Решение по дело №4552/2016 на Районен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 ноември 2016 г. (в сила от 19 октомври 2017 г.)
Съдия: Майя Йончева Йончева
Дело: 20164520104552
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 август 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Русе, 7.11.2016г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА

 

при секретаря         Е.Д.                                           и в присъствието на

прокурора                                                                          като разгледа докладваното от съдията гр. дело №4552 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази:

 

         Искът е с правно основание по чл.344, ал.1, т.1. КТ.

         Ищецът Я.Т.Н. чрез процесуалния си представител твърди, че е работил при ответника като шофьор по трудов договор. На 5.07.2016г. подал заявление за напускане на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ поради незаплащане на трудово възнагреждение, обезщетение за отпуски и осигуровки, което  работодателят получил на 5.07.2016г. На 7.07.2016г. получил писмо от работодателя да даде обяснение за неявяване на работа, считано от 1.07.2016г., а на 22.07.2016г. получил заповед №2/18.07.2016г. за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” на основание чл.188, т.3 във вр. с чл.190, ал.1, т.2 КТ и Заповед №215/18.07.2016г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.188, т.3 във вр. с чл.190, ал.1, т.2 КТ. Счита, че издадените заповеди са незаконосъобразни, тъй като към момента на издаването им не е имало валидно трудово правоотношение - същото вече е било прекратено на друго основание. Освен това заповедите не са били мотивирани, нарушени са чл.189, ал.1 и чл.195, ал.1 КТ. Моли съдът да отмени заповеди №2/18.07.2016г. за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” и Заповед №215/18.07.2016г. за прекратяване на трудовото правоотношение, издадени от управителя на ответното дружество, като незаконосъобразни. Претендира разноските по делото.

         Ответникът “РЛГ-България” ООД, представляван от Д К и П М, чрез процесуалния си представител изразява становище, че искът е неоснователен. Ищецът е извършил дисциплинарно нарушение, като в периода от 1.07.2016г. до 4.07.2016г., респ. към датата на получаване на заявлението му за едностранно прекратяване на трудовия договор - 5.07.2016г., не се е явил на работа в два последователни дни. Възразява, че към 5.07.2016г. не е дължал на ищеца суми за трудово възнаграждение, както и че не са допуснати нарушения на изискуемите от закона форма и реквизити при издаване на заповедите. Претендира за разноски.

         По делото са представени писмени доказателства и е назначена счетоводна експертиза.

         За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

         Видно от представения Трудов договор №452/14.05.2014г., ищецът е бил назначен на основание чл.67, ал.1, т.1 КТ на длъжността “шофьор-експедитор“ в ответното дружество, считано от 14.05.2014г., с основно месечно трудово възнаграждение 415.00 лв. Срокът за предизвестие за прекратяване на трудовия договор е 30 дни.

         С писмено заявление вх. №49/5.07.2016г. (л.17) ищецът е уведомил работодателя, че на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ напуска работа в дружеството поради неизплатени заплати, извънреден труд, отпуски и осигуровки по обществено осигуряване.

         Със заповед №2/18.07.2016г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” за нарушения на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1, т.2 КТ - неявяване на работа в течение на повече от два последователни дни - от 1.07.2016г. до 18.07.2016г., за което е съставен Констативен протокол №2/18.07.2016г. (л.16).

Със заповед №215/18.07.2016г. работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.188, т.3 във вр. с чл.190, ал.1, т.2 КТ, считано от 18.07.2016г. В заповедта е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява поради неявяване на работа в течение на два последователни работни дни.

Не се спори, че двете заповеди са получени от ищеца на 22.07.2016г.

Съдът приема, че заповед №215/18.07.2016г. препраща към заповедта за налагане на дисциплинарно наказание от същата дата, в която е посочено нарушението на трудовата дисциплина и за което е наложено на ищеца наказанието “уволнение”. Всъщност издадени са две заповеди за уволнение на едно и също основание, като втората само констатира прекратяването на трудовото правоотношение въз основа на наложеното с предходната заповед наказание “уволнение“.

Заповедта за дисциплинарно уволнение следва да отговаря на изискванията на чл.195, ал.1 КТ. В нея трябва да има описание на нарушението, точно време на извършване и законния текст, въз основа на който се налага наказанието. В случая заповедта за уволнение съдържа изискващото се от чл.195, ал.1 КТ съдържание - тя съдържа конкретни мотиви относно нарушенията, за които се налага дисциплинарното наказание, нарушителя, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. Следователно, не е налице соченото от ищеца нарушение на чл.195, ал.1 КТ.

Уволнението по чл.190, ал.1, т.2 КТ е постановено от работодателя за непрекъснато отсъствие от работа на ищеца в периода 1.07 - 18.07.2016г., което от обективна страна изпълва състава на дисциплинарното нарушение по чл.190, ал.1, т.2. Въпреки това дисциплинарното уволнение на ищеца е незаконно, тъй като още на 5.07.2016г. едностранно е уведомил работодателя, че прекратява трудовия договор без предизвестие на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ. След като трудовото правоотношение е прекратено едностранно от работника, той не е длъжен да се явява на работа и поради това в случая не е налице дисциплинарно нарушение по чл.187, ал.1, т.1 КТ, обуславящо уволнение по чл.190, ал.1, т.2 КТ.

Всяка страна по трудовия договор разполага с потестативното право да прекрати едностранно трудовия договор и волеизявлението в т.см. има правен ефект- договорът се прекратява едностранно, без да е необходимо насрещно волеизявление от работодателя, че приема и дава съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение. В случая заповеди №2 и №215, двете от 18.07.2016г., са издадени след като вече прекратяването на трудовото правоотношение е настъпило поради направено в по-ранен момент изявление по чл.327, ал.1, т.2 КТ от ищеца - на 5.07.2016г.

Установено е от заключението на икономическата експертиза, потвърдено и допълнено устно от вещото лице Й.Д.М. в съдебно заседание на 25.10.2016г., че към 5.07.2016г. работодателят не е бил в забава при плащане на трудовите възнаграждения, на обезщетения по КТ и на суми по общественото осигуряване, произтичащи от трудовото правоотношение с ищеца.

Независимо от обстоятелството, че в действителност работодателят не е забавил изплащането на трудовото възнаграждение на ищеца и дължимите суми по общественото осигуряване, то прекратяването на трудовото правоотношение по чл.327, ал.1, т.2 КТ е настъпило поради изявлението на работника-ищец, което е породило първо правни последици с получаването му на 5.07.2016г. от работодателя, съгласно чл.335, ал.2, т.3 КТ. При незаконно - без основание прекратяване на трудово правоотношение по чл.327, ал.1 КТ, работодателят разполага само с възможност да претендира от работника или служителя обезщетение за вредите, които е понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия договор.

Предвид изложеното, съдът намира противопоставящите се на иска възражения на ответника за неоснователни.

Следователно дисциплинарното уволнение на ищеца се явява незаконно и подлежи на отмяна.                                                                                                 

Няма данни ищецът да е направил разноски по делото.

         Съгласно чл.78, ал.6 ГПК, държавната такса по производството по чл.344, ал.1, т.1 КТ в размер на 50 лв следва да се заплати от ответника.

         Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

         ОТМЕНЯ Заповед №2/18.07.2016г. на Управителя на “РЛГ-България” ООД, ЕИК *********, с която на Я.Т.Н. ***, ЕГН **********, е наложено дисциплинарно наказание “уволнение“ на основание чл.188, т.3 във вр. с чл.190, ал.1, т.2 КТ и Заповед №215/18.07.2016г. на Управителя на “РЛГ-България” ООД, с която на основание чл.188, т.3 във вр. с чл.190, ал.1, т.2 КТ е прекратено трудовото правоотношение с Я.Т.Н..

ОСЪЖДА “РЛГ-България” ООД със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. “Муткурова” №35, вх.А, ет.2, ап.5, представлявано от Д К и П М ЕИК ********* да заплати по сметка на Русенски районен съд 50 лв държавна такса по производството.

Решението подлежи на обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от деня, посочен за обявяването му - 8.11.2016г., съгласно чл.315, ал.2 ГПК.

 

                                                                                         Съдия: