РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., II-„А“
състав в откритото съдебно заседание на 10.06.2021 г. в състав:
Председател: Виолета Йовчева
Членове: Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия
Ковачев в.гр. дело N. 750/ 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от С.О.срещу Решение 20244260
от 05.11.2020г., постановено по гр. д. № 11539/2020г. по описа на Софийски
районен съд, с което е уважен срещу жалбоподателя, предявения от ЗАД „Б.В.И.Г.“
АД иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ за регресно
вземане за обезщетение за имуществени вреди, изплатени от ЗАД „Б.В.И.Г.“
АД на трето за делото лице във връзка с
възстановяване на автомобил застрахован при него по застраховка „Каско“.
В жалбата се
правят оплаквания за неправилност на решението с доводи, че не е установено да
има нарушена пътна настилка към деня на инцидента, не било доказано връзка
между уврежданията и инцидента. Не било доказано наличие на шахта без капак,
нито вид на шахтата, още повече, че в декларацията за ПТП водачът посочил като
причина ПТП недобра осветеност на пътя.
Нямало доказателства за скоростта на движение на автомобила и дали ПТП не било
причинено по вина на водача, който не преценил ситуацията. Експертизата
работила само по писмени доказателства на ищеца без да изследва актуалната
фактическа обстановка. Становището на вещо лице било са за възможен механизъм
на ПТП, а не за сигурен такъв.
Не били установени всички предпоставки за възникване
на регресната отговорност. Не бил посочен конкретен пътен участък. Не било
налице устойчиво неизпълнение на задълженията на общината от което следвало че
вредите не били преки, а косвени и не подлежали на обезщетяване.
Иска отмяна на решението и отхвърляне на исковете.
Постъпил е отговор от ищеца, с който жалбата се
оспорва и се иска потвърждаване на решението.
СГС при
проверка по чл. 269 ГПК намира
решението за валидно и допустимо. По
отношение на неговата правилност СГС е ограничен до оплакванията в жалбата и
императивните материални норми.
След преценка на твърденията и възраженията на
страните с оглед събраните по делото доказателства СГС намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните няма безспорни обстоятелства.
В тежест на ищеца е да установи всички предпоставки за
възникване на регресното му право- валидно застрахователно правоотношение,
настъпването на инцидента, наличието на необезопасено препятствие на пътя,
вредите по автомобила, тяхната стойност, връзка между вредите и ПТП-то,
плащането на застрахователно обезщетение.
Ответника следва да докаже възраженията си за
съпричиняване от страна на водача на ПТП-то.
С отговор на исковата молба ответника е оспорил иска с
възражения, не било ясно мястото на настъпване на инцидента, не бил приложен
протокол за ПТП, нямало доказателства какъв вид била шахтата и за нейните
параметри и така бил лишен от възможност да предяви обратен иск. Нямало
доказателства за точния час на ПТП и каква била видимостта. Не била обоснована
причинна връзка. Претенцията се основавала само на показания на заинтересовано
лице-водачът на МПС. Не е оспорено плащането на застрахователно обезщетение, но
е оспорено основанието затова..
С отговора на исковата молба не са оспорени представените
към нея писмени доказателства.
Пред СРС са разпитани водачът на автомобила и съпругата
му, която е била пътник при инцидента и е подписала декларация пред
застрахователя.
От СТЕ се установява, че е възможно настъпване на
процесните повреди по начина описан в исковата молба.
При тези данни и с оглед на липсата на доказателства,
които да опровергават показанията на водача и другия свидетел съдът ги
кредитира въпреки тяхната заинтересованост.
Между показанията няма противоречия и съпоставени с
подадените пред застрахователя декларации също не се установяват противоречия.
Описанието на мястото и начина на инцидента са достатъчно ясни и конкретни и
оплакванията в тази насока са неоснователни. Съдържат се в показанията
индивидуализиращи признаци на мястото на инцидента (в близост до кметство и до
автосервиз). Ответника не е ангажирал насрещни твърдения и доказателства оборващи
показанията на свидетелите (например, че няма автосервиз до кметството или че в
този участък на улицата няма шахти). Видът на шахтата е без значение, доколкото
поддържането на уличното платно в състояние безопасно за ползване е на
ответника, а дали той е превъзлагал тази дейност няма отношение към възникване
на собствената му отговорност.
Оплакването че инцидента се дължал на лошо осветление
е несъстоятелно тъй като поддръжката на уличното осветление е задължение на
ответната община , както и на пътя. От представената полица се установява, че
при нейното подписване не е извършван оглед на автомобила. Няма представена
предходната полица.
С оглед на СТЕ, която потвърждава механизма на
настъпване на вредите следва да се приеме, че в съвкупност доказателствата по
делото позволяват извод за настъпване на инцидента на описаното време, място и
начин. За констатиране на вреди има и снимков материал, а стойността им е
установена от СТЕ и надхвърля исковата претенция.
Не са представени никакви доказателства по
възраженията на ответника за съпричиняване.
С оглед на обстоятелството, че ответника е собственик
на пътя (което не е оспорено) по силата на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. § 7, ал.
1, т. 4 от ЗМСМА и чл. 31 от Закона за пътищата, съгласно която изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините и
нормата на чл. 8, ал. 3 ЗП, определяща, че общинските пътища са публична
общинска собственост следва извод, че ответника не изпълнил задълженията си по
Закона за пътищата чрез своите служители да поддържа пътя в състояние за
безопасно движение по него, което съставлява деликт (противоправно бездействие)
и е основание за суброгиране в правата на увреденото лице по силата на кодекса
за застраховането и чл. 49 ЗЗД.
С оглед горното СРС е постановил правилно решение,
което следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски за
въззивното производство има само въззиваемия – ищец.
Същият претендира адвокатски хонорар в размер на
360,00 лева с ДДС, но според СГС представените на л. 14-16 документи не
доказват плащане.. Не са налице признаци, че се касае за извлечение от
електронно банкиране, няма печат за приемане на платежното от съответната банка
и няма данни то да е съставено от банка, поради което не се присъждат разноски
на въззиваемото дружество.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Решение 20244260 от 05.11.2020г., постановено по гр.
д. № 11539/2020г. по описа на Софийски районен съд
Решението не подлежи на обжалване.
Председател : Членове : 1. 2.