно възнаграждение от страна на
длъжника по делото е в размер на 222.86 лева, дължимо за периода от 20.11.2021 - дата на изпадане
в забава до 26.01.2023 дата на предсрочна изискуемост.
Сочи се, че на 16.08.2021 година е подписан Анекс №1 към ДПК ., с който се отлага
погасителна вноска №17 от погасителния план, съответно е изготвен нов погасителен план, който е
приложен към анекса. На 27.09.2021 година е подписан Анекс №2 към ДПК ...., с който се отлагат
погасителни вноски №18 и 19 от погасителния план, съответно е изготвен нов погасителен план,
който е приложен към анекса.
Твърди се от ищцовото дружество, че Ст. Н. М. и Н. С. Н. не са изпълнили
задължението, което са поели по договора като са преустановили плащанията на погасителните
вноски, изпаднали са в забава. Твърди се, че предвид направените от длъжника плащания и
обявената предсрочна изискуемост на вземането на дата 06.01.2023 г., неизплатеното договорно
възнаграждение от страна на длъжника по делото е в размер на 222.86 лева, дължимо е за периода
от 20.11.2021 г. до 06.01.2023 г. - дата на предсрочната изискуемост. Това е сумата за дължимата
възнаградителната лихва /договорно възнаграждение до датата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. Сочи се от ищеца, че освен длъжимите главница и договорно
възнаграждение, следа да му бъде присъдена и законна лихва върху тях в размер 635.05 лева,
дължима от 06.01.2023 г. - датата на предсрочна изискуемост до датата на входиране.
Сочи се от ищеца, че с ответника Н. С. Н. са били страни по гражд. дело № ./2022г.
по описа на Районен съд гр. Перник, , по което е постановено Решение № ... от 19.12.2022 година, с
което е прогласена нищожността на клаузата, съдържаща се в раздел VI „Параметри“ от Договор за
потребителски кредит №...., която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена
2
допълнителна услуга Фаст в размер на 600.00 лева, както и клаузата съдържаща се в раздел VI
„Параметри“ от Договор за потребителски кредит № ....., която предвижда заплащането на
възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси в размер на 660.00 лева и с което е
осъдено дружеството да възстанови на ищеца сумата от 560 лева - платени по допълнителните
услуги фаст и флекси, ведно със законната лихва върху вземането от дата на входиране на исковата
молба до окончателното плащане. Твърди се, че тази сумата от 560 лева, ведно със законната лихва
се твърди, че е сторнирана в системата на Профи Кредит България и е прихваната от вземането за
договорно задължение, поради което ищеца претендира същото в по-нисък размер от уговореното в
процесния договор.
С оглед изложеното, се моли от съда да бъде признато за установено в
отношенията между страните, съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД срещу Н. С. Н. в качеството му на съдлъжник, възникнало на основание неизпълнение на
Договор за потребителски кредит № ....., в общ размер на 2717,87 лева от които: главница: 2082.82
лева и законна лихва - 635.05 лева, дължима от 06.01.2023 г. - датата на предсрочна изискуемост до
датата на входиране, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане
на вземането.
Моли се съда да постанови решение, с което да осъди Н. С. Н. в качеството му на
съдлъжник по ДПК ....., да заплати договорно възнаграждение - 222.86 лева, дължимо от 20.11.2021
- дата на изпадане в забава до 06.01.2023 дата на предсрочна изискуемост, ведно със законна лихва
от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането.
Моли се съда да постановите решение, с което да бъде признато за установено в
отношенията между страните, съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД срещу Н. С. Н. и Л. Д. М., в качеството им на наследници на починалия Ст. Н. М.,
възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит № .., в условията на
разделност спрямо наследствените квоти, а именно съда да приеме за установено, че всеки дължи /
главница в размер на 1041.41 лева и всеки дължи / от законна лихва - 317.52 лева, дължима от
06.01.2023 г. - датата на предсрочна изискуемост до датата на входиране, ведно със законна лихва
от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Моли се съда да постановите решение, с което да осъди Н. С. Н. и Л. Д. М. в качеството им
на наследници на починалия Ст. Н. М., възникнало на основание неизпълнение на Договор за
потребителски кредит № ., в условията на разделност спрямо наследствените квоти,а именно да
осъди всеки да заплати договорно възнаграждение - 111.43 лева, дължимо от 20.11.2021 - дата на
изпадане в забава до 06.01.2023 дата на предсрочна изискуемост,ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Н. С. Н. и Л. Д. М. чрез адвокат-пълномощника, адв.Ц.
са депозирали писмени отговори като са оспорили исковете като неоснователни, недоказани,
развити са подробни правни доводи в тази връзка като се прави и възражение за недопустимост на
част от исковите претенции по отношение на ответника Н. . В отговорите се развиват правни
доводи относно нищожността на процесния договор за кредит. Твърди се, че предявените искове са
допустими, но предявени при липса на действителен договор сключен между страните.
противопоставя възражение за нищожност на договора за кредит на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, чл.
143 ЗЗП и сл., вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и 11 ЗПК и чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Твърди, че посочената в
договора възнаградителна лихва надхвърляла с над 10 пъти размера на законната лихва, което от
своя страна представлявало накърняване на добрите нрави. Налице било и заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като с уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги се
нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена в ПМС № ../2014 г. Разходите за
допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на
закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на
3
кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски, според ответника, попадат в обхвата на понятието „Общи
разходи по кредита на потребителя“, а оттам и в обхвата на понятието ГПР, когато закупуването на
посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те
представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.
Според ответника, тъй като договорът за кредит бил нищожен, ответниците дължат връщане
единствено на предоставената в заем главница. По изложените съображения, моли исковете да
бъдат отхвърлени. Прави се възражение за прихващане за сумата от 560 лева дължима от ищеца на
ответника Н. Н. по грд.№../2022г. на ПРС
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
Депозирано е писмено становще по същество на спора. Приложене списък на разноски по делото
,които се претендират и се прави възражение за прекомерност на претендираното от ответниците
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответниците редовно призовани, не се явяват, чрез упълномощен
представител оспорват предявените искове по изложени в отговорите по чл.131 ГПК правни
съображения.Претендират разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа
страна:
Ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД е подал на 04.04.2024 г. до Пернишкия районен съд
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника Н. С. Н. и
Л. Д. М. за дължими суми по договор за потребителски кредит от 20.03.2020 г., въз основа на което
е образувано ч. гр. д. № 1672/2024 г. на РС – Перник, което впоследствие е било прекратено и
изпратено по подсъдност на РС - Радомир. В рамките на образуваното пред РдРС производство в
полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 226/22.04.2024 г.
против длъжника и настоящ ответник.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на заповедта за изпълнение длъжниците
са депозирали възражения за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от
съобщаването заявителят „Профи Кредит България“ ЕООД е предявил настоящите искове.
По делото е представен и приет договор за потребителски кредит № ..... от 20.03.2020 г.,
сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД, като кредитор, от една страна и Ст. Н. М., като
длъжник, от друга страна. Договорът е сключен при следните параметри: сума на кредита – 3000,00
лева; срок на кредита - 36 месеца; размер на вноската по кредита – 145,44 лева; годишен процент на
разходите (ГПР) – 49,12%; годишен лихвен процент – 41,00%; общ размер на задължението –
5236,05 лева. Съгласно приетия по делото погасителен план първата погасителна вноска е с падеж
на 20.04.2020 г.3 а последната – на 20.03.2023 г.
По делото е приет и анекс № 1 към договор за потребителски кредит № . от 11.08.2021 г. и
погасителен план към него, с който страните са уговорили, че вноска № 17 се отлага и ще бъде
заплатена по нов погасителен план.
По делото е приет и анекс № 2 към договор за потребителски кредит № ..... от 27.092021 г. и
погасителен план към него, с който страните са уговорили, че вноски № 18 и 19 се отлагат и ще
бъдат заплатени по нов погасителен план.
От изисканото и приложено към настоящото дело гр. д. № ./2022 г. по описа на РС – Перник се
4
установява, че същото е било образувано въз основа на искова молба, депозирана от Н. С. Н. срещу
„Профи Кредит България“ ЕООД, с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1 ЗЗД. С влязло в сила решение № ./19.12.2022 г. по гр. д. №
./2022 г. по описа на РС – Перник съдът е прогласил нищожността на раздел VI от договор за
потребителски кредит ********** г., установяващ задължение за заплащане на сумата в общ
размер на 1260 лева за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, като наред с това е осъдил
ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 560 лева, равняваща се на 16 бр.
заплатени вноски по закупените допълнителни услуги.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Районен съд - Радомир е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД,
както и осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Установителните искове са предявени в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което
подлежат на разглеждане по същество.
При разглеждането им по същество съдът намери следното:
Предмет на иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е признаване за установено по
отношение на ответниците съществуването на вземане на ищеца за определени парични суми.
Уважаването на претенцията предполага доказване кумулативното наличие на няколко
предпоставки, а именно: наличието на договорни отношения между „Профи Кредит България“
ЕООД и ответника/в случая общия наследодател на ответниците/ във връзка със сключения договор
за потребителски кредит, изпълнение на задължението на заемодателя да предаде заемната сума,
както и настъпилия падеж на задължението.
По своя предмет, права и задължения, сключеният между страните договор представлява
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. Кредиторът „Профи Кредит
България“ ЕООД се е задължил и е изпълнил задължението си да предостави на потребителя
наследодателя на ответниците Ст. Н. Милев и на ответника Н. С. Н. като негов солидарен длъжник
сумата от 3000,00 лева, като е следвало да погасят задължението си на 36 месечни вноски, първата
от които с падеж на 20.04.2020 г. и последната с падеж на 20.03.2023 г. Между страните не се спори,
че крайният срок за погасяване на кредита е изтекъл на 20.03.2023 г., с оглед на което съдът не
следва да обсъжда в настоящия съдебен акт въпросите, касаещи настъпването на предсрочната
изискуемост на кредита.
На следващо място съдът следва да се произнесе по противопоставеното от ответника
възражение за недействителност на процесния договор за кредит.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според
чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В § 1, т. 1 от ДР на ЗПК
е дадена легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, като е
посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
5
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора
за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси.
В решението по дело С-686/19 СЕС е разяснил, че понятието „общи разходи по кредита на
потребителя“ обхваща всякакви видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с
договора за кредит и които са известни на кредитора, съответно разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, също се включват в тези разходи.
В случая в договора за потребителски кредит е посочено, че годишният процент на разходите е
49,12%, но не е отразено по какъв начин е формиран и какви компоненти включва. Бланкетното
посочване единствено на крайния размер на годишния процент на разходите обуславя
невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се образува и дали те са в
съответствие с нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Поради това, настоящият състав счита, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
- ГПР е посочен като процент, но не са отразени основните данни, послужили за неговото
изчисляване. Освен това, възнагражденията за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ по
договора за кредит представляват разходи, които е следвало да бъдат включен в ГПР и липсата на
тези разходи в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
При формирането на този извод съдът съобрази и задължителния характер на даденото от СЕС
по дело С-714/22 тълкуване на чл. 10, параграф 2, буква „ж“ от Директива 2008/48, според който
договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин ГПР и общата сума, дължима от потребителя,
изчислен при сключването на договора за кредит, и всички допускания, използвани за
изчисляването на този процент, както и на чл. 23 от Директива 2008/48, предвиждащ, че държавите
- членки установяват система от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети
съгласно настоящата директива и вземат всички необходими мерки за гарантирано прилагане на
тези санкции, като те трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. В цитираното
решение е прието, че с оглед на съществения характер на посочването на годишния процент на
разходите в договора за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се
запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този
процент да се включат всички разходи по член 3, буква „ж“ от Директива 2008/48, следва да се
приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя
от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването
на този процент.
Същото виждане е възприето и в актуалната практика на ВКС, обективирана в решение №
./05.08.2024 г. по т. д. № ./2022 г. на ВКС, ТК, II т. о., според което установената недействителност
(нищожност) на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за
потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на
посочения в договора ГПР съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, се приравнява на
неговата липса и поради това води до недействителност на договора за потребителски кредит.
6
Неточното посочване на този компонент от задължителното съдържание на договора за
потребителски кредит има същата последица, както и непосочването му.
С оглед изложеното дотук, настоящият състав намира, че в случая е нарушено изискването за
посочване и изчисление на ГПР съобразно законовите изисквания, което от своя страна води до
недействителност на целия договор на основание чл. 22 ЗПК, тъй като е изведено като съществено
условие на договора.
С оглед на горното във връзка с възраженията за недействителност направени от страна на
ответниците са основателни, и съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи, каквито се явяват начислените неустойки, такси, лихви и пр.
Чистата стойност по процесния договор за кредит е в размер на сумата от 3000 лева, която е
усвоена от потребителя/наследодателя на ответниците/. От материалите по делото е видно, че е
заплатена от наследодателя на ответниците сумата от 2 887,50 лева за периода от 20.04.2020г. до
07.07.2021г. лева от дължимите суми по погаситления план като всяка вноска включва вноска по
кредита -145,44 лева и 35.00 лева -вноска по закупена допълнителна услуга, от което следва, че
непогасената част от главницата се равнява на 673 лева, до който размер искът за главница се явява
основателен и доказан.Предвид направеното възражение за прихващане от страна на ответника Н.
Н. за сумата от 560 лева дължима от дружеството-кредитор съобразно решение №./19.12.2022г. , то
общо дължимата сума от ответниците за главница се явява 113 лева.
С оглед приложимостта на разпоредбата на чл. 23 ЗПК, следва да се отхвърли акцесорната
искова претенция за заплащане на лихва за забава в общ размер на 635,05 по 317,52 лева за всеки
от ответниците за периода от 06.01.2023 г. до 02.08.2024 г., както и предявения осъдителените
искови претенции по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищцовото
дружество сумата в размер на общо 222,86 лева/по 111,43 лева/ представляваща договорно
възнаграждение, дължимо за периода от 20.11.2021 г. до 06.01.2023 г., произтичащо от договора за
потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 04.04.2024 г., до окончателното изплащане.
За правна пълнота настоящият състав следва да отбележи, че договорната клауза за размера на
договорно възнаграждение /възнаградителна лихва/ противоречи на добрите нрави и е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД. В съдебната практиката (Решение 906/2004 г. по гр. д. №
1106/2003 г. на ВКС, II ГО, Решение 378/2006 г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, II ГО, Определение
901/2015 г. по ч. гр. д. № 6295/2014 г. на ВКС, IV ГО) е прието, че противоречи на добрите нрави
уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато
възнаградителната лихва е уговорена по обезпечено задължение - надвишаваща двукратния размер
на законната лихва. В случая към момента на сключване на договора законната лихва е в размер на
10 %, който размер от една страна уговорената възнаградителна лихва от 41,00 % надхвърля четири
пъти. От друга страна - отчитайки сумата на кредита- 3000. 00 лева и дължимата сума по кредита –
5 235 лева /включваща само чистата сума по кредита и договорна лихва/, размерът на остатъчния
дълг за договорна лихва е 2 235 лв., който размер на договорна лихва, изчислен както на годишна
база, така и за целия срок на кредита надвишава и установения с договора Годишен лихвен процент
от 41. 00%. Следователно договорната клауза за размера на договорно възнаграждение
/възнаградителна лихва/ и по силата на която заявителят претендира заплащане на договорно
възнаграждение е нищожна и като такава не произвежда правно действие, респ. възникване на
7
задължения за кредитополучателя.
Във връзка с горните изводи настоящият състав намира, че критерият за размера на
възнаградителната лихва и относимата практика на ВКС са приложими и след приемането на ЗПК
и конкретно чл. 19, ал. 4 и 5 ЗПК, защото възнаградителната лихва е съществен елемент от
договора за кредит, основанието и цената за встъпване в правоотношението, и затова, както и
поради засилената защита на ЗЗП и ЗПК, правилността на размера на възнаградителната лихва и
съответствието й на добрите нрави подлежи на самостоятелна преценка по горните критерии, като
при тази преценка съдът не е обвързан от допустимите размери на ГПР. Цитираната съдебна
практика касае принципа за добросъвестността, който не е дерогиран от разпоредбата на чл. 19, ал.
4 ЗПК и е приложим към процесния случай.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищцовото дружество следва да
бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената част от исковете. Ищецът доказва направени
разноски в общ размер на 293,71 лева за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното и исковото производства. От така посочената сума ответниците
следва да бъдат осъдени да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 11 , 74 лева,
съразмерно с уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците също имат право на разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете. Последните доказва направени разноски в размер на от по 600 лева
– заплатено адвокатско възнаграждение, което с оглед направеното възражение за прекомерност,
съдът намира, че не съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото.
Относно начина, по който се определя от съда възнаграждението на адвоката, следва да се
приложат критериите по решението по дело С-57/15 на СЕС за разумност и пропорционалност.
Настоящият съдебен състав счита, че при определяне размера на възнаграждението на адв. Н. Ц. от
САК следва да вземе предвид ниската фактическа и правна сложност на делото, материалния
интерес , обема на доказателствения материал и броя на заседанията - в конкретния случай е
проведено едно открито съдебно заседание, в което ответниците не са се явили като по делото има
постъпили писмени отговори.
Съобразявайки горните критерии, съдът намира, че следва да определи адвокатско
възнаграждение на адв. Н. Ц. от САК в размер на по 400,00 лева за всеки от ответниците
От така посочената сума, ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответника
сумата в размер на по 380,00 лева съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. С. Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р....,
ЖК „Ар...”, бл...., ет. .., ап. ., че дължи на ищцовото дружество „Профи Кредит България“ ЕООД, с
8
ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр. С...., бул. „Б.“ №.. ., бл... . Е, вх. „...“ сумата от
56,50 лева (петдесети шест лева и петдесет стотинки) - главница по договор за потребителски
кредит Договор за потребителски кредит №...... сключен на 20.03.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.04.2024 г., до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска главница за разликата до пълния предявен размер
от 2082,82 лева (две хиляди осемдесет и два лева и осемдесет и две стотинки), както и иска за
сумата в размер на 635,05 лева (шестотин тридесет и пет лева и пет стотинки), представляваща
законна лихва за периода от 06.01.2023 г. до 04.04.2024 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л. Д. М., с ЕГН:**********, . Р...., ЖК „Ар.”,
бл. ., ет. ., ап. ..., че дължи на ищцовото дружество „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: .....,
със седалище и адрес на управление: гр. С. бул. „Б.“ № ., бл.. Е, вх. „.“ , в качеството й на наследник
на Ст. Н. М.сумата от 56,50 лева (петдесети шест лева и петдесет стотинки) - главница по
договор за потребителски кредит Договор за потребителски кредит №.... сключен на 20.03.2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 04.04.2024 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска главница за
разликата до пълния предявен размер от 1041,41 лева ( хиляда четиридесет и един лев и
четиридесет и една стотинки), както и иска за сумата в размер на 317,52 лева /триста и
седемнадесет лева и петдесет и две стотинки /, представляваща законна лихва за периода от
06.01.2023 г. до 04.04.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК:....., със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „Б.“ №., бл.. Е, вх. „.“ иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника Н. С. Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ЖК „А.”, бл., ет. ., ап. . да
заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 222,86 лева (двеста двадесет и два лева и
осемдесет и шест стотинки), представляваща договорно възнаграждение, дължимо за периода от
20.11.2021 г. до 06.01.2023 г., произтичащо от Договор за потребителски кредит № ......., сключен на
20.03.2020г., ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 04.04.2024 г., до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: ....., със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № ., бл. . Е, вх. „.“ иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответницата Л. Д. М., с ЕГН:**********, . Р...., ЖК „Ар.”, бл. ., ет. .., ап. ., в качеството
й на наследник на Ст. Н. М. да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 111,43 лева (сто
и единадесет лева и четиридесет и три стотинки), представляваща договорно възнаграждение,
дължимо за периода от 20.11.2021 г. до 06.01.2023 г., произтичащо от Договор за потребителски
кредит № . , сключен на 20.03.2020г., ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.04.2024 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „Б.“ № ., бл. . Е, вх. „.“ да заплати на Н. С. Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ЖК
„А.”, бл.., ет. ., ап. . сумата в размер на 374,13 лева (триста седемдесет и четири лева и тринадесет
стотинки), представляваща направени разноски по делото по компенсация.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: ...., със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Б.“ № ., бл. . Е, вх. „.“ да заплати на Л. Д. М., с ЕГН:**********, . Р., ЖК
„А.”, бл.., ет. ., ап. . сумата в размер на 374,13 лева (триста седемдесет и четири лева и тринадесет
9
стотинки), представляваща направени разноски по делото по компенсация.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
10