О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260122
гр. Пловдив, 18.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен състав, в
закрито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН
ИВАНОВ
като
разгледа докладваното от младши съдия Иванов в. ч. гр. дело № 3164 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 278, ал. 1 във
връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Виа Логистик“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести
септември“ № 222А, чрез адв. А.Н. от ПАК, против Определение № 263270 от
16.11.2020 г., постановено по гр. д. № 8708/ 2020 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, VІІІ гр. с., с което е оставена без уважение молбата от 14.10.2020 г.
на жалбоподателя за изменение на протоколно определение, постановено в
проведеното на 12.10.2020 г. открито съдебно заседание по гр. дело № 8708/2020
г. по описа на Районен съд – Пловдив, VІІІ гр. с., в частта му за разноските.
По изложени доводи в частната жалба се иска отмяна на обжалваното определение и
произнасяне по същество, като се уважи депозираната молба.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е
депозиран отговор на жалбата.
Настоящият съдебен състав на Окръжен съд
– Пловдив, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид данните по
делото, намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице,
в законоустановения срок и против подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е основателна.
Районен съд – Пловдив е бил сезиран с
искова молба от 17.07.2020 г., депозирана от П.Н.П., ЕГН **********, чрез адв.
Х.Д., против „Виа Логистик“
ЕООД, ЕИК *********, с която са предявени обективно кумулативно съединени
искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4 009,39 лв.
– незаплатено обезщетение при командировка за 41 дни, и сумата от 1 230,00 лв.
– незаплатено трудово възнаграждение за периода 27.04.2020 г. – 19.06.2020 г.,
или общата цена на всички искове е била в размер на 5 239,39 лв.
Препис от исковата молба е връчен на
ответното дружество и е постъпил отговор на същата, с който се заявява, че
всички дължими суми от „Виа Логистик“
ЕООД по трудовото правоотношение между страните са изплатени.
С определението по чл. 140 ГПК е
назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е прието в първото
открито съдебно заседание. Същото не е оспорено от страните. Съгласно
заключението на вещото лице ответното дружество, общо за периода на действие на
трудовия договор, е дължало на ищеца сумата от 2 774,02 лв., като 600 лв.
от тях са били изплатени преди депозирането на исковата молба. Остатъчната сума
от общо 2 174,02 лв. е заплатена по банков път на 03.08.2020 г., т.е. след
предявяването на исковете.
В хода на първото съдебно заседание
ищецът, чрез своя процесуален представител, е оттеглил обективно съединените
искове предвид извършеното плащане от ответната страна на претендираните
суми. С оглед така направеното заявление, на основание чл. 232 ГПК районният
съд с протоколно определение от 12.10.2020 г. е прекратил производството по
делото и е осъдил жалбоподателя да понесе направените от ищеца разноски в
размер на 400 лв., както и да заплати дължимата държавна такса в пълния размер
от 129,63 лв. и сумата от 50 лв. – депозит за ССчЕ.
Срещу осъдителния диспозитив
за разноските е постъпила на 14.10.2020 г. от „Виа Логистик“ ЕООД молба по чл. 248 ГПК за изменение на прекратителното определение в частта за разноските, като са
изложени аргументи, че ответното дружество дължи разноски съразмерно с
уважената част от иска, а не в пълен размер. Оспорва се и размерът на
определената от съда държавна такса, за който се твърди, че не е 129,63 лв., а
86,96 лв. – 4% от заплатената сума от 2 174,02 лв. Същевременно се твърди
в молбата, че на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ищецът дължи на ответника
сторените от последния разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. По
подробно изложените в молбата съображения се иска да се измени атакуваното
определение като се намалят присъдените на ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение до сумата от 165,96 лв., а дължимата към съда такса се редуцира
от 129,63 лв. на 86,96 лв. Моли се и определението да бъде допълнено, като се
присъди в полза на ответното дружество сумата от 415,63 лв., представляващи
разноски за адвокатско възнаграждение.
С настоящата частна жалба жалбоподателят,
чрез процесуалния си представител, поддържа доводите си в молбата от 14.10.2020
г. и моли за присъждане на сторените от страните разноски по съразмерност,
съобразно начина, подборно описан в жалбата и молбата по чл. 248 ГПК.
По силата чл. 81 ГПК във всеки акт
(определение или решение б.м.), с който приключва делото в съответната
инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът
има право на разноски и при прекратяване на делото, а съгласно ал. 2 на същия
член разноските по делото се присъждат в тежест на ищеца, когато ответникът не
е дал повод за завеждане на делото и признае иска. Следователно за определянето
на дължимите на ответника разноски в случая не следва да се прилага
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, доколкото съдът не се е произнасял по
същество и липсва отхвърлителен диспозитив,
а е необходимо да се проследи за каква част от претенцията ответникът е дал
повод за завеждане на делото и за каква не е. В тази насока, независимо от
извършеното в хода на делото плащане, въззивният съд
намира, че с поведението си ответникът „Виа Логистик“ ЕООД е дал повод за завеждане на делото относно
сумата от 2 174,02 лв. Посочената сума действително се е дължала на ищеца
към момента на депозиране на исковата молба, видно от заключението по ССчЕ. Ответникът обаче не е давал повод за предявяването на
исковете за сумата от 3 065,37 лв., представляваща разликата от платените
2 174,02 лв. до пълния размер на двете претенции от 5 239,39 лв.,
доколкото липсват данни по делото подобна сума реално да се е дължала от „Виа Логистик“ ЕООД по трудовото
правоотношение. Следователно ответникът е дължал разноски по делото,
пропорционално на тази част от иска, за чието предявяване е дал повод. И
обратното, в полза на ответното дружество е следвало да се присъдят сторените
от него разноски съразмерно с частта от исковата претенция, за чието
предявяване не е станал причина.
По горните съображения ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за един адвокат в размер на 165,97 лв. (400 лв. х 2 174,02 лв. / 5 239,39
лв.). В този размер претенцията за разноски е своевременно заявена и доказана,
предвид представения ДПЗС (л. 4) и е съразмерна на удовлетворения интерес на
ищеца. Тази сума е посочена и в молбата по чл. 248 ГПК, поради което в
разглежданата ѝ част същата ще се уважи.
Дължимата по делото държавна такса
следва да се определи по правилата на чл. 1 от Тарифата за държавните такси,
събирани от съдилищата по ГПК, или 4% от цената на всеки иск. По смисъла на чл.
69, ал. 1, т. 6 ГПК цената на иска по искове за периодични платежи за
определено време - сборът на всички платежи. Следователно държавната такса за
иска относно командировъчните пари е 160,38 лв. (4% от 4 009,39 лв.), а за
трудовото възнаграждение – 50 лв. (4% от 1 230 лв., но не по-малко от 50
лв.), или общо 210,38 лв. В тази насока ответникът на основание чл. 78, ал. 6 ГПК следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда
сумата от 87,30 лв. (210,38 лв. х 2 174,02 лв. / 5 239,39 лв.) –
пропорционално на частта от иска, за чието предявяване ответникът не е дал
повод. Разликата до пълния размер от 210,38 лв. не следва да се понесе от нито
една от страните, доколкото ищецът на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК е
освободен от заплащането на такси и разноски.
Ищецът следва да заплати на ответника
сторените от последния разноски за един адвокат съразмерно с тази част от иска,
за която ответната страна не е дала повод за завеждане на делото. Видно от
представените ДПЗС (л.19), фактура (л.20) и платежно нареждане (л.21)
ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 710,36
лв. с вкл. ДДС. Следователно П.Н.П. дължи на „Виа Логистик“ ЕООД сумата от 415,61 лв. (710,36 лв. х 3 065,37
лв. / 5 239,39 лв.), приблизително колкото е заявено с молбата по чл. 248 ГПК. За отбелязване е, че ищецът е освободен по силата на чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК от внасянето на такси и разноски. При неблагоприятен за него изход от
делото обаче същият дължи заплащане на сторените от ответната страна разноски
съразмерно с отхвърлената част на иска. В тази насока е и съдебната практика,
вкл. и цитираното в молбата по чл. 248 ГПК определение № 58 от 08.02.2011 г. на
ВКС по ч.гр.д. 496/2010 г., III г.о., ГК, която се прилага по
аналогия в случая.
По делото не е направено възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК от нито една от страните. Такова би било и неоснователно, тъй
като хонорарът на всеки от двамата процесуални представители е съобразен с
минималните размери на адвокатските възнаграждения според Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г.
Относно разноските за ССчЕ следва да се отбележи, че с молбата по чл. 248 ГПК не
е направено искане за тяхното ревизиране, поради което протоколното определение
от 12.10.2020 г. ще остане непроменено в тази му част.
По така изложените съображения частната
жалба се намира за основателна, поради което обжалваното определение ще се
отмени, а протоколно определение от 12.10.2020 г., постановено по гр. д. №
8708/ 2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VІІІ гр. с., ще се измени,
респ. допълни, съобразно настоящите мотиви.
На основание чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК
и чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото
определение не подлежи на обжалване, тъй като цената на всеки от исковете е под
законоустановения минимум от 5 000 лв.
Водим от горното, въззивният
съд
О П Р Е Д Е Л
И:
ОТМЕНЯ Определение № 263270 от 16.11.2020 г., постановено по гр. д. № 8708/ 2020
г. по описа на Районен съд – Пловдив, VІІІ гр. с., с което е оставена без
уважение молбата от 14.10.2020 г. на жалбоподателя за изменение на протоколно
определение, постановено в проведеното на 12.10.2020 г. открито съдебно
заседание по гр. дело № 8708/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VІІІ
гр. с., в частта му за разноските, КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ протоколно определение, постановено в проведеното на 12.10.2020 г.
открито съдебно заседание по гр. дело № 8708/2020 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, VІІІ гр. с., в частта за разноските, като НАМАЛЯВА сумата, която „Виа Логистик“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 222А, представлявано от управителя
А. И. Г., със съдебен адрес:***, адв. А.Н. от
ПАК, е осъден да заплати на П.Н.П., ЕГН **********,***, адв. Х.Д., от 400 лева на 165,97 лева, представляващи направени разноски за
производството по делото, както и като
НАМАЛЯВА сумата, която „Виа Логистик“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести
септември“ № 222А, представлявано от управителя А. И. Г., със съдебен
адрес:***, адв. А.Н. от ПАК, е осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Пловдив, от 129,63 лева на 87,30 лева, представляваща държавната такса, И
ИЗМЕНЯ протоколно определение, постановено в проведеното на 12.10.2020 г.
открито съдебно заседание по гр. дело № 8708/2020 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, VІІІ гр. с., в частта за разноските, като ДОПЪЛВА същото в следния смисъл:
ОСЪЖДА П.Н.П., ЕГН **********,***, адв. Х.Д., да заплати на „Виа
Логистик“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 222А, представлявано от
управителя А. И. Г., със съдебен адрес:***, адв. А.Н. от ПАК, сумата от 415,61 лева, представляваща сторени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззивното определение е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1./
2./