Номер 1005108.09.2020 г.Град Ботевград
Районен съд – БотевградV-ти гр. състав
На 08.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Петя Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Петя Д. Стоянова Частно гражданско дело № 20201810101163
по описа за 2020 година
Производството е по чл. 411 от ГПК във вр. с чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по заявление на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, гр. София, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК срещу Ц. Б. К. , с ЕГН ********** от с. Скравена, общ. Ботевград, за сумата от
300.00 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем No 5497325,
сключен на 07.01.2019 г.; сумата от 36.00 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 21.01.2019 г. до 22.07.2019 г.; сумата от 107.80 лева, представляваща такса
за експресно разглеждане на документи; сумата от 107.80 лева, представляваща
неустойка за неизпълнение на задължение; сумата от 145.00 лева, представляваща
разходи и такси за извънсъдебно събиране, както и за сумата от 13.81 лева,
представляваща законна лихва за периода от 22.01.2019 г. до 27.08.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането, както и направените в производството разноски.
Съдът, като прецени искането на заявителя и представените писмени
доказателства, намери за установено следното:
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение, в чл. 411, ал.
2, т. 2 от ГПК законът поставя като условие същото да не е в противоречие със закона
или с добрите нрави, а по силата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК искането не може да се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или при наличие на
обоснована вероятност за това.
В случая съдът намира, че искането не отговаря на посочените изисквания в
частта му, с която се иска издаване на заповед за изпълнение за сумата от 107.80 лева,
представляваща такса за експресно разглеждане на документи, за сумата от 145.00 лева,
представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране, както и за сумата от 107.80
лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение.
1
Процесният договорът за паричен заем, сключен между страните, от който
произтичат претендираните вземания, е потребителски по своя характер, поради което
за същия са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. При това съдът е длъжен служебно да следи
за спазване на императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 от ЗПК.
Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали дадена договорна клауза
трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се приравни на въпрос от обществен
ред, тъй като националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния
характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В
този смисъл изрично е обобщена и съдебната практика в Решение от 7.08.2018 г. по
съединени дела C‑96/16 и C‑94/17 на Съда на ЕС. Преценката за спазване на посочените
разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от
които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към
заявлението договор и общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 от ГПК. Това
задължение на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в заповедното
производство произтича пряко от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48
да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и
интересите на потребителите. Този принцип е въздигнат и в основен принцип на
гражданския процес, което следва от изричната разпоредба на чл. 7, ал. 3 от ГПК.
В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с
които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на
различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува
обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят
императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 от ЗПК. Систематичното
тълкуване на посочените разпоредби налагат извод за ограничаване на свободата на
договарянето от кредитора, предоставящ потребителски кредит на условия, при които
освен обявената договорна лихва и обезщетението за забава, на потребителя се възлагат
и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, свързани
със събирането, респ. управлението на кредита. Възстановяването на разходите по
събиране на дълга от неизправен длъжник не може да се включва в ГПР, именно защото
размерът им зависи от конкретните (а не абстрактно предвидени при сключване на
договора) разноски, направени поради неизпълнението. Уговарянето на бъдещите
разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор, и въвеждането на
отделна такса, т. нар. “разходи“ при изискуем кредит, за същата дейност несъмнено
придава на клаузата неустоечен характер.
Същият извод се налага и от константната съдебна практика на съдилищата по
тези клаузи, формирана както в исковото, така и в заповедното производство. При
съобразяване характера на правоотношението и вида на клаузите, съдът приема, че
2
съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което с
оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и спазване на основния принцип
в гражданския процес за тези вземания заповед за изпълнение не следва да се издава. В
тази връзка следва да се съобрази Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС.
По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи, не могат да се
отнесат към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск
за увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по
реда на заповедното производно.
По отношение на претендираната неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение, то съдът намира, че същата е нищожна. Съгласно ТР No 1
от 15.06.2010 г. по т. д. No 1/2009 г. на ОСТК на ВКС нищожна поради противоречие с
добрите нрави е клауза за неустойка, която е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се
прави към момента на сключване на договора и въз основа на конкретните условия за
всеки конкретен случай, като естеството и размерът на обезпеченото с неустойката
задължение, дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-
поръчителство, залог, ипотека и др., вида на уговорената неустойка и вида на
неизпълнение на задължението – дали е съществено или за незначителна негова част,
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди, и др.
В случая страните по договора са предвидили клауза за задължаване на
заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от
усвояване на заемната сума по договора, като при неизпълнение са уговорили
неустойка във фиксиран размер от 107.80 лв., който размер е над една-трета от цялата
заета сума – 300.00 лв. Така предвидената неустойка цели да обезпечи изпълнението на
задължението за обезпечаване на главното задължение. Самото задължение за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не
рефлектира пряко върху същинското задължение, което е за погасяване на договора за
паричен заем, съобразно договора. С оглед на последното, то санкционната функция на
клаузата се явява вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си
непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора,
който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора
с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена
като санкционна - доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение,
неустойката в случая води всъщност до скрито оскъпяване на кредита с над 35% от
заетата сума. Начинът, по който е предвидено изплащането й- на разсрочени
3
погасителни вноски заедно с основните вноски по договора, също сочи на извод, че
неустойката излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които
законодателят й определя, както и че по своето естество и предназначение същата
представлява допълнителна възнаградителната лихва, с която се увеличава печалба на
заемодателя от договора. При това съдът приема, че доколкото основната цел на
уговорката за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за представяне
на обезпечение е именно получаването на допълнителна печалба от заемодателя за
сметка на заемополучателя, то така предвидената клауза е нищожна и на основание чл.
21, ал. 1 от ЗПК, съгласно която нищожна е всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, като в случая
със същата се цели заобикаляне на изискванията на чл. 19 от ЗПК.
По изложените по-горе съображения искането на заявителя за присъждане на
сумата от 107.80 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на документи, за
сумата от 107.80 лева, представляваща неустойка за непредставено обезпечение, както и
за сумата от 145.00 лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране,
следва да бъде отхвърлено.
Налице са условията на чл. 410 и сл. от ГПК за издаването на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника за сумата от 300.00 лева,
представляваща главница по Договор за паричен заем No 5497325, сключен на
07.01.2019 г., за сумата от 36.00 лева, представляваща договорна лихва за периода от
21.07.2019 г. до 22.07.2019 г., както и за сумата 13.81 лева, представляваща законна
лихва за периода от 22.01.2019 г. до 27.08.2020 г., ведно със законната лихва върху
сумата- главница от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане,
като на заявителя се присъдят и направените разноски.
Предвид гореизложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на “АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, гр. София срещу Ц. Б. К. , с
ЕГН ********** от с. Скавена, общ. Ботевград, ул. “Околовръстна” No 25, за сумата от
300.00 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем No 547325, сключен
на 07.01.2019 г., за сумата от 36.00 лева, представляваща договорна лихва за периода от
21.01.2019 г. до 22.07.2019 г., както и за сумата 13.81 лева, представляваща законна
лихва за периода от 22.01.2019 г. до 27.08.2020 г., ведно със законната лихва върху
сумата- главница от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане,
както и за сумата от 25.00 лева за направени разноски по делото за държавна такса, и
4
сумата от 50.00 лева за направени разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ заявлението на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, гр. София, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК за сумата от 107.80 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на
документи, за сумата от 107.80 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на
задължение, както и за сумата от 145.00 лева, представляваща разходи и такси за
извънсъдебно събиране на вземането.
Разпореждането, в частта, с която се отхвърля заявлението, може да се обжалва с
частна жалба от заявителя пред Софийски окръжен съд в едноседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
5