№ 1078
гр. Бургас, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Радостина П. Петкова
Й. Г. Майска
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Радостина П. Петкова Въззивно гражданско
дело № 20222100501053 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на Д. П. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ж.к.
„С.“, бл. **, ет. **, подадена чрез упълномощените му процесуални представители адв.
Йорданка Желева и адв. Диян Костов против решение №71 от 10.05.2022 г. постановено по
гр. д. № 202/2021г. на Районен съд – Поморие , с което е отхвърлен иска му с правно
основание чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ответницата Ж. П. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр.
П., кв. С., бл. **, ет. *, ап. ** сумата от 8544 лв., представляваща половината от направените
разходи за лечението и издръжката на м. им- Н. Ж. П. за периода от 24.03.2016г.-
30.06.2020г., като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът – въззивник е осъден да заплати
на ответницата направените от нея разноски в първата инстанция в размер на 800 лв.
Във въззивната жалба се изразява недоволство от обжалваното решение с
оплаквания, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, в противоречие
със съдебната практика и принципите на гражданското право. Твърди се, че
първоинстанционния съд е изследвал всички гласни и писмени доказателства по делото,
като е дал вяра основно на твърденията на ответницата, а е пренебрегнал тези на ищеца.
Навеждат се и доводи, че съдът също така не е съобразил и назначената по делото съдебно-
медицинска експертиза относно здравословното състояние на майката на страните и
нужните за него грижи, лекарства и процедури. Счита за неправилни изводите на съда, че не
е налице обогатяване на ответницата за сметка на ищеца поради направените от последния
разходи за грижите и лечението за майка им, в които ответницата не е участвала. По
изложените в жалбата доводи иска отмяна на решението на РС- Бургас и присъждане на
съдебните разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание, въззивникът, чрез
упълномощените си процесуални представители поддържа въззивната си жалба, като счита,
че решението е неправилно, необосновано и непълно, както и, че противоречи на
1
материалния закон. Сочи, че ответницата като пълнолетно лице не е участвала в грижата на
своя родител съгласно задълженията й по СК. По тези съображения заявява, че плащайки
едно чуждо задължение, въззивникът-ищец има права да търси, това с което ответницата се
е обогатила. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на иска.
Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата ответница Ж. П. Д., чрез
упълномощения си процесуален представител адв. Дичко Янев е депозирала писмен
отговор, в който е изложила съображения за неоснователност на въззивната жалба. Твърди
се, че както в исковата молба, така и във въззивната си жалбата насрещната страна е
изложила неверни твърдения, като същевременно са омаловажени грижите, които
въззиваемата е полагала за майка им. Сочи се, че не са доказани финансовите претенции за
извършените от въззивника разходи, като наред с това са събрани множество доказателства
за точно и добросъвестно изпълнение от въззиваемата на задълженията й по чл. 140 от СК
спрямо майката на страните. В подкрепа на твърденията си в писмения отговор се излага
подробен анализ на докателствения материал по делото. По подробно изложените в
писмения отговор съображения моли за потвърждаване на обжалваното решение като
правилно, обосновано и законосъобразно. В съдебно заседание въззиваемата, чрез
адвокатския си представител поддържа писмения си отговор по въззивната жалба. Счита, че
първоинстанционното решение е постановено изцяло в съотвествие с императивната норма
на чл. 142 от СК. Претендира присъждане на разноските пред въззивната инстанция.
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от ищеца Д. П. Д.
иск за осъждане на ответницата Ж. П. Д. – негова с. /след направени уточнения от
20.11.2020г. и 26.11.2020г./ да му заплати сумата 8544 лв., представляваща половината от
направените от него разходи за лечението и издръжката на м. им- Н. Ж. П. за периода от
24.03.2016г.- 30.06.2020г.
Ищецът твърди, че за исковия период е поел изцяло тежестта да се грижи за майка
им, която на 24.03.2016г. е получила исхемичен инсулт с частична пареза на десния крак и
ръка. Сочи, че тъй като ответницата като негова с. не е искала да поеме част от грижите за
лечението и издръжката на м. им, поради което ищецът е сметнал за редно да води точен
отчет за направените от него разходи, които подробно е описал в исковата молба, от които е
приспаднал ползваните лични средства, собственост на майка им. Посочил е, че общия
размер на направените от него лични разходи за исковия период от 5 години са в размер на
17 087 лв., от която сума претендира осъждане на ответницата като негова с. да му заплати
половината в размер на исковата сума от 8544 лв.
В писмения отговор по чл. 131 от ГПК ответницата е оспорила иска като
недопустим, респ. като неоснователен, в т.ч. и като погасен по давност. Наведени са
възражения, че ответницата е посещавала преживе майка си регулярно поне два пъти
седмично, като е посочила, че ищецът ползва и стопанисва, в т.ч. и получава рента от
наследствени имоти, получени от покойния им баща, като счита, че майка им е имала
възможност да се разпореди с нейната част от тези имоти за да получи нужната си издръжка.
Оспорени са представените от ищеца отчетни документи за претендираните суми.
Направено е и възражение за прихващане на твърдяно парично вземане /без посочена
стойност/ на ответницата за добиви от рента на съсобствени на страните и майка им
наследствени имоти до размера на исковата сума от 8544лв.
Районният съд е квалифицирал предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от
ЗЗД, като с обжалваното решение го е отхвърлил изцяло. Приел е, че претендираното от
ищеца вземане не е възникнало в негова полза, поради липсата на доказано обогатяване на
ответницата с исковата сума, респ. последната не е имала задължение да заплати половината
2
от направените от ищеца разходи. Първоинстанционния съд е съобразил, че макар и двете
страни да имат задължения за издръжка на майка си съгласно чл. 139 от СК, те не трябва да
участват в заплащането й равностойно, а според възможностите и имущественото си
състояние. В решаващите си мотиви съдът е счел, че дори майката на страните преживе не е
очаквала дъщеря й да я подпомага финансово, тъй като е била наясно с ниските й доходи,
като независимо от тях ответницата въпреки това е откликвала на потребностите на майка
си, като я е посещавала и й е носила храна. Прието е, че ищецът не е съгласувал със с. си
направените от разходи, чието възмездяване в размер на половината от тях търси от
ответницата. Съдът е счел за разколебана доказателствената стойност на ангажираните
доказателства относно претендираните разноски за дърва, ток и вода, както и за платените
на болногледачите суми. Предвид установената по делото фактическа обстановка и
извършената въз основа на нея оценка на доказателствения материал, първоинстанционният
съд е приел, че макар да е налице обедняване на ищеца с разноските по лечението и
издръжката на майка му, не е налице настъпило от същия юридически факт обогатяване на
ответницата за негова сметка. Затова е отхвърлил изцяло иска, с довод, че липса основание
за ангажиране на отговорността на ответницата за претендираните от ищеца суми.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка Бургаският
окръжен съд намира, че обжалваното решение е валиден и допустим съдебен акт. Досежно
правилността на решение по съществото на спора, съдът съобрази доводите на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно
убеждение, в рамките на изложените в жалбата оплаквания, намира следното:
Районният съд е установил правилно фактическата обстановка по делото, като е
установил релевантните за спора факти и обстоятелства, които настоящата инстанция
напълно споделя и към които препраща, без да е нужно да ги преповтаря. Въз основа на
данните по делото първоинстанционния съд е направил обосновани фактически и правни
изводи, преценяйки след подробен анализ на доказателства относимите по спора
обстоятелства, с оглед заявения в исковата молба предмет и съобразно разпределената на
страните доказателствена тежест.
В допълнение и с оглед наведените в жалбата оплаквания въззивният съд намира
следното:
На първо място, с оглед възраженията за необоснованост на решението, поради
доводи за избирателно кредитиране само на доказателствената, ангажирани от ответницата
и несъобразяване със заключението по извършената съдебно-медицинска еспертиза,
настоящата инстанция намира, че районният съд правилно е установил релевантните по
делото факти и обстоятелства, като е приел и обсъдил всички имащи значение доказателства
с оглед предмета на спора и послежащите на доказване обстоятелства. Затова неоснователни
се явяват наведените в жалбата възражения в горния смисъл.
По делото също е безспорно, че за исковия период майката на страните е била
3
нетрудоспособна, като за възникване на задължението за издръжка следва да се докаже и, че
тя не могла да се издържа от доходите и имуществото си. Видно от данните по делото обаче
майката на страните е получавала пенсия, която за исковия период възлиза общо на около
24 000 лв., като е установено, че през 2016г. тя е получила и сума в размер на 7500лв. от
продажба на имот, която не е отразена в исковата молба и уточнението й, а едва в
писмените си бележки пред въззивния съд ищецът-въззивник сочи, че тази сума е
разходвана за нуждите на майка му от 2016г. до м. март 2017г., свързани с рехабилитацията
й в гр. Котел.
По отношение на средствата за издръжка и лечение, безспорно е страните като деца
на болната си майка предсталяват лица, които са задължени по смисъла на чл. 140, ал. 1, т. 1,
предл. първо от СК да й дават издръжка, доколкото майка й се нужда от такава, като тъй
като е касае за пълнолетно лице съгласно чл.140, ал.3 изр.1 от СК задължението за
издръжката не е безусловно, за разлика от издръжката, дължима на непълнолетни лица.
Затова в случая всеки от задължените лица следва да осигурява издръжка на майка си не
само според нуждите й, но според възможностите си. В тази връзка правилно
първоинстанционния съд е съобразил, приложимото в случая Тълкувателно решение № 12
от 22.III.1971 г. по гр. д. № 112/70 г., ОСГК, че лицето, което е дало издръжка вместо
задълженото да я дава, има право да води иск за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1
от ЗЗД срещу последното лице, независимо от това дали имащият право да търси издръжка е
предявил или не иск за такава.
Съгласно чл. 140, ал. 3 от СК когато няколко лица от един и същи ред дължат
издръжка, задълженията между тях се разпределят съобразно възможностите им, като ако
издръжката е давана от едно от тях, то може да търси от останалите това, което те са били
длъжни да дават, заедно със законната лихва. Посочената нормативна уредба не изисква
непременно равно участие на всяко задължено лице в издръжката, а изрично сочи, че
разпределението й е според възможностите на задължените лица.
В случая е безспорно, че майката на страните не е предявявала по исков път
претенция за издръжка спрямо дъщеря си. Даже напротив, както е установил и районния съд
майката преживе е била наясно с ниските финансови възможности на дъщеря си и е
заявявала, че иска и очаква синът й да я гледа и издържа. Установено е и, че въпреки това
ответницата е посещавала регулярно майка си и й е носила храна, с което е участвала според
възможностите си за задоволяване на нуждите на майка си, т.е. предоставяла е издръжка в
натура. Наред с това, както правилно е приел районния съд нито едно перо от
претендираните от ищеца разходи не е било съгласувано с ответницата, респ. твърдените
разходи не са направени с уговорката тя да поеме половината от тях. Освен това за част от
разходите - за цепене на дърва, разходи за гориво, закупуване на бойлер, както и разходите
за ремонт и поддръжка на къщата в С., същите не касаят задоволяване на алиментни
задължения на издържаното лице, т.е. не са свързани с издръжката.
С оглед установените по делото по-близки отношения между майката и ищеца като
нейн син, и изричното му уточнение в молбата му от 22.06.2021г., че претенцията му не
4
касае издръжка по смисъла на чл. 140, ал. 3 от СК, настоящата инстанция намира, че
извършените от него разходи с лично имущество в полза на майка му, надвишаващи
собствените й доходи съставляват съзнателно изпълнен от него нравствен дълг по смисъла
на чл. 55, ал. 2 от ЗЗД. Такива именно са били очакванията и нагласите на майката съгласно
ангажираните по делото доказателства. Затова и стойността на тези разноски, които са
направени от ищеца без съгласието на ответницата не подлежи на овъзмездяване от нея в
претендираната част. Още повече, че от данните по делото е видно, че самата ответница е
давала издръжка в натура, с което според възможностите си е изпълнявала законното си
задължение за издръжка към майка си като лице по чл. 140, ал. 1, т. 1 от СК. Действително с
разноските, които сам ищецът е направил в полза на майка си, същият е обеднял. Това
обедняване обаче не е настъпило без основание, тъй като причината за сторените разходи е
изпълнение на нравствения дълг на ищеца към майка му. Тъй като липсва съгласие от
страна на ответницата да участва в поемането на претендираната част от тези разходи,
затова и обедняването на ищеца, който сам е взел решение да ги направи, не е довело до
обогатяване на ответницата.
По гореизложените съображения, щом като е налице доказано основание за
извършените от ищеца разходи в полза на неговата майка, представляващо изпълнение на
неговия синовен нравствен дълг, настоящата съдебна инстанция напълно споделя
направения от районния съд краен извод, че предявеният иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД се явява
неоснователен, тъй като настъпилото обедняване на ищеца не е довело до обогатяване на
ответницата. Предвид това въззивният съд счита, че обжалваното решение, с което искът е
отхвърлен се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде изцяло
потвърдено, в т.ч. и в частта за разноските, присъдени в полза на ответницата на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
С оглед неоснователността на въззивната жалба, в полза на въззиваемата –ответница
следва да се присъдят направените от нея във въззивното производство разноски за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. съгласно представения списък по чл. 80 от
ГПК.Неоснователно се явява възражението на въззивника по чл. 78, ал. 5 от ГПК, тъй като с
оглед цената на иска, претендираното от въззиваемата адвокатско възнаграждение не
надвишава установения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ минимум.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №71 от 10.05.2022 г. постановено по гр. д. №
202/2021г. на Районен съд – Поморие.
ОСЪЖДА Д. П. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „С.“, бл. **, ет. ** ДА
ЗАПЛАТИ на Ж. П. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., кв. С., бл. **, ет. *, ап. **
направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер
5
на 800 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6