Р Е Ш Е Н И Е
гр. Русе, 7.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на двадесет и пети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
Е.Д. и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело №4552 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с
правно основание по чл.344, ал.1, т.1. КТ.
Ищецът Я.Т.Н. чрез процесуалния си
представител твърди, че е работил при ответника като шофьор по трудов договор.
На 5.07.2016г. подал заявление за напускане на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ
поради незаплащане на трудово възнагреждение, обезщетение за отпуски и
осигуровки, което работодателят получил
на 5.07.2016г. На 7.07.2016г. получил писмо от работодателя да даде обяснение
за неявяване на работа, считано от 1.07.2016г., а на 22.07.2016г. получил
заповед №2/18.07.2016г. за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” на
основание чл.188, т.3 във вр. с чл.190, ал.1, т.2 КТ и Заповед
№215/18.07.2016г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.188,
т.3 във вр. с чл.190, ал.1, т.2 КТ. Счита, че издадените заповеди са незаконосъобразни, тъй като към
момента на издаването им не е имало валидно трудово правоотношение - същото
вече е било прекратено на друго основание. Освен това заповедите не са били
мотивирани, нарушени са чл.189, ал.1 и чл.195, ал.1 КТ. Моли съдът да отмени заповеди №2/18.07.2016г. за налагане
на дисциплинарно наказание “уволнение” и Заповед №215/18.07.2016г. за прекратяване
на трудовото правоотношение,
издадени от управителя на ответното дружество, като незаконосъобразни. Претендира разноските по делото.
Ответникът “РЛГ-България” ООД, представляван от Д К и
П М, чрез процесуалния си представител изразява становище, че искът
е неоснователен. Ищецът е извършил дисциплинарно нарушение, като в периода от
1.07.2016г. до 4.07.2016г., респ. към датата на получаване на заявлението му за
едностранно прекратяване на трудовия договор - 5.07.2016г., не се е явил на
работа в два последователни дни. Възразява, че към 5.07.2016г. не е дължал на
ищеца
суми за трудово възнаграждение, както и че не са допуснати нарушения на изискуемите от закона форма
и реквизити при издаване на заповедите. Претендира за разноски.
По делото
са представени писмени доказателства и е назначена счетоводна експертиза.
За да се произнесе,
съдът взе предвид следното:
Видно от
представения Трудов договор №452/14.05.2014г., ищецът е бил назначен на
основание чл.67, ал.1, т.1 КТ на длъжността “шофьор-експедитор“ в ответното
дружество, считано от 14.05.2014г., с основно месечно трудово възнаграждение
415.00 лв. Срокът за предизвестие за прекратяване на трудовия договор е 30 дни.
С писмено
заявление вх. №49/5.07.2016г. (л.17) ищецът е уведомил работодателя, че на
основание чл.327, ал.1, т.2 КТ напуска работа в дружеството поради неизплатени
заплати, извънреден труд, отпуски и осигуровки по обществено осигуряване.
Със
заповед №2/18.07.2016г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание “уволнение”
за нарушения на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1, т.2 КТ - неявяване на
работа в течение на повече от два последователни дни - от 1.07.2016г. до 18.07.2016г.,
за което е съставен Констативен протокол №2/18.07.2016г. (л.16).
Със заповед №215/18.07.2016г. работодателят
е прекратил трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.188, т.3 във вр. с
чл.190, ал.1, т.2 КТ, считано от 18.07.2016г. В заповедта е посочено, че трудовото
правоотношение се прекратява поради неявяване на работа в течение на два
последователни работни дни.
Не се спори, че двете заповеди са
получени от ищеца на 22.07.2016г.
Съдът приема, че заповед №215/18.07.2016г.
препраща към заповедта за налагане на дисциплинарно наказание от същата дата, в
която е
посочено нарушението на трудовата дисциплина и за което е наложено на ищеца наказанието
“уволнение”. Всъщност издадени са две заповеди за уволнение на едно и също
основание, като втората само констатира прекратяването на трудовото
правоотношение въз основа на наложеното с предходната заповед наказание
“уволнение“.
Заповедта
за дисциплинарно уволнение следва да отговаря на изискванията на чл.195, ал.1 КТ. В нея трябва да има описание на нарушението, точно време на извършване и
законния текст, въз основа на който се налага наказанието. В случая заповедта
за уволнение съдържа изискващото се от чл.195, ал.1 КТ съдържание - тя съдържа
конкретни мотиви относно нарушенията, за които се налага дисциплинарното
наказание, нарушителя, наказанието и законния текст, въз основа на който се
налага. Следователно, не е налице соченото от ищеца нарушение на чл.195, ал.1 КТ.
Уволнението
по чл.190, ал.1, т.2 КТ е постановено от работодателя за непрекъснато отсъствие
от работа на ищеца в периода 1.07 - 18.07.2016г., което от обективна страна
изпълва състава на дисциплинарното нарушение по чл.190, ал.1, т.2. Въпреки това
дисциплинарното уволнение на ищеца е незаконно, тъй като още на 5.07.2016г.
едностранно е уведомил работодателя, че прекратява трудовия договор без
предизвестие на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ. След като трудовото
правоотношение е прекратено едностранно от работника, той не е длъжен да се
явява на работа и поради това в случая не е налице дисциплинарно нарушение по
чл.187, ал.1, т.1 КТ, обуславящо уволнение по чл.190, ал.1, т.2 КТ.
Всяка
страна по трудовия договор разполага с потестативното право да прекрати
едностранно трудовия договор и волеизявлението в т.см. има правен ефект-
договорът се прекратява едностранно, без да е необходимо насрещно волеизявление
от работодателя, че приема и дава съгласие за прекратяване на трудовото
правоотношение. В случая заповеди №2 и №215, двете от 18.07.2016г., са издадени
след като вече прекратяването на трудовото правоотношение е настъпило поради
направено в по-ранен момент изявление по чл.327, ал.1, т.2 КТ от ищеца - на
5.07.2016г.
Установено
е от заключението на икономическата експертиза, потвърдено и допълнено устно от
вещото лице Й.Д.М. в съдебно заседание на 25.10.2016г., че към 5.07.2016г.
работодателят не е бил в забава при плащане на трудовите възнаграждения, на
обезщетения по КТ и на суми по общественото осигуряване, произтичащи от
трудовото правоотношение с ищеца.
Независимо
от обстоятелството, че в действителност работодателят не е забавил изплащането
на трудовото възнаграждение на ищеца и дължимите суми по общественото
осигуряване, то прекратяването на трудовото правоотношение по чл.327, ал.1, т.2 КТ е настъпило поради изявлението на работника-ищец, което е породило първо
правни последици с получаването му на 5.07.2016г. от работодателя, съгласно
чл.335, ал.2, т.3 КТ. При незаконно - без основание прекратяване на трудово
правоотношение по чл.327, ал.1 КТ, работодателят разполага само с възможност да
претендира от работника или служителя обезщетение за вредите, които е понесъл
от неоснователното прекратяване на трудовия договор.
Предвид
изложеното, съдът намира противопоставящите се на иска възражения на ответника
за неоснователни.
Следователно
дисциплинарното уволнение на ищеца се явява незаконно и подлежи на отмяна.
Няма данни ищецът да е направил разноски по делото.
Съгласно чл.78, ал.6 ГПК, държавната такса по производството по чл.344, ал.1, т.1 КТ в размер на 50 лв следва да се заплати от ответника.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №2/18.07.2016г. на Управителя на “РЛГ-България” ООД, ЕИК *********, с която на Я.Т.Н. ***, ЕГН **********, е наложено дисциплинарно наказание “уволнение“ на основание чл.188,
т.3 във вр. с чл.190, ал.1, т.2 КТ и Заповед №215/18.07.2016г. на Управителя на “РЛГ-България” ООД, с която на основание чл.188, т.3
във вр. с чл.190, ал.1, т.2 КТ е прекратено трудовото правоотношение с Я.Т.Н..
ОСЪЖДА “РЛГ-България” ООД със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. “Муткурова” №35, вх.А, ет.2, ап.5, представлявано от Д К и П М ЕИК ********* да заплати по сметка на Русенски районен съд 50 лв държавна такса по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен
срок от деня, посочен за обявяването му - 8.11.2016г., съгласно чл.315, ал.2 ГПК.
Съдия: