Р Е Ш Е Н И Е
№ 54
гр. Велико Търново, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети
декември две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА
ЯНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ДИАНКА
ДАБКОВА
при
секретаря С.А.и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛА КЪРЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно АН дело № 10 337/2023г. по описа на съда, за да
се произнесе съобрази следното:
Производство по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания/ЗАНН/.
На касационна проверка е подложено Решение № 498/28.09.2023г.,
постановено по АНД № 462/2023г., с което състав на Районен съд Велико Търново е
отменил Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено
от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура", с който
на „СИД" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Лясковец,
ж.к.м. „Клена”, ул. „Оборище" №12, представляван от изп. директор Г.В.Д., за извършено нарушение на чл. 102,
ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП
е наложена „Имуществена санкция" в размер на 2 500 лева.
Така постановеното Решение е обжалвано от Агенция
„Пътна инфраструктура“ – Нац. ТОЛ управление, действаща чрез упълномощения
юрисконсулт. В касационната жалба се твърди, че решението на РС е неправилно
поради нарушение на материалния закон – касационно основание по смисъла на чл.
348, ал. 1, т. 1 от НПК. Счита че, въззивния съд неправилно е интерпретирал
приложението чл. 34 от ЗАНН, тъй като цитираната разпоредба е относима към срокове
касаещи издаването на АУАН и НП, но не и ЕФ. По тези съображения ПП моли
касационната инстанция за отмяна на решението на РС и постановяване на такова
по същество, с което да потвърди НП. Твърди
се, че безспорно доказано по делото, не е закупена маршрутна карта, нито е
подадена тол-декларация. Поради това не са изпълнени задълженията за
установяване на изминатото разстояние и
заплащане на дължимата такса. Поради това правилно била ангажирана отговорностт
ана дружеството. По тези съображения ПП моли касационната инстанция за отмяна
на решението на РС и постановяване на такова по същество, с което да потвърди
ЕФ. Представя писмена защита, претендира за присъждане на разноски, а при
условие на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Ответникът по касация – „СИД" АД,
действащ чрез упълномощения адвокат, представя писмено становище с характер на
отговор по КЖ. Намира същата за неоснователна, а Решението на РС за правилно.
Настоява, че е налице процесуално нарушение, което опорочава изначално ЕФ.
Обръща вниманието на съда върху факта, че пред първа инстанция е установено, че
ЕФ е издаден 2 години след заснемането, като не еясно защо АНО е бездействал
през този период. Срокът по чл.34 от ЗАНН започва да тече от датата на заснемането с техническо
средство на автомобила. По тези съображения ПП на ответника моли АСВТ да
потвърди решението на РС като правилно. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура - Велико Търново
дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че правилно
РС е отменил процесния ЕФ поради издаването му след изтичане на срока по чл.
34, ал.3 от ЗАНН. Предлага решението на РС да бъде оставено в сила.
Съдът в качеството на касационна инстанция, на
основание чл.218,ал.2 от АПК, служебно провери валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. Като прецени оплакванията в
жалбата във връзка с доказателствата по делото и съобрази доводите на страните,
съдът приема за установено следното:
Оплакванията в жалбата ВТАС квалифицира като такива за
нарушение на закона – касационно основание по чл.348,ал.1, т. 1 от НПК, във
връзка с чл.348, ал.2 от НПК.
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна
страна, участник в производството пред РС, за която решението е неблагоприятно,
против съдебен акт, подлежащ на касация, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради
следните съображения по фактите и правото:
Въззивният съд е установил от фактическа страна, че електронен фиш № ********** е издаден на 03.02.2023г. за това, че на 05.02.2021
г., в 19:11 часа, в Община Велико Търново, на ПП I - 4, км. 133+194, посока
намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено
нарушение № BB**********C53E053041F160A2537, с ППС влекач „СКАНИЯ С 500",
per. № ***, с технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична
категория: Евро 6С, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически
допустима максимална маса на състава 44000, като за посоченото ППС изцяло не е
заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за
посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването - квалифицирано като нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, като на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на дружеството -
жалбоподател е наложена "Имуществена санкция" в размер на 2 500 лева.
След анализ на доказателствената съвкупност, включваща
необходимите и допустими писмени и веществени доказателствени средства, РС е изложил
мотиви, че оспореният ЕФ следва да се отмени, тъй като ЕФ като
аналог на наказателното постановление е съставен след изтичане на предвидения в
закона шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от заснемане на нарушението -
изтекъл на 05.08.2021г., а видно от приобщените писмени доказателства
процесният ЕФ е съставен на 03.02.2023 г. и връчен на жалбоподателя на 24.02.2023
г. Направен е краен извод, че за тези срокове съдът следи служебно, а
издаването на електронен фиш, респ. НП след изтичане на предвидените в чл. 34
от ЗАНН давностни срокове, е абсолютна процесуална пречка да продължаване на административнонаказателното
производство и е достатъчно основание за отмяна на атакувания електронен фиш
като незаконосъобразно издаден. С тези мотиви ВТРС отменил НП.
Настоящият касационен състав на АСВТ намира
обжалваното Решение за валидно, допустимо и правилно постановено.
Касационната инстанция извършва проверка на оспореното
решение относно приложението на закона въз основа на фактическите констатации,
приети от РС. В случая не е налице оплакване, че са нарушени правилата за събиране, проверка и оценка на
доказателствата, а за съществените процесуални нарушения съдът не следи служебно, съгласно чл.218 от АПК. Предвид вярно
установената фактическа обстановка и като споделя правните изводи на РС,
касационната инстанция препраща към мотивите на първата инстанция, на основание
чл.221, ал.2, изреч.2-ро от АПК.
По конкретните възражения, заявени в касационната
жалба, съдът намира следното:
С изменението на ЗДвП /обн. ДВ бр. 105 от 2018 г./ и
създаването на новите разпоредби на чл. 189ж от ЗДвП, бе въведена възможност за
установяване на някои видове административни нарушения по този закон и
ангажиране на административнонаказателна отговорност за тях по опростена
процедура, която се основава на установяване и заснемане от електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата –
чрез издаването на електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител. Същевременно според т.1 от
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело №1/2014 г.
на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен
съд и Общото събрание на съдиите от Втора колегия на Върховния административен
съд, сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява
възможността да бъдат реализирани правомощията на административнонаказващия
орган. За тези срокове съдът следи служебно. Нормата на чл. 1 от ЗАНН въвежда
субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за
установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на
административните наказания, във всеки случай, когато липсва друга специална
уредба. Специалният закон – ЗДвП въвежда особено производство по установяването
на административното нарушение и неговото санкциониране, но не регламентира
отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и
приключване. Началото на производството по издаване на електронен фиш се
поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством електронната
система, което заменя съставянето на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. от ЗАНН и
има същото правно значение - дава началото на административнонаказателното
производство. От своя страна, електронното изявление, записано /обективирано/
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез тази
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи,
съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на
наказателното постановление. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН,
образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е
издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.
При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за
приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид
разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл. 189ж от ЗДвП, е
цитираният текст от общия закон. Приемането за електронния фиш на последици
различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно
третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост
единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от
контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито
е оправдано от гледище на закона. Аргумент в подкрепа на горното е и че
специалната процедура за санкциониране на нарушителите чрез издаване на
електронен фиш цели регламентирането на ускорена процедура по ангажиране на
административнонаказателна отговорност, а ефектът от неприлагането на нормите
на чл. 34 от ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава възможност за
продължително бездействие на администрацията, незастрашено от санкцията за
изключване на отговорността на нарушителя. Доколкото самото заснемане има
функцията на АУАН, а електронният фиш на НП, то срокът по чл. 34 от ЗАНН за
провеждане и приключване на производството в административната му фаза /със
съставяне на електронен фиш/, започва да тече от датата на заснемането с техническото
средство.
В конкретния случай от снимковия материал, който е
основанието за издаване на електронния фиш е видно, че нарушението е станало
известно на АПИ на датата на извършването му - 05.02.2021 г. От приложените
справки от История на обработка /л.54/ е видно, че на 03.02.2023 г. е издаден
процесния електронен фиш № **********, а от приложеното по делото известие за
доставяне - че същият е връчен на касатора на 24.02.2023 г. Следователно в
случая електронният фиш /като аналог на наказателното постановление/ е съставен
след изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок след заснемането на
нарушението, който срок е изтекъл на 05.08.2021 г. Разпоредбата на чл. 34, ал.
З от ЗАНН е императивна и спазването на установените в закона срокове за
провеждане на административната процедура е задължително. Издаването на
електронен фиш или наказателно постановление след изтичане на предвидените в
чл. 34 от ЗАНН срокове, е съществено нарушение поради наличието на абсолютни
процесуални пречки за продължаване на производството и е достатъчно основание
за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен. Като е достигнал до този извод
районният съд е постановил решението си при правилно приложение на закона.
В заключение не се установиха посочените в КЖ
основания за отмяна на съдебния акт. Поради това Решението на РС следва да остане
в сила.
При този изход на делото разноски не се
присъждат, т.к. не са поискани.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предложение първо
от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, съдът в посочения касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 498/
28.09.2023г., постановено по АНД № 462/2023г. по описа на РС – Велико Търново.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: