Р Е Ш Е Н И Е
№ 1095/11.07.2011г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри гр. състав
На
пети юли две хиляди и единадесета
година
в
публично заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: И.Д.
като
разгледа докладваното от съдия Пенка Стоева
гражданско
дело №1865 по описа за две хиляди и десета година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съединени са кумулативно пряк иск за прогласяване нищожност
на договор поради невъзможен предмет, основан на чл.26,ал.2,изр.1,предл.първо
от ЗЗД, и пряк иск за връщане на даденото по договора, основан на чл.34 от ЗЗД,
предявени от „АДВ Билдингстрой”ООД срещу СРС „Подкрепа”.
Съединени са кумулативно евентуални обратни искове на СРС
„Подкрепа” срещу привлечената като трето лице- негов помагач в процеса Община
Пловдив- гр.Пловдив за прогласяване нищожност на 2бр. договори, основани на
чл.26,ал.2,изр.1,предл.първо от ЗЗД, и за заплащане на обезщетение за вреди
поради недобросъвестност при договарянето, основани на чл.12 от ЗЗД.
Гр.дело №1865/10г.
е образувано по исковата молба на „АДВ Билдингстрой” ООД- гр.Пловдив срещу
Синдикален регионален съюз „Подкрепа” /сочен по-долу като СРС „Подкрепа”/, с
искане до съда:
да прогласи за нищожен поради невъзможен предмет сключения
между страните по спора договор за покупко- продажба, материализиран с н.а.
№193, том 65, дело №1549/07г. на Служба по вписвания- гр.Пловдив, поправен с
н.а. №67, том 13, дело №3030/08г. на същата служба и
да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от
221 379.70лв., съставляваща заплатена му чрез извършено прихващане
продажна цена по твърдяната за нищожна продажба, дължима за връщане с
признаване на нищожността на основанието, на което е платена /вж. освен
исковата молба и т.2 от молба вх.№28453/12.08.10г.-стр.32/,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
исковата молба, както и направените в производството разноски.
Искът за прогласяване нищожността на
сключения договор за покупко- продажба на недвижим имот, поради невъзможен
предмет, е основан на обстоятелствата, че:
По силата на сключен с цитирания по-
горе нотариален акт и н.а. за неговата поправка договор за прехвърляне на
недвижим имот и учредяване право на строеж /пристрояване и надстрояване/ срещу
задължение за изграждане на сграда, ответникът, в качеството му на
„прехвърлител / учредител”, прехвърлил на ищеца, в качеството му на
„приемател”, собствената си двуетажна масивна сграда със застроена площ от
122кв.м., изба, построена в УПИ І-комплексно застрояване, подземни гаражи и
КОО, в кв.381, по плана на ІІІ- градска част на гр.Пловдив, одобрен със заповед
№617/21.04.84г. и №ОА-201/26.02.02г., ведно с правото на строеж /пристрояване и
надстрояване/ на конкретни обекти в посочената сграда, съгласно одобрен от
Община Пловдив на 14.03.06г. идеен инвестиционен проект за „Надстройка,
пристройка и преустройство на съществуваща сграда с обществено обслужващи
функции” и разрешение за строеж №497/05.12.06г.
Насрещната престация на ищеца за прехвърления му имот била
прихващане на задължение на ответника към него до размер от 221 379.70лв.,
за възникването и размера на което служат документите, приложени към негова
молба вх.№28453/12.08.10г. /вж.стр.32 и стр.53-70 от делото/, както и
задължение за изграждане в напълно завършен вид и предаване на ответника с Акт
обр.15 на определени обекти в същата сграда.
Цитираната с н.а. за покупко- продажба Заповед ОА-201/26.02.02г.
на Кмета на Община Пловдив била отменена като незаконосъобразна с влязло в сила
решение на ПОС, постановено по адм. дело №112/07г., с което градоустройственият
статут на сградата, предмет на продажба, както и възможността за нейното
пристрояване и надстрояване отпаднали.
Обстоятелствата, че към момента на изповядане на сделката,
посочената заповед не била влязла в сила, а впоследствие била отменена, правели
сделката такава с невъзможен предмет, тъй като на практика, към момента на
сключването и, нито сградата, нито правото на строеж /пристрояване и
надстрояване, са съществували като обекти на правото, а сделките с невъзможен
предмет, съгласно чл.26,ал.2 от ЗЗД, са нищожни.
Искът за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
221 379.70лв. е основан на обстоятелствата, че:
даденото по нищожни сделки подлежи на реституция, а
претендираната сума е заплатена като продажна цена по такава именно сделка,
чрез извършено между страните прихващане, поради което подлежи на връщане;
възникването и размера на прихванатото вземане към момента
на извършване на прихващането, следва да се счита съгласно приложените към
молба вх.№28453/12.08.10г. документи.
Ищецът по тези искове е приложил към исковата молба и към
молба вх.№28453/12.08.10г. писмени доказателства по опис, които са приети, и е
поискал допускане на съдебно- техническа експертиза, която да отговори на
въпроси, формулирани с исковата молба, касаещи градоустройствения статут на
сградата, предмет на договора, и допустимостта на извършване на пристрояване и
надстрояване на същата, съгласно действащия план, която е била допусната, като
заключението по нея е прието в с.з. от 19.04.11г. /вж. стр.173-175/.
Доколкото с писмена защита от 26.04.11г. /вж.стр.180-182/ е
развил доводи, отнасящи се до устройствения статут на сградата, във връзка с
които съдът е намерил, че е необходимо да се изяснят и факти, останали
неизяснени до приключване на устните състезания по делото в с.з. от 19.04.11г.,
с определение на съда от 10.05.11г. /вж.стр.183-184/ определението от
19.04.11г. за приключване на устните състезания по делото е отменено, след
което е приета допусната по искане на ищеца допълнителна експертиза /вж. молба
на стр.191/ от 27.06.11г. /стр.204-208/, както и писмени доказателства
/вж.стр.192-198/.
Допълнителни съображения в подкрепа на пледоарията по
същество за уважаване на предявените искове, са развити с писмена защита вх.№16044/08.07.11г.
Разноските се претендират по списък, приложен на стр.177 от
делото.
Препис от исковата молба и от молба вх.№28453/12.08.10г. с
приложенията към тях е връчен на лице от канцеларията на ответника по преките искове СРС ”Подкрепа” на 04.10.10г.
/стр.79/.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК- на 04.11.10г. от него е подаден
отговор на исковата молба с вх.№34491 /стр.80/, с който:
е оспорил исковата молба като неоснователна и недоказана;
заявил е становище за действителност на атакувания договор
за продажба, тъй като цитираната с исковата молба заповед №ОА-201/26.02.02г. е
стабилен административен акт и последващата и отмяна от съда не влияе върху
действителността на сделката;
не е взел становище по втория предявен с исковата молба иск,
не е взел становище по доказателствените искания на ищеца и не е повдигнал сам
доказателствени искания.
Не е повдигал искания и след постановяване на определение
№1247/10.05.11г. от съда.
По същество, ответникът по преките искове пледира за тяхното
отхвърляне по съображенията, развити с отговора, и моли за присъждане на направените
в производството разноски по списък, приложен на стр.178 от делото.
С определение на съда №3025/05.11.10г. /стр.109-110/, въз
основа молба вх.№34493/04.11.10г. /стр.86/ на СРС „Подкрепа”- ответник по
преките предявени искове, съдът е конституирал като трето лице помагач по
делото на негова страна Община Пловдив- гр.Пловдив.
С определение на съда №3485/29.12.10г. /стр.141/, въз основа
молба вх.№34494/04.11.10г. /стр.87-90/ на СРС „Подкрепа”, както и на подадените
от СРС „Подкрепа” във връзка с определение №3025/05.11.10г. молби
вх.№37091/06.12.10г. /стр.114-116/, №37518/10.12.10г. /стр.118-119/,
№38988/28.12.10г. /стр.131/, съдът е приел за разглеждане в процеса
евентуалните обратни искове на ответника по преките искове срещу
конституираното трето лице- негов помагач.
Ищецът по евентуалните обратни искове СРС „Подкрепа”-
гр.Пловдив моли съда, в случай, че уважи предявения от АДВ Билдингстрой”ООД
срещу него иск и прогласи за нищожен сключения между тях с н.а. №193/07г.,
поправен с н.а. №67/08г., договор,
да прогласи за нищожни поради невъзможен предмет и
сключените между него и ответника по обратните искове Община Пловдив-
гр.Пловдив Договор за замяна на недвижим имот- частна общинска собственост с
недвижими имоти- частна собственост от 12.04.05г. и Договор за учредяване на
безсрочно право на строеж /пристрояване върху недвижим имот, частна общинска
собственост от 07.08.06г., тъй като праводателят му по тези договори и ответник
по обратните искове също се е легитимирал при сключването им със Заповед
ОА-201/26.02.02г. на Кмета на Община Пловдив, а невлизането и в сила към датата
на сделките и последващата и отмяна водят до отпадане на градоустройствения
статут на сградата и на възможността за нейното пристрояване и надстрояване;
да осъди ответната Община Пловдив да му върне сумата от
142200лв., получена по договора от 07.08.06г.;
да осъди ответната Община Пловдив да му заплати обезщетение
за преките претърпени от прогласяване нищожност на договорите от 12.04.05г. и
от 07.08.06г. вреди в размер на общо
92 226.49лв., от които:
-
16 961.69лв.-
заплатени разноски във връзка с Договора от 12.04.05г. и конкретно: 1487.90лв.-
2% данък по ЗМДТ; 1487.90лв.-режийни разноски, заплатени на основание
чл.44,ал.4 от Наредба на ОбС Пловдив за реда за придобиване, управление и
разпореждане с общинско имущество; 297.58лв.-20% ДДС върху посочените режийни разноски;
13688.31лв.- 20% ДДС върху стойността на общинския имот по договора
-
6256.80лв.- заплатени
разноски във връзка с Договора от 07.08.06г. и конкретно: 2844лв.- 2% данък по
ЗМДТ; 2844лв.-режийни разноски, заплатени на основание чл.44,ал.4 от Наредба на
ОбС Пловдив за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско
имущество; 568.80лв.-20% ДДС върху посочените режийни разноски;
-
28000лв.-
заплатени от него за изготвяне на проект за пристройка, надстройка и
преустройство на процесната сграда;
-
41008лв.-
разноските, които евентуално би бил осъден да заплати, при уважаване на прекия
иск, предявен от „АДВ Билдингстрой” ООД срещу него,
доколкото направените разходи
са такива с оглед придобитите права, а ако такива се признае, че не
съществуват, те съставляват вреди, претърпени единствено заради
недобросъвестното поведение на Общината, която при сключването им не го
уведомила, че заповедта, издадена от неин орган, не е влязла в сила, съответно-
че прехвърлените му права не съществуват,
ведно със законната лихва върху претендираните суми от
датата на исковата молба и разноските по делото.
Приложил е
към исковата молба по обратните искове и към молби вх.№37091/06.12.10г.
/стр.117/, вх.№37518/10.12.10г. /стр.120-124/ и
вх.№38988/28.12.10г. /стр.132-139/ писмени
доказателства, които са приети и не е повдигал други доказателствени искания.
По същество
пледира, в случай, че преките искове се уважат, да бъдат уважени и предявените
от него срещу привлеченото трето лице помагач обратни искове по съображенията, развити
с исковата молба, като се присъдят и направените разноски, съгласно приложен на
стр.178 от делото списък.
Препис от исковата молба по обратните искове е връчен на
лице от канцеларията на ответната по тях Община Пловдив на 10.01.11г.
/стр.143/.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК- на 08.02.11г., от Община
Пловдив е подаден отговор вх.№3046, с който:
е взето становище за недопустимост на иска в частта за
претендираното обезщетение за вреди от 92226.49лв., доколкото в тази част той
попада в хипотезата на чл.1,ал.1 от ЗОДОВ и компетентен да го разгледа и то
само като евентуален, съгласно чл.132 от АПК, е Административен съд- гр.Пловдив
е взето
становище за неоснователност на иска;
се оспорва твърдението на ищеца за недобросъвестност в
поведението и при сключване на двата договора и се твърди, че при сключването
им са били изтекли всички установени от закона срокове, с които тя е имала
задължение да се съобрази, във връзка с обявяване на заповедта, поради което не
би могла да знае, че в едно последващо и далечно време заповедта ще бъде
обжалвана
поради което моли иска да се отхвърли като неоснователен и
се присъдят разноски.
Не е повдигал доказателствени искания преди и след
постановеното от съда определение №1247/10.05.11г.
По същество пледира за отхвърляне на предявените срещу него
обратни искове като неоснователни по съображенията, развити с отговора на
исковата молба, с който претендира и присъждане на разноски. В тридневния срок,
даден от съда с определение в с.з. от 05.07.11г. за представяне на писмена
защита, не представя такава по делото. Не представя списък на разноските.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност,
намери, че:
Предявеният пряк иск за
прогласяване нищожност поради невъзможен предмет на договора, сключен с н.а.
№196/16.07.07г., е лишен от основание,
поради което следва да се отхвърли.
Прекият иск за връщане
на даденото по договора, сключен с н.а. №196/16.07.07г., с признаването му за
нищожен, следва съдбата на първия иск и доколкото той е неоснователен, се явява
също такъв и следва да се отхвърли, както поради тази причина, така и по
причина, че не се установи търсената за връщане сума да е била „дадено” от
ищеца на ответника като престация по този договор.
Всички предявени от
ответника по преките искове обратни искове срещу привлеченото трето лице- негов
помагач искове са евентуални- в случай, че бъде уважен прекия предявен срещу
него иск за прогласяване нищожност на договора от 16.07.07г., поради което и с
отхвърляне на този пряк иск, съдът не дължи произнасяне по обратните искове.
І. Със събраните от страните по делото доказателства, съдът
намери за установени следните факти:
1. По силата на договор,
сключен на 16.07.07г. с н.а. №196, том.І, рег.№1894, дело №194/16.07.07г. на
нотариус Д А, вписана в регистъра на нотариалната камара под №368
/вж.стр.6-10/, поправен с н.а. №48, том І, рег. №441, дело №47/26.02.08г. на
същия нотариус /вж.стр.11-12/, СРС „Подкрепа”-Пловдив, в качеството му на
прехвърлител /учредител е прехвърлил на „АДВ Билдингстрой”ООД- Пловдив, в
качеството му на приемател, правото на собственост върху описаната в т.1 от договора двуетажна масивна сграда,
както и правото на строеж- пристрояване и надстрояване на описаните в т.2 от
договора конкретни обекти в тази сграда, срещу погасяване на задължение в
размер от 221379.70лв., което прехвърлителят има към приемателя по договора,
както и срещу поето от приемателя по договора задължение със свои средства и за
своя сметка да изпълни и предаде в напълно завършен вид на прехвърлителя
обектите по т.3 от договора, правото на строеж върху които последният си е
запазил.
2. С постановено като
окончателно решение от 27.06.08г. по адм.дело №112/07г. на ПОС, е отменена
Заповед №ОА-201/26.02.02г. на Кмета на Община Пловдив- гр.Пловдив, с която е
одобрен проект за изменение на ПУП- План за регулация и застрояване относно УПИ
І- комплексно застрояване по плана на трета градска част- гр.Пловдив, чрез
изменение на уличната регулация в обсега на съществуващата сграда, както и
предвиждането за запазване на последната, нейното пристрояване и надстрояване и
промяна на предназначението и /вж. заповедта и съдебното решение на стр.13-20/.
3. Към 18.03.10г., Заповед
№РД-18-48/03.06.09г. на ИД на АГКК- гр.София за одобряване на кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Пловдив не е влязла в сила по отношение на
сграда с идентификатор 56784.523.761.1, записана на административен адрес:
гр.Пловдив, ул.”Кап.Райчо”№67, поради подадена срещу нея пред Административен
съд- гр.Пловдив жалба вх.№94-8411/06.08.09г. /вж. удостоверение на стр.20 от
СГКК-гр.Пловдив/.
4. На 21.03.05г., в
гр.Пловдив, по силата на писмен договор, сключен на тази дата между В Д М, като
заемодател, и СРС на КТ „Подкрепа”-гр.Пловдив, като заемател, А К- председател
на СРС на КТ „Подкрепа”- гр.Пловдив, е получил от заемодателката сумата от 21704.69лв.-
заем по договор за заем, като е поел задължението за връщане на посочената сума
на заемодателката до 31.12.10г. /вж. договор за заем от 21.03.05г. на стр.53 и
разписка на стр.57/.
5. На 20.07.06г., в
гр.Пловдив, по силата на писмен договор, сключен на тази дата между „Пиранко
БГ” ЕООД- гр.София, като заемодател, и СРС на КТ „Подкрепа”-гр.Пловдив, като
заемател, А К- председател на СРС на КТ „Подкрепа”- гр.Пловдив, е получил от
заемодателя сумата от 149456.80лв.- заем по договор за заем, като е поел
задължението за връщане на посочената сума на заемодателя до 31.12.10г. /вж.
договор за заем от 20.07.06г. на стр.58 и разписка на стр.63/.
6. На 21.02.06г., в
гр.Пловдив, по силата на писмен договор, сключен на тази дата между Д А А, като
заемодател, и СРС на КТ „Подкрепа”-гр.Пловдив, като заемател, А К- председател
на СРС на КТ „Подкрепа”- гр.Пловдив, е получил от заемодателката сумата от
46983.43лв.- заем по договор за заем, като е поел задължението за връщане на
посочената сума на заемодателката до 31.12.10г. /вж. договор за заем от
21.02.06г. на стр.65 и разписка на стр.69/.
7. На 15.11.04г., в
гр.Пловдив, по силата на писмен договор, сключен на тази дата между Д А А, като
заемодател, и СРС на КТ „Подкрепа”-гр.Пловдив, като заемател, А К- председател
на СРС на КТ „Подкрепа”- гр.Пловдив, е получил от заемодателката сумата от 35831.10лв.-
заем по договор за заем, като е поел задължението за връщане на посочената сума
на заемодателката до 31.12.10г. /вж. договор за заем от 15.11.04г. на стр.64 и
разписка на стр.70/.
8. С договор за цесия от
10.07.07г., В Д М, като цедент, е прехвърлила на „Пиранко БГ” ЕООД- гр.Пловдив,
като цесионер, вземането си към СРС „Подкрепа”-гр.Пловдив за сумата от
21704.69лв., произтичащо от договор за заем от 21.03.05г., ведно с всички
принадлежности, срещу сумата от 21000лв., платима и от цесионера до 31.12.10г.,
а на неустановена дата е потвърдила и писмено извършената по силата на договора
от 10.07.07г. в полза на „Пиранко БГ” ЕООД цесия на това свое вземане /вж.
договор за цесия на стр.54 и потвърждение за извършена цесия на стр.55/.
С уведомление, връчено на
11.07.07г. на А К, в качеството му на председател на СРС „Подкрепа”-
гр.Пловдив, В М е съобщила на СРС
„Подкрепа”-Пловдив за прехвърляне на вземането си от 21704.69лв. по договора за
заем, сключен между нея и СРС „Подкрепа”-Пловдив на 21.03.05г., на „Пиранко БГ”
ЕООД- Пловдив /вж. уведомление на стр.56/.
9. С договор за цесия от
10.07.07г., Д А А, като цедент, е прехвърлила на „АДВ Билдингстрой” ООД-
гр.Пловдив, като цесионер, вземанията си към СРС „Подкрепа”-гр.Пловдив,
произтичащи от договори за заем от 21.02.06г. и 15.11.04г., ведно с
принадлежностите, за сумата от общо 61418.21лв., съставляваща част от общото и
вземане по посочените два договора, срещу сумата от 61000лв., платима и от
цесионера до 31.12.10г., а на неустановена дата е потвърдила и писмено
извършената по силата на договора от 10.07.07г. в полза на „АДВ Билдингстрой”
ООД- гр.Пловдив цесия на част от тези свои вземания до посочения размер /вж.
договор за цесия на стр.66 и потвърждение за извършена цесия на стр.67/.
С уведомление, връчено на 11.07.07г.
на А К, в качеството му на председател на СРС „Подкрепа”- гр.Пловдив, Д А е
съобщила на СРС „Подкрепа”-Пловдив за прехвърляне на част от вземанията си по
договори за заем, сключени между нея и СРС „Подкрепа”-Пловдив на 21.02.06г. и
15.11.04г., в размер от общо 61418.21лв., на
„АДВ Билдингстрой” ООД- гр.Пловдив /вж. уведомление на стр.68/.
10. С договор за цесия от
10.07.07г., „Пиранко БГ” ЕООД- Пловдив, като цедент, е прехвърлило на „АДВ
Билдингстрой” ООД- гр.Пловдив, като цесионер, вземанията си към СРС
„Подкрепа”-гр.Пловдив, както следва:
за сумата от 138256.80лв., произтичащо
от договор за заем от 20.07.06г.,
за сумата от 21704.69лв.,
произтичащо от договор за заем от 21.03.05г. и договор за цесия от 10.07.07г.,
ведно с принадлежностите,
срещу сумата от 159000лв., платима му от цесионера до 31.12.10г., а на
неустановена дата е потвърдило и писмено извършената по силата на договора от
10.07.07г. в полза на „АДВ Билдингстрой” ООД- гр.Пловдив цесия на тези свои
вземания /вж. договор за цесия на стр.59-60 и потвърждение за извършена цесия
на стр.61/.
С уведомление, връчено на
11.07.07г. на А К, в качеството му на председател на СРС „Подкрепа”-
гр.Пловдив, „Пиранко БГ” ЕООД- Пловдив е съобщило на СРС „Подкрепа”-Пловдив за
прехвърляне на вземанията си, произтичащи от описаните източници, на „АДВ Билдингстрой” ООД- гр.Пловдив /вж.
уведомление на стр.62/.
11. С АЧОС №868 от 14.10.02г., съставен на
основание чл.2,ал.2,т.1 от ЗОС, във вр. с пар.7,ал.1,т.6 от ПЗР на ЗМСМА, като
имот- частна общинска собственост, считано от 1991г., е актувана „ двуетажна
масивна сграда със застроена площ от 122кв.м., ведно с правото на строеж,
попадаща в УПИ І-комплексно застрояване, подземни гаражи и КОО, кв.381 по плана
на трета градска част- гр.Пловдив, одобрен със Заповед №№617/21.06.84г. и
ОА-201/26.02.02г., бивша собственост на А И Р, С Б, А Б и К Б, при съставен за
нея стар акт с №2525/25.08.93г. /вж. АЧОС №868 на стр.97/.
12. С решение №546, взето с
Протокол №26/29.11.02г. от Общински съвет- Пловдив, последният е упълномощил
Кмета на Община Пловдив да извърши замяна на недвижим имот- частна общинска
собственост, находящ се на ул.”Кап.Райчо”№67А, а именно: двуетажна масивна
сграда със застроена площ от 122кв.м., изба, ведно с право на строеж, построена
в УПИ І-комплексно застрояване, подземни гаражи и КОО, кв.381 по плана на трета
градска част- гр.Пловдив, одобрен със Заповед №№617/21.06.84г. и
ОА-201/26.02.02г. с три броя едностайни / стая и кухня/ апартаменти,
собственост на СРС „Подкрепа”, при спазване на следните допълнителни условия:
общата стойност на предлаганите за
замяна апартаменти да не бъде по-ниска от 24300лв.; оценката им да се извърши
от сектор „Оценки и разпореждане” при Община Пловдив; да бъдат в районите
„Южен”, „Тракия” или „Западен”, които са годни за обитаване; да не се намират
на първи или на последен етаж; след като Кметът назначи комисия, в която да се
включат по един общински съветник от представителните групи в Общински съвет,
която да извърши оглед и да конкретизира апартаментите, предлагани за замяна, и
въз основа решението, взето от тази комисия; като всички разноски по замяната се
поемат от СРС „Подкрепа” /вж. протоколно решение №546 на стр.94/.
13. На 17.03.05г., от Кмета
на Община Пловдив е издадена Заповед № ОА-454, с която, в изпълнение на взетото
от Общински съвет с протокол №26/29.11.02г. решение №546 и въз основа доклад на
комисията, назначена със Заповед №2121/29.12.04г., същият е заповядал да се
извърши замяната на двуетажна масивна сграда- частна общинска собственост, със
застроена площ от 122кв.м., изба, ведно с право на строеж, построена в УПИ
І-комплексно застрояване, подземни гаражи и КОО, кв.381 по плана на трета
градска част- гр.Пловдив, одобрен със Заповед №№617/21.06.84г. и
ОА-201/26.02.02г., оценена съгласно оценителски доклад от 14.02.05г. на
74393лв., с описаните в тази заповед 3бр. апартаменти, собственост на СРС
„Подкрепа”- Пловдив, на обща стойност съгласно оценителски доклад от 01.02.05г.
от 69650лв., при заплащане на посочените с издадената заповед суми от СРС
„Подкрепа” в двуседмичен срок от връчване на заповедта, след което да се сключи
и договор за замяна /вж. Заповед №ОА-454/17.03.05г. на стр.95-96/.
14. С писмен договор за замяна на недвижими
имоти- частна общинска собственост с недвижими имоти- частна собственост,
сключен на 12.04.05г., вписан в Служба по вписвания- гр.Пловдив на 19.04.05г. с
рег.№10918, като акт №152, том 7, на основание чл.40,ал.1 от ЗОС, в изпълнение
на Решение №546, взето с протокол №26/29.11.02г. на Общински съвет- гр.Пловдив,
както и на заповеди №№ ОА-2121/29.12.04г. и ОА-454/17.03.05г. на Община
Пловдив, Община Пловдив, представлявана от Кмета си д-р И Ч, е прехвърлила в
собственост на СРС „Подкрепа”-Пловдив двуетажна масивна сграда със застроена
площ от 122кв.м., изба, ведно с правото на строеж, построена в УПИ І-комплексно
застрояване, подземни гаражи и КОО, находяща се в гр.Пловдив,
ул.”Кап.Райчо”№67А, в замяна на прехвърлено и от СРС „Подкрепа” Пловдив право
на собственост върху описаните с този договор три броя апартамента- негова
собственост и срещу заплатената от СРС „Подкрепа”- Пловдив разлика в цените на
заменените имоти в размер от 4743лв., внесена с платежно нареждане от
22.03.05г. /вж. договор от 12.04.05г. на стр.91-93 от делото/.
15. На 30.05.05г., въз
основа заявление вх.№4600-6053/26.05.05г., от Главен архитект на Община
Пловдив, на основание чл.140 от ЗУТ и Заповед ОА-201/26.02.02г., е разрешено
проучване и проектиране на идеен инвестиционен проект за надстрояване до три и
четири етажа, пристрояване до три и четири етажа с височини 8.50м. и 11.50м. и
преустройство на съществуваща сграда с обществено обслужващи функции в УПИ
І-комплексно застрояване, подземни гаражи и КОО, кв.381 по плана на трета
градска част- гр.Пловдив /вж. скица на стр.98/.
16. На 10.11.05г., между
СРС „Подкрепа”-гр.Пловдив, като възложител, и „Пловдивинвест-21” АД-
гр.Пловдив, като изпълнител, е сключен договор за проектиране, по силата на
който изпълнителят се е задължил, след представяне на техническо задание от
възложителя и въз основа на издаденото на 30.05.05г. от Главен архитект на
Община Пловдив разрешение за проучване и проектиране, да изготви проекти по
части архитектура, конструкции, ВиК, ел., геодезия и вертикална планировка, ПБЗ
и визуализации- фази идеен и работен проект, без части ОВ и К и асансьор,
геология и специални инсталации, а възложителят се е съгласил да му заплати за това
сумата от 28000лв., с включен ДДС, от която 10200лв.- при предаване на идейния
проект и 17800лв.- при предаване на работния проект /вж. договор на
стр.105-107/.
17. Със Заповед
№ОА-1227/01.06.06г., издадена на основание чл.38,ал.2 от ЗОС, чл.44,ал.2 от
НРПУРОС, приета с Решение №47, взето от Общински съвет- Пловдив с Протокол
№7/22.03.05г., молба вх.№4600-6043/1/22.03.06г., одобрен от Община Пловдив на
14.03.06г. идеен инвестиционен проект за „Надстройка, пристройка и
преустройство на съществуваща сграда с обществено- обслужващи функции”, оценка
по реда на чл.22,ал.3 от ЗОС в размер на 142200лв., изготвена от „Спел-96”ООД
на 04.05.06г. и данъчна оценка на същото право на строеж от 135619.40лв.,
Кметът на Община Пловдив е учредил в полза на СРС „Подкрепа”-Пловдив
допълнително безсрочно възмездно право на строеж/ за пристрояване и
надстрояване/ със застроена площ 100.05кв.м. и РЗП 892.60кв.м. за обект
„Надстройка, пристройка и преустройство на съществуваща сграда с обществено-
обслужващи функции”, находящ се на ул.”Кап.Райчо”№67А, върху дворно място,
представляващо имот частна общинска собственост- УПИ І-комплексно застрояване,
подземни гаражи и КОО, кв.381 по плана на трета градска част- гр.Пловдив, при
граници: от юг-ул.”Кап.Райчо”, от изток, запад и север- дворно място на УПИ
І-комплексно застрояване, подземни гаражи и КОО, срещу сумата от 142200лв.,
като правото на строеж се реализира след внос на посочените в заповедта като
дължими се суми и разноски и след подписването на договор за учредяването му
/вж. заповед на стр.101-102/.
18. С писмен договор от 07.08.06г.,
вписан в Служба по вписвания –гр.Пловдив с рег.№21882, като акт №84, в том 13 на
09.08.06г., Община Пловдив, представлявана от Кмета си, в качеството на
суперфициент и собственик на имот- частна общинска собственост, съставляващ
дворно място, застроено и незастроено в УПИ І-комплексно застрояване, подземни
гаражи и КОО, кв.381 по плана на трета градска част- гр.Пловдив, при граници:
от юг-ул.”Кап.Райчо”, от изток, запад и север- дворно място на УПИ І-комплексно
застрояване, подземни гаражи и КОО, кв.381, на основание чл.38,ал.2 от ЗОС,
чл.44,ал.2 от НРПУРОС, приета с Решение №47, взето с протокол №7/22.03.05г. на
Общински съвет- Пловдив и Заповед №ОА-1227/01.06.06г. на Кмета на Община Пловдив,
е учредила в полза на СРС „Подкрепа”- Пловдив, в качеството на суперфициар,
право на строеж- за пристрояване и надстрояване, съгласно одобрен от Община
Пловдив на 14.03.06г. идеен инвестиционен проект за „Надстройка, пристройка и
преустройство на съществуваща сграда с обществено обслужващи функции”, със
застроена площ 100.05кв.м. и РЗП 892.60кв.м., построена в УПИ І-комплексно
застрояване, подземни гаражи и КОО, кв.381 по плана на трета градска част-
гр.Пловдив срещу заплащане на сумата от 142200лв., изплатена с платежно
нареждане от 20.07.06г.
19. На 20.11.06г., от
„Пловдивинвест 21” АД- Пловдив е издадена фактура за получена от СРС
„Подкрепа”- Пловдив по договор услуга- идеен проект, на стойност от 10200лв. с
ДДС, платима по банков път /вж.стр.108/.
20. На 05.12.06г., от
Главен архитект на Община Пловдив, на СРС „Подкрепа”- Пловдив, на основание
чл.142,ал.2, чл.148 от ЗУТ, комплексен доклад за оценка на съотвествието на
инвестиционен проект със съществуващите изисквания към строежите №9/16.02.06г.
на „Пловдивинвест”АД и одобрен инвестиционнен проект от арх.С П от 14.03.06г.,
е издадено разрешение за строеж №497 на обект : Надстройка, пристройка и
преустройство на съществуваща сграда с обществено обслужващи функции- , с
което, на СРС „Подкрепа”- Пловдив, УПИ І-комплексно застрояване, подземни
гаражи и КОО, кв.381 по плана на трета градска част- гр.Пловдив.
21. Със съобщаване на
разрешение за строеж, на 06.12.06г., А И К, е бил уведомен за издадено
Разрешение за строеж, неиндивидуализирано с номер и дата на издаване,
съобщаването за което е започнато на 06.12.06г. и приключено на 19.12.06г., без
в срока по чл.149,ал.2 от ЗУТ да са подадени жалби по реда на чл.216,ал.3 от ЗУТ и без в срока по чл.156,ал.1 от ЗУТ да има издадена от РДНСК-Пловдив
заповед за отмяна на разрешението за строеж, което е влязло в сила на
20.12.06г./вж.стр.104/.
22. Съгласно чл.5 на
договор за замяна от 12.04.05г., СРС „Подкрепа” е заплатил с платежни
нареждания от 22.03.05г., освен разликата в цените на заменяните имоти, още и
сумите от:
1487.90лв., съставляваща 2%
данък по чл.47,ал.2 от ЗМДТ във вр. с чл.45 от ЗМДТ- по сметка на отдел МДТ-
Пловдив;
1487.90лв., съставляваща 2%
режийни разноски- по сметка на Община Пловдив;
297.50лв., съставляващи 20%
ДДС върху стойността на режийните разноски- по сметка на Община Пловдив;
13688.31лв.-20% ДДС върху
стойността на общинския имот, като данъчната основа се образува като към
стойността на сградата 74393лв. се прибави 2% данък от 1487.86лв., получената
стойност се умножи по 20% и от нея се извади платения местен данък от
1487.86лв. -по сметка на Община Пловдив / вж. договор на стр.91-93/.
23. Съгласно чл.1.2-1.4 на
договор за учредяване на право на строеж от 17.08.06г., СРС „Подкрепа” е
заплатил с платежни нареждания от 20.07.06г., освен цената на учреденото му
право, още и сумите от:
2844лв., съставляваща 2%
данък на основание чл.44,ал.1 във вр. с чл.46,ал.2,т.1 от ЗМДТ- по сметка на
отдел МДТ- Пловдив;
2844лв., съставляваща 2%
режийни разноски- по сметка на Община Пловдив;
568.80лв., съставляващи 20%
ДДС върху стойността на режийните разноски- по сметка на Община Пловдив / вж.
договор на стр.99-100/.
24. С молби от 25.09.09г., 14.07.09г.
и 05.08.09г. /вж.стр.192, стр.194 и стр.196-197/ „АДВ Билдингстрой” ООД е
искало от различни административни органи на основание пар.16,ал.1 от ПР на ЗУТ
издаването на удостоверение за търпимост на двуетажната масивна сграда,
находяща се на ул.”Кап.Райчо”№67А, но до 27.06.11г. удостоверение за търпимост
на същата сграда не е било издавано /вж. отговор на въпрос 11 от допълнителното
заключение на вещото лице Г./
25. Установи се с приетите
по делото заключения от 11.04.11г. /вж.стр.173-175/ и от 27.06.11г.
/вж.стр.204-208/, на в.л. Г. че:
-двуетажната масивна
жилищна сграда със застроена площ от 122кв.м., изба, включена в УПИ
І-комплексно застрояване, подземни гаражи и КОО, кв.381 по плана на трета
градска част- гр.Пловдив, одобрен със Заповед №617/21.06.84г., е заснета в
кадастралната основа на същия план, макар и без планоснимачен номер /вж.
първоначално заключение/;
-че с отмяната на Заповед
№ОА-201/26.02.02г., действащ остава застроителния план, одобрен със заповед
№617/84г., който предвижда на мястото на двуетажната сграда само подземен
гараж- т.е. по действащия към момента ЗРП, за описаната съществуваща сграда не
е предвиден устройствен статут и с оглед това не е възможно нейното
пристрояване и надстрояване /вж. първоначално заключение/;
-двуетажната масивна сграда
е била заснета като обект на кадастъра с плана, с КРП на гр.Пловдив, одобрен
със заповед №6476/53г., като жилищна сграда в имот, предназначен за жилищно
застрояване /вж. допълнително заключение/;
- времето на изграждане на
същата сграда не е установено, тъй като за нея не са намерени строителни книжа
при извършена за това в район Централен и в Община Пловдив проверка, поради
което не може да се отговори на въпроса отговаряла ли е тя на действащите при
изграждането и правила и норми /вж. допълнително заключение/,
-че по плана от 1965г. имот
пл.№761 е включен в УПИ-Х-комплексно застрояване гаражи и котелно, което
застрояване е реализирано, като с този план на мястото на процесната сграда не
е имало предвиждане за изграждане на конкретен обект, както и че такова
предвиждане е за пръв път налично с плана от 1984г., съгласно който на нейно
място е предвидено изграждане на подземен паркинг, нереализиран и до момента
/вж. отговор на в.л. Г. ***. от 05.07.11г., по повод закрепеното с
допълнителното заключение обстоятелство за реализиран северно от сградата
наземен паркинг, оцветен в синьо на скица №2 към заключението/.
ІІ. При така установените
факти, съдът направи правните си изводи по съществото на спора, воден от
следните съображения:
По преките предявени искове.
1. По иска за нищожност на
договора, сключен на 16.07.07г., поради невъзможен предмет.
Този иск се намери от съда
за лишен от основание, поради което следва да се отхвърли.
Нищожни са съгласно
чл.26,ал.2,предл.1 от ЗЗД договорите, които имат невъзможен предмет.
В теорията, под предмет на
сделката, както с основание е изтъкнал и ищецът по преките искове с писмената
си защита, се разбира обекта на правоотношението /вж. проф. В.Т, „Гражданско
право на НРБ, обща част, дял ІІ, изд. „Наука и изкуство”,1973г., пар.74, т.2/.
Обектът на гражданските
и/или облигационните отношения от своя страна е получил различни теоретични
определения от различни автори: „благото,
спрямо което носителят на субективното право може да упражнява признато му и
гарантирано от закона поведение за задоволяване на съответен интерес” /вж.
проф. В.Т, „Гражданско право на НРБ, обща част, дял ІІ, изд. „Наука и изкуство”,1973г.,
пар.53, т.1/; „това, към което е насочено
поведението на длъжника” /М.М.А, цитиран от проф. А К в „Облигационно
право, Общо учение за облигационното отношение, книга първа, изд.
„Софи-Р”,1992г., стр.97-под линия/; „действието,
насочено към предмет от външния мир” /О.С.Й, цитиран от проф. А К в
„Облигационно право, Общо учение за облигационното отношение, книга първа, изд.
„Софи-Р”,1992г., стр.97-под линия/, включително по отношение на същия е
застъпено становището, че „самото
облигационно отношение като отношение няма предмет. Нито пък дължимата вещ може
да бъде негов предмет.” /вж. проф. А К в „Облигационно право, Общо учение
за облигационното отношение, книга първа, изд. „Софи-Р”,1992г., стр.98/.
Без да се задълбочава
повече в разискване по въпроса за обекта на правоотношението, съдът цитира
горните гледища единствено за да подчертае, че разглежданият казус не е
безспорен нито в теоретично отношение, нито с оглед трайна и безпротиворечива
съдебна практика, на каквито ищецът се позовава най- общо в писмената си
защита.
При горната уговорка, при разрешаването
му, настоящият състав взе предвид от теоретична страна следните принципни
постановки, застъпени в теорията, които и сам споделя:
-че различните обекти на
гражданските правоотношения могат да се разглеждат само във връзка с отделните
видове правоотношения, които са твърде многообразни, и от гледна точка на
различните правни качества, които гражданското право им придава с оглед
участието им в гражданския оборот и по този начин създава техния правен режим;
че такива обекти са най- общо вещи, нематериални блага, действия, имущество; че
невъзможността може да бъде както фактическа, така и правна, но следва да се
отличава от незаконния или непозволен предмет, наличието на които води до
недействителност поради противоречие със закона; че за да има нищожност е
необходимо невъзможността на предмета да е пълна, а не частична; че невъзможността
следва да е начална, а не настъпила след сключване на сделката /вж. проф.В Т, „Гражданско
право на НРБ, обща част, дял ІІ, изд. „Наука и изкуство”,1973г., пар.53, т.2 и
пар.74,т.2/;
-че законът не определя
понятието „вещ”, но според позитивното право „вещ е всеки самостоятелен предмет на природата, представляващ
естествена даденост или създаден от човека, който има собствено наименование в
обмена и е годен да задоволява нужди” /вж. Б В, Облигационно право,
специална част, отделни видове договори, изд.”Софи-Р”,1992г., стр.35-Предмет на
договора за продажба/ , „материален предмет, който има самостоятелно
съществуване” /вж. проф.В Т, „Гражданско право на НРБ, обща част, дял ІІ,
изд. „Наука и изкуство”,1973г., пар.54, т.1/;
- че предмет на договора за
продажба могат да бъдат както вещи, така и права /вж. Б В, Облигационно право,
специална част, отделни видове договори, изд.”Софи-Р”,1992г., стр.35-Предмет на
договора за продажба, както и по аргумент от чл.183 от ЗЗД/.
Договорът, прогласяване
нищожност на който се иска от съда, е такъв за прехвърляне на недвижим имот-
двуетажна масивна сграда и за учредяване на право на строеж /пристрояване и
надстрояване/ на същата сграда, а съгласно приетото от съда по-горе принципно
виждане, че предмет на договора за продажба може да бъде както вещ, така и
право, обект на правоотношението в случая са съответно двуетажната масивна
сграда и правото за нейното надстрояване и пристрояване.
Че двуетажната масивна
сграда със застроена площ от 122кв.м., описана в т.1 от договора като находяща
се в гр.Пловдив, ул.”Кап.Райчо”№67А, в УПИ І- комплексно застрояване, подземни
гаражи и КОО, е съществувала като обособен и самостоятелен материален предмет към
датата на сключване на договора-16.07.2007г., е категорично установено от
събраните доказателства. Съгласно приетите по делото две заключения на в.л. Г.
тя е заснета като самостоятелен обект- двуетажна масивна жилищна сграда в имот
за жилищно застрояване с пл.21, кв.381, трета градска част-гр.Пловдив, още с КРП
от 1953г., а също и в последващите планове, отнасящи се до устройството на
съответната територия- от 1965г. и от 1984г., последният действащ и
понастоящем, като и до датата на приключване на устните състезания по делото
предвиденият за изграждане на нейно място подземен паркинг не е реализиран. При
изготвяне на кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.Пловдив, одобрени
със заповед от 03.06.09г., сградата е получила идентификатор като самостоятелен
обект -т.е. била е налична като обект на кадстъра и към тази дата, която следва
датата на сключване на договора. Установеното обстоятелство, че в тази част
срещу заповедта за одобряване на кадастралната карта е подадена жалба, е
ирелевантно за факта на съществуването на сградата като обект на кадастъра.
Т.е. липсата на предмет от гледна точка на фактическа негова невъзможност, например
погиване, както такова е визирано от чл.184,ал.1 от ЗЗД, към датата на
сключване на договора е изключена, но такава не е и била твърдяна от ищеца.
Основното съображение на
ищеца за нищожност на договора като такъв с невъзможен предмет, както това личи
от исковата молба и от двете депозирани от него писмени защити, е черпено от
обстоятелството, че тази сграда няма устройствен статут по ЗУТ както към момента на сключване на договора, така и
към настоящия момент и този факт е категорично установен по делото и с двете
приети заключения на в.л. Г..
Този единствен довод на
ищеца да намери за невъзможен предмета на договора в частта за продадената му с
него сграда, не може да бъде споделен от настоящия състав.
Както проф.Т е изтъкнал,
правите свойства на вещите се създават и уреждат от закона, за да обслужат
конкретна негова цел и с оглед многообразието на отношенията, които законът
урежда, да бъдат определени правата и задълженията на правните субекти по
отношение на вещите. Тази изключително важна отправна гледна точка при
изследване на правните свойства на обектите на правоотношенията важи според
настоящия състав изцяло не само с оглед разнообразието на гражданските
правоотношения, във връзка с които е коментирана от проф.Т, а и с оглед
правоотношенията, обект на правна регламентация въобще. В аспекта на конкретния
казус, това принципно виждане означава, че правните свойства на вещите, имащи
отношение към преценката за тяхната годност да бъдат възможен предмет на
придобиване на правото на собственост чрез продажба, следва да се отличават от
правните свойства на вещите, които ЗУТ е уредил като релевантни за преценка на
въпроси, имащи отношение към неговия предмет- да уреди обществените отношения,
свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и
строителство в РБ и да определи ограниченията върху собствеността за устройствени цели, а в тази връзка- и с
уредбата, отнасяща се до предвижданията на подробните устройствени планове, до
различните категории строежи /временни, законни, незаконни, узаконяеми, търпими
и т.н./, до последиците, които този закон свързва с действието на плановете, до
запазването, респективно- премахването на определените за неговите цели сгради.
Различният подход на
законодателя при определяне правните свойства на сградите за целите на
конкретните отношения, които са предмет на съответните области от правната
уредба, и вниманието, което трябва винаги да се обръща на тези разлики, е ясно
подчертан в теорията и от В П /вж. „Устройство на територията”,
изд.”Сиби”,2004г., глава трета, раздел осми/ при изследване на въпроса за
временните строежи и за строежите с временен устройствен статут, чрез
позоваване на разпоредбата на пар.182 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, изключваща изрично
част от временните строежи, уредени от ЗУТ, от кръга на недвижимите имоти,
както те са определени с нормата на чл.110,ал.1 от ЗС, и с аналогичния пример
за подобен подход, черпен от разпоредбата на пар.1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ във
вр. с пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. В тази връзка авторът пише буквално, че ЗУТ „въвежда други критерии с оглед специфичните
нужди на териториално-селищното регулиране”. За различния предмет и цел на
различните закони, а оттам и за значението, което регламентацията им има към
различни спорни казуси, сметка държи не само теорията, а и съдебната практика,
както това личи от Реш. №152/07.04.10г. на ВКС-ІІг.о., с което, при изследване
на въпроса относно преценката за формата, която следва да се спази при
прехвърляне на собствеността върху временен обект по смисъла на чл.120,ал.4 от
ППЗТСУ/отм/, съдът е счел, че тази преценка зависи изцяло от обстоятелството
дали този временен обект е с характер на движима или недвижима вещ, преценен от гледна точка
критерия, закрепен с чл.110,ал.1 от ЗС, а не от статута му по чл.120,ал.4 от
ППЗТСУ /отм/, поради което е отменил касираното пред него решение и е върнал
делото за ново разглежане, за да бъде то изяснено в указания аспект.
С оглед на тези принципни
съображения съдът намира, че самото обстоятелство, че сградата, предмет на
договора, чиято нищожност поради невъзможен предмет ищецът иска да бъде
прогласена, не е предвидена с действащия от 1984г. план в частта на
застрояването, не е основание да се счита, че сключеният за нейната продажба договор
е такъв с невъзможен предмет. Този извод намира според съда подкрепа и в самия
текст на чл.1,ал.2 от ЗУТ, който изрично уточнява, че когато определя
ограниченията върху собствеността със своите разпоредби, той прави това за устройствени цели.
Дори да се държи сметка в
това отношение за уредбата по ЗУТ, горният извод на съда пак остава валиден, доколкото
в ЗУТ, част четвърта- „Режим и ограничение на вещни права”, глава дванадесета-
до шестнадесета, които следва да бъдат взети предвид във вр. с чл.1,ал.2 от ЗУТ, подобно ограничение за придобиване на правото на собственост върху
съществуващи сгради ЗУТ не е предвидил дори за устройствени цели. Поради това,
разсъжденията на ищеца, развити с писмената защита от 08.07.11г., относно
хипотезите, при които една сграда може да съществува без устройствен статут,
съответно, за се намират от съда за такива, с които спорът се пренася на
плоскост съвсем различна от материята за валидност на договора от гледна точка
възможен негов предмет, и като такива- без пряко правно значение за изхода на
висящия пред този съд въпрос за валидността на договора с оглед наличие или
липса на предмет. Независимо от това принципно становище, съдът обсъжда по-долу
и конкретно несъстоятелността на доводите на ищеца по преките искове, развити с
двете негови писмени защити /вж.стр.182-183 и стр.213-214/, с оглед
задължението да им даде отговор в това производство, като:
Доводът на ищеца, че с
приетото по делото допълнително заключение на в.л. Г. е установено, че сградата
е била отчуждена за наземен паркинг и мероприятието, за което е била отчуждена,
е реализирано, не отговаря по никакъв начин на събраните в тази насока по
делото данни.
С допълнителното си
заключение в.л. Г. действително е нанесъл в скица 2, отразяваща състоянието на
имота, в който сграда е построена, по плана от 1965г., наземен паркинг, но
видно от дадения от него изричен отговор на въпрос на съда в с.з. от
05.07.11г., за мястото, на което е разположена сградата, с плана от 1965г. няма
никакво конкретно предвиждане, а самият имот пл.№761 е включен в УПИ
Х-комплексно застрояване, котелно и гаражи. Всъщност по силата на какво
предвиждане е осъществен наземният паркинг, оцветен със синьо на скица №2 към
допълнителното заключение, вещото лице изобщо не е отговорило нито с това
заключение, нито в с.з. от 05.07.11г., в което никоя от страните е нямала към
него въпроси и то е дало отговори единствено на въпроси, зададени от съда. Не
отговаря на установеното с допълнителното заключение на в.л. Г. и твърдението
на ищеца по преките искове в писмената защита от 08.07.11г., че сградата била
отчуждена за изграждане на точно този наземен паркинг, който е намерил
отражение на скица към 2 към това заключение. В допълнителното заключение на
в.л. Г., под формата на отговор на в.№9 е казано само, че отчуждаването на имот
пл.№761 е извършено по силата на Решение №92/22.11.66г. на ИК на ГНС- Пловдив,
а в отговор на въпрос на съда, ръководен от разпоредбата на.55а,ал.1,изр.2 от
ЗПИНМ/отм/, че отчуждаването за държавно, обществено, групово и кооперативно
строителство по този закон може да се отнася само до местата без сградите, в
с.з. от 05.07.11г. в.л. Г. е заявил, че бил видял данни за това, че няколко
години след отчуждаване на имота била отчуждена и сградата. Този устен отговор,
както и отговора на в.л. Г. на в.9 от допълнителното заключение не носят обаче
никаква конкретна информация, от която би могло да се съди дали се касае до
отчуждително мероприятие, което се осъществява въз основа на улично-
регулационния план, одобрен 1965г. /вж. чл.36 във вр. с чл.34 от ЗПИНМ/отм/ и
че същото е реализирано. Същевременно, с дадения отговор на в.л. Г. ***. от
05.07.11г. се установи, че за пръв път
с плана от 1984г., действащ и понастоящем за терена, върху който сградата е
разположена, на мястото на сградата е предвиден за изграждане подземен паркинг,
както и че оттогава и досега това предвидено с този план мероприятие така и не е реализирано.
В заключение на горното,
доводът на ищеца с писмената защита от 08.07.11г., че устройственият статут на
сградата е отпаднал с приемане на плана
от 1965г., тъй като въз основа на него тя е отчуждена през 1966г. за изграждане
на наземен паркинг, който е реализиран, не може да се зачете от съда, като
неподкрепен от обсъдените по-горе доказателства, интерпретирани произволно от
ищеца с писмената му защита.
Доводът на ищеца, че
сградата не би и могла да придобие устройствен статут, доколкото преклузивният срок, предвиден по
пар.17 от ПР на ЗУТ е изтекъл, а преди изтичането му не е придобит такъв /вж.
писмена защита от 26.04.11г./, нямат никакво правно значение за спора,
доколкото както с първоначалното, така и с допълнителното заключение на в.л. Г.
категорично се установи, че тя никога не
е имала статут на временен обект по смисъла на чл.120,ал.4 от ППЗТСУ/отм/, а е
била изградена като жилищна сграда в имот, предназначен за жилищно застрояване,
в неустановен точно момент от време, но със сигурност преди 1953г., от който
момент насетне фигурира като самостоятелен заснет в кадастъра обект. От правна
страна казаното означава, че обсъжданата от ищеца невъзможност сградата да
получи траен статут поради изтичане на преклузивния срок, предвиден от пар.17,ал.2
от ПР на ЗУТ, в който такова искане не е било подавано съгласно допълнителното
заключение на в.л. Г., е изцяло неотносима към казуса, доколкото тази сграда е
съществувала и е била заснета като жилищна още от 1953г.- 20 години преди
влизане в сила на ППЗТСУ /отм/, което изключва третирането и като временна по
смисъла чл.120,ал.4 от ППЗТСУ/отм/, които
сгради са предмет на уредба от пар.17 от ПР на ЗУТ.
Неотносими към казуса са и
доводите на ищеца, черпени от разпоредбата на чл.53а от ЗУТ /вж. писмена защита
от 26.04.11г./, доколкото цитираната разпоредба, с оглед нейното систематично място /раздел VІІІ- Временни строежи, от глава трета-
Устройство на териториите и поземлените имоти, глава втора- Предназначение на
териториите и поземлените имоти, част първа на ЗУТ- основи на устройството на
територията/, касае временни
строежи по смисъла на чл. 49 и 50 от ЗУТ, а за процесната сграда се установи категорично,
че съставлява сграда на основното застрояване- жилищна, още с първите данни за
заснемането и през 1953г. /вж. в тази връзка Реш. №837/25.01.06г. на ВАС по адм.дело №9750/05г.-ІІ-ро
отд.; Реш.№11296/16.11.06г. на ВАС по адм.дело №4770/06г.-ІІ-ро отд.; Реш.
№11703/05.11.08г. на ВАС по адм.дело №9792/08г.-VІІ-мо отд./.
И накрая, макар и поставеният от съда към допълнителното
заключение на в.л. Г. въпрос за това дали сградата, за която се установи
категорично, че е построена преди 07.04.1987г., е била допустима по действащите
ПУП и по правилата и нормативите, действали по време на изграждането и, да не е
получил отговор с приетото по делото заключение, поради което съдът не може да
направи обоснован извод за това, дали тя съставлява търпим по смисъла на
пар.16,ал.1 от ПР на ЗУТ заварен строеж /отговарящ на понятието за такъв от
гледна точка разпоредбата на пар.21 от
ЗР на ЗУТ във вр. с пар.289,ал.2 от ППЗПИНМ-отм, че такива са законните строежи/, показателно в това отношение е обстоятелството,
че самият ищец е третирал придобитата от него сграда като търпим строеж по
смисъла на пра.16,ал.1 от ПР на ЗУТ, както това ясно личи от подадените от него
през 2009г. до различни административни органи три молби /вж.стр.192, стр.194 и
стр.196-197/, с които е искал да му се издаде удостоверение за това
обстоятелство, и което само по себе си влиза в противоречие с твърдяната от
него правна невъзможност на предмета на договора, с който двуетажната масивна
сграда му е прехвърлена, тъй като същата няма устройствен статут.
На последно място, съдът не може да сподели и довода на
ищеца, че възможността сградата, веднъж загубила устройствен статут с
реализация на предвиждането по плана от 1965г., да придобие такъв отново, е отречена
по силата на постановеното и влязло в сила съдебно решение по адм.дело
№112/07г. на ПОС, защото е в това производство е установено, че не отговаря на
действащите правила и норми.
Видно е от мотивите на постановеното по цитираното дело
съдебно решение, че съдът е намерил проектът, одобрен с обжалваната пред него
заповед за изменение на ПУП-ПРЗ за незаконосъобразен, като несъответен на
действащите правила и норми с оглед по-малки от изискуемите се от тези правила
и норми отстояния между двата изградени в съответствие с предвижданията на
плана от 1984г. в УПИ- І комплексно застрояване жилищни блока, но при тази
преценка изискуемите се отстояния са изследвани като такива от новопредвидената
с проекта за надстрояване и пристрояване три и четириетажна сграда, а не от
съществуващата двуетажна масивна сграда, валидността на продажбата на която е
предмет на това дело.
В заключение на казаното
съдът намира, че продажбата на сградата, описана в п.1 от сключения договор,
предмет на разглеждания иск, не е нищожна поради невъзможен предмет.
Не е с невъзможен предмет и
извършената с договора продажба на правото на пристрояване и надстрояване на обектите,
подробно описани в неговата т.2.
Наличната съдебна практика,
доколкото ищецът се позовава на такава, когато се касае до продажба на право на
строеж, се отнася почти изцяло до разпоредбата на чл.181 от ЗУТ- т.е. до периода от време, в който правото на строеж
може да бъде годен /възможен/ предмет на прехвърлителна сделка, и до момента, считано
от който насетне не може да бъде третирано като годен предмет на прехвърляне,
тъй като се трансформира в право на собственост върху изградената в груб строеж
сграда, от който насетне предмет на прехвърлителна сделка може да бъде
построената сграда или самостоятелни части от нея /малка част от нея са Реш.№1224/25.10.99г.
на ВКС по гр.дело №550/99г.; Реш.№36/23.03.09г. на ВКС по т.д. №41/09г.-Іт.о.;
Реш.№46/12.03.10г. на ВКС по гр.дело №725/09г.-ІІг.о.; Реш.№98/16.02.10г. на
ВКС по гр.дело №291/09г.-ІІІг.о.; Реш.№154/28.04.09г. на ВКС по гр.д.
№5817/07г.-Іг.о.; Реш.№190/25.03.09г. на ВКС по гр.д. №60/08г.-ІVг.о./. В
конкретния казус този въпрос изобщо не е стоял, доколкото никоя от страните не
е навела твърдения правото на надстрояване и пристрояване, учредено от Община
Пловдив в полза на СРС „Подкрепа” с договора, сключен между тях на 07.08.06г.,
да е било реализирано преди 16.07.07г., когато е сключен договора за продажбата
на така придобитите права от СРС „Подкрепа” на ищеца по прекия иск, поради
което сделката в тази и част да е била лишена от предмет.
Твърдяната от ищеца
нищожност очевидно се извлича в случая от разпоредбата на чл.180 от ЗУТ, че
правото на строеж в поземлен имот се учредява в съответствие с влязъл в сила
ПУП, каквото съответствие в случая се установи да не е налично, тъй като с
оглед разпоредбата на чл.132,ал.1,т.3 във вр. с чл.136 от ЗУТ и с постановената
от съда по адм.дело №112/07г. отмяна на заповедта, с която е било одобрено
изменение на ПУП в тази насока, подобно изменение на плана не е влизало в сила.
Съдът не установи да е
налична обилна или трайна съдебна практика, съдържаща пряко произнасяне по
аналогичен на разглеждания казус и конкретно- доколко наличието на окончателно
съдебно решение, с което е отменена като незаконосъобразна заповед за одобрение
на проект за изменение на ПУП, предвиждаща пристрояване и надстрояване на една
съществуваща сграда, постановено /стабилизирано/ по време след като въз основа
на одобрения с тази заповед план е сключен договор за учредяване на право на
пристрояване и надстрояване на същата сграда, може само по себе си да
съставлява основание за признаване нищожност на този договор поради невъзможен
предмет. Единственият акт, в който при преглед на съдебната практика този
състав откри да е налично описание на подобна хипотеза, стояща в основата на
постановено от съда решение, се оказа Определение №657/25.06.10г. на
ВКС-ІІІг.о., с което е допуснато касационно обжалване на постановеното от ОС-
Смолян Решение №254/10.11.09г., с което последният съд е приел, че договорът за
продажба на един недвижим имот- частна общинска собственост е нищожен като
такъв с невъзможен предмет, доколкото страните са договорили продажбата на една
бъдеща вещ, която не е възникнала към момента на сключване на договора, нито е
възникнала към датата на постановяване на съдебното решение, тъй като с влязло
в сила съдебно решение е отменена заповедта на Кмета за одобряване на ПУП- ПР,
с който УПИ, предмет на договора, е обособен. Касационното обжалване обаче не е
допуснато по този въпрос, а с оглед на съществения въпрос е ли едно трето на
договора лице надлежно легитимирано да иска прогласяване на неговата нищожност,
тъй като такава в случая е била прогласена по иск на лице, което не е страна по
договора.
По изложената причина,
както и при липса на конкретно посочена от ищеца по преките искове задължителна
или незадължителна съдебна практика, с която следва да съобрази решението си
или да подложи на коментар, за да даде отговор на съображенията в писмената му
защита, съдът основава извода си за възможен предмет на договора и в тази
негова част, воден освен от подробно изложените вече съображения относно
целите, преследвани от различните закони- устройствени и уреждащи придобиването
на право на собственост и ограничени вещни права, и от даденото от В П тълкуване
на термина „учредява” в разпоредбата на чл.180, като използван не в юридическия негов смисъл, вложен от
чл.181 от ЗУТ, а в смисъл на „разрешение”, което тълкуване напълно споделя,
както споделя и изтъкнатата от този автор необходимост да се държи сметка за
юридическия и технически смисъл, в които може да се говори за правото на строеж
/вж. в частта „Учредяване на право на строеж”/.
При споделяне на това
тълкуване на цитираната разпоредба, както и като взе предвид, че: с атакувания
като нищожен договор правото на строеж- надстрояване и пристрояване е продадено
на ищеца за изграждане на обекти съгласно одобрен на 14.03.06г. идеен инвестиционен
проект и издадено разрешение за строеж №497/05.12.06г. /вж. самия договор/;
инвестиционният проект и разрешението за строеж, макар и пряко свързани с ПУП
/вж.чл.145,ал.1,изр.2 и чл.148,ал.4 от ЗУТ/, съставляват отделни от заповедта за неговото
изменение индивидуални административни актове, подлежащи на самостоятелно
обжалване /вж.чл.149,ал.3 от ЗУТ/; видно от съобщаването на стр.104 от делото разрешението
за строеж е влязло в сила; влезлите в сила разрешения за строеж не подлежат на
отмяна /чл.156,изр. последно от ЗУТ/, съдът стигна до извода, че с т.2 от
договора продавачът е прехвърлил на купувача право на строеж-пристрояване и
надстрояване, което е надлежно разрешено по смисъла на чл.180 от ЗУТ, поради
което договорът в тази негова част не е с невъзможен предмет.
Дори нормата на чл.180 от ЗУТ да бъде четена буквално, то несъобразяването на предмета на договора в
частта за продажбата на правото на строеж с нейното изискване би го направило според
съда нищожен в тази част поради противоречие със закона, а не поради невъзможен
предмет, на което основание е предявен иска.
Становището на В П, на което
съдът основава изводите си по-горе, не е изолирано в теорията. Аналогично на
неговото виждане е изразила и Л Ч /”Суперфицията по българското вещно
право”,изд. „Фенея”,2009г.,гл.І,пар.3,стр.81/ с думите, че за всички тези
права- право на надстрояване, на пристрояване и на строеж „може да се говори, че те имат своето юридическо, но и своето техническо
съществуване, което е най-често свързано със строителната и проектантска
дейност”, но тези дейности не са предмета на това вещно право, а само
средствата, чрез които то се реализира и постига целта си, както и с изричната
и позиция за това, че „чл.180 от ЗУТ е
текст, който урежда не учредяването на вещно право на строеж по смисъла на
чл.63-67 от ЗС, а предпоставките, при които е разрешено да се строи в
техническия смисъл на думата в поземлените имоти въобще”
/вж.гл.ІІІ,пар.10,стр.208/.
Възможността за валидно
придобиване на правото на строеж при липса на пряка връзка между
действителността на предмета на договора, с който то се учредява, и предвижданията
на плана, може да бъде извлечен от следния коментар на същата авторка а именно: „За него /новият суперфициар/, купувайки това
право, остава надеждата, правното очакване, че предвидените по плана
отчуждителни процедури няма да започнат в 5-годишен срок от влизането му в сила
или съответният план ще се промени и новият план ще предвижда вече не временна
постройка, а постоянна сграда” /вж.гл.ІІ,пар.8,стр.160/, а изводът и,
отнасящ се до уредбата на правото на изкупуване по глава 15 от ЗУТ, съдържаща
се също в част четвърта- „Режим и ограничение на вещни права. Отчуждаване и
обезщетяване”, че „в тези законови
текстове всъщност става въпрос за прехвърляне на право на строеж при по-особени
изисквания с оглед неговото упражняване,
а не за учредяване в точния юридически смисъл на понятието” /вж.гл.ІІ,пар.8,стр.162/,
е показателен за това, че следва да бъдат отграничавани изискванията, отнасящи
се до самото учредяване на правото на строеж, което се подчинява на общите
правила на чл.63-67 от ЗС, и като такова има отношение към действителността на
неговия предмет, от онези, които са свързани с неговата реализация и
упражняване, съдържащи се в разпоредбите на устройствения закон. В тази връзка Л
П пише още, че правните актове с вещно правно действие са онези, които водят до
юридическото придобиване на правото на строеж, а строителните разрешения само
съдействат за фактическото му реализиране /гл.ІІІ,пар.9,стр.199/.
В обобщение, искът на ищеца
по преките искове за прогласяване нищожност на сключения между него и ответника
по тези искове договор от 16.07.2007г. е лишен от основание и като такъв следва
да бъде отхвърлен.
2. По прекия иск за връщане
на даденото на основание чл.34 от ЗЗД.
Съгласно чл.34 от ЗЗД,
когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните
трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея.
В конкретния случай,
неоснователността на разглеждания иск следва пряко от отхвърляне на иска за
прогласяване нищожност на договора, сключен между страните, доколкото
признаването му за нищожен е основна предвидена от цитираната норма
предпоставка за възникване на правото на реституция на даденото по него. Това е
достатъчно основание за отхвърляне и на иска за връщане на даденото по
договора.
Отделно от тази
обусловеност на резултата и в случай, че изводите на съда по първия предявен
пряк иск не бъдат споделени, налично е според съда и още едно самостоятелно
основание за отхвърляне на разглеждания иск, а то е, че ищецът претендира
връщане на нещо, което не съставлява „дадено” по договора, по смисъла на чл.34
от ЗЗД.
„Дадено” по нищожната
сделка, както съдилищата са имали възможност да се произнесат, съставлява
разместеното във връзка с нейното изпълнение имущество, престацията, уговорена
между страните и изпълнена съгласно уговореното /вж. Реш. №855/25.10.05 на ВКС
по т.д. №121/05г.-ІІо./.
Съгласно сключения договор
и договора, материализиран с нотариалния акт за така наречената „поправка на
нотариален акт”, насрещните престации на страните по договора са описани, както
следва:
Съгласно сключения
първоначално между страните договор, ответникът е прехвърлил на ищеца правото
на собственост и правото на надстрояване и пристрояване на определени обекти
съгласно одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж в замяна
на поетото от ищеца спрямо него задължение
да изпълни със свои средства и за своя сметка и да му предаде в напълно
завършен вид описаните в т.3 от договора три конкретни обекта, за които
продавачът си е запазил правото на строеж- т.е. насрещната престация на
купувача е уговорена не като паричната, а като натурална- за предприемане на
определени действия- да изпълни и да предаде на продавача определени от
подлежащите на изграждане /бъдещи/ обекти.
С т.нар. нотариален акт за
поправка на нотариален акт, подписан на 26.02.08г., страните по договора са се съгласили да
изменят съдържанието му в смисъл, че правото на собственост върху сградата по
т.1 и правото на строеж на описаните обекти в т.2 от първоначалния договор, „АДВ „Билдингстрой” ООД придобива срещу
задължението, което СРС „Подкрепа” гр.Пловдив има към същото дружество за сума
в размер на 221379.70лв., което парично задължение в този размер се счита
погасено, както и срещу задължението „АДВ „Билдингстрой” ООД да изпълни и
предаде на СРС „Подкрепа” гр.Пловдив в напълно завършен вид с акт обр.15
обектите, описани в т.3 по-горе, съгласно одобрен от Община Пловдив на
14.03.06г. инвестиционен проект, като конкретните параметри на изпълнението ще
бъдат уточнени в договор за строителство, сключен между двете страни”.
От описаното следват изводите,
че страните никога не са уговаряли сумата от 221379.70лв. като продажна цена на
обектите по т.1 и по т.2 от договора, прехвърлени от ответника на ищеца, както
и че ищецът не е заплатил на ответника по договора при изменение на същия на
26.02.08г. сумата от 221379.70лв., тъй че ако този договор бъде признат за
нищожен, да може да я иска обратно на основание чл.34 от ЗЗД.
Дори да се счете, че описаното
с договора от 26.02.08г. прихващане е възможно, защото съдът по-долу ще
обоснове, че това не е така, последното съставлява не насрещна престация на
ищеца по договора и „дадено” по смисъла на чл.34 от ЗЗД, а уреден от чл.103 от ЗЗД способ за погасяване на насрещни изискуеми и ликвидни еднородни задължения. Като
такъв способ, прихващането е обаче само едно „фиктивно” изпълнение или един „сурогат
на реалното изпълнение”, както го нарича В П, поради което, и когато е
извършено валидно и с обратна сила отпадне неговото основание, правилата за неоснователното
обогатяване, на които проявление е и разпоредбата на чл.34 от ЗЗД, не мога да
се приложат, „защото нищо не е получено
от насрещния правен субект по прихващането”, а „той само си е спестил изпълнението на своето задължение” /вж. В П,
„Прихващане. Материалноправни проблеми”, издание на Съюз на юристите в
България,1993г., глава първа, пар.2 и глава пета, пар.2/.
Отделно от горното,
прихващането, за което страните са се съгласили с подписване на нотариалния акт за т.нар. „поправка на
нотариален акт” от 26.02.08г., не е валидно и поради тази причина не би могло
да играе роля на плащане, каквато му се придава от ищеца по преките искове, тъй
като не отговаря на предвидените от чл.103,ал.1 от ЗЗД предпоставки.
Видно от приложените от ищеца
към негова молба вх.№28453/12.08.10г. писмени документи /вж. на стр.53-70
договори за заем, договори за цесия, потвърждения на извършени цесии,
уведомления за продажба на вземания и разписки/, към датата на съгласието на страните за
извършване на прихващане по договора, сключен на 16.07.07г., СРС”Подкрепа” е
имал към „АДВ Билдингстрой”ООД парични задължения на стойност от 221379.70лв.,
но към същия момент, съобразно описаното по-горе, „АДВ Билдингстрой” ООД е
нямал към СРС „Подкрепа” друго задължение, освен натурално поетото с договора
от 16.07.07г. и изменението му от 26.02.08г. такова да изпълни и предаде
описаните по т.3 от първия договор обекти на продавача. Поради нееднородния характер на тези две насрещни
задължения /вземания/, прихващане по смисъла на чл.103,ал.1 от ЗЗД за тях е
невъзможно. Дори да се счете, че натуралното задължение на ищеца да изпълни и
предаде трите обекта, предмет на насрещно поетата от него престация по
договора, има определим паричен еквивалент, то неговото определяне би станало
възможно не по-рано от датата на изпълнение на задължението за изграждане на
описаните обекти- т.е насрещните вземания на страните не са към момента на
извършеното прихващане нито ликвидни, нито изискуеми.
Затова и този пряк иск
следва да се отхвърли като лишен от основание.
Б. По обратните искове на ответника към привлеченото от него трето лице-
негов помагач.
Доколкото обратните искове
на ответника по преките искове са евентуални- в случай, че бъде уважен прекият
иск за прогласяване нищожност на договора, сключен между страните на
16.07.07г., а този иск е отхвърлен от съда, то не е настъпило и процесуалното
условие за тяхното разглеждане, поради което съдът не дължи по същите
произнасяне с решението си.
ІІІ. В частта за
разноските.
Разноски се претендират от
всички страни по делото, съгласно представени списъци.
С оглед изхода на спора по преките искове, както и на основание
чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК, разноски се следват на ответника и не се следват на
ищеца по тези искове.
Ответникът по преките искове
моли за присъждане на разноски по списък, както следва: 25823лв.-държавна такса
за образуване на дело; 13500лв.- адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие от 22.03.11г.; 411.12лв.- такса имотен регистър за вписване
на искова молба.
Направата на претендираните
разноски от общо 39734.12лв. е установена от ответника по преките искове в
производството с вносна бележка за внесена сума от 25823лв., съставляваща държавна такса по предявените от
ответника по преките искове срещу привлеченото от него трето- лице помагач обратни искове /вж.стр.113/, с
извършено от служба по вписвания официално удостоверяване за събрана от Агенция
по вписвания ДТ от 411.12лв. за вписване
на исковата молба на ответника по
преките искове срещу привлеченото от него трето лице помагач по предявените
срещу третото лице обратни искове /вж.
печата, положен на стр.132/ и с договор за правна защита и съдействие от
22.03.11г., видно от който ответникът е заплатил на наетия да осъществи
процесуалното му представителство по делото адвокат сумата от 13500лв./стр.167/.
От описаното следват
изводите, че:
направените от СРС
„Подкрепа” разноски за сумата от общо 26234.12лв. /25823лв.+411.12лв./, са
такива по предявените от него срещу Община Пловдив обратни искове, а не разноски,
свързани с разгледаните и отхвърлени от съда срещу него като ответник преки
искове, поради което същите не могат да се поставят в тежест на ищеца по
преките искове на основание чл.78,ал.3 от ГПК;
заплатеното от СРС
„Подкрепа” по договора за правна помощ адвокатското възнаграждение е общо
такова за осъществяване на процесуално представителство на страната по дело, в
производството по което тя съвместява различни процесуални качества- ответник
по преките предявени срещу него искове и ищец по обратните предявени от него
срещу привлеченото трето лице- помагач обратни искове, при липса на данни каква
сума се следва за представителството по едните и каква- по другите искове,
поради което съдът ги прие за направени поравно в двете производства, тъй че в тежест на ищеца по преките искове, с
отхвърлянето им, следва да се постави само половината от заплатеното съгласно
този договор за правна помощ и съдействие от ответника по тези искове
адвокатско възнаграждение, а именно- сумата от 6750лв.
Доколкото предявените от
ответника по преките искове срещу привлеченото от него трето лице помагач
евентуални обратни искове не са разгледани от този съд, а съгласно чл.78,ал.10
от ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски, на Община Пловдив-
гр.Пловдив, привлечена като трето лице помагач на ответника по преките искове,
не се следва присъждане на разноски, поради което такива и не се присъждат от
съда.
Воден от изложените мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля исковете на „АДВ Билдингстрой” ООД- гр.Пловдив, със
съдебен адрес: гр.Пловдив, ул.”Брегалница”№2, адв.К.Б., срещу Синдикален
регионален съюз „Подкрепа”- гр.Пловдив, бул.”Руски”№86
за прогласяване нищожност поради невъзможен предмет на
сключения между „АДВ Билдингстрой” ООД- гр.Пловдив и Синдикален регионален съюз
„Подкрепа”- гр.Пловдив с н.а. №193, том 65, дело №1549/07г. на Служба по
вписвания- гр.Пловдив, поправен с н.а. №67, том 13, дело №3030/08г. на същата
служба договор за прехвърляне на недвижим имот и учредяване право на строеж
/пристрояване и надстрояване/ срещу задължение за изграждане на сграда,
поправен с нотариален акт за поправка №48, том І, рег.№441, н.д. №47/26.02.08г.
на нотариус Д А
за осъждане на Синдикален регионален съюз „Подкрепа”-
гр.Пловдив да заплати на АДВ
Билдингстрой” ООД- гр.Пловдив сумата от 221 379.70лв., съставляваща
заплатена му чрез извършено прихващане продажна цена по описания по- горе
договор, следваща се за връщане с признаване
нищожността на договора, на основание който е била платена.
Осъжда „АДВ Билдингстрой” ООД- гр.Пловдив, със съдебен
адрес: гр.Пловдив, ул.”Брегалница”№2, адв.К.Б., да заплати на Синдикален
регионален съюз „Подкрепа”- гр.Пловдив, бул.”Руски”№86, сумата от 6750- шест
хиляди седемстотин и петдесет лева- разноски в производството и оставя без
уважение искането на СРС „Подкрепа”- гр.Пловдив за присъждане на разноски по
представен списък за разликата до 39734.12лв.
Настоящото решение е постановено с участието на Община
Пловдив- гр.Пловдив, привлечена от СРС „Подкрепа”-гр. Пловдив като негов
помагач, в качеството на негов праводател по договор за замяна на недвижим
имот- частна общинска собственост, с недвижими имоти- частна собственост,
сключен между тях на 12.04.05г. и по договор за учредяване на безсрочно право
на строеж /пристрояване/ върху недвижим имот- частна общинска собственост,
сключен между тях на 07.08.06г.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване му на страните.
Окръжен съдия: